Р
Е Ш Е
Н И Е №
260211
Град Несебър, 16.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 235/2021г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.127, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка
с чл.143, ал.1 и чл.149 от Семейния кодекс.
Ищецът С.Е. Е.с ЕГН **********,***.
Бенковски, блок 20, твърди в исковата молба, че с ответницата Ю.И.И. с ЕГН **********,
с адрес: ***, са живеели на съпружески начала от месец ноември 2013г. до
2017г., от което съвместно съжителство на 26.10.2016г. се е родило детето им Д.С.Е.. Страните са се
разделили, като ищецът се е установил да живее на адрес: град Бургас, квартал
Сарафово, улица *******, а Ю.И.И. заедно с детето обитава собственото си жилище
в град *******. Ищецът не се противопоставя и занапред родителските права по
отношение на малолетното дете да продължават да се упражняват от майката, както
го е правила досега от раздялата им, тъй като тя е по-пригодния родител,
включително и предвид вързастта и пола на детето, но между страните са
възниквали конфликти във връзка с издръжката, която ищецът следва да заплаща на
детето, както и с режима на лични контакти между него и детето. Ищецът предлага
да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 165 лева предвид, че
същият е безработен и не получава доходи, както и следния режим на лични
отношения между него и детето: всяка първа седмица от месеца от 12:00 часа на
съботния ден до 19:00 часа на неделния ден, и всяка трета седмица от месеца от
18:00 часа на петъчния ден до 19:00 часа на неделния ден, като взима детето и
го връща на адреса на майката, както и двадесет дни през летния сезон,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; два дни от великденските
празници като четната година това да са петък и събота, а нечетната – неделя и
понеделник; четири дни за коледните празници в нечетните години и три дни за
новогодишните празници в четните години, в който смисъл моли съдът за постанови
решение.
В отговора на исковата молба
ответницата заявява, че е ограничила контактите на детето, включително и е
преустановила през последната година посещенията на детска градина. Счита, че
ответникът следва да заплаща издръжка за детето в размер на 300 лева на месец,
при необходимата на детето ежемесечна издръжка от 500 лева. Освен това ищецът
следва да заплаща идръжка в същия размер и за минало време за период от една
година назад. Намира също, че режима на лични отношения следва да бъде съобразен
с обявената в страната извънредна епидемична обстановка, което налага да се
конкретизира мястото, където ще прекарва време с ищеца и дали в съответстното
жилище са създадени подходящи условия за престой.
В писмено становище, подадено от
единия от процесуалните представители на ищеца, е взето становище по отговора
на исковата молба, като се оспорва предложения от ответницата режим на лични
контакти между детето и неговия баща и се посочва, че той не е в интерес на
детето, като освен това той би се отразил негативно на психическото здраве на
детето. След като детето съжителства с майката, по същата причина и бащата не е
заплаха за здравето на детето, а контактите с бащата на детето не бива да се
преустановяват на това посочено от ответницата основание. Бащата не може да
заплаща издръжка на детето в размер на 300 лева, тъй като същият е безработен и
е регистриран като такъв.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с упълномощените си адвокати, които заявяват, че поддържат
исканията, а именно за разширен режим на лични контакти с детето и да бъде
определен на ищеца минимален размер на издръжката.
Ответницата се явява лично в
съдебно заседание, представлява се от процесуален представител. Оспорва
твърдението на ищеца, че същият е безработен, като се изтъква, че с оглед останалите
доказателства по делото, той реализира доходи от трудова дейност, макар да не е
по силата на сключен трудов договор. Поддържа искането си ищецът да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 300 лева. Изтъква се, че майката има
намерение детето да започне отново да посещава детска градина, но въпреки това
контактите му точно с бащата следва да продължават да бъдат ограничавани,
защото това било добро за детето, и в частност за запазване на здравословното
му състояние.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1064 от 31.10.2016г., се
установява, че малолетното дете Д.С.Е.е родено на ***г., а негови родители са
страните по настоящото дело Ю.И.И. – майка, и С.Е. Е.– баща.
Родителите на детето не са
сключвали граждански брак, живеят разделени, като майката се е установила да
живее заедно с детето в жилище, находящо се на адрес: град ****.
От раждането на детето бащата С.Е.
Е.е работил по трудово правоотношение за по няколко месеца при различни
работодатели, като изпълнявал и различни длъжности като “технически секретар”, „разносвач”
и “търговски представител“. През времето, когато не е работил по трудово
правоотношение, се е регистрирал като безработен в Бюро по труда” – Бургас за
периодите от 27.12.2019г. до 02.01.2020г. и от 07.07.2020г. до 09.05.2021г.
От 08.06.2021г. ищецът работи
като “шофьор” на лекотоварен автомобил по силата на трудово правоотношение,
като срокът да трудовия му договор е до 30.09.2021г.
Никоя от страните по делото не
ангажира доказателства за размера на получаваните от ищеца трудови доходи както
понастоящем, така и преди това, докато е имал сключени трудови договори.
На 09.08.2019г. С.Е. Е.е закупил недвижим
имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.506.128.1.57, с площ от 77 кв.м., находящ се на адрес: град Несебър, к.к.
Слънчев бряг – запад, № 0, етаж 6, ап.Б-25. Същият ден върху него е учредена
договорна ипотека. По делото не е представен договора за кредит, по който С.Е. Е.е
ипотекарен длъжник, нито пък е представен нотариалния акт, в който договорът за
покупко-продажба е обективиран, за да е видно размера на кредита, както и
размера на вноските, които С. Е.е поел задължение да заплаща за погасяване на
кредита, срока на кредита.
От показанията на свид. М.М.Х.,
разпитана по искане на ищцовата страна, се установява, че С. ***, както и че
детето Д.С.Е. е привързано към баща си и е доволно че се среща с него, но през
последните три години рядко двамата са осъществявали срещи и детето е
посещавало жилището, а от началото на 2021-а година бащата въобще не е вземал
детето при себе си, тъй като майката на детето не му позволява, като не му
позволява дори и са се чуват по телефона или да осъществявят по какъвто и да е
начин връзка от разстояние.
От девет години Ю.И.И. не е
работила по трудово правоотношение като неизвестно по делото остава получава ли
тя доходи от трудова или нетрудова дейност и какъв размер. Същата е управител и
едноличен собственик на капитала на три търговски дружества, а именно: „****“
ЕООД, ЕИК ****, „****-2004“ ЕООД, ЕИК ****, и „М ****ЕООД, ЕИК ****.
От изготвения социален доклад се
установява, че фактическата раздяла между родителите на детето продължава вече
три години. Пред социалния работник Ю.И.И. е заявила, че работи в офис на
управлявана от нея Агенция за недвижими имоти, като има възможност да работи и
от вкъщи, че получава сравнително добри доходи и може да осигури нормален
стандарт на живот за дъщеря си, информирана е за нейните нужди и се старае да
ги удовлетворява по най-добрия начин. Признава, че детето посещава бабата и
дядото по майчина линия в град Стралджа, че то няма ограничения в поддържането
на социалните контакти, но едновременно с това, че се притеснява от контактите
на детето с неговия баща, макар, че насърчавала тези контакти и не ги
възпрепятства; същевременно бащата сам се отчуждавал от детето.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
При решаването на въпроса за
предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете, съдът прецени всички обстоятелства, които са от значение, като
основен критерий е интересът на детето. Съдът приема, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се предоставят на майката,
като взе предвид тази позиция и на двамата родители, полаганите до момента грижи
и отношение към детето, неговата привързаност към майката.
Интересът на детето с оглед
правилното му психическо и емоционално развитие налага то да контактува и с
двамата родители. Разбира се, че интересът на детето от това не се предполага,
а е предмет на преценката на съда, който следва да има предвид и обсъди всички
наведени възражения за наличието на такъв.
В конкретния случай се
установява, че детето има емоционална връзка с двамата родители, като по-силна
е тази с майката, предвид ниската му възраст и обстоятелството, че е прекарвало
преимуществено време с нея и тя е полагала преките и непосредствени грижи за
него след раздялата на родителите.
