Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 29.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД № 73  по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

О.Б.В., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 19 – 0286 - 000974 / 18.11.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.  

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Н. – САК, която поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, ведно със законните от това последици.  

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия GA № 48513 / 12.10.2019 г., че на 12.10.2019 г. в 23.09 часа в гр. К., ул. „Л.ш.“ по ул. „С.“, с посока ул. „Л.ш.“, с посока гр. С. жалбоподателят е управлявал специален автомобил „Мерцедес 314”, с рег. № СВ **** НТ, лична собственост, като не се подчинява на подаден сигнал от контролния орган, със стоп палка по образец и по този начин е нарушил чл. 103 от ЗДвП. Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Издаден талон за медицинско изследване номер 0048072 и по този начин е нарушил чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 19 – 0286 - 000974 / 18.11.2019 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП и чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложил на О.Б.В., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца и „Глоба” в размер на 2 000.00 / двадесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 / двадесет и четири / месеца .

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите Ц.В.Б. и И.А.П. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.03.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 1060 / 11.03.2020 г. / приложена е справка от РУ – гр. К. - л. 25 от делото /. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение серия GA № 48513 / 12.10.2019 г. намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не е посочено мястото на извършване на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено същото. В АУАН е посочено като място на извършване на нарушението -   гр. К., ул. „Л.ш.“ по ул. „С.“, с посока ул. „Л.ш.“, с посока гр. С. / това предполага няколко десетки километри разстояние /.

С оглед на изложеното липсват две от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение  - в акта не е посочено мястото на извършеното нарушение / чл. 42 т. 3 от ЗАНН / и не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено  / чл. 42 т. 4 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.

В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 3 и т. 4  от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. наказателно постановление № 19 – 0286 - 000974 / 18.11.2019 г.  се явява незаконосъобразно.

По отношение на посочено в постановлението нарушение - по чл.103 от ЗДвП, съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най - вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най - дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

Наред с това при преценка на събрания в хода на настоящото производство доказателствен материал, съдът намира, че не се установи по безспорен и категоричен начин виновно нарушаване на цитираната по - горе разпоредба на чл.103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя О.Б.В., ЕГН **********. От данните по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е спрял управлявания от него автомобил и е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като е издаден и талон за медицинско изследване номер 0048072, т. е. двете нарушения автоматично се изключват.

Относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По отношение на административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и определената за него санкция на основание чл.174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП съдът счита, че самата правна квалификация на нарушението е общо формулирана в НП по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, без да е конкретизирано по коя хипотеза на закона е квалификацията, без да е посочено кое предложение от нея се има предвид, тъй като са повече от едно. Съставът на разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП съдържа две хипотези на изпълнителното деяние – отказ за алкохолно изследване или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, в настоящия случай в обжалваното наказателно постановление кумулативно са посочени и двата състава на нарушения. Също така в НП няма пълно описание на нарушението, не е посочено точно мястото, където е извършено същото, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН е посочено, че жалбоподателят отказва да бъде изпробван с техническо средство, без да е посочено същото / модел, фабричен номер /.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         Р     Е     Ш   И :

       

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 – 0286 - 000974 / 18.11.2019 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К.,  с което на О.Б.В., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 2 000.00 / две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 / двадесет и четири / месеца, за нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.      

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                                       

 

                                                              

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :