№ 76
гр. Тетевен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100197 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство.
Ищецът твърди,че предявява установителния иск във връзка с указания по ч.гр.дело
№523/2020г по описа на РС-Тетевен.
Излага ,че по повод сключен договор за мобилни услуги от дата 17.07.2015г
ответникът е абонат на „Теленор България“-ЕАД и титуляр на посочен мобилен
номер.Правоотношението е новирано посредством допълнително споразумение от дата
17.08.2018г,,като е уговорен краен срок на действие до 17.08.2020г.Абонатът е сключил и
договор за лизинг от дата 09.08.2018г,по силата на който му е предоставено мобилно
устройство ххза период от 23 месеца.За отчетния период на потребление 01.10.2018г до
31.12.2018г абонатът не е изпълнил задълженията си да заплати на Теленор България
дължимитне абонаменти,съобразно издадени от него фактури ,в общ размер на 291.73
лева,като дължимата сума е платима в срок до 16.01.2019 година.Неизпълнението на
абоната-ответник, е ангажирало договорната му отговорност ,като във връзка с посочен
текст от ОУ Тебенор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал крайна фактура от 01.02.2019г с начислена неустойка в
размер на 291.73 лева.Датата на деактивация на абонамента е 25.01.2019 година,като същата
се генерира автоматично по вградена електронна система на операторае.Неизпълнението е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната,като осен неустойката от 291.73 лева,представляваща стойността на три месецни
абонаментни такси на ползвана програма за всеки ползцван номер,към абонаментния план е
1
начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 291.55 лева,представляваща
такава част от разликата между стандарптната цена на устройството ,съгласно действащата
към момента на договора ценова лбиста и заплатената от абоната при предоставянето му
,съответстваща на оставащия срок на договора.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено
съществуването на вземане към ответника в размер на 404.02 лева,представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата
09.08.2018г за мобилен номер хх
Паозовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника-адвокат К.-ЛАК,в който се заявява,че не се
признава иска,същият е недоказан,като моли да бъде постановено решение в горния смисъл.
От представените по делото писмени доказателства и тези по приложеното ч.гр.дело
№523/2020г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Приложен е договор за мобилни услуги,сключен между страните на 17.07.2015г,за
предотавяне на мобилни услуги от „Теленор България“-ЕАД на ответника по посочен
абонаментен план.
Приложено е допълнително споразумение към договора от 17.08.2018г,при
подписването на което ответникът получил и мобилно устройство ххпри цена 1669.90 плева
и с отстъпка по абонаментен план от 1247.76 лева.С п одписване на допълнителното
споразумение срокъ за ползване на предоставяните от мобилния оператор услуги е
продължен до 17.08.2020 година.
Приложен е и договор за лизинг на посоченото мобилно устройство,сключен между
страните на 17.08.2018г,као съобразно плана по договора,същият е със срок до 17.07.2020
година.
Приложени са данъчни фактури,съставени едностранно от ищеца,с посочени отчетни
периоди 01.10.2018-31.10.2018,01.11.2018г-30.11.2018,01.12.2018г-31.12.2018г,01.01.2019-
31.01.2019г,вкоито са начислени суми предоставени мобилни услуги и вноски за лизинг,като
във фактурата за последния отчетен перишод е начислена и неустойка в размер на 404.02
лева.
На 10.09.2020г в деловодството на РС-Тетевен е входирано заявление от „Теленор
България“-ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК,като с разпореждане от дата
29.09.2020г,съдът е издал такава срещу М. М. М. от хх,Лов.обл.,за следното
вземане:неустойка в размер на 404.02 лева,за предсрочно прекратяване на договор за
2
мобилни услуги и за разноски в общ размер на 145.00 лева,от които 25.00 лева държавна
такса и 120.00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с
разпореждане от 08.02.2021г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Съобщението е връчено на заявителя на дата 17.02.2021г.,а исковата молба е
входирана в деловодството на съда на дата 17.03.2021 година.
При така изложената факткическа обстановка се налагат следноите правни изводи:
Съдът приема за безспорно установен от ищеца твърдения факт на възникнали
облигационни правоотношения между „Теленор България“-ЕАД-София и М. М. М. от
хх,Лов.обл.,с източник договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги,сключен на
дата 17.07.2015г,допълниткелно споразумение към същия от дата 17.08.2018г,с който е
продължено предоставянето на мобилните услуги до 17.08.2020г и договор за лизинг на
мобилно уствойство от 17.08.2018 година.
В договорите е включена клауза,съгласно която с прекратяване на
споразумението/договорите/преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната,включително при неплащанае на дължими суми,абонатът дължи на „БТК“-ЕАД
неустойка,равна на оставащите до края на срока,но не повече от трикратния им
размер,месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,за които договорът се
прекратява.
Договорът за мобилни услути е със срок до 17.08.2020г,а този за лизинг е до
17.07.2020 година, като твърдението на ищеца е,че същите са едностранно преткратени от
мобилния опрератор на дата 25.01.2019г,когато абонаментът е бил автоматично деактивиран
от мобилния оператор.
В раздел IV-3 от допълнителното сторазумение,както и в чл.19б и чл.75 от Общите
условия на оператора,са визирани хипотези за едностранно прекратяване на индивидуалните
договори за предоставяне на мобилни услуги,както и за начисляване на неустойка в
определен в допълнителното споразумение размер.
Съдът намира,че ищецът не е доказал възникване на правото/прамомощието/ на
мобилния оператор за едностранно прекратяване на двустранните договори,поради
неизпълнение на задължение на ответника по тях за заплащане на предоставени услуги.
Ищецът се позовава на приложени по делото четири броя месечни сметки/фактури/,но е
ноторно,че фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно
тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане.
Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което по
делото липсват надлежни доказателства. Фактурите по своята същност са частен
3
свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила.
Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа.
Тежестта за доказване неистинността пада върху страната, която го е представила,като в
процеса е открито и производство по оспорване истинността на документите,по реда на
чл.193 от ГПК и по искане на особения представител на ответника. Така съставените частни
документи удостоверяват единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е
направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ
документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя
си факти. Предоставянето на договорените мобилни услуги и получаването им от
ответника, следваше да се докаже с надлежни доказателства, каквито по делото липсват.
При липсата на доказателства за горните факти,респ.неизпълнение на задължения на
ответника за плащане на доставени му от оператора услуги и техния размер, ищецът не
доказва и размера на вземането за неустойка срещу ответника.
На следващо място: Ищецът твърди,че едностранно е прекратил договорите с
ответника/за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство/,което е настъпило
автоматично,чрезп деактивация на абонамента,по вградена електронна система на оператора
при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за плащане.Липсва изобщо твърдение,че
операторът/“Теленор България“-ЕАД/ е известявал писмено ответника за прекратяване на
договорите,поради виновно неизпълнение от страна на абоната.Както се приема в
постоянната съдебна практика,слевд като се касае за поисмен договор/договори и
изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма,както и да е достигнало до
другата страна-чл.87,ал.1,изр.2 от ЗЗД/в този смисъл е и Определение №169/18.03.2021г
постановено по в.ч.гр.д. №95/2021г по описа на ОС-Ловеч и др./.
Съдът намира същоу, че уговорката за неустойка, така както е описана в исковата
молба,уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на трикратния размер на месечни абонаментни такси е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за длъжника/ответника.
Действително липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл.9 ЗЗД, страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент-т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
4
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси по
договора, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер/ трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по
договора/, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора
от потребителя, определена в размер трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по договора за периода от прекратяване на договора до изтичане на три месеца
след това е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178
от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан,както и искането на ищеца за присъждане на сторените разноски
в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,ж.к.Младост 4,Бизнес парк София,сграда 6,против М. М. М. от хх,Лов.обл.,иск с
основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,за установяване на вземане в размер на
404.02 лева,представляващо неустойка за предсрочно прукратяване на договор за мобилни
услуги от дата 09.08.2018г.,за мобилен номер ххза което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №523/2020г. по описа на РС-Тетевен.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес
парк София,сграда 6, за присъждане на сторени разноски в исковото производство в общ
размер на 505.00 лева,както и в заповедното производство по ч.гр.дело №523/2020г по описа
на РС-Тетевен в размер на 205.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6