№ 411
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора М. Люб. А.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК,
образувано по молба на осъдения Т. Р. Т., за възобновяване на НОХД №
7701/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ВНОХД № 1879/2021 г. по
описа на Софийски градски съд и за отмяна на постановената спрямо него
осъдителна присъда, изменена с постановеното въззивно решение, или за
връщане на делото за ново разглеждане.
В искането, основаващо се на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от НПК, са
изложени доводи, че неправилно е приложен материалният закон, като
осъденият е признат за виновен по повдигнатото обвинение, без да са налице
достатъчно доказателства за това, както и че в хода на воденото наказателно
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се също така, че и наложеното му наказание е явно несправедливо.
Поради това се моли за възобновяване на наказателното производство и
оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение или връщане на
делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът на осъденото лице адв. П. поддържа
подадената молба, като моли същата да бъде уважена. Излага доводи, че
съдът изцяло се е доверил на показанията на непълнолетното лице, с което
осъденият явно е бил в очевиден конфликт, както и че доказателствата, въз
основа на които е осъден, са косвени и представляват преразказ на
1
твърденията на Ц. Т., а други преки доказателства обвинението не е посочило.
Сочи, че не са установени категорично твърденията на пострадалата, че
същата е била заплашвана, като следва да се има предвид и обстоятелството,
че част от инкриминираните деяния са извършени в дома, в който освен
пострадалата и осъденият, е имало и други хора, които са живеели там.
Подчертава, че не са взети предвид показанията на майката на пострадалата,
които оневиняват осъдения. Твърди, че дори да се приеме, че Т. е извършил
деянията, няма констатирани нарушения върху психиката на пострадалата,
което да е обстоятелство, водещо до по- тежко наказание. Сочи още, че
наказанието е явно несправедливо, доколкото самият Т. твърди, че не е
извършил инкриминираните деяния.
Осъденият Т. се явява лично и поддържа всичко изложено в искането и
допълнението към него. В дадената последна дума отрича да е извършил
инкриминираните деяния и моли за възобновяване на делото.
Представителят на прокуратурата счита, че искането за възобновяване
на производството по делото е неоснователно, тъй като не са налице
релевираните основания. Твърди, че видно от доказателствата по делото, е
доказано по категоричен и несъмнен начин, че престъплението е извършено
от осъденото лице. Сочи че, както присъдата, така и решението на въззивната
инстанция са правилни, законосъобразни и справедливи. Моли за оставяне на
искането без уважение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане и
съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и след като
извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване,
намира следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 18.03.2022 г. по НОХД № 7701/20 г. на Софийски районен
съд Т. Р. Т. е бил признат за виновен в това, че в периода от 24.11.2018 г. до
17.05.2019 г. е извършил престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и е бил оправдан по обвинението деянието на 01.05.2019 г. да е извършено и
чрез използване на безпомощно състояние на пострадалата. Поради това и
при условията на чл. 54 от НК на Т. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Определен е
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.
С решение № 516 от 25.07.2022 г. по ВНОХД № 1879/22 г. на Софийски
градски съд така постановената присъда е изменена в частта относно
времевия диапазон, през който следва да се приспадне на основание чл. 59, ал.
1 и ал. 2 от НК от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което Т. е
бил задържан по наказателното производство с мярка за неотклонение. В
останалата й част присъдата е потвърдена.
2
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК за възобновяване на наказателното производство. Възраженията в
искането за възобновяване обхващат касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, като измежду тях от приоритетно значение е
оплакването за допуснати процесуални нарушения, доколкото в разглеждания
случай наличието на такова еднозначно предопределя крайния изход на
делото.
В рамките на воденото наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд
е извършил обстоен доказателствен анализ, като подробно е описал кои
възприети факти от кои доказателствени източници се извеждат и е посочил
кои доказателства са кредитирани и кои не, както и на какво основание.
Доказателствата по делото са обсъдени подробно както поотделно, така и в
тяхната взаимовръзка. Отчетени са противоречията в доказателствения
материал, като изрично е посочено защо и на какви основания при
констатираните противоречия част от доказателствените източници са
възприети, а други - не. В доказателствената дейност на първоинстанционния
съд не се констатират пороци както що се отнася до правилната им оценка,
така и касателно изготвените мотиви и съдържащия се там доказателствен
анализ. Постановеното въззивно решение също не страда от претендираните в
молбата за възобновяване пороци. Независимо от това, че в голяма част се
възприемат изводите на първоинстанционния съд, в атакуваното решение се
съдържат обстойни отговори на наведените с жалбата доводи. От текста на
решението може да бъде направен извод за волята на съда както що се касае
до крайния резултат от делото, така и до оценката на събраните доказателства
като цяло и поотделно. В допълнение към горното настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че възражението, че двете съдебни
инстанции са основали изводите си единствено и само на свидетелските
показания на пострадалата Ц. Т., е несъстоятелно. Вярно е, че те са поставени
в основата на изводите за осъществилата се фактическа обстановка, но при
отчитане на обстоятелството, че същите са подкрепени и от останалия събран
и проверен по делото доказателствен материал. Ирелевантно е възражението,
че всички свидетели по делото са роднини на пострадалата. Напротив, по-
голямата част от свидетелите не се намират в роднинска връзка с
пострадалата, но дори и всички свидетели по делото да бяха роднини на
пострадалата, това обстоятелство самостоятелно не може да доведе до
съществено процесуално нарушение. Това е така, защото няма пречка
свидетелите по делото да се намират в роднинска връзка както помежду си,
така и с пострадалия, или с осъдения. В тези случаи, разбира се, съдът следва
да преценява внимателно показанията на тези свидетели с оглед на
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. По отношение на
възражението на защитата, че не са взети предвид показанията на
свидетелката С. К. при постановяване на двата съдебни акта, съдът намира, че
същото е несъстоятелно, доколкото и двете редовни съдебни инстанции са
изложили достатъчно подробни мотиви защо показанията на тази свидетелка
не са кредитирани като достоверен източник на факти от предмета на
доказване. Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че в
рамките на проведеното двуинстанционно съдебно производство не са
допуснати сочените в искането и от защитата нарушения на процесуалните
3
правила. Следва да се посочи също така, че основната част от релевираните
„нарушения” в молбата са на практика свързани с доводите, въз основа на
които се претендира недоказаност на обвинението. Становището на съда по
всеки от тези претендирани от страна на защитата въпроси става ясно както
от крайния акт по същество, така и от прочита на мотивната част на
постановените от редовните съдебни инстанции съдебни актове, като в нито
един момент страните не са били в неяснота относно това какво е приел за
установено от фактическа и правна страна съдът и въз основа на кои
доказателства е извлякъл изводите си за правно релевантните по делото
факти. Следва да се посочи също така, че евентуалната недоказаност на
обвинението, разбирана като несъответствие на същото с обективната
действителност, не влиза в обхвата на проверка на настоящото производство,
доколкото основание, позволяващо възобновяване на производството по
делото, е необосноваността на съдебните актове, изразяваща се в
несъответствие на приетата за установена фактическа обстановка със
събрания и проверен по делото доказателствен материал, но не и
несъответствие на същата с обективната действителност, както се твърди в
процесната молба. С оглед изложеното дотук този съдебен състав намира, че
не могат да бъдат споделени твърденията в молбата, инициирала настоящото
производство, че вътрешното убеждение на съда не е резултат от проведено
пълно и безпристрастно изследване на всички относими фактически
обстоятелства. Досежно релевираните възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на доказателствен материал в хода
на досъдебното производство съдът намира същите за несъстоятелни. Това е
така, защото допуснатите непълноти или пропуски от органите на
досъдебното производство в осъществената от тях доказателствена дейност
нямат характер на съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249
от НПК. Доколкото съдебната фаза е основна, централна фаза на
наказателния процес и пред първоинстанционния съд се събират отново
всички доказателствени източници, то въпросът за начина на събиране на
доказателствата на фазата на ДП и уважаването или не на определени
доказателствени искания не се разглежда като процесуално нарушение.
Доказателствената дейност може да се разглежда като основание за
възобновяване, ако същата е довела до постановяване на акт по същество при
неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствения
материал, което може да се квалифицира единствено като допуснато
съществено процесуално нарушение, но от страна на съда, а не на органите на
досъдебното производство. Както вече беше изяснено обаче в настоящия
случай редовните съдебни инстанции не са допуснали нарушения при
извършените от тях доказателствена дейност и анализ на събрания по делото
доказателствен материал. След като относимите към предмета на доказване
обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното
убеждение на предходните инстанции е правилно формирано и настоящият
съдебен състав не разполага с процесуална възможност да го променя или
замества.
Съдът не установи и нарушение на материалния закон по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, което да обуслови възобновяване на наказателното
производство. При установената фактическа обстановка въззивният съд
законосъобразно е приел от правна страна, че осъденият Т. е осъществил
4
състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изводите
на двете редовни инстанции по същество почиват на вярна интерпретация на
установената фактология по делото и са направени в съгласие със закона.
Поради това настоящият състав намира, че повдигнатото обвинение се явява
доказано по безспорен и категоричен начин, поради което постановената
осъдителна присъда е правилна и законосъобразна. Следователно
твърденията и доводите за наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не могат да бъдат споделени. Материалният закон е
приложен правилно от страна на двете редовни съдебни инстанции и
постановената присъда отразява коректно събраната доказателствена
съвкупност.
Редовните инстанции по същество не са допуснали и нарушения,
свързани с индивидуализацията на наказанието, и същото не се явява явно
несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Ето защо, и в тази
насока също не са налице предпоставки за възобновяване на наказателното
производство. Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с
извършеното деяние, личността на извършителя и установените отегчаващи
отговорността на осъдения обстоятелства. Ирелевантно е изтъкнатото от
защитника на осъдения, че няма констатирани нарушения върху психиката на
пострадалата, което да е обстоятелство, водещо до по- тежко наказание, тъй
като отразяването на инкриминираните деяния върху психиката на
пострадалата не е взето предвид от нито една от двете съдебни инстанции при
индивидуализирането на наказанието. Що се отнася до довода, че наложеното
наказание е несправедливо по отношение на лице, което не е извършило
деянието, за което е обвинено, същият на практика бе разгледан по-горе, като
в същото време по същество следва да бъде отнесен към евентуалната
необоснованост на съдебните актове по същество, която, както бе посочено,
не подлежи на обсъждане в настоящото производство.
Предвид изложеното искането за възобновяване на наказателното
производство се явява неоснователно на всички посочени основания, с оглед
на което то следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т. Р. Т. за
възобновяване на производството по НОХД № 7701/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, ВНОХД № 1879/2021 г. по описа на Софийски
градски съд и за отмяна на постановената спрямо него осъдителна присъда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6