Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 12067 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 154146 от 28.06.2019
г. по гр.д. № 15003 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 63-ти състав
е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Е.М.М.
с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 422 ГПК във вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 1 175, 79 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 27.94 лв. – главница
незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. ведно със законната лихва
от 01.12.2017 г. до окончателно изплащане на дължимите суми, като е отхвърлен
искът за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. в размер на 106, 58 лв., както и искът за
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. за сумата от 4, 64 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84692/2017 г. по описа на
СРС, II ГО, 63 с-в. Признато е за
установено в отношенията между страните, че ответникът Д.М.М. с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 422 ГПК във вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
сумата от 754, 72 лв. – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
01.12.2017 г. до окончателно изплащане на дължимите суми, като е отхвърлен
искът за главница за разликата над уважения размер от 754, 72 лв. до пълния
предявен размер от 881, 84 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.10.2014
г., както и иска лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. в размер на 43, 66 лв., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84692/2017 г. по
описа на СРС, II ГО, 63
с-в. Е.М.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото
разноски, както следва: 24.07 лв. –
държавна такса в заповедното производство, 22,
88 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 16, 94 лв. – държавна такса за исковото
производство, 45, 77 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 91, 54 лв. – разноски
за експертизи. Д.М.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по
делото разноски, както следва: 22, 88
лв. – държавна такса в заповедното производство; 21, 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство; 15, 09 лв. – държавна
такса за исковото производство 40, 77
лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 81, 54 лв. – разноски за експертизи. „Т.С.“
ЕАД е осъдена да заплати на Е.М.М. сумата от 25, 37 лв. – адвокатско възнаграждение и на Д.М.М. сумата от 55, 35 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено с участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
– „Т.с.“ ЕООД.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5120069/12.07.2019 г. по регистъра на СРС на
Е.М.М., подадена чрез адв. К.Г. от САК с пълномощно по делото пред първа
инстанция, с която първоинстанционното решение се обжалва в частите, с които е
признато за установено, че ответникът жалбоподател дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 1 175,
79 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017
г. и сумата от 27.94 лв. – главница незаплатена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.22017 г. ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до
окончателно изплащане на дължимите суми. Според въззивника решението в
обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните
доказателства. Твърди, че между него и „Т.С.“ ЕАД не съществува договорно
отношение, както и че не притежава качеството потребител на топлинна енергия за
процесния имот. Сочи, че през процесния период не е живял на адреса, на който е
топлоснабденият имот, не е ползвал услугите на топлофикационното предприятие и
не дължи заплащането им, като се позовава на молба – декларация, видно от която
единствен потребител на топлинна енергия за имота е бил Д.М.М.. Твърди, че „Т.С.“
ЕАД е сключила изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия с Д.М.М.
на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което само наследникът, на чието
име е открита партидата е легитимиран да отговаря. При това положение счита за
ирелавантно дали самият той Е.М.М. притежава вещни права по отношение на
недвижимия имот. Иска отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. № 5126992/26.07.2019 г. по регистъра на СРС,
подаден от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Божидар Георгиев с приложено към нея пълномощно.
Поддържа се, че разпоредбите на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 153 ЗЕ, на които
се позовава въззивникът, имат различен предмет, като първата урежда отношенията
във връзка с продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Сочи, че
отношенията по продажба на топлинна енергия за битови нужди са регламентирани в
чл. 150 ЗЕ и се осъществяват при публично известни общи условия, а договорът в
този случай е неформален. Поддържа още, че откриването на партида на едно лице
има счетоводно значение за нуждите на доставчика на топлинна енергия, но не
изключва възможността доставената топлинна енергия да се ползва и от друго
лице. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Трето лице-помагач на
ответника „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 05.11.2020 г. въззивникът Е.М.М. не се явява и не
изпраща представител. Подал е писмена молба, с която заявява, че поддържа
жалбата, иска първоинстанционното решение да бъде отменено и претендира
разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. Постъпила е писмена молба, с която
заявява, че поддържа отговора на жалбата, счита същата за неоснователна.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомореност
на претендираното от страна на въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не изпраща представител и не изразява
становище.
