О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260115
Гр. Пловдив, 10.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
трети граждански състав в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева Величка Белева
изслуша докладваното от съдията В. Иванова в.т.д.№ 738 по
описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото се докладва след връщането
на съобщението до жалбоподателя „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. София за определението,
постановено от апелативния съд в съдебното заседание на 3.02.2021 г., с което
съдът остави без разглеждане заявеното във въззивната жалба искане на основание
чл. 219,ал.1 от ГПК по делото да бъдат привлечени на страната на ответника като
трети лица-помагачи две лечебни заведения.
Съдът
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Делото е образувано по въззивна
жалба, подадена от З.а.д. Д Ж.З.“АД-гр.София против решение № 251/6.08.2020 г.
по т.д. № 195/2019 г. на ОС-С.З., с което е осъдено „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АДгр. София да заплати на Г.И.Г. сумата 125 000 лв., представляваща разликата между вече изплатеното на ищеца
по щета застрахователно обезщетение в размер на 25
000 лв. и справедливото полагащо му се застрахователно обезщетение в размер на
150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат на претърпяното от
него ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата и сумата 7 621,80 лв., представляваща разликата между изплатеното на
ищеца обезщетение по щета в размер на 5 572,30 лв. и реално полагащото му се
в размер на 13 194,10 лв. за имуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в
резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата, съответно, ведно с разноски. В жалбата са заявени
доказателствени искания. На първо място, иска се поради твърдяно допуснато от
окръжния съд процесуално нарушение да бъде назначена от апелативния съд
комплексна съдебно-медицинска (от лекари специалисти по ортопедия и
травматология, ендокринология и Клиника по гнойно-септична хирургия) и
автотехническа експертиза, която да отговори на посочени 39 броя въпроси. На
второ място, поискано е апелативният съд да задължи посочено лице-лекар да
предостави информация от медицинското досие на нейния пациент Г.И.Г..
Становището на ответника по жалбата Г.И.Г. е, че заявените от жалбоподателя
доказателствени искания
следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
С разпореждането от 8.12.2020 г.
апелативният съд отложи произнасянето по така заявените доказателствени искания
с оглед уточняване от жалбоподателя дали написаното в жалбата искане за
конституиране на трети лица във въззивното производство се поддържа или то е
изписано в жалбата по погрешка. С оглед молба на жалбоподателя от 2.02.2021 г.,
в съдебното заседание на 3.02.2021 г. апелативният съд остави без разглеждане
искането на жалбоподателя за привличане на трети лица-помагачи и поради
обжалваемостта на това определение отложи произнасянето по доказателствените
искания до стабилизиране на определението.
За определението на апелативния
съд от 3.02.2021 г., с което бе оставено без разглеждане заявеното от
жалбоподателя във въззивната жалба искане за привличане на трети лица-помагачи
на страната на ответника, жалбоподателят „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. София е
уведомен на 26.02.2021 г., видно от върнатото съобщение. До днешната дата
10.03.2021 г. не е постъпила частна жалба против това определение. При тези
обстоятелства апелативният съд следва да се произнесе сега по заявените във
въззивната жалба доказателствени искания.
Във връзка
със заявеното второ доказателствено искане жалбоподателят твърди, че след
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване със здравна
информация от личния лекар на ищеца д-р Рядка Т. и последвалия от нейна страна
изричен отказ да предостави същата, окръжният съд необосновано е отхвърлил
направеното от ответника, сега жалбоподател, с молба по чл. 190 от ГПК искане
да задължи личния лекар да представи необходимата информация. Затова иска апелативният съд да задължи д-р Р.Н.Т.да
представи информация от медицинското досие на нейния пациент Г.И.Г., ведно с
етапна епикриза, касаеща какво лечение, прегледи, консултации е провеждал за
периода от 11.06.2013 г. до 11.06.2016 г., от които да е видно какво е било
здравословното му състояние, наличие на дегенеративни изменения, страдал ли е
от някакви заболявания, респективно, но не само, имал ли е високо ниво на
кръвна захар, какво лечение, изследвания и терапия са му били назначавани.
Констатира се обаче, че с определение от 14.11.2019 г. окръжният съд дава
възможност на ответника да се снабди със съдебно удостоверени, чрез което да се
снабди с информация от НЗОК за личния лекар на ищеца, ведно с етапната епикриза
от личния лекар на ищеца за период от три години назад от процесното ПТП
(11.06.2016 г.), след представяне на проект на удостоверение и заплащане на
дължимата ДТ. Съдебното удостоверение е издадено на 20.12.2019 г. и е получено
от ответника на 8.01.2020 г. С молба от 31.01.2020 г. ответникът представя
отговор от НЗОК, ведно със справка за болнични пролежавания за периода
11.06.2013 г.-11.06.2016 г. На 3.02.2020 г. на електронната поща на съда е
получен имейл, в който се съдържа електронно писмо от ответника до д-р Т., с
което й е изпратена молба от дружеството до нея за предоставяне на информация
(л.266-267). С молба от 28.02.2020 г. ответникът моли съда служебно да изиска
от д-р Р.Т.да представи информация от медицинското досие на ищеца Г.И., ведно с
етапна епикриза. С определение в съдебното заседание на 2.03.2020 г. окръжният
съд оставя това искане без уважение, тъй като не са посочени данни за
д-рТонкова, включително адрес, на който може да бъде отправено такова
задължение от съда.
Следва да се посочи, че нормата
на чл. 190 от ГПК е неприложима в случая, тъй като тя касае задължаване на
страна да представи документ, а в случая се иска документи да бъдат представени
от д-р Т., която не е страна по делото. Както окръжният съд, така и
апелативният съд не могат да задължават неучастващото по делото лице д-р Т. да
представя документи по реда на чл. 190 от ГПК. Неучастващо по делото лице може
да бъде задължено да представи документи по реда на чл. 192 от ГПК – с писмена
молба с препис от нея за третото лице. Искане по чл. 192 от ГПК обаче не е
заявено от ответника, сега жалбоподател, в производството пред окръжния съд
(нито пред апелативния съд). Не се установява при тези обстоятелства наличие на
процесуално нарушение от окръжния съд, поради което е неоснователно заявеното
във въззивната жалба доказателствено искане апелативният съд да задължи д-р Р.Н.Т.да
представи информация от медицинското досие на нейния пациент Г.И.Г., ведно с
етапна епикриза, касаеща какво лечение, прегледи, консултации е провеждал за
периода от 11.06.2013 г. до 11.06.2016 г., от които да е видно какво е било
здравословното му състояние, наличие на дегенеративни изменения, страдал ли е
от някакви заболявания, респективно, но не само, имал ли е високо ниво на
кръвна захар, какво лечение, изследвания и терапия са му били назначавани. Не
са налице следователно обстоятелства по чл. 266,ал.3 от ГПК, поради което това
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Относно първото заявено
доказателствено искане, за назначаване на комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза по посочени 39 въпроси, жалбоподателят
твърди, че поради процесуални нарушения от окръжния съд е било отхвърлено
искането на застрахователното дружество за назначаване на комплексна
съдебно-медицинска (от лекари-специалисти по ортопедия и травматология,
ендокринология и от клиника по гнойно-септична хирургия) и автотехническа
експертиза, както и искането вещите лица да не бъдат лекари, работещи в гр. С.З.,
а от друг съдебен район, като не е бил уважен отводът на вещото лице от СМЕ д-р
М.С.. Затова иска да
бъде назначена от апелативния съд комплексна съдебно-медицинска (от лекари
специалисти по ортопедия и травматология, ендокринология и от Клиника по
гнойно-септична хирургия) и автотехническа експертиза, която да отговори на
посочени 39 броя въпроси, като вещите лица да не бъдат лекари, които упражняват
дейност в гр.С.З.. Констатира се, че с отговора на исковата молба от 6.08.2019
г. ответното застрахователно дружество е поискало назначаване на комплексна
съдебно-медицинска (от лекари-специалисти по ортопедия и травматология,
ендокринология и гнойно-септична хирургия), която да отговори на посочени 26
въпроса, които вещи лица да не бъдат работещи в гр.С.З.. Също с отговора на
исковата молба е поискано и назначаване на автотехническа експертиза за отговор
на посочени 15 въпроса. Исканията се поддържат с отговора на допълнителната
искова молба от 24.10.2019 г. С определение на съда от 14.11.2019 г. е оставено
без уважение искането на ответника медицинският експерт да бъде от друг съдебен
район, като са назначени съдебно-медицинска експертиза по поставените от него в
отговора на исковата молба въпроси и съдебно-автотехническа експертиза, която
да отговори и на поставените от ответника въпроси. Съдебно-техническата
експертиза е приета в съдебното заседание на окръжния съд на 2.03.2020 г. и не
е оспорена от ответника. Заключението на СМЕ е прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 13.07.2020 г. и е оспорено от ответника, като е поискано
назначаване на повторна експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице от друг
съдебен район. Окръжният съд оставя без уважение искането, като намира, че
вещото лице е участвало при операциите на ищеца като асистиращ лекар, но не е
лекуващ лекар и няма данни за негово пристрастие, като заключението съдържа
отговори на всички въпроси. Разпоредбите на чл. 200,ал.3 и чл. 201 от ГПК обаче
предоставят на страната процесуалната възможност да оспори заключението и да
поиска изготвяне на повторно заключение. При тези обстоятелства се установява
наличие на процесуално нарушение, допуснато от окръжния съд с оставянето без
уважение на искането на ответника за назначаване на повторна СМЕ.
