Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 16.01.2017 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 16.01.2017 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на четиринадесета ноември, през две хиляди
и шестнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря И.Ч. и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No242 по
описа на Тервелски районен съд за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Гражданско дело № 242/
2016 година е образувано по иск
обективиран в искова молба с вх.
№1513 от 06.07.2016 година от Б.С.И. с ЕГН********** *** , чрез
процесуалния си представител – адвокат Г.А. *** , със съдебен адрес *** ,
срещу В.Х.М. с ЕГН ********** *** ,установих:
Предявен е иск с правно основание чл.59 ал. 9 от СК .
Заявяват се претенции от
ищеца И. срещу ответницата М. съдът
да постанови решение с което да се изменят мерките относно родителските права ,
постановени по бр. дело № 1611/2010
година по описа на Районен съд гр. Силистра- с Решение № 834 / 10.12.2010
година- влязло в законна сила на
08.05.2012 година ,поради изменение на
обстоятелствата по отношение на роденото от брака му с ответницата В.Х.М.
малолетно
дете С.Б.С. родено на *** *** с ЕГН ********** ,
като е заявена претенция родителските права върху детето С.Б.С. с ЕГН **********,
родено от брака между страните да бъдат предоставени за упражняване от бащата – ищеца по настоящото дело ,
местоживеенето на детето да бъде
определено при бащата в дома
му находящ се в село Колобър ,общ. Дулово , обл. Силистра,
ул. „ Първа” № 21 , като за майката – ответницата по настоящото
дело съдът определи лежим на лично отношение с детето , както и да бъде осъдена
майката да заплаща месечна издръжка на
своето дете , чрез бащата в размер на 150,00 лева - считано от дата на депозиране на исковата
молба пир съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване
на законни причина за нейното изменение или прекратяване .
В условията на
евентуалност е заявена претенция съдът
да постанови един по- благоприятен
режим на лични отношения на ищеца с детето , като същото да може да идва до Р. България за един по- дълъг период от
време през лятото.
С Разпореждане № 759 от 13.07.2016
година , съдът прие исковата молба за редовна и че
същата отговаря на изискванията
на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което
конституира като контролираща страна
: Дирекция „ Социално подпомагане” гр. Тервел- отдел „ Закрила на
детето”, Дирекция „ Социално подпомагане” гр. Дулово- отдел „ Закрила на
детето” и Държавна агенция за закрила на детето
гр. София , ул. „ Триадица” № 2 , представлявана от О.К. .
По
делото съдът назначи на ответницата
особен представител – адвокат А.Д.А. *** , със съдебен адрес ***.
От
особения представителна ответницата е депозиран
писмен отговор на исковата молба. От назначения особен представител на
ответницата – адвокат А. е депозиран писмен отговор на исковата молба – вх. №
2167 от 04.10.2016 година .
В цялост искът се приема от особения представител на ответницата за допустим ,Приема се ,че по исковата молба не са посочени
нововъзникнали обстоятелства,
които да обосновават претенцията
за изменение на мерките, относно упражняването на родителските права, регламентирани с решение №834/ 10.12.2010 година, постановено
по бр. дело № 1611/ 2010 година по описа
на Силистренски районен съд .
С
Определение № 216 от 12.10.2016 година
съдът изготви проекто доклад по делото с
който разпредели доказателствената тежест по иска . Проекто доклада е съобщен
на страните е не е оспорен .
В съдебно заседание ищеца редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Г. А. ***.Искът се подържа по основание .
Особения представител на ответницата редовно призован – явява се лично .
Особения представител на ответницата подържа дадения писмен отговор на исковата молба. В цялост иска се приема за допустим ,но неоснователен ,
заявяват се съображения че по спора
между страните се е произнесъл съд на страна ратифицирала ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца- има в предвид
мотивираното решение” Отказ” дадено от 2-ри Семеен съд гр. Чорлу, Р. Турция.
Дирекция „ Социално подпомагане”
гр. Дулово- отдел „ Закрила на детето” депозира
доклад по делото .
Дирекция „
Социално подпомагане” гр. Тервел - отдел „ Закрила на детето” с писмо вх. № 1727 от 29.07.2016 година сочи ,че не
може да вземе становище по спора предвид обстоятелството , че детето и майката
от около две години живеят в Р. Турция.
Държавна
агенция за закрила на детето гр. София ,
ул. „ Триадица” № 2 , представлявана от О.К.
, редовно призована не взема становище по спора .
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства ,
от твърденията отразени по исковата молба
, становищата на страните , които съдът обсъди в тяхната цялост приема
за установено следното от фактическа страна :
Страните по настоящото дело са били съпрузи, като от брачното им съжителство е родено
детето С.Б.С. .
Бракът
на ищеца с ответницата е прекратен с решение
№834/ 10.12.2010 година, постановено по
бр. дело № 1611/ 2010 година по описа на Силистренски районен съд - с
Решение № 834 / 10.12.2010 година- влязло в законна сила на 08.05.2012 година.
Със същото Решение упражняването на родителските права спрямо детето С.Б.С.
били предоставени за упражняване
от майката – ответницата по настоящото дело М. ,като е било определено
местоживеенето на детето – пра майката в гр. Тервел на адрес ж.к.” Изгрев”, бл. „Иглика”, бх. Б , ет. 5,
ап. 13 , бил е определен режим на лични
отношения на бащата с детето , като
бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 80,00 лева .
Твърди се от ищеца , че
настоящото ответница е провокирала иск с правно основание чл. 127 а от СК , като с Решение № 65 от 14.08.2012 година по гр. Дело № 433/ 2011 година по описа на
Тервелски районен съд, съдът е дал заместващо съгласие – заместващо бащата ,
като е било разпоредено , на детето С. да бъде издаден задграничен паспорт и е било разрешено на
детето да пътува до Р. Турция , придружавано от своята майка - ответницата М. , за период от две седмици ,
през всяка календарна година , който период не съвпада с дните определени за
личен контакт на бащата с детето , без да е необходима за пътуването изричното
съгласие на бащата.
След влизане в
законна сила на цитираното съдебно решение ответницата М. пътува с детето до Р. Турция .
Налице са доказателства сочещи , че има регистрирано излизане от Р. България на ответницата с детето – на 20.08.2013 година .
Според ищеца от
този и именно момент детето неправомерно е задържано в Р. Турция .
Поведението на ответницата дало повод на ищеца по
настоящото дело да подаде сигнал до Районна прокуратура гр. Тервел – за неизпълнение от страна на майката на
съдебно решение и за неправомерното задържане на детето в Р. Турция. По повод
жалбата е било образувано ДП № 283/ 2013 година по описа на Районна прокуратура
гр. Тервел, производството по което е спряно , предвид обстоятелствата ,
че М.
не е открита и същата е обявена
за общо държавно издирване .
Според твърдения отразени по исковата молба и до този
момент ответницата М. не се е завръщала в
България.
По повод сигналите
на ищеца ДАЗД гр. София е предприела съответни мерки съгласно
Хагската конвенция ,за завръщане на
детето в Р. България, като по искане на
Главна прокуратура на Р. България е било
образувано дело в Р. Турция за връщане
на детето . Според твърдения на ищеца с Решение № 209 / 2016 година по дело №
470 / 2015 година искането за връщането
на детето е било отхвърлено от Турски
съд .
Не връщането на детето
от майката в страната мотивира
ищеца да приеме , че по отношение на
детето С. са налице нововъзникнали обстоятелства ,
които са коренно противоположни на
обстоятелствата при които е било постановено бракоразводното решение и това именно предполага основателността на така заявената
от ищеца претенция – за промяна на мерките взети по отношение на детето С. .
От правна страна :
Съдът споделя терзанията на ищеца , който като баща е правил опити да посети детето си в Р. Турция , по специално в гр. Чорлу –
където по понастоящем то
живее със своята майка, при които постъпки му е бил затруднен достъпа до
детето .
Съдът кредитира
изцяло като дадени правдиви и
безпротиворечиви показанията на разпитаните по делото свидетели - Р.К.К. и Л.Е.А. – водени от ищеца по делото. Свидетелките са пътували заедно с ищеца до гр. Чорлу - Р. Турция, при което имат възприятия, че
детето е дадено на ищеца по делото от майката само
за определени минути и то под надзора на
близки на майката – в непосредствена близост до жилището, което обитава в момента в Турция. Несъмнено това отношение не може да се адмирира от
съда, като в цялост действията на
ответницата са насочени за това детето напълно
да бъде отчуждено от своя баща.
Извън емоционалната страна на
отношенията баща и дете, съдът отчита
,че има съдебен акт на турски съд ,
който е решил спора между страните –
като е постановил мотивиран „ отказ”.
По
същото съдебно решение на основание
изтеклия период от време / повече от една година / съдът се е позовал на чл. 12 ал. 2 от ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти
на международното отвличане на деца , като е приел , че на този етап детето е адаптирано към средата и не следва да бъде връщано в Р. България .
В тази именно и смисъл съдът приема иска за неоснователен и недоказан .
Ищецът доказва , че от страна на ответницата е налице неизпълнение
на вече постановен режим на лични отношение на бащата с детето, но това неизпълнение не може да се цени от съда ,
като наличие на съществени изменение на обстоятелствата към
момента на депозиране на исковата молба, които и да предполагат изменение на
постановени с Решението по
бракоразводното дело мерки относно
упражняването на родителските права .
Без съмнение ищеца доказва наличие на висок родителски морал и привързаност към детето
си , но на този етап едно лишено от
смисъл противопоставяне на решения на
съдилища на две страни/ разнопосочни
/ не би изиграло своята роля – да мотивира майката
да създаде за в бъдеще такива условия,че детето
да има регламентиран равен достъп до другия родител .
Разноските следва да
останат за страните такива каквито са ги сторили по делото .
Мотивиран от
гореизложените съображения, Тервелски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Б.С.И. с ЕГН********** *** иск , чрез процесуалния си представител –
адвокат Г.А. *** , със съдебен адрес *** , срещу В.Х.М. с ЕГН ********** иск по
чл. 59 ал. 9 , във вр. с ал. 2 от СК,,като неоснователен .
Разноските остават за страните такива каквито са ги сторили по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до
страните .
Районен съдия :