За откритото съдебно заседание е
бил призован и другият ответник в първоинстанционното производство Д.М.М.,
същият не се е явил и не е изпратил представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2005845/06.03.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Е.М.М. с ЕГН ********** и Д.М.М. с
ЕГН **********, с която ищцовото дружеството е поискало от съда да признае за
установено на основание чл. 422 вр. 415 ГПК по отношение на ответника Е.М.М.,
че му дължи сума в общ размер от 1 314, 96 лв., от които сумата 1 175,
79 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., отразена в обща фактура № **********
от 31.08.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., обща
фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г., обща фактура № **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и сумата от 106, 58 лв. – законна лихва за забава
за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер 32, 58 лв., представляваща 27, 94 лв. – главница 4,
64 лв. – лихва, ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането и по отношение на ответника Д.М.М., че
му дължи сума в размер на 925, 50 лв., от които сумата 881, 84 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., отразена в обща фактура № ********** от
31.08.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., обща фактура
№ ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016
г., обща фактура № **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г.
– 30.04.2017 г. и сумата от 43, 66 лв. – законна лихва за забава за периода от
15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Уточнена с писмена молба с вх.
№ 5133127/20.08.2018 г. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по заповедно дело № 84692/2017 г. на Софийски районен съд, 63 с-в.
Исковата молба е връчена на
ответника Е.М.М. на 04.12.2018 г. и след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на
15.01.2019 г. е подал отговор на исковата молба чрез адв. К.Г., в който е
оспорил предявените искове по основание с твърдението, че не притежава
качеството на потребител на топлинна енергия. Евентуално оспорва квотите, в
които ищецът твърди, че отговаря, като поддържа, че отговаря до ¼ ид.ч. за
задълженията към доставчика на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
Д.М.М. е подал отговор на исковата молба чрез адв. К.Г., в който е оспорил
предявените искове по основание, направил е възражение за погасителна давност,
твърди, че не дължи повече от ¼ от претендираните вземания.
С определение от 17.04.2019 г.
като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Т.с.“ ЕООД
Към делото е приложено заповедно
дело № 84692/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3092275/01.12.2017
г. е издадена заповед за изпълнение от 19.12.2017 г. по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Е.М.М. и Д.М.М. да заплатят по отделно по ½
част – всеки от двамата длъжници, на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 351,
59 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 01.12.2017 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 213, 17 лв. за периода от
15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., сумата от 55, 88 лв. – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 9, 28 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. и 102, 60 лв.
– разноски по делото, от които 52, 60 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт, като сумите се разпределят с както следва: Е.М.М. да заплати
1 203, 74 лв., ведно със законна лихва от 01.12.2017 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 106, 58 лв. за периода от 15.10.2015 г. до
21.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 4, 64 лв. за периода от 15.10.2015
г. до 21.11.2017 г. и 51, 30 лв. – разноски по делото, представляващи 26, 30
лв. – държавна такса и 25 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, а Д.М.М. да
заплати 1 203, 74 лв., ведно със законна лихва от 01.12.2017 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 106, 58 лв. за периода от
15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., мораторна лихва в размер на 4, 64 лв. за
периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. и 51, 30 лв. – разноски по делото,
представляващи 26, 30 лв. – държавна такса и 25 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт. Посочено е, че длъжниците са ползвали доставена от кредитора
топлинна енергия през процесния период за топлоснабдения имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, аб. № 138552 и не са погасили задължението си. В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК /преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./ длъжникът Е.М.М. е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Постъпило е и възражение от
длъжника Д.М.М. /няма данни за връчване на съобщението/, с което частично се
оспорват претендираните вземания и се сочи, че признава дължимостта на сумата
от 293, 95 лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017 г., представляваща
главница за доставена топлинна енергия, сумата от 62, 92 лв., начислена върху
главница за периода от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г., сумата 27, 94 лв. – цена
на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. и мораторна лихва върху същото в размер на 4, 64 лв. за периода
от 15.10.2015 г. до 21.11.2017 г. Твърди, че е той е единствен потребител на
предлаганите от кредитора услуги за процесния имот. На 05.02.2018 г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението на
доказателства, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 06.03.2018 г.- първият присъствен ден след
изтичането на срока на 05.03.2018 г.
По делото е приет като
доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 22.06.1992 г., сключен между председателя на
ИК на Общинския народен съвет „Люлин“ – София и купувачите М.К.М. и Е.Й.М., по
силата на който и въз основа на заповед № ДИ-03-1997/91 г. от 04.05.1992 г. на
купувачите се продава апартамент, собственост на държавата, находящ се в гр.
София, представляващ – апартамент № 66, на 7 етаж, в жилищна сграда блок 031,
вход В, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, дневна , кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 87, 86 кв.м., с принадлежащо избено
помещение № 7, с полезна площ 4, 59 кв.м, с 1, 014 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото на
стойност 1786 лв., при съседи: изток – ап. 65, запад – разд. стена с вх. Г,
север – зелена площ, юг – улица, отгоре – ап. 69, отдолу – ап. 63, съседи на
избеното помещение: изток – коридор, запад – разд. Стена с вх. Г, север – мазе
6д, юг – мазе – 8, за сумата от 17 508 лв. заплатена напълно от
купувачите.
Приложено е удостоверение за
наследници с изх. № ГР-14-1111 от 30.03.2015 г. на М.К.М. – вдовец, видно от
което същият е починал на 16.03.2015 г. и е оставил за наследници двамата си
сина Е.М.М. и Д.М.М..
Липсват приложени доказателства,
удостоверяващи родствена или брачна връзка между купувачите по договора М.К.М.
и Е.Й.М..
По делото са приети като
доказателство договори от 2007 г., сключени между „Топлофикация София“ АД –
възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, по силата на които възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост /СЕС/ или в
сграда с повече от един потребител.
Приет е и протокол от Общото
събрание на етажните собствениците на Етажна собственост с адрес ж.к. „*******,
вх. А, Б, В от 13.09.2002 г., в който е обективирано взетото решение да се
сключи договор с „В.Е.С.“ ЕООД за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода, избрани са пълномощници на собствениците,
които да сключат договора. Приложено е извлечение от протокола, съдържащо
подпис, за който е придадено значение да е на М.К.М. и не е отразено в неговия
топлоснабден имот да има радиатори, разпределители или термовентили, както и
декларация от И.Г.А., че подписите на етажните съсобственици във връзка с
вземане на решение за сключване на
договора са положени пред нея. Като писмено доказателство по делото е приет и
договор № 776 от 13.09.2002 г., сключен между Х.К.С., Б.Р.И.и И.Г.А. –
действащи в качеството им на упълномощени представители на Етажна собственост с
адрес гр. София, п.к. 1343, ж.к. „*******, вх. А, Б и В - възложител с „В.Е.С.“
ЕООД - изпълнител, по силата на който дружеството се е задължило да извършва
услугата „топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода“, а
възложителите са се задължили да заплащат възнаграждение.
Приложено е извлечение от сметки по месеци за абонатен № 138552, даващо
информация за размера на дължимите суми за ТЕ и дялово разпределение към
момента на предявяване на иска. От него се установява, че по партидата към
21.11.2017 г. е начислена главница 2 407, 47 лв. и лихва 222, 45 лв.
По делото са приети като
доказателства съобщение към Фактура № **********/31.08.2015 г. за окончателно
задължение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. за отопление и подгряване
на вода в общ размер от 577, 74 лв. и срок за плащане 14.10.2015 г., отразено
е, че платените суми по фактури за периода са 0 лв.; съобщение към Фактура №
**********/31.07.2016 г. за окончателно задължение за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г. за отопление и подгряване на вода в общ размер от 576, 55 лв. и
срок за плащане 14.09.2016 г., отразено е, че платените суми по фактури за
периода са 0 лв.; съобщение към Фактура № **********/31.07.2017 г. за
окончателно задължение за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. за отопление и
подгряване на вода в общ размер от 968, 15 лв. и срок за плащане 14.09.2017 г.,
отразено е, че платените суми по фактури за периода са 0 лв.
