Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 12.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 79 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от С.К.Д.
с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия
К
№ 4246619 на ОДМВР - Хасково, с който
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С
Жалбата е релевирано оплакване за
незаконосъобразно издаване на ЕФ, тъй като процесният автомобил в посочения в ЕФ час не е бил на
посоченото в същия акт място.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.К.Д., не се явява.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от
фактическа страна:
На 04.07.2020 година в 15.45 часа в град
Свиленград, област Хасково, на улица „Асен Златаров” до дом № 12, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето
моторно превозно средство (МПС) марка
„Пежо”, модел 307 с държавен регистрационен номер РВ 31 13 МТ, със скорост 65 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена
стойност на скоростта 15 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4246619 на името на жалбоподателя
в
качеството му в качеството му на собственик на превозното средство, видно
от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, в който ЕФ
като място на нарушението е посочено: село Пъстрогор,
област Хасково, на изхода за село Младиново. ЕФ
е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените
данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 06.01.2021 година (, видно от датата на
Служебния бон, придружаващ плика, с който е изпратен процесния
ЕФ, Справката за нарушител и изявленията на жалбоподателя, обективирани
в Жалбата му),
като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата
и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 04.07.2020 година, когато е установено
нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол
съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена
от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола
се установяват данни за датата на използването на АТСС - 04.07.2020 година,
времето (15.30 часа до 16.15 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, област Хасково, на
улица „Асен Златаров” до дом № 12, за
ограничението на скоростта в населено място - 50
км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил,
където е поставено, така и броя на
установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за
заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата,
общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на
които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер РВ
31 13 МТ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 68 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 18 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и
разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени
места, като превишението е 15
км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка
от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от
TFR за конкретното нарушение, заснето в 15.45.46 часа, при съвпадение на цифровата
стойност на наказуемата скорост (15
км/ч), наред с отразена и реално
измерената, 68 км/ч.
От представения Протокол
№ 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка
на полицейска техника се установява, че на посочената
дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на
Български институт по метрология (БИМ), който е
общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от
Съда
справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на
валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ
жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва
в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В
кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят Д. има наложено само едно административно наказание „Глоба” с влязъл
в сила ЕФ за нарушение на ЗДвП.
Съдът не
коментира снимката, приложена към Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство, тъй като този документ не е събран по реда и чрез механизмите на
НПК.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на депозиране в
Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ)
– лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
По делото е налице неяснота по отношение на един от
основните реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна в
Протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година като място, където е използвано АТСС,
респ. място на нарушението е посочено: град Свиленград, област Хасково,
на улица „Асен Златаров” до дом № 12, а от друга: в ЕФ – село Построгор, област Хасково, на изхода за село Младиново, т.е. издаденият
ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е
лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено,
при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си
срещу повдигнатото обвинение. Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да
установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице.
Иначе
казано нарушението, включително по отношение мястото на извършване, следва да е ясно
и точно индивидуализирано в ЕФ. Последното представлява юрисдикционен акт, като
за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението.
Неяснотата относно място на извършване на нарушението е налична предвид
констатираното противоречие. В този смисъл са и наведените от страна на жалбоподателя
възражения, които се явяват и основателни.
Предвид
санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се
извлича по тълкувателен път от данните по делото. В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа (в този смисъл е и иПисмо с вх.рег.№ 261624 от 11.02.2021 година на РУ –
Свиленград), явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до мястото на нарушението, явяващо се задължителен съгласно
ЗАНН, респ. ЗДвП, реквизит.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде
отменен.
Независимо
от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните
съображения:
Обжалваният ЕФ би
бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2,
вр.чл. 21, ал. 1 от , установено с АТСС № 656 (радар) на основание
издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо
се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в §
1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание
и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от . При наличие в ЕФ на посочените в
цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват
основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т.
2, вр.чл. 21, ал. 1 от , твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в
отговорност на жалбоподателя.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение
от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
би приел че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37,
ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и Наказателното
постановление (НП), но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид
изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение №
1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от
26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Дори и да се приеме обратното, Съдът
би приел, че релевантно
в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл,
респ. несъмнено е бил спазен общият давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение №
4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър,
констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общо достъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в съответствие
с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща
проверка, както би се установило от приетите
доказателства. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип (както би било в настоящия случай), се считат от
одобрен тип. Последващата проверка е извършена преди изтичане срока на
валидност на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. В
обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на
скоростта, както и номерът му. В
този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
цитираната Наредба.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от
Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се
посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния
снимков материал на нарушителя, който се прилага към Административнонаказателната
преписка (АНП).
От
приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил
друго лице, като извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би
направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и
на посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за
надлежно доказателство би станало ясно, че процесното
МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от .
С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година
е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Представена е снимка на разположението
на уреда на патрулния полицейски автомобил,
с който се
извършва заснемането.
Действително
в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното
нарушение не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би
било налице. В този смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД №
559/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка
Желева.
Следва да се отбележи, че доколкото
работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква
непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на
неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
При този
вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е пристъпено
към издаване на процесния ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП.
ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си.
В
конкретния случай скоростта е превишена с 15 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл.
182, ал. 1 от . Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът
би намерил
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Процесното
административно нарушение не би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките
на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като
релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с
оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за
движение по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 68 км/ч до приетата за установена скорост от 65 км/ч би
било в интерес на жалбоподателя, тъй като би изключило възможните
неблагоприятни последици за него от допусната грешка на измерване с техническото
средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното
редуциране би било в съответствие с основния принцип в административното право,
наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен
начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не
би довело до промяна на правната квалификация на нарушението или до друго
основание за налагане на различно наказание.
При този вариант
на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата на писмените
доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
писмени доказателства биха били пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 8 от , Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4246619 на ОДМВР - Хасково,
с който на С.К.Д. с ЕГН ********** ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 50 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)