Режимът на лични отношения между
бащата и детете следва да бъде подходящ за детето и да съответства на интереса
му да поддържа пълноценен контакт с двамата родители, да се надгради и укрепне
емоционалната връзка между тях. При определянето на режима следва да се предвиди
възможност детето да осъществява контакти с баща си за по-продължителни периоди
от време предвид обстоятелството, че родителите живеят в отдалечени населени
места, макар и на неголямо разстояние, и макар последното от своя страна да не
представлява пречка за по-чести срещи, за по-ограничено време. Поради това на
бащата следва да се даде възможност да вижда и взема детето всяка нечетна седмица
от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 17:00 часа на неделния ден, двадесет
дни през летния сезон, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката;
всяка четна година: на великденските празници – от 12:00 часа на съботния ден
до 16:00 часа на неделния ден, на коледните празници – от 12:00 часа на 24-и
декември до 16:00 часа на 25-и декември, на новогодишните празници – от 12:00
часа на 31-и декември до 16:00 часа на 1-и януари; всяка нечетна година: на
великденските празници – от 14:00 часа на неделния ден до 16:00 часа на
понеделничния ден, на коледните празници – от 14:00 часа на 25-и декември до
12:00 часа на 26-и декември, на новогодишните празници от 14:00 часа на 1-и
януари до 12:00 часа на 2-и януари.
Не се установяват по делото
здравословни проблеми на детето, които да налагат полагане на по-специални грижи
от обичайните, които всеки родител следва да полага за детето си. Предвид
обстоятелството, че понастоящем детето е почти на 5-годишна възраст, престоят
му при бащата за относително по-продължителни периоди от време, особено когато
не му бъде позволявано да посещава детска граница, а по-късно и да посещава
училище, а вместо това да учи само от дома си, която неприемлива форма на
обучение се налага, няма да се отрази в негативна посока върху емоционалното му
състояние и дискомфорт. От данните по делото се установява, че детето има
емоционална връзка и с двамата родители, като бащата също е запознат с
ежедневния режим на детето. При осъществяваните до момента срещи на детето с
бащата, последният лично полага грижи за детето, притежава желание и капацитет
да полага грижи за задоволяване на елементарните ежедневни битови потребности
на детето. Същият не би пренебрегнал указанията, давани от майката, нито пък
има интерес да не зачита или да не уважава нейните виждания относно храненето,
обличането, дневния режим и възпитание на детето.
Посочените опасения на Ю.И.И., че
детето било с неизграден имунитет и податливо на вирусни заболявания и срещите
с бащата и с роднините и близките на последния биха изложили детето на риск, не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и не се споделят от съда.
Действително със закон е въведена извънредна епидемична обстановка, а отделно
от това, но във връзка с нея, непрекъснато се налагат ограничителни мерки,
които ще се задълбочават и ще се увеличават занапред и то не само заради
разпространение на вирус, който по съществото си не представлява екзистенциална
заплаха, въпреки общоприетото мнение заобратното, но и поради други мерки,
които предстои да бъдат въведени и с които да се постигат други цели. Тези
ограничителни мерки обаче според техния вид и характер, в по-голямата си част
не представляват противоепидемични такива, не сеа насочени към запазване
здравето, дори напротив, а по съществото си са репресивни и целят основно
ограничаване правата на гражданите, включително и тези на малолетното дете,
свързани с нуждите от осъществуване на социални контакти, свободно предвижване,
водене на здравословен начин на живот, като съобразяването им и спазването им
вследствие на насадения вече страх у хората неминуемо би имало за резултат
увреждане на физическото и психическото здраве особено на подрастващите. Право
на родителите все още е да преценят, както дали ненавършилите им пълнолетие
деца имат нужда от чист въздух, достъп до слънчева светлина, повече движение и
спортуване за да водят здравословен начин на живот, или той ще бъде осигурен и
гарантиран, съответно имунитетът им ще бъде постигнат, като бъдат затворени в
дома и се позволи да бъдат обект на ограниченията, на принудителни мерки, ако
считат, че не представляват опасност за тях, така и дали за нормалното им
психическо, емоционалното и духовното им израстване и развитие е необходимо да
им бъде осигурявана подходяща социална среда или интересите на детето не
налагат такава форма на контакти и общуване.
С режимът на лични контакти,
посочен по-горе, който съдът намира за подходящ, ще бъде по-добре защитен
интересът на детето във връзка със съблюдаването на ежедневния му обичаен
режим, осигуряване на време за осъществяване на пълноценна емоционална връзка с
двамата родители. Съдът счита, че по този начин би се осигурила възможност за
по-чести и последователни контакти на детето с бащата, без то да се откъсва от
дома си. Посоченият режим на лични контакти на детето с бащата осигурява в
достатъчна степен интересите на детето и възможност за съхранение на
емоционалната близост с него.
При изпълнение на режима на
лични контакти, бащата следва да взема от и връща детето в дома на майката.
Безспорно по делото се установи
обстоятелството, че детето се нуждае от средства за покриване на ежедневните
разходи за храна, дрехи, а скоро и за учебни помагала. Няма спор, че майката,
полагаща непосредствени грижи за детето си, реализира доходи от трудова
дейност, като съдът приема, че при липса на конкретни доказателства за техния
размер, за база следва да бъде взета средната работна заплата за страната. Ищецът
също не ангажира доказателства за размера на доходите си от трудова дейност,
като вместо това също в синхрон с наскоро възникналите обществените настроения,
изразяващи се в оправдание за невършене на дейности и за неизпълнение на поети
задължения, използва въведеното със закон (без значение изкуствено или
обществените отношения го налагат) извънредно положение, наречено „извънредна
епидемична обстановка“, за да оправдае неполагането на труд с твърдението, че
не работи по трудово правоотношение, а е регистриран като безработен,
вследствие на което не получава доходи от трудова дейност. Първо въпросът за
полагането на труд не е свързан задължително с работа по трудово
правоотношение, защото работата, от която да се реализират доходи, се създава,
а не се търси и за нея не се чака. Второ, създаденото положение не включва
решение как и с какви средства да бъдат задоволявани ежедневно собствените
потребности, както и да бъде предоставена издръжката на тези, на които
задължените лица дължат ежемесечно. Поради това ищецът, като не полага труд,
сам се е поставил в невъзможност да реализира доходи от трудова дейност,
необходима както за собствената му издръжка, така и за малолетното му дете, към
което е задължен. Вярно е, че ищецът има задължение към кредитна институция и
следва ежемесечно да заплаща съответната погасителна вноска за продължителен
период от време. Когато обаче е решил да вземе такъв кредит (който не е доход)
и е поел задължението да го върне, това е станало след като се е разделил в
ответницата и е бил наясно, че освен за собствените си нужди, от получаваните
от него доходи той следва да заделя средства и да заплаща и дължимата към
детето си издръжка за посрещане на непрекъснато нарастващите му нужди. След
като същият е съобразил дължимите от него и планувани разходи съобразно с
получаваните от него доходи, налага да се приеме за неоснователно възражението
му да заплаща издръжка за детето си в размер на законоустановения минимум по
чл.142, ал.2 от СК, а майката да поеме не само по-голямата, но и значителна
част от издръжката за детето си, тъй като тази негова позиция не е съобразена
нито с възможностите на родителите, нито с нуждите на детето. Поради това
размерът на издръжката, която ответникът е длъжен да заплаща на детето си,
следва дасе определи над този минимум.
Ищецът обитава жилище в град
Бургас, квартал Сарафово, като макар и по делото да не се съдържат
доказателства дали това жилище е негова собственост, не са наведени дори и
възражения, че има задължение да заплаща наем за ползването му. Закупил е на
09.08.2019г. жилище, което с оглед неговото предназначение, може да бъде
източник на доходи, т.е. ищецът има възможност да реализира доходи от
притежавани от него имоти. Въз основа на така установените материални възможности
на родителите и нуждите на детето, преценени съобразно пола и възрастта му,
съдът счита, че ищецът следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето си по
250 лева. Не е установено по делото след датата на подаване на исковата молба
да е настъпило изменение на обстоятелствата, имащи значение за определянето на
размера. Останалите средства, необходими за пълната месечна издръжка на
малолетното дете, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
му, ще се поемат, респективно полагат и занапред, от неговата майка – ответницата.
Ответницата не ангажира
доказателства за получавани от нея и от ищеца доходи от трудова или друга
дейност за периода, за който се претендира от нея издръжката за минало време, а
това е в тежест именно на ответницата съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. Поради
това, и предвид недоказаните възможности на ищеца да заплаща издръжката в
претендираниия размер за минал период от десет месеца, размерът на тази
издръжка следва да бъде по-малък от издръжката, която той дължи за детето си за
в бъдеще. За по-голямата част от периода за претендираната издръжка за минало
време, а именно от 08.04.2020г. до 31.10.2020г., минималната работна заплата е
била в размер на 610 лева. Поради това съдът намира за основателна и доказана
претенцията за заплащане на издръжката за минало време за периода от
08.04.2020г. до 08.02.2021г. (десет месеца) в размер на 220 лева месечно, или
сумата в общ размер на 2 200 лева за посочения период. Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията –
08.04.2021г.
Следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Съгласно правилата на процеса
ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна
такса върху присъдената издръжка за тригодишните платежи занапред, така и върху
издръжката за минало време, а именно сумата в общ размер 448 лева (от които 360
лева върху издръжката занапред и 88 лева върху издръжката за минало време).
Ищецът дължи направените от ответницата
разноски по делото за част от платеното адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от нейните претенции за издръжка, а именно сумата в размер на
243,50 лева, която сума той следва да бъде осъден да й заплати.
Съгласно правилата на процеса
ищецът също има право на разноски съобразно отхвърлрената част от претенцията
на ответницата, а именно сумата в размер на 94,20 лева, която сума ответницата
следва да бъде осъдена да му заплати.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Д.С.Е. с ЕГН **********, на нейната майка и законен
представител Ю.И.И. с ЕГН **********,***, като определя на бащата С.Е. Е.с ЕГН **********,***, режим на лични
отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
10:00 часа на съботния ден до 17:00 часа на неделния ден, двадесет дни през
летния сезон, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка
четна година: на великденските празници – от 12:00 часа на съботния ден до
16:00 часа на неделния ден, на коледните празници – от 12:00 часа на 24-и
декември до 16:00 часа на 25-и декември, на новогодишните празници – от 12:00
часа на 31-и декември до 16:00 часа на 1-и януари; всяка нечетна година: на великденските
празници – от 14:00 часа на неделния ден до 16:00 часа на понеделничния ден, на
коледните празници – от 14:00 часа на 25-и декември до 12:00 часа на 26-и
декември, на новогодишните празници от 14:00 часа на 1-и януари до 12:00 часа
на 2-и януари.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.С.Е. с ЕГН **********, да бъде
при нейната майка Ю.И.И. с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА С.Е. Е.с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАЩА на Ю.И.И. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Д.С.Е. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
ежемесечна издръжка в размер на 250 лв.
(двеста и петдесет лева), платима до 10-о число на съответния месец, за който
се дължи, считано от 09.02.2021г. до навършване пълнолетие на детето или настъпването
на друга законоустановена причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА С.Е. Е.с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.И.И.
с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Д.С.Е. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, сумата в размер на 2 200 лв. (две хиляди и двеста
лева), представляваща издръжка за минало време за периода от 08.04.2020г. до
07.02.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.02.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Е. Е.с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ю.И.И. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Д.С.Е. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
сумата в размер на 243,50 лв.
(двеста четиридесет и три лева и 50 ст.), представляваща направени по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
претенциите за издръжка.
ОСЪЖДА Ю.И.И. с ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.С.Е. с ЕГН
**********, двете с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е. Е.с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 94,20 лв.
(деветдесет и четири лева и 20 ст.), представляваща направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
претенциите за издръжка.
ОСЪЖДА С.Е. Е.с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 448 лв.
(четиристотин четиридесет и осем лева), представляваща дължими държавни такси
върху присъдените издръжки.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в ЧАСТТА, относно
издръжките.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: