РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Девня , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100962 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от
СК, предявена от А. В. Г., ЕГН: ********** и А. Д. Г., ЕГН: ********** за
развод по взаимно съгласие без съдът да издирва мотивите им за
прекратяване на брака, като одобри постигнатото между тях споразумение.
Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато
помежду им сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака. Навеждат твърдения, че от брака си имат родени две навършили
пълнолетие деца. Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, с
което уреждат отношенията си след развода.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите
лично и чрез процесуалния си представител поддържат молбата си за развод
по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение, което
представят в писмен вид.
Съдът, като взе предвид молбата и ангажираните с нея
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молителите са сключили граждански брак в гр. Плевен на
1
30.03.1990 г., за който е съставен Акт за граждански брак № 0225/30.03.1990
г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Плевен. При
сключването на брака молителката приела да носи фамилно име Г.
От брака си молителите имат родени две деца – С. А. Г., ЕГН:*** и
В. А. Г., ЕГН:***, които към настоящия момент са навършили пълнолетие.
Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат
молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е
сериозно, взаимно и непоколебимо, намира, че са налице визираните в
разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от СК предпоставки за допускане на развода.
Същевременно представеното от молителите споразумение урежда
напълно имуществените и лични отношения на съпрузите след прекратяване
на брака, обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите
нрави, поради което гражданския брак следва да бъде прекратен, като
постигнатото между молителите споразумение бъде утвърдено.
При завеждане на исковата молба молителите са внесли сумата от 40
лева като държавна такса. Съгласно чл. 6 т. 1 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК държавната такса при образуване на делото
е в размер на 25 лева, а съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата при допускане на
развод по взаимно съгласие се събира такса в размер до 40 лева.
С оглед на това и на основание чл. 6 т. 3 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса по настоящото дело в размер на 60 лева, от които 40 лева са
внесени при образуването на делото, а останалите 20 лева следва да се внесат
от двамата молители по равно, съгласно сключеното между тях споразумение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният на 25.11.1990 г.
граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак №
0225/30.03.1990 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Плевен между А. В. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** и
А. Д. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** поради сериозно и
непоколебимо ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на съпрузите, на основание чл. 50
от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл. 51 от СК между
молителите Споразумение, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата А. В. Г.,
ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име Я.
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции за издръжка един към
2
друг, както и че са поделили извънсъдебно придобитите по време на брака
движими и недвижими вещи, нямат имуществени претенции един към друг,
вкл. и относно притежаваните от тях банкови сметки и са уредили изцяло и
окончателно личните си и имуществени отношения.
ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС
окончателна държавна такса в размер на 10 /десет лв./, на основание чл. 6 т.3
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС
окончателна държавна такса в размер на 10 /десет лв./, на основание чл. 6 т.3
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
УКАЗВА на страните, че в 7 дневен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт могат да заплатят доброволно присъдените в полза
на съдебната власт суми, като в случай, че не сторят това съдът ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията чрез служебно
издаване на изпълнителни листи, за които се дължат държавни такси.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3