Установява се следователно, че
ответникът не е искал пред окръжния съд назначаване на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, а е поискал назначаване на две
отделни експертизи, а именно САТЕ и СМЕ, такива са назначени, като заключението
на САТЕ е прието без оспорване. Няма следователно допуснато от окръжния съд
процесуално нарушение, което да обосновава назначаване сега от апелативния съд,
както се иска от жалбоподателя, на комплексна експертиза, която да включва
САТЕ. Искането на жалбоподателя в тази му част следва да бъде оставено без
уважение.
Установява се следователно, че
ответникът е искал пред окръжния съд назначаване на повторна СМЕ, след
оспорване на заключението на изготвената СМЕ, което искане неправилно не е било
уважено от окръжния съд. При тези обстоятелства има основание да се уважи искането
на жалбоподателя за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза,
която да се изготви от лекари-специалисти по ортопедия и травматология,
ендокринология и от Клиника по гнойно-септична хирургия, работещи в гр. Пловдив.
Констатира се обаче, че въпросите, които са посочени във въззивната жалба, не
са идентични на 26-те въпроса, по които е била изготвена оспорената СМЕ и е
поискана повторна такава, т.е. посочени са въпроси, за които пред окръжния съд
не е искано назначаване на експертиза, включително повторна такава. В съдебното
заседание на окръжния съд на 13.07.2020 г. от ответника въпроси към исканата
повторна експертиза не са изрично посочени, поради което единствените такива, с
оглед на които е поискана повторната експертиза, са тези, посочени в отговора
на исковата молба. При тези обстоятелства следва да бъде назначена при
условията на чл. 266,ал.3 от ГПК повторна СМЕ, която да бъде изготвена от
лекари-специалисти по ортопедия и травматология, ендокринология и от Клиника по
гнойно-септична хирургия, работещи в гр. Пловдив, за отговор на 26-те въпроси,
посочени от ответника, сега жалбоподател, в отговора на исковата молба от
6.08.2019 г. (на стр.4 и 5 от него).
С оглед на
гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от
жалбоподателя „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. София във въззивната жалба доказателствено искане
да бъде задължено от апелативния съд лицето д-р Р.Н.Т.да представи информация от медицинското досие
на нейния пациент Г.И.Г., ведно с етапна епикриза, касаеща какво лечение,
прегледи, консултации е провеждал за периода от 11.06.2013 г. до 11.06.2016 г.,
от които да е видно какво е било здравословното му състояние, наличие на
дегенеративни изменения, страдал ли е от някакви заболявания, респективно, но
не само, имал ли е високо ниво на кръвна захар, какво лечение, изследвания и
терапия са му били назначавани, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от
жалбоподателя „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. София във въззивната жалба доказателствено искане
да бъде назначена от апелативния съд комплексна експертиза, която да включва
САТЕ, за отговор на въпросите от №1 до № 9, посочени във въззивната жалба, като
неоснователно.
НАЗНАЧАВА повторна СМЕ, която да бъде изготвена от
лекари-специалисти по ортопедия и травматология, ендокринология и от Клиника по
гнойно-септична хирургия, работещи в гр. Пловдив, за отговор на 26-те въпроси,
посочени в отговора на исковата молба от 6.08.2019 г. (на стр.4 и 5 от него), при депозит 900 лв. (по 300 лв. за всяко едно от
трите вещи лица), вносим от жалбоподателя З.а.д. Д Ж.З.“АД-гр.София в срок до съдебното заседание по делото на 24.03.2021 г., документ за което внасяне в същия срок да
се представят от дружеството в деловодството на съда.
Да се
изпратят на страните незаверени преписи от настоящото определение за
запознаване.
Копие от
настоящото определение да се изпрати по електронен път до
дружеството-жалбоподател „З.А.Д. Д.Б. Ж.З.“ АД-гр. София чрез юрисконсулт Д. С. на
нейния електронен адрес, известен по делото - **************@********.***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: /1/
/2/