Третото лице – помагач „Т.С.“
ЕООД е приложил приетите като доказателства индивидуални справки за отопление и
топла вода /изравнителни сметки/ за клиент М.К.М. от 28.08.2015 г. за отчетен
период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за доплащане на 4, 10 лв., от 26.11.2016
г. за отчетен период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за доплащане на 13, 31
лв., за клиент Д.М.М. от 26.11.2016 г. за отчетен период от 01.07.2015 г. до
30.04.2016 г. за доплащане на 106, 24 лв., от 30.10.2017 г. за отчетен период
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за доплащане на 689, 42 лв.
В прието по делото и неоспорено
от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след
запознаване с документите по делото, данни от изравнителните сметки на фирма „Т.с.“
ЕООД и счетоводни справки при ищеца е посочило, че по записвания на „Т.С.“ ЕАД сумите
начислени за топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабден имот с
абонатен номер № 138552, касаещи период от м. 05.2014 г. до 04.2017 г. на
стойност 2 407, 47 лв. – главница не са платени. Изготвени са изравнителни
сметки за дялово разпределение от „Т.с.“ ЕООД и са въведени в информационната
система на „Т.С.“ ЕАД по месеци и суми, както следва: месец 08.2015 г. – за
доплащане 4, 11 лв. за периода от 05.2014 г. до 04.2015 г., месец 07.2016 г. –
за доплащане 110, 75 лв. за периода от 05.2015 г. до 04.2016 г., месец 10.2016
г. за доплащане 8, 79 лв. за периода от 05.2015 г. до 04.2016 г. /общо + 119,
54 лв./, месец 07.2017 г. – за доплащане 469, 06 лв. за периода от м.05.2016 г.
до м.04.2017 г.; месец 09.2017 г. – за доплащане 220, 36 лв. за периода от м.
05.2016 г. до 04.2017 г. В периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. размерът
на начислените суми за топлинна енергия и дялово разпределение на имота възлиза
на 2 407, 47 лв., като сумата от 1 538, 52 лв. е начислена по фактури
– за отопление общо 33, 35 лв., за топла вода – 1 505, 17 лв., прибавени
са 813 , 07 лв. – резултат от изравнителните сметки по делово разпределение за
периода 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 г., представляваща сбора от 4, 11 лв.
+110, 75 лв. +8, 79 лв. + 469, 06 лв. + 220, 36 лв.; начислена е сумата от 55, 88
лв. – дялово разпределние по фактури от м. 05.2015 г. до м. 04.2017 г. От
датите на изпадане в забава на ответниците до 27.11.2017 г. размерът на
законната лихва за дължимите главници е на стойност 222, 67 лв., а за периода
от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. размерът на главницата за доставена топлинна
енергия е 2 097, 34 лв., съгласно изготвени справки, а размерът на лихвата
изчислена до датата 21.11.2017 г, е на стойност 158, 61 лв.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиенти
в гр. София от 2016 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Ответникът Д.М.М. не е подал
въззивна жалба и не се е възползвал от възможността по чл. 265, ал. 1 ГПК, поради
което първоинстанционното решение спрямо него е влязло в сила.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение, в частите,
с които са уважени исковете спрямо Е.М.М. за установяване съществуването на
вземания за заплащане на стойността на доставена топлоенергия и за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията. В частите, в които
акцесорните искове са отхвърлени, първоинстанционното решение не е обжалвано от
„Т.С.“ ЕАД, която има правен интерес да стори това и решението е влязло в сила
като необжалвано.
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр.
с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и
за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно, а в
обжалваните части е допустимо.
По правилността на решението в обжалваните части:
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника
да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и
е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото. По отношение на иска за установяване
съществуване на вземане за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение
на енергията следва да се докаже и че ищецът е носител на претендираното
вземане.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД като длъжниците са осъдени да му заплатят стойност на
потребена топлинна енергия, възнаграждение за дялово разпределение в процесния
имот за процесния период, както и мораторна лихва върху главниците. Възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя,
без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва, че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело №
11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Противно на оплакванията на
въззивника, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в процесния
период от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. ответникът Е.М. е бил потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ (отм) и чл. 153 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******.
Процесният апартамент е придобит
от бащата на ответника – М.К.М. и Е.Й.М.. Обстоятелството, че приобретателят е
баща на ответника се установява от приложеното по делото удостоверение за
наследеници. Липсват данни обаче дали Е.Й.М. е била съпруга на починалия М.К.М.,
както и дали е майка на ответниците по делото. Тези обстоятелства се
удостоверяват с актове за гражданско състояние, както и с други писмени
доказателства – удостоверения за семейно положение, удостоверения за наследници
и др. и съдът не може да прави предположения за тях. Ето защо и изводът на СРС,
че ответниците Е.М.М. и Д.М. са деца на М.К.М. и Е.Й.М. е необоснован и не
почива на събраните доказателства. При това положение следва да бъде направен
изводът, че на основание чл. 5, ал. 1 ЗН синовете на починалия М.К.М. са
придобили въз основа на наследствено правоприемство при равни квоти
притежаваната от М.К.М. ½ ид.ч. от имота /доколкото в договора за
продажба на държавен имот не се съдържа различна уговорка, се прилага правилото
на 30, ал. 2 ЗС по отношение на правата на съсобствениците М.К.М. и Е.Й.М./.
Това ще рече, че ответникът Е.М.М. се легитимира като съсобственик на ¼
ид.ч. от ап. 66, находящ се в гр. *******.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. След като Е.М.М. отговаря на изискванията за потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 ЗЕ, то той ще отговаря за задълженията за доставена и
незаплатена топлинна енергия според квотите си в съобствеността, а именно до
¼ от претендираните от „Т.С.“ ЕАД вземания.
По делото не са събрани
доказателства, удостоверяващи твърденията на въззивника, че Д.М.М. е подал
молба-декларация пред „Т.С.“ ЕАД за разкриване на партида на негово име, нито
че е бил сключен нарочен писмен договор между Д.М.М. и „Т.С.“ ЕАД за продажба
на топлоенергия. Обстоятелството, че в две от изравнителните сметки като клиент
е посочен Д.М.М. не може да обуслови извод, че той е бил единствен титуляр на
партидата, доколкото адресирането има единствено счетоводно значение. В
подкрепа на този извод е за периода от 05.2015 г. до 04.2016 г. са издадени отделни изравнителни сметки за
две лица.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Е.М.М. не е оспорил обстоятелствата, че за процесния период в
процесния имот е употребена топлинна енергия и са използвани услуги дялово
разпределение, чиито стойности са в размерите, посочени в исковата молба и
направените от него изявления имат характер на признание за тези факти.
От заключението по
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства, по
делото се установя размерът на незаплатените суми за топлинна енергия за
процесния период. Както вече беше посочено ответникът Е.М. отговаря за ¼
от претендираната сума, следователно същият дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 587,
89 лв. - главница за топлинна енергия, представляваща ¼ от 2 351,
59 лв. - дължимата сума за целия период от м. 05.2014 г. до 04.2017 г.., равна
на сбора от 1538, 52 лв. - начислените суми по фактури и 813, 07 лв. – резултат
от изравняване на дяловото разпределение.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответниците за погасяване на тези задължения, поради което и
съдът приема, че правилно районният съд е уважил исковете за признаване
дължимост на суми за топлинна енергия до този размер. В частта, с която искът
за заплащане на топлинна енергия е уважен над сумата от 587, 89 лв. до пълния
предявен от 1 175, 79 лв. решението е неправилно и следва да бъде отменено,
тъй като искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете за възнаграждение
за дялово разпределение на енергията:
По делото не се спори,
а и се установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002 г., че за
процесния период разпределението на дяловото разпределение на енергията в
сградата е извършено от третото лице-помагач срещу възнаграждение по договор, сключен
с етажните собственици на сградата. При така установеното съдът приема, че
правото за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото
лице –помагач. Същото е изрично уговорено в договора, като това съответства и
на общите принципи на правото. По делото не е установено ищецът да е придобил
това вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че иск
за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията е
неоснователен. Уговорки в договор,
по който ответникът, съответно третото лице помагач не е страна, не могат да ги
обвържат. Те не са от естество да обосноват извод за принадлежност на вземането
за възнаграждение за дялово разпределение на енергията в патримониума на ищеца,
нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси плащането му от
ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частите, с които са
уважени исковете за главница от 27, 94 лв., представляващи незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., следва да се
отмени и този иск да се отхвърли.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на
делото отговорността за разноски следва да се разпредели между страните
съобразно уважената част от исковете, респ. уважената част на въззивната жалба.
