РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Търговище, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ст. Д.
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анна Ст. Д. Административно наказателно
дело № 20223530200298 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Постъпила е жалба от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД,
представлявано от А.Х.А., чрез процесуален представител адвокат Д.Т.,
против НП № 616194 –F634944 от 09.12.21 г. на и.д. Директор на ТД на НАП
Варна, с което за нарушение на чл. 3,, ал. 1 ,т. 1 от Закон за ограничаване на
плащанията в брой / ЗОПБ/ и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 500.00
лева. Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата, да
отмени издаденото НП. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява
лично. За нея, като процесуален представител се явява адвокат Д.Т.. Жалбата
се поддържа, с молба, НП да бъде отменено.
Ответната страна, редовно уведомена, изпраща представител. НП се
поддържа, като правилно и законосъобразно, с молба да бъда потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено
следното: в обстоятелствената част на НП е описана следната фактическа
обстановка: На 29.10.21 година в ИМР Търговище, ТД на НАП, Варна, при
извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Сити
1
Контрол и Каруош“ ЕООД, приключила с Протокол от 29.10.21 година, при
анализ на записванията по сметка 502 „Каса във валута“ е установено, че са
извършени плащания на територията на страната, които не са осъществени
чрез превод или внасяне по платежна сметка на стойност равна или
надвишаваща 10 000.00 лева, както следва:
Извършено плащане в брой на стойност 61 000.00 лева по РКО №
107/15.01.21 година с основание - служебен аванс по договор за поръчка от
04.01.21 година с лицето Д. А., в качеството му на довереник по договор със
страни и предмет: доверителят „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД възлага, а
довереника приема от свое име и за сметка на доверителя да подготви сключи
следната сделка: покупка на струйна машина за измиване на автомобили за
два поста и двупостова прахосмукачка на обща стойност 61000.лева.
Договорът за поръчка е сключен за срок до 25.01.21 година. Плащането на
служебния аванс е осчетоводено Дт 422/Кт 502 -61 000 лева.
На 25.01.21 година е отпуснат заем на Д. А. в размер на 61 000 лева за
10 години с договорна годишна лихва от 4%. Изплатеният служебен аванс,
получен от Д. А., не е върнат, а е преобразуван в паричен заем без движение
на парични средства. Представен е погасителен план към Договор за заем от
25.01.21 година с лицето Д. А., в качеството на „заемател“. Параметри на
кредита: сума от 61 000 лева, срок на кредита-120 месеца, лихва 4%,
погасителен план-намаляващи вноски 120 бр.,общо главница-61 000 лева,
общо лихва- 12301.75 лева. Преобразуването на служебния аванс в
дългосрочен заем е осчетоводено Дт 269/ Кт 422 -61 000 лева.
При така установеното е прието от наказващият орган, че Сити контрол
и каруош, представляван от А. А. е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1
от ЗОПБ на д а т а 15.01.21 година в гр. Търговище..
За констатираното нарушение е съставен АН № F 634944 от 17.11.21
година, в присъствие на управителя А. А.. АУАН е подписан без възражения.
На основание АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е отразено, че
срещу АУАН не е постъпило писмено възражение.
Така описаното, като извършено виновно адм. нарушение не се доказва
от приложените писмени и събрани в с.з. гласни доказателствени средства. В
обстоятелствената част на НП, която възпроизвежда тази на АУАН, са
отразени отделни факти, които в своята съвкупност не водят до единственият
2
и логичен извод за осъществено от жалбоподателя адм. нарушение по
посочената разпоредба на чл. 3, ал. 1,т. 1 от ЗОПБ, както по отношение на
осносимите обективни признаци на деянието, така и по отношение на датата
на извършване.
При служебна проверка на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП, съдът констатира допуснати от наказващит орган съществени
процесуални нарушени, водещи до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Административнонаказателното производство е строго
нормирана дейност. Разпоредбите на чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН изрично
регламентират задължителни реквизити, които следва да съдържат АУАН,
поставящ началото на адм. производство и НП, като последна фаза във връзка
с прецизиране на административното обвинение. Всяко лице, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, има правото да узнае
какво е адм.обвинението спрямо него и за какво точно деяние, действие или
бездействие, по коя точно правна норма е подведен под тази отговорност, на
коя конкретна дата е извършено това нарушение. Тава е свързано с правото за
организиране на адекватна защита.
Както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението,
дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които подкрепят обвинителната теза.
Видно от АУАН и издаденото на тоова оснавине НП, тези
задължителни реквизити не са налице, или ако някои от тях са отразени, не се
подкрепят с безспорни доказателства-писмени и гласни.
В НП е описана фактическа обстановка, състояща се в изброяване на
констатации или факти установени при извършване на проверка на ЮЛ: 1.
предоставяне на служебен аванс по договор за поръчка от 04.01.21 година в
размер на 61 000 лева на лицето Д. А., със срок на изпълнение 25.01.21
година. Прието е, че на това основание е извършено плащане в брой на
посочената в договора стойност 61000 по РКО №107 от дата 15.01.21 година.
2. На 25.01.21 година отпуснат заем на Д. А. в размер на 61 000 лева за срок от
10 години и договорена годишна лихва от 4%, като служебният аванс е
преобразуван в паричен заем без движение на парични средства, като е
представен погасителен план към договора за заем от 25.01.21 година. При
така изложената в НП фактология е прието, че на 15.01.21 година ЮЛ „Сити
3
Контрол и Каруош“ в гр. Търговище е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 1т.
1 от ЗОПБ.
При така изложеното в НП – наличие на три дати: 04.01.21 г. отпуснат
по договор за поръчка служебен аванс; 15.01.21 г издаден РКО №107 за сума
на стойност 61 000 лева, в който като лице наредило плащането е отразено Д
А – лице без представителни правомощия за това действие и като получател
Д А, лице получило сумата и 25.01.21 г. сключен договор за заем с лицето Д
А, като служебният аванс е преобразуван в този договора за заем, остават
просто факти и не могат да се приемат от съда, като описание на
нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Без отговор остават
следните съществени въпроси: защо наказващият орган приема, че е
извършено плащане в брой на стойност 61.000 лева по РКО № 107 от 15.01.22
година, като това е и датата, която е приета, като дата на извършване на адм.
нарушение. Защо е прието, че изплатеният служебен аванс, не е върнат, а е
преобразуван в паричен заем без движение на парични средства и до какви
изводи води това. Защо е отразено и какво доказва посоченото обстоятелство,
че преобразуването на служебния аванс в дългосрочен заем е осчетоводено
Дт 269/ Кт 422- 61 000 лева.
От показанията на св. К.С.- актосъставител и единствен свидетел при
констатиране на отразеното в акта и НП адм. нарушение се установява, че е
била извършена проверка по установяване на факти и обстоятелства,
разпоредена от ЦУ на НАП-София. За самата проверка били селектирани
дружества, които декларират в края на годините големи касови наличности,
за да може да се установи дали тези наличности са реални. Първоначално
проверката започнала в самия обект на дружеството- автомивка, за да се
установи фактическата касова наличност, която да бъде съпоставена с тази,
която е по счетоводни данни. При проверка в обекта не установили касова
наличност. Бил съставен протокол в присъствие на управителя А. А., като
МОЛ, която представила писмени обяснения и декларирала, че в обекта и на
други места не се съхраняват парични средства. Били изискани за
представяне в НАП допълнителни документ. Тъй като не била установена
касова наличност, започнала проверка по регистри и първични счетоводни
документи, за да се установи, какви пари са постъпвали в касата, в какви
4
размери и какви са излезли от касата, за какви плащания. Установили, че през
2021 година от касата на дружеството са излезли суми в размер на 61 000 лева
от подотчетното лице Д. А., като тази сума е взета от касата на база договор
за поръчка, с който да закупи оборудване за автомивката. Впоследствие не се
осъществила сделката, като сумата не е върната в касата, а е преобразувана в
договор за заем, като лицето Д. А. взема сумата под формата на заем. Самото
плащане на този заем е в размер над 10 000 лева, с което е било прието, че е
нарушен Закона за ограничаване на плащанията в брой. На допълнително
зададените от защитата въпроси, а именно по кой от двата описани договора е
извършено плащане на посочената сума и коя е датата, на която е извършено
адм. нарушение, а св. С. пояснява, че нарушението е при плащането на сумата
по договора за заем, съответно датата на административното нарушение е
датата на договора за заем или това е 25.01.2021 година. Свидетелят
пояснява, че предоставянето на служебен аванс и отнасянето на определени
суми от сметка 501 по сметка 422, не съставлява разход от данъчна гледна
точка, тъй като в закона е упоменато, че се допуска плащане в брой над 10
000 лева само на трудови възнаграждения за работници и служители или да
се внасят и теглят пари от касата по банкова сметка на дружеството, като в
случая подотчетни лица са взели парите, като служебен аванс. Св. С. заявява
обяснява: „Видях РКО, с който дружеството е предало на подотчетното лице
служебния аванс в качеството му на довереник по договор за поръчка, но това
вземане на сумата от касата не е нарушение, тъй като във връзка с този аванс
сделката не се е осъществила и плащане в брой не е направено.“
Съдът приема изцяло и кредитира показанията на св. С.. Казаното от
него, а именно, че не е извършено реално плащане на сумата от 61 000 лева от
страна „Сити контрол и каруош“ ЕООД в брой на дата 15.01.21 година по
повод на предоставения аванс на подотчетното лице Д. А., е вярно. В случая е
налице предоставяне на парични средства на подотчетно лице и това се
приема, като разчетни взаимоотношения в рамките на една стопанска единица
Извършените счетоводни записвания за предоставената сума от 61.000 лева
служебен аванс на лицето Д. А. представляват увеличение на вземането от
подотчетни лица и намаление на паричните наличности в касата на
дружеството. Те са отразени със съответните счетоводни операция и са
отнесени по сметки, както бе обяснено и от св. С.: Дебит счетоводна сметка
422“Подотчетни лица/-аналитичната партида на Д. А. и Кредитна счетоводна
5
сметка 501 „Каса“. При така отразеното, като счетоводни операции, с дадения
аванс от страна на дружеството, не възниква плащане до момента на
направените покупки.
По отношение на св. Д., то тя е свидетел при съставяне на АУАН, но не
и при проверка на фирмата, поради което не може да даде обяснения по
отношение на проверените документи, установените факти и направените
заключения по тях.
Св. М. е управител на счетоводна къща, която обслужва счетоводството
на „Сити контрол и каруош“ ЕООД. Тя обяснява подробно причините, поради
които се е стигнало до счетоводното оформяне документацията на фирмата.
Св. М. пояснява, че е предупреждавала управителя на фирмата, относно
натрупаната през годините касова наличност, които следва да се узаконят под
някаква форма. Парите са били в собственика на фирмата Д. А. Поради това,
че фирмата няма печалба, тези натрупани средства, като касова наличност, не
можели да се разпределят под формата на дивидент. Свидетелката обяснява,
че ако фирмата е имал голяма печалба е можело да се разпредели дивидент,
да се внесе 5% данък и с това да се намали касовата наличност, но тъй като
фирата не е осъществявала печалба, тези пари, които собственикът е взел, се
оформили като заем към него, като всеки месец се начислявали приходи от
лихви. Свидетелката М. пояснява, че когато се предоставя служебен аванс,
той не е разход, а разчет и в този случай парите остават във фирмата.
Съдът приема и кредити показанията на св. М., които са
последователни,непротиворечиви и дават реално обяснение на изложените
„факти“ в НП.
При така изложеното по-горе, съобразявайки приетите по делото
писмени и събраните в съдебно заседание гласни доказателствени средства,
съдът намира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ,т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа –
описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелства,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. При
прочит на обстоятелствената част на НП-описание на две групи факти и
посочване на три дати, без да е направена логическа връзка между тях, съдът
намира, че посоченият в чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН и задължителен реквизит,
6
не е налице. Приетото за установено и доказано според наказващият орган
адм. нарушение следва да бъде описано ясно и точно при издаване на НП,
като това обстоятелство дава възможност, както на наказаното лице, така и
съда да разбере волята на наказващия орган, неговите изводи по фактите и
приложимия закон и дали съответстват на реално установената от
доказателствения материал фактическа обстановка. Съдът, като
контролираща инстанция, не следва да тълкува, каква е била волята на
наказващия орган, при положение,че същата не е ясно изразена, като това би
довело до изземване на компетентност, както и до нарушаване правото на
защита на лицето, чията административнонаказателна отговорност е
ангажирана. При неясна вола на наказващият орган, която да е отразена в НП,
наказаното лице не е в състояние да ангажира адекватна защита на правата
си.
По същество. От събраните в съдебно заседание гласни
доказателствени средства- показанията на свидетелите С. и М. се установява
по безспорен начин, че не е извършено реално и еднократно плащане от
страна „Сити контрол и каруош“ ЕООД на сумата от 61 000 лева в брой на
дата 15.01.21 година по повод на предоставения аванс на подотчетното лице
Д. А.. Св. С. –актосъставител, заявява категорично в съдебно заседание, че
„Лицето може да вземе служебен аванс с цел да закупи нещо, но в случая
лицето не е направило плащане за покупка на оборудване. Нарушението е при
плащането на сумата по договора за заем- 25.01.21 година.“ В НП обаче, е
прието, че :“Установеното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 т. 1 от ЗОПБ, извършено на 15.01.2021 година от „Сити контрол и
коруош“ в гр. Търговище, като това се опровергава по безспорен начин от
събраните гласни доказателства в съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът счита обжалваното НП за
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а
жалбата уважена.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 616194 - F634944 от 06.12.2021 година на и.д.
Директор на ТД на НАП, Варна, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КОРУОШ“
7
ЕООД, представлявано от А.Х.А., за нарушение на чл. 3, ал. 1 т. 1 от Закона
за ограничаване плащанията в брой/ЗОПБ/ и на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
30 500 /тридесет хиляди и петстотин/ лева, като неправилно и н е з а к о н о с
ъ о б р а з н о.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаване на страните за изготвянето му ведно с мотивите, пред
Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8