№ 1444
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110202461 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. Х. против НП № 22-0819-001935 от 18.05.22 г. на Началника
група ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което за нарушение
на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП му е наложено наказание “ГЛОБА” в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В Жалбата въззивната страна твърди допуснато съществено
процесуално нарушение, а именно това, че нарушителят не разбирал
български език и искал да му бъде осигурен преводач, но това не било
направено. Едва след като сам си осигурил превод на АУАН, разбрал, че
полицаите искали да му извършат проверка за алкохол. Поради това и
нарушението не било извършено. В НП не били описани обстоятелствата на
нарушението. При описанието му от правна страна АНО си бил спестил
съюза „или“, който разграничавал двете форми на изпълнително деяние. Не
ставала ясна волята на АНО за кое от двете деяния санкционира въззивника.
1
В АУАН от фактическа страна бил описан само отказ от проверка с
техническо средство и не било допустимо нови факти да се въззвеждат едва с
наказателното постановление. Не било конкретизирано и основанието, на
което се отнемат контролни точки, което представлявало самостоятелно
основание за отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изразява
становище.Представлява се от адв. Й.А., който пледира за отмяна на НП на
основанията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Редовно упълномощената ю.к. Лукова изразява становище в писмени
бележки. Нарушението не било маловажно по см. чл.28 от ЗАНН и НП
следвало да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 23.04.22г. около 23.30ч. в гр.Варна въззивникът Г. Х. бил спрян за
проверка от служители на МВР. Макар и чужд гражданин, той бил със статут
на постоянно пребиваващ в Р.България. Пред полицейските служители
говорел на разбираем български език и не направил искане за назначаване на
преводач. Разказал им, че живее в България отдавна и даже, че има магазин за
авточасти на ул. „Вяра“. Г.Х. бил във видимо нетрезво състояние и отказал
проверка за алкохол с техническо средство. Бил му издаден талон за кръвна
проба и му било разяснено къде трябва да отиде за медицинското изследване
на съдържанието на алкохол в кръвта.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства –материалите по АНП и показанията на
св.К., които са логични, добросъвестни и непротиворечиви, поради което са
кредитирани от съда изцяло.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
изводи:
2
Изложената фактическа обстановка обосновава заключението, че Г.Х. е
извършил нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП. Нарушението има две
хипотези на изпълнително деяние – едната е отказ да бъде извършена проба с
техническо средство, другата е отказ да бъде извършена кръвна проба. Двете
хипотези са алтернативни, поради което е достатъчно да е осъществена само
едната от тях за да е налице административно нарушение. В случая Г. Х. е
отказал изследване с техническо средство, поради което съдът намира, че е
осъществил състава на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Видно от показанията на св.К., въззивникът е разбирал всичко, което му
се говори и сам е говорил на разбираем български език, поради което съдът
приема, че нарушението е виновно извършено, тъй като Г.Х. е съзнавал
всички правно значими факти, вкл. това, че от него се изисква да бъде
извършена проверка за алкохол с техническо средство.
АНП е проведено при спазване на процесуалните правила: АУАН и НП
са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове.
Нарушението е описано пълно и точно от фактическа страна, като са
посочени всички правно значими факти.
Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е
посочил не само , че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и
отказ от медицинско изследване. Съдът обаче намира, че това не е
ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като става ясно за какво е
наказан. От една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите сочат
единствено отказ от проверка с техническо средство. От друга страна,
изрично в Наказателното постановление е описана волята на АНО, като се
сочи:“ С оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл. 174 ал.3 от
ЗДвП същият следва да бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта.“ Изцяло в съответствие с тази изрично
изразена воля е и правната квалификация на извършеното по чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП. Изричното описание на „предложение 1“ допринася за окончателния
извод, че волята на АНО не е спорна и че въззивникът е наказан за отказа да
му бъде извършена проверка с техническо средство.
По същите причини съдът намира за несъстоятелно и твърдението в
жалбата, че с НП били недопустимо възведени нови факти. Видно е от
3
горното, че Г.Х. е наказан само въз основа на фактите, установени и описани
в АУАН.
Участието на преводач в процеса не е задължително, а е необходимо
доколкото това се налага с оглед правото на защита на нарушителя.
Условието за участие на преводач е лицето да не разбира и да не говори езика
до степен, че да не може да му бъде осигурена възможност да разбере в какво
е обвинено и за какво се води процесът срещу него. Именно този извод се
налага от нормите на чл. 6 ал.3 б.“а“ и б.“е“ от Европейската конвенция за
правата на човека. Независимо от това, че Г.Х. е арменски гражданин, той е
говорил и разбирал български език, поради което не е ограничено правото му
на защита и фактът, че при съставяне и връчване на АУАН не е участвал
преводач, не е основание за отмяна на НП.
Видно от бланката на АУАН, въззивникът е имал възможност да
направи възражения на място, но дори това да не е било отразено в акта, то
Г.Х. не е бил и лишен от възможност за депозиране на възражения в
тридневен срок, поради което не е ограничено правото му на защита и не е
налице съществено процесуално нарушение.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Той не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
от този род. Налице са и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
това, че водачът е бил видимо алкохолно повлиян. Освен това съгласно
изричната повеля на чл.189з от ЗДвП, за нарушения по този закон не се
прилага чл.28 от ЗАНН.
АНО е наложил двете кумулативни наказания в размера, посочен от
закона, поради което не са налице основания те да се считат за несъразмерно
тежки на извършеното.
Отнемането на контролни точки е само последица от влязлото в сила
наказателно постановление. То се обжалва на самостоятелно основание. В
случая в тази му част НП не е обжалвано, поради което възражението за
непосочване на основанието, на което са отнети контролни точки е
несъстоятелно.
4
Предвид изложеното, НП следва да бъде потвърдено, а искането на
въззивната страна за присъждане на разноски в нейна полза следва да бъде
оставено без уважение.
В полза на ОД на МВР-Варна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 80 лева.
С оглед горното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0819-
001935 от 18.05.22 г. на Началника група ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“ - Варна, с което за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП на Г.Х. е
наложено наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Г. Х. с ЕГН/ЛНЧ ********** да заплати в полза на ОД на
МВР – Варна направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския окръжен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5