РЕШЕНИЕ
№ 10383
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от ражданско дело № 20221110130178 по описа
за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от А Б АД против Б В И Г АД с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4038,91 лева – заплатено
застрахователно обезщетение и 25 лева – ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва считано от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че на 30.04.2020г. около 13:30 часа в гр. София
настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на лек автомобил,
марка „Пежо" модел „308“ с рег. № СВ3407КР, застрахован по застраховка
Каско към ищеца за което бил съставен Протокол за ПТП №
1765463/30.04.2020 г. Вина за ПТП имал водачът на другото МПС – участник,
а именно: л.а. марка ..Хюндай“ модел „Сайта Фе“ с per. № управляван от Н
Т Била образувана щета № 0300-20-777-504934 по застраховка „Каско“ на
МПС, във връзка с обезщетяване на вредите върху л.а. Пежо. След анализ на
щетата било констатирано, че стойността за ремонтиране на застрахования
автомобил представлявала повече от 70 % от действителната му стойност. На
застрахования било предложено обезщетение в размер на 24271,85 лева,
прието от същия и изплатено от ищеца на 10.07.2020 г. Ищецът осъществил и
25 лева – ликвидационни разходи. Представил на ответника искане за
заплащане на сумата от общо 24296,85 лева, но ответникът заплатил сумата
от 20222,94 лева. Ищецът счита, че сумите от 4038,91 лева – заплатено
застрахователно обезщетение и 25 лева – ликвидационни разходи му се
дължат и моли съда да осъди ответника да му ги заплати. Претендира
разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на
исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва
наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение на л.а.
1
Хюндай Санта Фе, наличието на застраховка Каско по отношение на л.а.
Пежо 308, механизмът на ПТП, вината на водача на л.а. Хюндай Санта Фе,
наличието на „тотална щета“ по отношение на л.а. Пежо 308, изплащането на
обезщетението от страна на ищеца, частичното плащане на регресното
вземане. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че от
него следвало да се приспаднат запазените части. Моли за отхвърляне на
исковете, претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани.
Ищецът не изпраща представител. Подава молба, в която поддържа исканията
си. Ответникът изпраща представител, поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение
на л.а. Хюндай Санта Фе, наличието на застраховка Каско по отношение на
л.а. Пежо 308, механизмът на ПТП, вината на водача на л.а. Хюндай Санта
Фе, наличието на „тотална щета“ по отношение на л.а. Пежо 308,
изплащането на обезщетението от страна на ищеца, частичното плащане на
регресното вземане.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Потвърждава наличието на тотална щета.
Размерът за възстановяването на вредите по средни пазарни цени към датата
на настъпване на ПТП е 26070,22 лева, а с приспадане на запазените части –
19110 лева. Установени са конкретни запазени части – двигател, скоростна
кутия и съединител, кормилно управление, кори, облицовки, мокети и части
от интериора, окачването, ел. инсталацията, светлините и джантите. След
анализ, съдът намира, че за изчисляване правилния размер на дължимия на
ищеца регрес, следва да се приеме стойността на автомобила след приспадане
на запазените части, тъй като това е бил размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като са посочени конкретни запазени части.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се
възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата,
наличие на застраховка Каско по отношение на увредения и направено от
него плащане. Всички факти са безспорни между страните и доказани по
делото с изключение на размера на причинените вреди. Същите бяха
изчислени от експертизата на сумата от 19110 лева, както и 25 лева –
обичайни ликвидационни разходи или общо сумата от 19135 лева. Като е
заплатил сумата от 20222,94 лева, ответникът е изпълнил задължението си
изцяло. С оглед на това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в
цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха направени разноски в размер на 180 лева – депозит на вещо лице
и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение, които са доказани и следва да
се присъдят.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А Б АД, ЕИК с адрес иск с правно
основание чл. 411 КЗ, за осъждане на ответника ЗАД Б В И Г ЕИК: с адрес
да заплати на ищеца сумата от 4063,91 лева – разлика между пълния размер
на застрахователно обезщетение от 24296,85 лева, платено от ищеца
вследствие на ПТП, настъпило на 30.04.2020 г. около 13:30 часа в гр. София с
участие на лек автомобил, марка „Пежо" модел „308“ с рег. № и лек
автомобил марка „Хюндай“ модел „Сайта Фе“ с рег. № и заплатеното от
ответника обезщетение в размер на 20222,94 лева, както и сумата от 25 лева –
обичайни ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху сумата от
4063,91 лева, считано от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане, като
недоказан.
ОСЪЖДА Ал ц Б АД, ЕИК да заплати на ЗАД Б В И Груп, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите: 180 лева – депозит на вещо лице и 180
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3