Р Е Ш
Е Н И Е
№ 200 / 10 .02.2021 година, град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Д.
Гальов
при секретар К. Л. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев АХД № 2179/2020
година
Производството
е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по касационна жалба от Д. Г. Д. – инспектор в отдел „Криминална полиция“ при
ОД – Бургас на МВР, против решение № 260064/14.08.2020 година по адм. дело № 2965/2020 година на
Районен съд – Бургас.
С
решението е отменена заповед за задържане на лице рег. № 251зз-120/28.07.2020
година, издадена от касатора по отношение на Т.Г.Д. с ЕГН ********** ***.
В
жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването
му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни
основания за отмяната му по чл. 209 т. 3 АПК. Според касатора, в противоречие с
доказателствата по делото, съдът е приел, че анонимна информация не може да
послужи като основание за задържане на лице, както и за установяване на
съпричастността му към извършването на престъплението, за което му е наложена
принудителната административна мярка (ПАМ). Поддържа, че решението не е
обосновано. Иска отмяната му и потвърждаване на ПАМ.
Ответникът
по касационната жалба – чрез процесуален представител - изразява становище, че
обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната
му.
Прокурорът
дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил заповед за задържане на лице
№ 251зз-120/28.07.2020 година, издадена от касатора, с която Т.Д. е задържан за
срок до 24 часа.
Съдът
правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с
приложимите процесуални правила.
По
приложението на материалното право съдът е приел, че спрямо Т.Д. не са били
налице фактически основания за издаване на заповед за задържане, защото са
липсвали данни за съпричастност на същия в извършване на престъплението,
описано в акта – към момента на задържането. Съдът е преценил, че оперативната
информация, получена от анонимен източник и липсата на всякакви вещи (при
извършения личен обиск), които да свържат Д. с деянието, не могат да обосноват
приложението на ПАМ. Отделно в решението е прието, че със задържането на Д. е
бил нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 ал. 2 от АПК, защото наложеното
ограничение не е оправдано от резултата, търсен от административния орган Затова наложената мярка е била отменена.
Настоящият
касационен състав приема за установени следните факти:
На
26.07.2020 година, във връзка със зачестили кражби от апартаменти в град
Бургас, служители от Пето РУ извършвали обход и оперативно наблюдение за
разкриване на извършителите.
Около
23:30 часа на 26.07.2020 година в района на бл. 28 и бл. 70 в жилищен комплекс
„Славейков“ полицаите забелязали три лица, облечени в тъмни дрехи, които
оглеждали терасите на бл. 70 и обхождали терена около жилищните сгради. В
последвалото дискретно наблюдение било установено, че групата, използва лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с чуждестранен регистрационен № RJ54CYK. В хода на
наблюдението на групата, полицаите разпознали Т.Г.Д., К.З.Т.и Н.Т..
На
27.07.2020 година, вечерта, при продължаващо наблюдение от служителите на
същото районно управление, но вече при обход в ж.к. „Изгрев“, лекият автомобил
„Фолксваген Голф“, бил открит паркиран в близост до паркинга на болница „Лайф
хоспитал“. В хода на започналото наблюдение на МПС, около 23:00 часа, полицаите
видели приближаването към него на три лица, облечени в тъмни дрехи, вървящи
последователно и поотделно, но поддържащи помежду си постоянен визуален
контакт. При осветяването на влизане в автомобила полицаите разпознали отново Т.Д.,
К.Т.и Н.Т.. За установените факти при наблюдението на 26 – 27.07.2020 година,
впоследствие (на 28.07.2020 година),
била изготвена докладна записка до началника на сектор „ППС и КИЦ“ в ОД –
Бургас на МВР (лист 21).
На
същата дата – 28.07.2020 година, на началника на отдел „КП“ в ОД – Бургас на
МВР било докладвано писмено от служителя Красимир Атанасов, че от лице,
пожелало анонимност („ЛПА“) е постъпила информация, че криминално проявените Т.Д.,
К.Т.и Н.Т. са съпричастни към кражба, извършена в ж.к. „Изгрев“, бл. 35, вх. 18,
ет. 1 ап. 1, като по данни на източника откраднатите вещи се съхраняват в
жилищата на лицата и те възнамеряват да ги препродадат. Адресатът на докладната
записка поставил резолюция за изпращането записката в Пето РУ, за прилагане към
ДП № П3388 ЗМ 443/2020 година (лист 22).
На
28.07.2020 година, в 21:15 часа, инспектор Д. задържал Т.Д. със заповедта,
обжалвана по настоящото производство. В нея той посочил, че ПАМ се налага
поради данни за участие на Д. ***, квалифицирана в заповедта по чл. 195 ал. 1
т. 3 от ЗМВР (лист 23).
При
задържането издателят на заповедта описал вещите, намиращи се в Д., Д. попълнил
декларация, че е уведомен за правата си като задържано лице, както и декларация
по чл. 30 ал. 3 от ЗПрП, че желае адвокатска защита (лист 24 - 26).
На
28.07.2020 година – наред с Т.Д., служителите на МВР задържали К.Т.и Н.Т..
При
претърсването на жилището, използвано от Т.Д. на 28.07.2020 година, в интервала
22:30 – 23:25 часа, не били открити вещи, имащи отношение към разследваната кражба. Бил открит плик,
съдържащ суха тревна маса, която реагирала на направения наркотест като канабис
(лист 46 - 47).
При
претърсването на жилището, използвано от Н.Т. на 28.07.2020 година, в интервала
19:40 – 20:30 часа, не били открити вещи, имащи отношение към разследваната кражба (лист 39 - 40).
На 29.07.2020 година в периода 01:30 – 02:30 часа,
полицаите претърсили и жилището на К.Т.. При претърсването те открили нож, качулка, бинокъл,
пистолет, дамски бижута, кожен класьор със заготовки за шперцове, мобилен телефон
и дамски часовник (лист 33 - 34).
Извършените
процесуални действия били одобрени от съдия от Районен съд – Бургас по реда на
чл. 161 ал. 2 от НПК.
Описаната
фактическа обстановка се установява от съдържанието за обжалваната заповед, от
декларации за изразено желание за използване на адвокатска защита, протокол за
обиск на лице, докладни записки и протоколи от извършени неотложни процесуално
– следствени действия.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи.
Решението
е материално незаконосъобразно.
Съдът,
с оглед фактическите установявания по спора, неправилно е приел, че Т.Д.
незаконно е задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР - поради липса на
достатъчно данни за участието му в извършеното престъпление.
Задържането
под стража на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок не по - дълъг от 24 часа
представлява превантивна принудителна административна мярка, която има за цел
да предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление, да се
укрие или да предприеме действия по заличаване на следите или укриване на
вещите, предмет на престъплението. За прилагане на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е
евентуално извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се
уточнява квалификацията на престъплението по НК. В този смисъл е неоснователен
доводът на съда, че липсват достатъчно фактически основания за издаване на
оспорената заповед. Понятието "данни" по смисъла на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК, нито изисква категорични доказателства за извършено престъпление. В случая
неправилно съдът е приел, че не са налице данни, от които може да бъде направен
първоначален/предварителен извод, че с поведението си Д. е съпричастен към
извършването на престъпление, съответно - че заповедта е фактически
немотивирана.
Д.,
за когото полицията е разполагала с данни, че е криминално проявен, е
наблюдаван последователно от различни служители на МВР в присъствието на други
две лица (също криминално проявени), в части от града, в които е констатирано
извършването на кражби от жилища. Часовете, в които той е установен в района на
ж.к. „Изгрев“ и ж.к. „Славейков“ (през нощта), начинът на обличането му (дрехи
с тъмен цвят, трудно различими през нощта, качулки и шапки – всичко това в
разгара на летния сезон), поведението му при установеното дискретно наблюдение
(целенасочено оглеждане на апартаменти в жилищни сгради) и начина на
придвижване на цялата група (поотделно, но в непрекъснат зрителен контакт),
сочат като обоснован извода на полицейските служители, че най – вероятна
възможна причина на присъствието на групата (и Т.Д. в частност) не е обикновена
разходка, а набелязване на евентуални цели за посегателство. Цитираните
обстоятелства, съчетани с данните, получени от служители на МВР при събеседване
с информатор, пожелал анонимност, се явяват достатъчни, за да се предположи, че
Д. (наред с останалите лица) има връзка с кражбата, която е била разследвана от
служителите на Пето РУ – Бургас, т.е. имало е необходимост спрямо него да се
приложи ПАМ.
С
налагането на ПАМ е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на
легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта да се
обезпечи извършването на необходимите процесуално - следствени действия за
разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или
да се попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнали със
задържането на лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата
на жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание,
предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на
полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се
избегне укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните
човешки права и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които
същите могат да бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 от Конвенцията изисква на първо
място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да
бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към установения в
националното право ред. За задържането на жалбоподателя са били налице
достатъчно данни по смисъла на ЗМВР, обуславящи реална необходимост от налагане
на мярката в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
Наличието
на данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не изисква висок интензитет на доказуемост
на инкриминираното деяние и неговия извършител, достатъчно е да съществува
достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление
под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също,
като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на
задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая
са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за съпричастност
на жалбоподателя в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил,
че е необходимо да бъде задържан. Обжалваната заповед за задържане е издадена в
съответствие с целта на закона, наложената ПАМ не е създала по-големи
ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване
на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на
престъпленията.
Предвид
изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и
правна страна, поради което следва да се постанови друго решение по същество на
спора и да се отхвърли жалбата на Т.Д. против заповедта за задържане, с която
на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи
е заповядано задържане за срок от 24 часа.
Изходът
от оспорването обуславя присъждане на разноски на касатора, съобразно
своевременно направеното искане в касационната жалба (лист 6). По делото са
представени доказателства за разноски, направени от ОД – Бургас на МВР
(юридическото лице, в чиято структура е органа, наложил ПАМ) в размер на 70
(седемдесет) лева – внесена държавна такса за разглеждане на делото по същество
пред касационната инстанция (лист 10 - 11). Затова, Т.Д. следва да заплати на
ОД – Бургас на МВР сумата от 70 (седемдесет) лева – разноски.
По
изложените мотиви съдът,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
решение № 260064/14.08.2020 година по
адм. дело № 2965/2020 година на Районен съд – Бургас.
Вместо
него постановява
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Г.Д. с ЕГН ********** *** против заповед за задържане на лице рег.
№ 251зз-120/28.07.2020 година, издадена от Д. Г. Д. – инспектор в отдел
„Криминална полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
ОСЪЖДА
Т.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция – Бургас на
Министерството на вътрешните работи сумата от 70 (седемдесет) лева – разноски
по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: