РЕШЕНИЕ
№ 260126 /12.10.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Четвърти граждански състав,
на първи октомври, две
хиляди и двадесета година,
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов,
секретар: Кристина
Стоева,
като разгледа
докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 1399 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХXV от ГПК - „Бързо
производство“.
Образувано е по искова молба от Б.Л.Д., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, срещу Областна администрация на област Хасково.
Ищецът
сочи, че в периода от 21.03.2013г. до 27.05.2020г., по силата на постоянен
трудов договор, заемал длъжността „********“ към Областна администрация
Хасково. На 27.05.2020г. му била връчена Заповед № ЧР-02-36/27.05.2020г. на
Областен управител на гр. Хасково, с която бил уволнен на основание чл. 328,
ал.1, т.10б от КТ, считано от 28.05.2020г. В исковата молба се твърди, че тази
заповед е незаконосъобразна, тъй като има само констативен характер, а на ищеца
не е връчено реално предизвестие, с изтичане на чийто срок да настъпи
конститутивното действие на уволнението, и от което предизвестие да му стане
ясно на какво основание договорът е бил прекратен - за да може да защити
правата си. Поддържа се и че с уволнението е нарушен установения в чл. 8, ал.1 КТ принцип на добросъвестност, доколкото то се дължало на заведен от ищеца друг
иск срещу работодателя. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
признато уволнението, извършено със Заповед № ЧР-02-36/27.05.2020г. на
Областен управител на гр. Хасково, за незаконно, и нейната отмяна; да бъде възстановен ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „********“ към Областна
администрация Хасвково; да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа - за период от 6
месеца, считано от 28.05.2020г., в размер на 3813,72 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на исковете. Претендира деловодни разноски.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че в Кодекса
на труда не се съдържа изрична норма, обуславяща като елемент от фактическия
състав на уволнение наличието на самостоятелно писмено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, както и че неспазването на срок на
предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за
неспазения срок – по чл. 220, ал.1 КТ. Поддържа, че съгласно заповедта,
основание за уволнението са наличните предпоставки по чл. 328, ал.1, т.10б от КТ, а не друго дело между страните, поради което доводите на ищеца за
нарушаване на регламентирания в чл.8, ал.1 от КТ принцип на добросъвестност са
несъстоятелни не само спрямо предявените в друго производство претенции, а
спрямо тези по настоящото дело. Допълнително твърди необорена от ищеца
презумпция по чл. 8, ал.2 от КТ. Претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ оспорва както по основание – с твърдения, че
касае бъдещ период, в който ищецът не е доказал и оставането си без работа,
така и по размер – с доводи, че не е изчислен съобразно чл. 17, ал.1 от НСОРЗ.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими - предявени са от
и срещу надлежна страна, в предвидения от закона срок, пред компетентния за
това съд. Разгледани по същество те се явяват неоснователни поради следните
съображения:
По делото е безспорно, а и от приложените
доказателства се установява, че в периода от 21.03.2013г. до 28.05.2020г., по силата на
постоянен трудов договор, ищецът е заемал длъжността „********“ към Областна
администрация – Хасково, като със Заповед №
ЧР-02-36 от 27.05.2020г. на Областен управител на гр. Хасково, считано от
28.05.2020г. е било прекратено трудовото
му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ.
Уволнението е незаконно, когато е
извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от
състава на съответното материалноправно основание, на което уволнението е
извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване
на уволнението, когато такива са предвидени (Решение №
192 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 674/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО).
При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се
произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които според уволненото
лице опорочават прекратяването на трудовото правоотношение (арг. от чл.6, ал.2 ГПК; така и - Решение №
158/01.07.2013г., постановено по гр. дело № 1008/2012г., ІV ГО на ВКС; Решение
№ 58/12.05.2014г., по гр. дело № 7025/2013г., ІІ ГО на ВКС и мн. др.).
В случая, наведените в исковата молба основания са две
– невръчване на писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, и
злоупотреба с право - в нарушение на чл. 8, ал.1 от КТ.
Относно първото основание:
От
приложеното с трудовото досие на ищеца писмо изх. № 1029-26-424-1/14.02.2020г.
на ТП на НОИ се установява, че Б.Л.Д. е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст от дата 25.03.2002г. Тази дата очевидно
предхожда сключването на трудовия договор с Областна администрация Хасково -
21.03.2013г. Следователно трудовото правоотношение е възникнало след като
работещият вече е бил придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и за работодателя са били налице предпоставките да упражни
законовата си възможност по чл. 328, ал.1, т.10б от КТ. Упражняването на тази
възможност принципно предвижда отправянето на писмено предизвестие до
работника. Но същинският смисъл на предизвестието не е да служи за „формално“
средство за прекратяване на трудовото правоотношение, а чрез съдържащото се в
него уведомяване и предвидения срок да се ограничат евентуалните негативни
последици за страните от внезапно прекъсване на трудовоправната връзка.
Работодателят не е длъжен да отправи
писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на
основанията по чл.328 ал.1 КТ, след като е
издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по
надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за
заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл.220 ал.1 КТ (както е в случая). Невръчването на
писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено
на основанията по чл.328 ал.1 КТ. Липсата на
писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за
незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл.328 ал.1 КТ. (така изрично - Решение № 169 от 12.10.2016
г. по г.д. № 2023/2016 г. на ВКС;
Решение № 94 от 01.07.2013 по гр.д. № 1301/2012, ІІІ ГО на ВКС)
Относно второто, наведено в исковата
молба основание, сочено за опорочаващо уволнението:
Недобросъвестното упражняване на
право (злоупотребата с него) се изразява в упражняването му в противоречие
с неговото предназначение.
С въвеждането на основанието за
уволнение – по чл. 328, ал.1, т.10а КТ (в настояща редакция - чл. 328, ал.1, т.10б КТ), прието със закон, обнародван в ДВ, бр. 46/2010 г., в сила от
18.06.2010г., законодателят
предоставя на работодателя възможността да прекратява трудови договори,
възникнали след тази дата, с работници и служители, които към момента на сключването са били
вече придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй
като в закона не са предвидени други критерии /изисквания/ за реализиране на
това право, то се налага извод, че упражняването му е по усмотрение на
работодателя. В този смисъл осъществяването на самото право на уволнение на
посоченото основание - с цел да се прекрати правоотношението, няма как да
противоречи на предназначението си и не е предмет на преценка за
добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ. В
тази връзка - направените с исковата
молба препратки към оплакване за нарушенаване на чл. 8, ал.1 КТ, касаещо друг
процес във връзка със същото трудово правоотношение, са неотносими.
Предвид
изложеното - уволнението не е незаконосъобразно по наведените от ищеца доводи и
искът му по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Тъй като той е с обуславящо значение за останалите два предявени иска – по чл.
344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, то и те подлежат на отхвърляне.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, претендирани деловодни
разноски се полагат само за ответника. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК
и е доказал, посредством договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане, сторения им размер от 900 лв. - за адвокатски хонорар.
Направеното
от ищцовата страна възражение за прекомерност на размерите на адвокатското
възнаграждение на ответника е неоснователно, доколкото за всеки от предявените
искове тези размери са под предвидените съответно в чл. 7, ал.1, т.1 и чл. 7,
ал.2, т.2 от НМРАВ минимуми.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Л.Д. с ЕГН **********,
против Областна администрация на област Хасково, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ за признаване
уволнението му, извършено със Заповед № ЧР-02-36 от 27.05.2020г. на Областен
управител на област Хасково, за незаконно и за нейната отмяна, за
възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност „********“
и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа - за
период от 6 месеца, считано от 28.05.2020 г., в размер на сумата от 3813,72
лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.Л.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Областна администрация на
област Хасково, БУЛСТАТ *********, сумата от 900 /деветстотин/
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
15.10.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.