№ 477
гр. Бургас, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200026 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ф. Е. А. с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 22-0769-002670/07.11.2022г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е материално незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л.5, НП е било връчено на
14.12.2022 г., а жалбата е депозирана същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 25.07.2022 г. св. Х. В. Х.- служител в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас се намирал в гр. Бургас на кръговото кръстовище на ул. „Проф. Яким Якимов“ и ул.
„Янко Комитов“, като помагал за регулиране на движението, поради разлята боя в пътния
участък. Около 12:30 часа през кръстовището, идвайки от индустриалната зона, преминали
1
лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № *, управляван от св. И. В. Д. и лек автомобил марка
„БМВ Х7 Драйв 40 Д“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя А.. А. се движил в лявата
лента, а Д. в дясната, като управляваният от него автомобил се намирал малко пред този на
А.. Св. Д. продължил движението си наляво към сградата на Сектор „Пътна полиция“ гр.
Бургас, а А. завил надясно в посока кръгово движение при магазин „Метро“, като при тази
маневра настъпил контакт между двата автомобила, като на управлявания от св. Д.
автомобил било причинено осуркване на задна броня в ляво и заден ляв калник, а на
управлявания от А. автомобил било причинено осуркване на предна броня в дясно. А. не
усетил настъпилия удар, като продължил движението, а свидетелят Д. спрял. При него
дошъл св. Х., като след снемане на устни сведения били прегледани записи от камерите,
намиращи се на кръстовището. От тях бил установен другия автомобил, като Х. по-късно
осъществил връзка с А., който вече се намирал в гр. Велико Търново, и се разбрали след
няколко дни да дойде в Сектор „Пътна полиция“ в гр. Бургас. На 29.07.2022 г. А. се явил,
като били изготвени и снимки на автомобилите.
За констатираното св. Х. съставил АУАН с бл. № 285577/29.07.2022 г. за извършени
две нарушения по ЗДвП- по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на
нарушителя, които не вписал възражения.
Въз основа на АУАН, на 07.11.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че наказателното постановление в тази част не е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява
престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която говори за
неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно
сочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
2
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. На
първо място се вижда, че при приложението на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не е посочена
хипотезата, която се търди да е налице. Това не би било съществено нарушение, ако
словесно беше посочено, за коя хипотеза на чл. 179, ал. 1 , т. 5 се касае. Това обаче също не е
сторено, като нито една от хипотезите на тази разпоредба не намира словесно отражение в
постановлението. Буквално в постановлението е записано, че жалбоподателят е преминал в
дясна лента и допуснал ПТП с движещия се там автомобил. Не е ясно обаче това
преминаване коя от хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 5 покрива. По принцип като най-близка
може да се приеме хипотезата на нарушаване правилата за предимство. В този случай обаче
не би следвало да се сочи за нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, а тази на чл. 25, ал. 2,
която предижда такова правило за предимство- при извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Такива факти обаче не са въведени, като
не е допустимо и волята на наказващия орган да се извлича по тълкувателен път. Следва да
се отбележи, че от буквалното тълкуване на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 следва изводът, че не
всяко нарушение на закона, при което се е стигнало до ПТП, се санкционира по тази
рапоредба. Нарушенията там са лимитативно изброени и следва да се ясно за всеки случай
какво се твърди да е извършено. По мнение на съда посочената неяснота пречи на
жалбоподателя да разбере какво точно е вмененото нарушение, като и за съда се създават
пречки при очертаване предмета на доказване. По изложените съображения, обжалваното
НП в тази му част следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че наказателното постановление в тази част е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира обаче, че извършването на това нарушение е останало недоказано от
субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало
знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да
спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е усетил да е настъпило
съприкосновение. По мнение на съда това е лесно обяснимо на първо място с оглед
обстоятелството, че се касае за разлика в габаритите на двете МПС, която се установява от
прегледаните в съдебно заседание снимки. От същите също така се вижда, че щетите по
двата автомобила представляват осурквания, като това по управлявания от жалбоподателя
автомобил е с много малки размери. Всичко това прави напълно достоверно изложеното от
жалбоподателя, че в действителност ударът е останал незабелязан. Накрая, разпитаните
свидетели сочат, че жалбоподателят е продължил движението си, като не се устнаовява
същият да е забавял или спирал, което да сочи, че е усетил настъпилото съприкосновение.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
3
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282
от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.). В заключение, по отношение
на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено и в тази част.
С оглед изложеното, постановлението следва да се отмени изцяло, като процесуално
и материално незаконосъобразно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-002670/07.11.2022г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Ф. Е. А. с ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4