№ 14091
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110137699 по
описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„С.” АД срещу Н. Д. С. за сумата от 1032,98 лв., представляваща неизплатена сума за
потребена вода през периода от 25.06.2018 г. до 23.12.2021 г. в обект, находящ се в гр.
София, ж.к."Р.", бл... вх.В, ап.., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от
80,56 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода за
периода от 26.07.2018 г. – 23.12.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. по гр.д. № 15324/2022 г. по описа на
СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа
на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата ВиК услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по подробно
изложени съображения. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност по
отношение на претендираните от ищцовото дружество вземания.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
1
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, с оглед наведеното в производството възражение за погасителна
давност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно § 1, т. 2 б. "а" и б. "б" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не оспорва, че е собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. София ж.к."Р.", бл... вх.В, ап. следва да се приеме, че през
процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от
договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
Ето защо съдът следва да даде отговор на въпроса каква е стойността на доставените в
процесния имот В и К услуги и погасени ли са част от вземанията по давност или чрез
извършени плащания.
От приетите и неоспорени заключения на СТЕ и ССчЕ се установява, че измереното
количество доставена и потребена вода е на базата на реален отчет, като за периода е
потребена общо 384.465 куб. м. вода. Изяснено е, че стойността на потребените ВиК услуги
за процесния период е в размер на 1032,98 лева, а размерът на мораторната лихва е за сумата
от 165,83 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията по СТЕ и ССчЕ, съобразно разпоредбата на
чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените
2
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на
правния спор или са недобросъвестни.
С оглед на горното, съдът счита, че всички материални предпоставки за уважаване на
претенцията за главницата са налице, поради което искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
При това положение следва да бъде разгледана наведеното в условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от ВиК дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг.
чл. 111, б. „в” ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.03.2022
г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
„б” ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м.02.2019 г., са погасени
по давност. Размерът на същите се равнява на сумата от 172,75 лева. Ето защо и искът е
основателен за сумата от 860,23 лв. и за периода 25,02,2019 г. до 23,12,2021 г., а за разликата
над сумата от 860,23 лева до пълния предявен размер от 1032,98 лв. и за периода от
25.06.2018 г. – 24.01.2019 г. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от наличието на главен
дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите, до които съдът достигна по
отношение на иска за главница, то основателен е и искът за заплащане на лихва за забава,
доколкото падежът на задължението по всяка фактура е установен в приложимите към
договора общи условия – чл. 31, ал. 2 – падежът на съответното месечно вземане настъпва с
изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на всяка фактура. Настоящият състав
приема, че погасяването по давност на вземанията по фактури, издадени до 30.01.2019 г., е
довело и до погасяване на акцесорните вземания за лихва за забава върху същите. Въз
основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че вземането за
лихва е основателно до сумата от 57,33 лв. По така предявения акцесорен иск ответникът не
установява да е заплатил стойността на обезщетението за забава. Ето защо исковата
претенция следва да бъде уважена в размер на 57,33 лева и за периода от 27,03,2019 г. до
31,12,2021 г. и отхвърлена за разликата до предявения размер от 80,56 лв. и за периода от
26,07,2018 г. до 23,02,2019 г. като погасена по давност.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 24,03,2022 г. до окончателното изплащане на
3
вземането.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски за исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер 597,40 лв. / за заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
61,80 лева – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 70,40 лв. и за възнаграждение за вещо лице- 12,32 лева или общо 82,72
лева.
Така мотивиран Софийски районен съд, 151-ви състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.” АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к."М.", ул."Б., № 1, сгр., обективно, кумулативно и субективно
съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Н. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул.“В.“ № .. ап.4, адв. М., дължи на ищеца сумата 860,23 лв., представляваща
неплатена цена за потребена вода за периода от 25,02,2019 г. до 23,12,2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
24.03.2022 г. до окончателното й погасяване и сумата 57,33 лева - представляваща
обезщетение за забава за периода от 27,03,2019 г. до 31,12,2021 год., за които суми в
производството по ч. гр. д. № 15324/2022 год. по описа на СРС, ГО, 151 състав, е издадена
заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата до предявения размер от
1032,98 лева и за периода 25.06.2018 г. – 24.01.2019 г. и акцесорния иск за разликата до
предявения размер от 80,56 лева и за периода 26,07,2018 г. до 23,02,2019 г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“В.“ № .. ап.4, адв.
М. да заплати на „С.” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к."М.",
ул."Б., № 1, сгр., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 597,40 лева – разноски за исковото
производство и сумата от 61,80 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „С.” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к."М.", ул."Б.,
4
№ 1, сгр.2А да заплати на Н. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“В.“
№ .. ап.4, адв. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 82,72 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5