Пред заповедния съд
заявителят „Т.С.“ ЕАД е направил разноски спрямо длъжника Е.М.М. за държавна
такса и юсисконсултско възнаграждение в общ размер от 51, 30 лв. и с оглед
изхода на произовдството, същите следва да бъдат уважени до размера от 22, 93
лв., а първоинстанционното решение в частта, с която вземането за разноски е
уважено над този размер до 46, 95 лв. следва да бъде отменено.
Пред първоинстанционния
съд ищецът „Т.С.“ ЕАД е направил разноски спрямо ответника Е.М.М. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 199, 34 лв. и с оглед
изхода на производството, същите следва да бъдат уважени до размера от 89, 12
лв., а първоинстанционното решение в частта, с която вземането за разноски е
уважено над този размер до 154, 25 лв. следва да бъде отменено.
Пред първоинстанционния
съд ответникът Е.М.М. е направил разноски адвокатско възнаграждение в общ
размер от 300 лв. и с оглед изхода на производството, същите следва да бъдат
уважени до размера от 165, 87 лв., като ищецът „Т.С.“ ЕАД бъде осъден да му
доплати сумата от 140, 50 лв.
Пред въззивния съд
въззивникът Е.М.М. е претендирал разноски в общ размер от 326, 13 лв. и с оглед
изхода на производството, претенцията му следва да бъде уважена до размера от 180,
32 лв., като въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД следва бъде осъдена да му заплати
посочената сума. Настоящият състав намира, че релевираното възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 300 лв. по см. на чл. 78,
ал. 5 ГПК не е основателно и не следва да бъде уважавано, доколко хонорарът
съответства на предвидения в НМРАВ минимум.
Пред въззивния съд
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразявайки изхода на производството и разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПрП съдът намира, че следва да ѝ бъде
присъдена сумата от 44, 70 лв.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
154146 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 15003 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, 63-ти състав в
частите, с които е признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът Е.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 422 ГПК във
вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата над 587, 89 лв. – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до пълния предявен размер от 1 175,
79 лв., както и сумата от 27.94 лв. – главница незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до
окончателно изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84692/2017 г. по описа на СРС, 63 с-в,
както и частта, с която Е.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното производство над сумата
от 22, 93 лв. до пълния уважен размер от 46, 95 лв., както и разноски в
исковото производство над сумата от 89, 12 лв. до пълния уважен размер от 154,
25 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79
ЗЗД за признаване за установено, че Е.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 422 ГПК във вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата над 587, 89 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017
г. до пълния предявен размер от 1 175, 79 лв., както и сумата от 27.94
лв. – главница незаплатена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със
законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателно изплащане на дължимите суми, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84692/2017
г. по описа на СРС, 63 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154146 от 28.06.2019 г. по гр.д. №
15003 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 63-ти състав в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е.М.М. с ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 140, 50 лв. – разноски пред
първоинстанционния съд съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е.М.М. с ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 180, 32 лв. – разноски пред въззивния съд
съобразно уважената част на жалбата част на исковете.
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 44, 70 лв. – разноски пред въззивния съд съобразно
отхвърлената част на жалбата.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2