РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври през
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5961 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД слещу решение от 13.02.2018г., постановено по гр.
дело № 79352/2015г. на Софийски районен съд, 124 състав в частта за отхвърляне
на предявените от дружеството – жалбоподател срещу Е.Л.Ф. искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване установено дължимостта на главница и лихви за доставена за
периода м.07.2012г. – м.07.2014г. топлинна енергия за абонатен № 220799, за
които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 52116/2015г. на СРС, 114 с-в.
В жалбата
се поддържат оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
атакуваната част, поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззиваемата – ответник
Е.Л.Ф. има качеството потребител на топлинна енергия, в качеството й на
собственик на 1/6 ид. част от имота и дължи заплащане на потребената топлинна
енергия, съобразно посочената квота в съсобствеността. Сочи, че по делото са
представени доказателства за придобиване правото на собственост от ответницата
върху имота на основание наследяване по закон. Жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените
срещу посочения ответник искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемата
Е.Л.Ф. не е депозирала писмен отговор и не заявява становище по жалбата.
Третото лице
- помагач „Т.с.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.
Решението в
частта за отхвърляне на исковете срещу Р.С.К., като погасени чрез плащане, е
влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
По същество жалбата е неоснователна.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за
парични притезания за незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва върху
претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 52116/2015г. по описа на СРС,
124 състав. Заповедта по чл. 410 ГПК е издадена срещу длъжниците Р.С.К., Р.Б.Ф.Г.Л.Ф.и
Е.Л.Ф. за разделно заплащане на главница в общ размер на 1129. 89 лв. за
доставена топлинна енергия за периода м.07.2012г. – м.04.2014г., ведно със законната
лихва от 31.08.2015г. до окончателното изплащане и лихва в размер на 233. 33
лв. за периода 31.08.2012г. – 13.08.2015г., при квоти – по 1/3 за Р.С.К. и Р.Б.Ф.и
по 1/6 за Г.Л.Ф.и Е.Л.Ф.. Заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила срещу длъжниците
Р.Б.Ф.и Г.Л.Ф.а останалите двама длъжници са подали възражение и срещу тях е
образувано исковото производство по чл. 422 ГПК.
СРС е отхвърлил исковете срещу ответницата Е.Ф. поради липса на доказано облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия.
Съгласно представените по делото доказателства, процесния имот е
съсобствен между длъжниците по заповедта за изпълнение, при квотите, посочени в
същата, като ответницата се легитимира както собственик на 1/6 ид. част от имота
на основание наследяване по закон от В.Г.Ф., починала на 02.03.2009г. В тази връзка по делото са представени писмени
доказателства и посочените квоти не се оспорват. Независимо от изложеното,
ответницата Ф. не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете и доводите в
жалбата в тази връзка са неоснователни. Ответницата е оспорила качеството си
потребител на топлинна енергия за процесния имот в подаденото възражение по чл.
414 ГПК.
По делото е представена заявление – декларация за откриване на партида досежно
процесния топлоснабден имот, подадена на 24.03.2009г. от съсобственика Р.Б.Ф.която
не е оспорена.
Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени
в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо
кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното ТР, в
хипотезата на ползване на жилище след
развод от един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично
известни Общи условия, например с откриването на индивидуална партида за целия
имот, той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална
част. В случая е налице обикновена съсобственост, но хипотезата е аналогична.
От изложеното следва изводът, че за процесния период съсобственикът Р.Б.Ф.е единствен
потребител на топлинна енергия за битови нужди, в качеството на собственик на
неговата идеална част и на сключен договор с топлопреносното предприятие
относно другите идеални части от имота. Предвид изложеното, ответницата Ф. не
дължи заплащане на цената на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия
за претендирания период за 1/6 ид. част от имота.
Ето защо исковете
срещу ответницата Е.Ф. са недоказани
по основание и правилно отхвърлени от СРС.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна
като краен резултат и първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски не се претендират от въззиваемата и
такива не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 13.02.2018г., постановено по г`р. дело № 79352/2015г. на Софийски районен
съд, 124 състав в обжалваната част за отхвърляне на предявените от дружеството
– жалбоподател срещу Е.Л.Ф. искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване установено
дължимостта на главница в размер на 204. 98 лв. за доставена за периода
м.07.2012г. – м.04.2014г. топлинна енергия за абонатен № 220799, ведно със законната
лихва от 31.08.2015г. до окончателното изплащане и лихва за забава в размер на сумата
77. 78 лв. за периода 31.08.2012г. – 13.08.2015г., за които е издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 52116/2015г. на СРС, 114 с-в.
Решението в частта за отхвърляне на исковете срещу ответника Р.С.К. е влязло в сила, като е необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.