Р Е Ш Е Н И Е
град София,
23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав в закрито заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Георгиева
т. дело № 2558 по описа на съда за 2019 година, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.411от
Кодекса за застраховането и правно основание чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите от ищеца- застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ против ответника - застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за лек автомобил марка „БМВ“,
модел 320 И с рег. №*******, за сумата в
размер на 27 332, 20 лв., представляващо
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел 6 с рег. № *******, по щета № **********/20.12.2017 г. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане; на
основание чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД за мораторна
лихва в размер на 4 175, 75 лева за периода от 27.05.2018 г. денят, следващ изтичането
на 30-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение, до 28.11.2019 г. денят на подаване на исковата молба в съда.
Претендират разноски.
С исковата молба се твърди,
че имуществените вреди са настъпили в резултат на ПТП с участието на
застрахованите МПС, по вина на водача на лекия автомобил БМВ, както и че ищецът
е заплатил обезщетението по щетата в размер на 27 317, 20 лв. Съгласно чл.411
от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу прекия причинител на вредите, или неговия
застраховател по задължителна застраховка „ГО“, каквото качество има ответника
и той носи отговорността за заплащането на обезщетението и сторените
ликвидационни разноски. С писмо, получено на 27.04.2018 г. ответникът бил поканен
да заплати претендираната сума, но до предявяването
на иска не сторил това, поради което е налице изискуемо вземане за неплатената
част от застрахователното обезщетение и разходите за определянето му, ведно със
законна лихва, както и на обезщетение за забавено плащане на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ответникът, в срока по
чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с
който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва настъпването на пътно-транспортно произшествие по описания в исковата молба механизъм и участници, твърди, че са налице
обстоятелства, изключващи вината на водача на застрахованото МПС Х. И.Х.. В конкретния случай не били налице основания
за ангажиране на отговорността на ответника - застрахователното дружество, тъй като липсват елементите на
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно:противоправно поведение, вина,
вредоносен резултат и причинна връзка. Твърди, че виновен за настъпването на
въпросното ПТП е водачът на МПС с peг. №*******При евентуалност
прави възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД
относно настъпването на ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „Мазда 6“ не е взел навременни мерки да предотврати
пътно-транспортното произшествие. Оспорва иска за присъждане на сумата за
обезщетение по размер, като твърди, че същият е неоснователно завишен.
Съдът, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетите и неоспорени от
страните писмени доказателства: застрахователна полица застрахователна полица
за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100221987,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3317/14.12.2017 г., декларация
от 14.12.2017 г. от Т.С., споразумение по НОХД №5784/2019 г. по описа на РС
Варна, 45 състав, с което водача Х.Х. е признат за
виновен за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.4 и пр.6, вр. с ал.1, б.“б“ вр. с
чл.342, ал.1 НК, застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите № 07117002784116, ведно е квитанции за платена премия;
Свидетелство за управление на МПС на Т.М.С., контролен талон, свидетелство за
регистрация на МПС - част II, удостоверение за техническа изправност на МПС - 1
стр.; Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози - 2 стр. преписка по щета № **********/20.12.2017 г. и от показанията на
разпитания по делото свидетел С., се установи съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил марка „БМВ“,
модел ,,320i“ с peг. №В86512ВН по силата
на Застрахователна полица № BG/30/117002071686, издадена на 14.03.2016 г.; съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с peг. №*******по силата на
Застрахователна полица № 00500100221987 издадена на 19.10.2017 г. В
срока на действие на застрахователния договор на 14.12.2017 г. в района на републикански път III-906, е
настъпило пътно- транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка
„БМВ“, модел „320 I“, с peг. № *******, който
при управление на лек автомобил БМВ 320 с рег. № *******е нарушил правилата за движение,
установени в чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
с това по непредпазливост е причинил на Т.М.С. средна телесна повреда, като
деянието е извършено в пияно състояние, с наличие на алкохол в кръвта (1.14 %о)
и без свидетелство за управление на МПС. Управляваният от него автомобил
неправомерно навлязъл в лентата за насрещно движение, където се движил МПС с peг. №*******XT, вследствие
на което настъпил удар и така станал причина за ПТП, при което са нанесени
вреди на МПС марка „Мазда“, модел „6“, с peг. №*******XT, собственост
на Л.Д.С..
Предвид споразумение по
чл.381 от НПК, съгласно чл.300 от ГПК, извършването на деянието, неговата противоправност и вината на водача на лекия автомобил за
извършеното нарушение на ЗДвП е установена по делото. В тази връзка съгласно чл.383 НПК, съдът е обвързан от влязлото в сила решение на наказателния съд.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че
ПТП е настъпило в платното за движение на лекия автомобил „Мазда
6“, в следствие на навлизането на насрещно движещия се увреждащия автомобил.
Инициалният контакт е с предната лява част за лек автомобил Мазда
6 и предната централна част на лек автомобил БМВ 320. Вещото лице изяснява, че
и двата автомобила са се движели с разрешена за пътния участък скорост. От
показанията на свид. С. се установи, че същият е
предприел маневра за избягване на удара – отклонил е лекия автомобил в дясно,
но ударът е бил неизбежен. Вещото лице категорично установява, че установените
и описани щети по лек автомобил Мазда 6 (табл. на
л.11 и л.12 от заключението) отговарят да са причинени при така настъпилото ПТП
с описания механизъм.
От обсъдените доказателства се
установява категорично
настъпването на ПТП, механизма му, участниците и причинените щети, както
и причинна връзка между тях и поведението на водача. Същото се отнася и за
т.нар транспортни разходи, тъй като от заключението на вещото лице се
установява несъмнено, че при описаните деформации в предната част автомобилът
не е бил в състояние да се придвижва на собствен ход. Разходите за
репатрирането на автомобила до гр.София са изчислени от вещото лице в задача №7
и възлизат на 860 лв., но тази сума не изчерпва сторените транспортни разходи по
доклада по щетата. Стойността на уврежданията по конкретния автомобил вещото
лице установява на 32 350, 94 лв., съобразно
действителната стойност на МПС „Мазда 6“, към датата
на настъпване на ПТП определена от вещото лице по два метода- „застрахователен
способ“ и „пазарен способ“, вземайки предвид периода на експлоатация, цена на придобиване
на автомобил в ново състояние (48 000 лв. по ф-ра
№ 9781/27.10.2014 г. л.29) и държавата производител е установена от вещото лице
на 26 800 лв., респ. 26 650 лв. по втория метод. От горното следва,
че средствата за възстановяване на щетите лек автомобил Мазда
6 (32 350, 94 лв.) надвишават 70 на сто от действителната й стойност (26 800
лв.), със сума, равна на 18 760 лв. или е налице „тотална щета“ по см. на
чл. 390, ал.2 КЗ. По делото са представени удостоверение с рег. № 184134003115
и копие от свидетелство за регистрация на МПС Част I, за това че МПС е с прекратена
регистрация поради тотална щета от 02.04.2018 г.
Обстоятелството дали посочената в уведомителното писмо от 06.03.2018
г. стойност на запазени части съответства на посочената в доклада е без
значение, тъй като същото няма доказателствена стойност
относно този факт и възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.
Безспорно е, а и
установено по делото изплащането от „З.д. „Е.“ АД, ЕИК ******** на Л.Д.С.
сумата от 27 317, 20 лв.като застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпили увреждания и л.а. „Мазда
6“ с peг. *******във връзка с настъпило ПТП на 14.12.2017 г. на републикански път III-906 на 19.04.2018
г. С регресна
покана писмо № РК -001-1550/11/24.04.2018 г.,
получено на 27.04.2018 г. ищецът е поканил ответното застрахователно дружество
да заплати обезщетението и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. С писмо
изх.№2282 от 05.06.2018 г. ответникът е
поискал представянето на акт за приключване на наказателното
производство, като дотогава счита че не са налице основания за заплащане на
предявената спрямо него сума за обезщетение, но спрямо това доказателство е
приложим чл.106, ал.5 КЗ.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание 411 КЗ.
При този иск в тежест на ищеца
е да установи отговорност по чл. 45 и
сл. от ЗЗД на третото лице,
застраховано при ответника по застраховка "ГО", по отношение на
увредено трето лице, което е застраховано при ищеца по имуществена застраховка,
поради причиняване на застрахователно събитие, също така и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя -ищец в размер на пазарната
стойност на вреди към настъпване на събитието, причинно-следствена връзка между
вреди и поведение на застрахован при ответника, че е направил ликвидационни
разноски в размер на обичайни такива, че е отправил покана до ответника за
плащане на сумите, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и
пълно доказване.
Съгласно разпоредбата с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по "Гражданска отговорност", след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице - водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно - следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на деликтна отговорност на водача към на МПС, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", за причинени вреди по застраховано при ищеца по имуществена застраховка "Каско" МПС, за които са предявени претенции, за обезщетение на които ищецът е изплатил исковата сума.
По делото не се спори, а и като съобрази приети по делото фактура и покана, съдът приема че по делото е установено че е платена от ищеца сума за обезщетение в размер на пазарна стойност на вредите към увреждането, по щетата ищецът е направил разноски от 15 лв. и ответникът е бил поканен да плати процесните суми. Възраженията на ответника относно размера на обезщетението са неоснователни, тъй като се установи действителното настъпване на описаните щети по лекия автомобил и тяхната стойност.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Възможността за
намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите
е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма
обаче е необходимо да се установи
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия и
вредоносния резултат. То следва да е обективно, изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, и то
следва да бъде доказано посредством предвидените в закона доказателства и доказателствените средства, тежестта за което е на
ответната страна. Категорично не се установи
виновно и противоправно поведение на водача на увредения
автомобил за настъпване на ПТП, а и такова поведение което да е повлияло на
настъпването на вредоносния резултат не е налице, с оглед на заключение на СТЕ
относно причините за настъпването на ПТП
и механизма му.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумите за обезщетение и ликвидационни разходи.
По делото не се спори че ответникът не е погасил задължението си за обезщетение и ликвидационни разходи, поради което предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По претенцията за обезщетение за забава за периода до подаване на исковата молба:Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ предвижда в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят да извърши плащане, ако са представени всички необходими документи. Нормата на чл. 412, ал. 1 КЗ задължава застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, като предявява претенцията си срещу този застраховател, да прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая не се спори, че претенцията е изпратена с оригинал на щетата с писмо, което е получено от ответника на 27.04.2018 г., от този момент започва да тече дадения срок за плащането му, тоест ответникът е изпаднал в забава на плащания след изтичането му.
С оглед гореизложеното съдът приема, че искът за обезщетение за забава е доказан по основание за исковия период, през който ответникът е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, като на основание на чл. 162 от ГПК съдът определя размер на вземането в размера, за който е предявен – 4175, 75 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 1260, 32 лв. ДТ, 400 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице 60 лв. за възнаграждение на свидетел и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства към него.
В
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ Ад с ЕИК********да заплати на „З.д.Е.” АД с ЕИК ******** сума в размер на 27 332, 20 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на МПС марка „Мазда“, модел 6 с рег. № *******,
по щета № **********/20.12.2017 г. с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.2019 г. до окончателното плащане и
на основание чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 4 175, 75 лева за периода от 27.05.2018 г. до
27.11.2019 г. , както и разноски за държавна
такса в размер на 1260, 32 лв., 460 лв. деловодни разноски и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение
Решението е постановено с
участието на трето лице помагач на ответика Х. И.Х. с ЕГН **********
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: