Присъда по дело №389/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 7
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20213620200389
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Нови пазар, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Наказателно дело частен
характер № 20213620200389 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Г. Р. СТ. , с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Ш., живее в с. К., обл.
Ш.ска, ул. „***"№*, *** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.01.2021 г. в с. М., обл. Ш. нанесъл
лека телесна повреда на Й. В. СТ., с ЕГН **********, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /кръвонасядания, ожулвания и травматични
отоци в областта на лицето, подкожен кръвоизлив в областта на лявата буза, счупване на
долния орбитален ръб на лявото око, кръв в левия горночелюстен синус/ - престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на
по 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
ПРИЗНАВА Г. Р. СТ. ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 22.01.2021 г. в с. М., обл. Ш. е
нанесъл лека телесна повреда на Й. В. СТ., с ЕГН **********, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което деяние е извършил в съучастие, като
съизвършител с Г. Д. Г. , с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Н., живущ в с. К., обл.
Ш.ска, ул. ***"№*, като последният по време на деянието бил непълнолетен, но разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си и го
ОПРАВДАВА по обвинението по чл.130, ал.1, във двр. с чл.20, ал.2 от НК.
ПРИЗНАВА Г. Д. Г. , с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Н., живущ в с. К., обл.
Ш.ска, ул. ***"№*, *** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 22.01.2021 г. в с. М., обл. Ш., в
съучастие като съизвършител с Г. Р. СТ. , нанесъл лека телесна повреда на Й. В. СТ., с ЕГН
1
**********, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
по време на деянието бил непълнолетен, но разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си и го ОПРАВДАВА по обвинението по
чл.130, ал.1, във двр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
ОСЪЖДА Г. Р. СТ. , с ЕГН **********, от с. К., обл. Ш.ска, ул. „***"№* ДА
ЗАПЛАТИ на Й. В. СТ., с ЕГН **********, от с. Л., обл. В. сумата от 2000 лв. (две хиляди)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на
осъщественото деяние на 22.01.2021 г. в с. М., обл. Ш., както и сумата от 124,92 лв. (сто
двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), съставляваща обезщетение за
имуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. СТ., с ЕГН **********, от с. Л., обл. В. граждански
иск за неимуществени вреди, против Г. Р. СТ. , с ЕГН **********, от с. К., обл. Ш.ска, ул.
„***"№*, в останалата му част до пълния размер от 4000 лева, а именно за сумата от 2000
лева, претендирани за солидарно плащане с Г. Д. Г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. СТ., с ЕГН **********, от с. Л., обл. В. граждански
иск против Г. Д. Г. , с ЕГН **********, от с. К., обл. Ш.ска, ул. ***"№* за сумата от 4000
лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на
осъщественото деяние на 22.01.2021 г. в с. М., обл. Ш., както и сумата от 124,92 лв. (сто
двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), съставляваща обезщетение за
имуществени вреди, претендирани за солидарно плащане с Г. Р. СТ..
ОСЪЖДА Г. Р. СТ. , с ЕГН **********, от с. К., обл. Ш.ска, ул. „***"№* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Нови пазар държавна такса върху размера на уважения
граждански иск в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
ОСЪЖДА Г. Р. СТ. , с ЕГН **********, от с. К., обл. Ш.ска, ул. „***"№* ДА
ЗАПЛАТИ на Й. В. СТ., с ЕГН **********, от с. Л., обл. В. направени по делото разноски в
размер на 700 лв. (седемстотин лева).
Присъдата подлежи на обжалване пред ШОС в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Тъжителят Й. В. СТ. от с. М., обл. Ш. е депозирал тъжба против подсъдимите Г.Р.С.. и
Г. Д. Г., двамата от с. К., обл. Ш. за това, че на *** г. в с. М., обл. Ш. двамата подсъдими в
съучастие като съизвършители са му нанесли лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /кръвонасядания, ожулвания и
травматични отоци в областта на лицето, подкожен кръвоизлив в областта на лявата буза,
счупване на долния орбитален ръб на лявото око, кръв в левия горночелюстен синус/, като
Г. Д. Г. по време на деянието бил непълнолетен, но разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК /за Г.Р.С../ и по чл.130, ал.1, във двр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4
от НК /за Г. Д. Г./.
Ведно с тъжбата са предявени за разглеждане и граждански искове: иск с цена от 4 000
лв., съставляващи обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди и иск с цена от
124, 92 лв., съставляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, като
сумите се претендират за солидарно плащане от ответниците.
Подсъдимият Г.Р.С.. признава, че на посочената в тъжбата дата е нанесъл удари на
тъжителя в областта на лицето, но твърди, че това сторил, за да помогне на леля си И. В.а
С.а, която била ударена от тъжителя и съборена на земята. Подсъдимият Г. Д. Г. не се
признава за виновен. Твърди, че той не е нанасял удари на тъжителя, дори в нощта на
инцидента не слезнал от лекия автомобил, с който пътували, а когато вече излязъл от колата
свадата била приключила.
Защитникът на подсъдимите адв. И.В. от АК - В. счита, че обвиненията спрямо двамата
подсъдими не са доказани по категоричен начин. Базирайки се на данните от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, счита, че травматичните увреждания на тъжителя
биха могли да са причинени по-друг начин, а не единствено по начина, описан в тъжбата.
Твърди, че по делото няма доказателства за участието на Г. Д. Г. в инцидента, а
подсъдимият Г.Р.С.. действал при условията на неизбежна отбрана.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа страна следното: Тъжителят Й. В. СТ. живее в с. М., обл. Ш., а двамата
подсъдими са от с. К., обл. Ш., като са роднини – братовчеди. Тъжителят и двамата
подсъдими били във влошени отношения, тъй като преди време между С. и С. възникнал
конфликт в Република Гърция, където те работели подсъдимият, при който конфликт между
двамата имало сбиване.
На 21.01.2021 г. вечерта двамата подсъдими били в дома на тяхната леля - свидетелката
И. В.а С.а, където имало семейно събиране. Там била и съпругата на подсъдимия Г.Р.С.. –
свидетелката Е. В.а С.а, както и синът на И. С.а – свидетелят В.И. В.. След полунощ
цигарите на компанията свършили и свидетелката И. В.а С.а решила да отиде с автомобила
си до гр. Ш., за да купи от там цигари. Тя потеглила от с. К., като в автомобила с нея се
качил и синът й. През това време двамата подсъдими останали в с. К. в дома на С.а. Не след
дълго С.а се обадила на подсъдимия Г.Р.С.. по телефона и му казала, че докато пътува от с.
К. и до с. М. след нея се е движил автомобил, който се опитвал да я измести от пътя –
опитвал се да я изпревари, притискал я и 2-3 пъти по този начин искал да я измести от пътя.
Свидетелката била уплашена, спряла автомобила, за да се обади на подсъдимия и му казала,
че водачът на този автомобил е тъжителят Й. В. СТ.. С.а казала на подсъдимия също, че
тъжителят пътува с жена си и децата си, като тя /С.а/ знае къде живее семейството на С. и
ще отиде там, за да иска обяснения от тъжителя защо е постъпил с нея по този начин на
пътя. Тогава подсъдимият Г.Р.С.. също тръгнал към дома на тъжителя, като с него в
автомобила му се качили и подсъдимият Г. Д. Г., както и съпругата на С. - Е. В.а С.а. През
това време И. С.а вече пристигнала пред къщата на тъжителя. Той и семейството му тъкмо
се били прибрали, като съпругата и децата му били вече в къщата, а тъжителят още се
намирал в двора. Тогава С.а му извикала и започнала да го пита защо се опитвал да я
1
изблъска от пътя. Двамата се скарали и тъжителят блъснал свидетелката, която паднала на
земята. В този момент на мястото пристигнал автомобила на подсъдимия Г.Р.С...
Последният видял свадата между тъжителя и С.а, както и това, че тя паднала; слязъл от
колата и отишъл до тях и помогнал на свидетелката да се изправи. Веднага след това се
насочил към тъжителя и му нанесъл два удара с юмрук в областта на лицето, в лявата част.
Двамата започнали де се бутат, но в това време свидетелката И. С.а, както съпругата на
тъжителя, която вече била излязла, успяли да разтърват биещите се. След това на мястото
отишли съпругата на подсъдимия С., както и подсъдимият Г., които до този момент били в
колата, а и братът на тъжителя – свидетеля С.Е.Д., който бил в дома си, но чул разправията.
След това тъжителят подал сигнал в полицията и случаят бил поет от полицейския
инспектор при РУ – Н. – свидетеля В. Б. В.. Била образувана полицейска преписка, в хода на
която инспекторът снел сведения от лицата, имащи отношение към инцидента. След това по
случая било образувано досъдебно производство №22/2021 г. по описа на РУ – Н., което
било спряно с постановление на прокурора от 26.03.2021 г., а тъжителят бил уведомен за
възможността да предяви тъжба по реда на чл.81 от НПК, което и той е сторил.
В дните след инцидента тъжителят потърсил съдебен лекар в гр. Ш., за да бъде
прегледан, но предвид отсъствието на съдебния лекар, тъжителят бил прегледан от лекар в
Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД, където му било издадено
медицинско удостоверение за констатираните травматични увреждания. В следващите дни
тъжителят имал подутини и синини по лицето, станал по-затворен, променил поведението
си с колегите, с които работел – не желаел да разговаря с тях, избягвал събиранията с тях,
оплаквал се от болки, налагало се да ходи на болнични прегледи.
В хода на делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се
установява, че по време на инцидента на тъжителя е била причинена травма на главата:
счупване на долния ръб на лява орбита /рентгенологично/; течна колекция /ниво/ течност в
левия горночелюстен синус /рентгенологично/; оток и кръвонасядане на клепачите на ляво
око, скула и буза;кръвонасядане върху видимата лигавица на лявата половина на горната
устна; обловато охлузване върху лява буза и вертикални линейни охлузвания по лявото
крило на носа. В заключението на експертизата е отразено, че всички тези увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота на тъжителя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно и по
категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите
С.Е.Д., П.Г. В.а, Е. В.а С.а, И. В.а С.а, В.И. В., Р.Н.Т. и В. Б. В., както и от писмените
доказателства по делото – медицинско удостоверение №62/*** г., изд от отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД, искане за рентгенологично изследване
и резултат от рентгенологично изследване от *** г., лист за преглед на пациент и
допълнителен лист за преглед на пациент; от материалите по досъдебно производство
№22/2021 г. по описа на РУ – Н.; от представеното веществено доказателство – аудиозапис
от РЦ 112 – В. на диск, чието съдържание е изслушано в съдебно заседание; от
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза; както и от обясненията на
подсъдимиите. Съдът прие, че от тези доказателства по категоричен начин се доказва, че на
*** г. с деянието си подсъдимият Г.Р.С.. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Безспорно е, че той е нанесъл удари на
тъжителя, с което на последния са причинени гореописаните травматични увреждания.
Съдът приема за безспорен факта на причинените на тъжителя наранявания, както и техните
вид и характер. Деянието на С. е доказано несъмнени от всички свидетелски показания,
както и писмени доказателства, които съдържат безпротиворечиви данни за него. Самият
подсъдим Г.Р.С.. признава факта, че е нанесъл удари на тъжителя. Предвид това съдът прие,
че подсъдимият Г.Р.С.. е осъществил деянието по чл.130, ал.1 от НК, като е причинил на
тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
2
От субективна страна деянието на подсъдимия С. е извършено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му последици. В случая няма основание да се
приеме, че подсъдимият С. е действал при условията на неизбежна отбрана или крайна
необходимост, тъй като е видно от анализа на установените по делото факти, че в момента,
в който подсъдимият С. е пристигнал до дома на тъжителя и е отишъл при последния и при
свидетелката И. С.а, не е било налице вече непосредствено нападение от страна на тъжителя
към С.а, а то е било приключило, както и не е била налице непосредствена опасност за нея,
която не е могла да се избегне по друг начин. Предвид това съдът счете, че в случая не са
налице предпоставките по чл.12 или чл.13 от НК.
Предвид гореизложеното и като счете, че обвинението спрямо подсъдимия Г.Р.С.. за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК е доказано с категоричност, съдът го призна
за виновен в извършването на това престъпление.
Относно обвинението спрямо подсъдимия Г. Д. Г. съдът счете, че същото е недоказано.
Тъжителят е заявил в тъжбата си, че Г., наред със С. са му нанесли удари, като това твърдят
и свидетелите С.Е.Д. – брат на тъжителя и П.Г. В.а – съпруга на тъжителя. Останалите
свидетели, които са родственици на подсъдимите, както и самите подсъдими твърдят, че
подсъдимият Г. не е имал участие в инцидента, а е бил в автомобила на С. и впоследствие
излезнал от там, когато свадата приключила. Единственият свидетел, който няма родствена
връзка със страните е свидетелят В. Б. В., който не е очевидец на случая, а е извършвал
полицейската проверка. Пред него също родствениците на тъжителя заявили, че Г. също е
нанасял удари на С., а роздтвениците на подсъдимите отрекли това обстоятелство. Предвид
тези данни съдът не може да приеме за категорично доказано по делото, че подсъдимият Г. е
нанасял на тъжителя удари, вследствие което на последния са причинени установените по
делото увреждания, тъй като единствените доказателства за това са показанията на брата и
съпругата на тъжителя, а тези свидетели именно като близки родственици се считат
пристрастни и заинтересовани да подкрепят тезата на тъжителя. Процесуалният
представител на тъжителя заявява, че сред материалите на досъдебното производство са
налице сведения и показания, доказващи деянието на Г., но в настоящото производство няма
процесуален механизъм за приобщаване на тези доказателства, защото не са налице
предпоставките за прочита на тези показания, а и всички свидетели, които са били разпитани
на досъдебното производство са дали показания и в настоящото. Предвид това съдът призна
подсъдимия Г. Д. Г. за невиновен в това, че на *** г. в с. М., обл. Ш., в съучастие като
съизвършител с Г.Р.С.., е нанесъл лека телесна повреда на Й. В. СТ., изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като по време на деянието бил
непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си и го оправда по обвинението по чл.130, ал.1, във двр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.63, ал.1, т.4 от НК. Съдът призна за невиновен и подсъдимия Г.Р.С.. по обвинението, че е
извършил деянието в съучастие като съизвършител с Г. Д. Г. и го оправда по обвинението
по чл.130, ал.1, във двр. с чл.20, ал.2 от НК-
За да определи наказанието, следващо се на подсъдимия за осъщественото престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, съдът отчете обстоятелството, че за това престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или с пробация. Подсъдимият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от общата
част на НК и от деянието му не са налице съставомерни причинени и невъзстановени
имуществени вреди. Поради това съдът, като счете, че в случая са налице условията на
чл.78а от НК, то освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Съдът наложи
наказанието в минимален размер отчитайки направените от подсъдимия признания, както и
обстоятелството, че подсъдимият не реализира трудови доходи, същият е безработен.
3
Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди: Този иск съдът прие, че е
доказан по основание. На първо място деянието на подсъдимия /причинената лека телесна
повреда/ е доказано безспорно, по мотивите, изложени по-горе. От него неминуемо на
ищеца са били причинени щети, свързани с претърпяни болки и страдания по време на
самия инцидент, а и известно време след това, както и неудобство, затвореност, липса на
желание за контакти с други хора, което се установява от показанията на свидетеля Р.Н.Т..
Отчитайки тези факти, съдът прие, че е справедливо тъжителят да бъде обезщетен за
претърпяните от него болки и страдания, поради което и подсъдимият бе осъден да й
заплати сумата от 2000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени на
тъжителя неимуществени вреди. В останалата му част, до пълния му размер от 4000 лв., а
именно за сумата от 2000 лв., гражданският иск бе отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Относно предявения граждански иск за имуществени вреди, съдът счете, че
същият е основателен и доказан. От представените по делото заверени копия фискални
бонове е видно, че тъжителят е направил разходи за издаване на съдебномедицинско
удостоверение, ренгенография и лекарства в общ размер от 124, 92 лв. В заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза е посочено, че всички тези разходни
документи са относими към инцидента и проведеното лечение на тъжителя. Предвид това и
считайки гражданският иск за имуществени вреди за основателен и доказан, съдът осъди
подсъдимия Г.Р.С.. да заплати на тъжителя сумата от 124, 92 лв.
Доколкото подсъдимият Г. Д. Г. бе признат за невиновен и оправдан по предявеното му
обвинение, то предявените граждански искове спрямо него за причинени имуществени и
неимуществени вреди, претендирани за солидарно плащане с Г.Р.С.., като неоснователни и
недоказани, бяха отхвърлени
Подсъдимият Г.Р.С.. бе осъден да заплати по сметка на РС Н. държавна такса върху
размера на уважения граждански иск в размер на 80 лв. (осемдесет лева)..
Също така подсъдимият бе осъден да заплати на Й. В. СТ. направените по делото
разноски в размер на 700 лв. (седемстотин лева).
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
4
Съобщи за изтекли лични данни