Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 255 гр.Бургас 14.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 507 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
искова молба на Х.Д.Д. с ЕГН **********, адрес *** против против Прокуратурата
на РБ, чрез Окръжна прокуратура – Бургас.
Ищецът твърди, че на 28.11.2011
г. срещу него е образувано ДП № 1917/2011 по описа на Първо РУ на ОДМВР –
Бургас, респ. ДП № 4520/2011 г. по описа на БРП за това, че на 24.05.2011 г.
09.30 часа причинил средна телесна повреда на Г.Д. изразяваща се в трайно отслабване
на зрението му след нанасяне на юмручен удар в областта на дясното око.
Обвинението е било повдигнато на 03.06.2013 г., но за причиняване на тежка
телесна повреда, като е взета мярка за неоклонение „подписка“. С постановление
от 01.07.2014 г. обвинението е било предявено, а на 09.12.2014 г. взетата мярка
е била отменена. В хода на досъдебното производство били извършени множество
процесуални действия – разпит на свидетели, очни ставки, изготвени пет
съдебно-медицински експертизи. От експертизите се установило, че пострадалия Д.
още преди инцидента е боледувал от глаукома с диагноза от месец февруари 2006
г., а от 2010 г. той е и с фактическа слепота на дясното око. С постановление
от 19.07.2016 г. наказателното производство било прекратено, като
прекратяването е било потвърдено от съда по чнд № 3963/2016 г. на БРС и вчнд №
872/2016 г. БОС.
Продължителното разследвало
причинило вреди-морални и психически травми, както на ищеца така и на
семейството му. По време на разследването били отхвърляни негови искания, които
при приемането им много по – бързо би се стигнало до изясняване на обективната
истина. Обратно, прокуратурата се предоверила на пострадалия Д. и на неговите
оказали се неверни твърдения, поради което и назначила пет медицински експертизи.
МВ крайна скметка се установило, че уврежданията на Д. не са резултат нот
действията на ищеца, но преживяното продължително разследване причинило щети на
светогледа, психиката и здравето му. Започнал да страда от безсъние и
тревожност, почувствал се омерзен и унижен, затворил се в себе си, тъй като бил
възпитан да бъде честен и уважава законите в страната. Вредите се изразявали и
в страх от изправяне пред съд и несправедливо осъждане, срам, неудобство от
близки, приятели и познати. Били накърнени доброто му име и достойнство.
Изпитвал душевен дискомфорт, който продължава и до момента. Неоснователните
обвинения се отразили негативно и на отношенията му с приятели и роднини.
Поради това и предвид продължителното разследване ищецът счита, че има право на
справедлива обезвреда в размер на 30 000 лв.
Ищецът отправя исканията: да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде осъдена
Прокуратурата на РБ да заплати, както следва:
1/ сумата главница от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – резултат от обвинение за
извършено престъпление, като наказателното производство е било прекратено;
2/ сумата от 1 828 лв. мораторна
лихва върху главницата за времето от потвърждаване прекратяването на
наказателното производство 29.08.2016 до завеждане на исковата молба;
3/ сумата представляваща законна лихва
върху главницата начиная от исковата молба 04.04.2017 г. до окончателното
изплащане и
4/ сумата, представляваща разноски по
делото.
Правна квалификация: Исковете имат правното си основание в чл. 2, ал.1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ
и чл. 86 ЗЗД.
Прокуратурата на РБ оспорва иска.
Ищецът не бил ангажирал доказателства за търпени
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение. Не се ангажират
доказателства и за връзката между твърдените вреди и действията на
прокуратурата. Не се представят и доказателства за действия на прокуратурата,
които да са извън правно регламентираните в хода на наказателното производство.
Оспорва и размера. Позовава се на ППВС №
4/1968 г. и на чл. 52 ЗЗД и твърди, че преценката и обезщетението за
справедливост следва да се основава на конкретни обстоятелства и паричната
обезвреда не следва да превишава от необходимото обезщетение. Обезщетението
следва да е съобразено с вида и характера на процесуалната принуда,
продължителност и интензитет на претърпените негативни преживявания и
причиненото здравословно увреждане. Изложеното в исковата молба не сочи на
необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно преследване.
Претенцията не е съобразена с вида и интензитета на упражняваната принуда. Не е
съобразена и с продължителността на наказателното преследване – 3 години и един
месец, като е взета най-леката мярка за неотклонение продължила пет месеца и 8
дни. Претенцията по размер не е съобразена и с икономическия стандарт в
страната – среден годишен доход, като в случая ищецът претендира обезщетение,
равняващо се на повече от четиригодишен доход за периода, което в разрез с
принципа за обезвреда.
В съдебно заседание ищецът чрез
адв. Кралев поддържа претенцията, ангажира доказателства и пледира за
уважаване.
ОП - Бургас чрез прокурор Манолов
оспорва иска, не ангажира доказателства, пледира за отхвърляне.
Фактическа обстановка:
По образуваното срещу ищеца досъдебно наказателно
производство и прекратяването му не се спори. Било е образувано на 28.11.2011 г. за това,
че на 24.05.2011 г. 09.30 часа причинил средна телесна повреда на Г.Д.
изразяваща се в трайно отслабване на зрението му след нанасяне на юмручен удар
в областта на дясното око. На 03.06.2013 г. обвинението било преквалифицирано
за причиняване на тежка телесна повреда и е взета мярка за неотклонение
„подписка“. На 01.07.2014 г. обвинението било предявено, а на 09.12.2014 г.
взетата мярка за неотклонение била отменена. В резултат на проведените
следствени действия – очни ставки, разпити на свидетели, включително и пет
медицински експертизи било установено, че пострадалия Д. преди инцидента, с
диагноза от 2006 г. боледувал от глаукома, а от 2010 г. е с фактическа слепота
на дясното око. С постановление от 19.07.2016 г. наказателното производство
било прекратено, поради това че извършеното от ищеца деяние не представлява
престъпление. По пътя на инстанционния контрол постановлението е потвърдено от
съда по чнд № 3963/2016 г. на БРС и вчнд № 872/2016 г. БОС.
Съдът
е разпитал свидетели. Св. Д. е майка на ищеца и желае да дава показания.
Установява, че към 2011 г. забелязала промяна в поведението на сина си – станал
мълчалив, изпадал в безпокойство и депресия, би нервен. Към 2012 г. се
забелязало успокоение в поведението му, но по – късно през 2013 г. отново
състоянието му се влошило. Тогава той споделил за воденото срещу него
наказателно преследване. С времето състоянието му се влошавало. Започнал да
вдига кръвно, направил няколко хипертонични кризи. Той продължавал да бъде
затворен и мълчалив, отсъствал в необичайни часове. Първоначално не споделял,
че бил викан за разпити в полицията, но по – късно съобщил на майка си за това,
както и, че не бил извършил престъплението за което е обвинен. Състоянието му
на дискомфорт продължило до 2016 г., отказвал да контактува дори и с децата,
бил раздразнителен. След прекратяването на делото се успокоил. Св. М. познава
ищеца и фамилията му повече от 10 години, работи при него. Ищецът бил жизнен и
общителен, но в един момент от 2011 г. станал мълчалив и затворен, не
контактувал с никой. Промяната била поради обвинението на съседа му .
Правни изводи:
Според определената от съда и неоспорена от страните
правна квалификация ищецът е предявил искове против Прокуратурата на РБ с
правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно закона държавата отговаря за вреди, причинени от органите на
предварителното наказателно производство и прокуратурата за вредите, причинени
в резултат на обвинение за извършено престъпление ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е престъпление. По делото се установи, че ищецът е бил обвинен в извършване
на престъпление по чл. 128, ал.1, вр. ал. 2 НК, като образуваното срещу него
досъдебно наказателно производство е било пекратено поради това, че деянието не
е престъпление. При това положение следва да се приеме, че е осъществена
хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. второ ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на Прокуратурата, поради което исковете са доказани по основание.
По отношение размера на вредите съдът
съобразява :
Продължителността на досъдебното производство е за период ок. четири
години и девет месеца. Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено
престъпление по смисъла на закона. Установи се по делото от показанията на
разпитаните свидетели, че при наказателното преследване, повдигане на обвинението
и след това ищецът е бил съкрушен, стресиран, притеснен, потиснат. Отчуждил се,
станал затворен, с ограничени контакти. Съдът намира възражението на
прокуратурата за пристрастност на свидетелските показания за неоснователно.
Свидетелите са дали показания пред съд под страх от наказателна отговорност. От
друга страна показанията са съобразени с останалия събран по делото доказателствен
материал. От трета страна съдът намира, че е нормално и логично ищецът да е
преживял психически притеснения и страх от вмененото му чувство за вина и
предприетата наказателна репресия срещу него. Психическото състояние на ищеца е
влошено от 2011 г., тъй като тогава прокуратурата е образувала наказателното
преследване за извършеното от него деяние, независимо от това, че обвинението е
повдигнато по – късно. Още повече, че обвинението е било преквалифицирано в по
– тежко от първоначалното. При това положение се налага извода, че
неимуществените вреди следва да се обезщетят до размера на 10 000 лв., ведно
със законна лихва от датата на исковата молба, като в останалата част този иск
следва да се отхвърли. Ищецът е посочил мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на съдебното потвърждаване на прекратеното
досъдебно наказателно производство до завеждането на исковата молба, което при
уважаването на иска също следва да се уважи.
При
това разрешение на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1
500 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса или общо 1 510 лв.
разноски. Съдът намира
възражението за прекомерност на адвокатския хонара за неоснователно. Адвокатският
хонорар е съобразени със съответната наредба за
адвокатските възнаграждения и имуществения интерес.
Като се води от тези мотиви съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр.
София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата да
заплати на Х.Д.Д. с ЕГН **********, адрес ***, както следва:
1/ сумата главница от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
предизвикани от обвинение за престъпление, за което образуваното наказателно
производство е било прекратено, като искът в останалата част отхвърля;
2/ сумата от 1 828 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
времето от потвърждаване прекратяването на наказателното производство - 29.08.2016
до завеждане на иска;
3/ сумата, представляваща законна лихва върху главницата начиная
от исковата молба 04.04.2017 г. до окончателното изплащане и
4/ сумата от 1 510 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: