Решение по дело №17009/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 695

гр. Пловдив, 26.02.2020  г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17009 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по искова молба на М.Г.А., ЕГН **********  против Ти Би АЙ Банк АД с ЕИК *********.

            Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен на ******. договор за  потребителски кредит № *******, по силата на който на ищцата е бил отпуснат кредит от 5500 лева. Договорени били също така еднократно заплащането на такса за усвояване и управление на кредита в размер на 772,20 лева и еднократна такса за оценка на риска от 752,66 лева, както и годишен лихвен процент от 27,09%, като общата сума, дължима от потребителя възлизала на 10336,49 лева. Ищецът, счита, че сключения между него и ответника договор за потребителски кредит е недействителен на осн. член 22 ЗПК, вр. с член 11, ал.1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и член 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез юрк. Ц..  В отговора се излагат доводи за това, че ищецът е погасил почти в цялост дължимата сума по договора за потребителски кредит, както и че сключения договор бил действителен, като не били налице посочените от ищеца основания за обявяването му за недействителен. Отделно се споменава, че разпоредбата чл. 10а, ал.2 ЗПК не била нарушена, доколкото ставало въпрос за дължима сума по застрахователна премия, което представлявало допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Относно дължимата сума за застр. премия от 772,20 лева се твърди същата да представлява цена на допълнителната услуга, заявена от ищеца-кредитополучател, формирана от общия размер на застрахователните премии по застрахователните премии по застраховките, избрани от ищеца и сключени със ЗК „Уника Живот“ АД, чрез „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, като застрахователната премия била финансирана от банката и платена директно на застрахователя при условията на член 7.2.2 от договора за кредит.

 

            Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

            Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: член 124, ал. 1 ГПК, вр. с член 26, ал. 2 от ЗЗД,  вр. с член 22 от ЗПК.

       Между  страните не е налице спор, че са сключили договор за  потребителски паричен кредит № ****** на *******., съгласно който на ищеца е бил отпуснат кредит от 5500 лева, срещу задължението му да ги върне разсрочено на 36 месечни вноски, всяка една в размер на 287,12 лева, при  ГПР от 42,25% и ГЛП от 27,09 %.

            Общата сума, дължима от потребителя съгласно член 10 от договора е 10 336,49 лева, като в т. 11.2 е очертан и погасителния план на кредита, с оглед на което възражението на потребителя да няма погасителен план се явява неоснователно.

             В договора за кредит са били предвидени за плащане и други разходи от потребителя като сумата от 752,66 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска, която сума съгласно член 7.1 от договора се дължала при подписване на договора, но се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски по кредита съгласно погасителния план, предвид заявеното от кредитоискателя желание в искането-декларация. Относно така цитираната еднократна такса не се спори, а и се признава от самия кредитор, че същата е била  включена в общите разходи по кредита. Освен тази еднократна такса потребителят е следвало да сключи и заплати застраховка BANK Живот Агент от 772,20 лева, която застраховка била предложена на потребителя от банката-кредитор, в качеството й на застрахователен агент /посредник/, и която обаче била сключена пожелание на самия потребител, като застраховката не била задължително условие за сключването на договора за кредит. Сумата за тази конкретна застраховка е включена в общата сума,  която се дължи от потребителя.  

            Съдът счита, че със сключването на договора за застраховка, па макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице – застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя, тъй като към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавя и сума за сключената застраховка, а отделно от това, се увеличава и размера на общата сума, дължима от потребителя, като по този начин с тази клауза в договора за потр. кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР, който е нормативно определен с императивната правна норма на член 19, ал. 4 от ЗПК. На практика се получава, че при предоставен кредит от 5500 лева длъжникът следва да върне сумата от 10336,49 лева, което де факто означава оскъпяване на кредита с близо 100 процента.

            За пълнота на изложеното по-горе следва да се спомене, че уговорената от страните еднократна такса за оценка на риска представлява действие на банката, свързано с усвояване на кредита, а не такса за доп. услуга, свързана с договора за кредит, както се твърди в отговора на исковата молба. Установената от ЗПК цел в член 2 е освен да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия  за получаване на кредити, е и да насърчава отговорното поведение на кредиторите при предоставянето на кредити, като оценката на кредитоспособността на потребителя се основава на предоставената от потребителя информация, а ако е необходимо, чрез извършване на справки в ЦКР или в друга база данни. В случая кредиторът не е представил доказателства за каквито и да е извършени разходи по оценката на кредитоспособността на потребителя, с оглед на което не се установява извършването на такава разноска, за да бъде тя претендирана за плащането й от потребителя.  С оглед на изложеното клаузата за еднократна такса е недействителна по смисъла на член 10а, ал. 2 от ЗПК и не обвързва потребителя.

С оглед на изложеното по-горе, без да бъдат обсъждани останалите основания за недействителност на договора за потр. кредит, искът за обявяването на договора за потр. кредит за недействителен следва да се уважи.

На осн. член 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева за държавна такса.

На адв. С.Н. ще се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 200 лева, каквото възнаграждение се предвижда за неоценяем иск, какъвто е предявения по смисъла на член 7, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения.

Така мотивиран, съдът,

                     РЕШИ:

                 ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор за потребителски кредит № *******, сключен на *******. в град П., между М.Г.А., ЕГН **********, от една страна като потребител, и Ти Би АЙ Банк АД с ЕИК *********, от друга страна като кредитодател, на осн. член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с член 19, ал. 4 от ЗПК.

               ОСЪЖДА Ти Би АЙ Банк АД с ЕИК ********* да заплати на М.Г.А., ЕГН ********** сумата от 50 лева разноски за внесена държавна такса по производството.

              ОСЪЖДА Ти Би АЙ Банк АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С.Н. адв. възнаграждение по член 38 от ЗАдв в размер на 200 лева.

   Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      Районен съдия: /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.