Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 529 09.04. 2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на девети март две хиляди и двадесета година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 57 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
62, ал. 3 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Н.И.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Бургас, против Заповед №Л-5129/22.11.2019
г., издадена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– гр. С., с която е наредено жалбоподателят да бъде преведен в Затвора-гр.Варна
за доизтърпяване на наказанието. Иска се отмяна на
оспорената заповед.
Жалбоподателят оспорва
заповедта като незаконосъобразна, посочва че не са налице предпоставките, за да
бъде преместен, а преместването му ще ограничи социалните му контакти.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата, лично и чрез процесуалния си представител моли
за отмяната й. Ангажира доказателства.
Ответникът - главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С., не се явява в съдебно
заседание, представлява се от инспектор-служител с юридическо образование.
Посочва, че конфликтът е между жалбоподателя и служители в ЗО „ Д.”, моли
да бъде потвърдена заповедта. Представя административната преписка.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т.Н. Т.изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора- гр. Бургас в размер на 23 години,
определено по НЧД № 1135/2014г. и изпълнението му е започнало на 23.07.2012г.
Към настоящия момент на същия е определен режим на изтърпяване на наказание
„общ“. В периода от началото на изтърпяване на наказанието до настоящия момент
режимът е бил първоначално „строг”, след което със Заповед БС№ 257 от
11.09.2014г. е променен на „общ”.
През периода от месец септември
2016г. до месец август 2018г. жалбоподателят е бил трудово ангажиран в
домакинския щат към Затвора –Бургас на
длъжност „хигиенист в медицински център”. Поради изложени в докладни
записки обстоятелства от служители на медицинския център е бил отстранен от
работа. С рег. № 4083 от 20.08.2018г. е постъпило предложение от инспектор
„СДВР” за отстраняване от длъжност на „хигиенист медицински център” лишения от
свобода Т.Н.И., поради превишаване на задълженията на жалбоподателя, с което
поставя в риск живота и здравето на лишените от свобода. Предложението е въз
основа на докладна записка от мед. Ф. Р. П., в която описва случай за
предоставяне на медикамент от И. на лежащ болен в стационара без лекарско
предписание. Приложена е и докладна записка от д-р Н.Г.-общо практикуващ лекар
в Затвора Бургас, в която се посочва, че по нареждане на надзирател И. е мерил
кръвно налягане и е дал лекарство на друг лишен от свобода без да има право.
С рег. № 9588/2018г. от
28.08.2018г. е подадена молба от И. *** за провеждане на среща с окръжния
прокурор, поради отстраняване от работа от медицинския център, според него
неправилно.
С рег.№ 9922 от 23.10.2018г. по
повод жалби от Т.И. е извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински
одит” в Медицински център в Затвора Бургас по отношение на лекарствоснабдяването
и отчитането на лекарствени продукти, при която не са установени нарушения.
С писмо до ВКП от 24.10.2018г.
гл. директор на ГДИН са посочени мерките за констатираните нарушения във връзка
с нерегламентираната дейност, упражнявана от санитаря И., а именно предложение
за налагане на дисциплинарно наказание на мед.фелдшер Попова и прекратяване на
трудовия договор с д-р Л.Х..
Представено е писмо от Омбудсмана на Република България във връзка с жалба от И.,
в което се посочва, че се очаква извършване на проверка в Затвора Бургас и
разбират добрите му намерения за подпомагане на лишен от свобода с
предоставянето му на медикамент.
Със Заповед № БС №257 от
11.09.2018г. на жалбоподателя е променен режима на изтърпяване на наказанието
от „строг” в „общ”.
Със Заповед № 109/ 04.12.2018г.
на Началника на Затвора Бургас жалбоподателят е бил преразпределен в ЗО „Д.”.
Със Заповед БС № 64 от
04.04.2019г. на жалбоподателя е отказано да бъде преместен в затворническо
общежитие от открит тип.
По делото е представена
докладна записка от мед.фелдшер С. П.от 18.07.2019г., в която той посочва, че
на 17.07.2019г. при посещение в медицинския център жалбоподателят И. се държал
арогантно с него, като го наричал с обидни думи и го заплашил с писане на нови
доноси до съответните органи.
По повод на докладната записка
от С. П.е извършена проверка от инспектор К., за което е съставила докладна
записка с рег. №1806 от 17.08.2019г. На 18.07.2019г. е проведен разговор с И.,
който отрекъл да е проявил обидно отношение към П., според него П. търси
реваншизъм, предвид предходен конфликт с друго медицинско лице Г-жа П.. След
проверка на охранителните камери инспектор К. е установила, че е имало
свидетели на случая, тъй като отвън пред кабинета изчаквал лишеният от свобода
К. Т. А.докато И. е бил в кабинета, след което отвън дошъл и лишеният от
свобода С.Р. Г.. В разговор А. потвърждава, че е чул как И. повишава тон на
фелдшера и оттам е възникнал конфликта, а Г.също е чул, че в кабинета има
конфликт. В допълнение на 19.07.2019г. И. е дал допълнителни обяснения, в които
е посочил, че А. и Г. са дали показания под натиск. В заключение инспектор К.е
предложила налагане на дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни”. Приложени са обяснения на лишения от свобода
А. А. Щ.-санитар в Медицинския център, които не са били взети предвид при
докладната записка, изготвена от К.. Издадена е заповед за налагане на
предложеното дисциплинарно наказание, която в последствие е отменена със
Заповед № 955 на Началника на Затвора Бургас като немотивирана.
С рег.№ 7660 от 07.08.2019г. до
началника на Затвора Бургас е постъпила справка във връзка с проверка по жалба
вх. № Ж-633 от 25.07.2019г. от жалбоподателя Т.И.. Жалбата е по повод случай на
17.07.2019г. , когато лишеният от свобода Т.И. е посетил медицинския център в
ЗО „Д.”. За случая е изготвена докладна
записка от медицинския фелдшер С. П., в която той е посочил, че И. е отправял
обидни думи и заплахи спрямо него, въпреки че е получил необходимото внимание.
В хода на проверката след преглед на охранителните камери е установено, че пред
кабинета са си изчаквали реда К. А. и С. Р ., които са чули случващото и
впоследствие са дали писмени обяснения, в които потвърждават, че И. се е държал
непристойно и арогантно спрямо мед. Фелдшер С. П.. И. отрича да е имал конфликт
с фелдшера, като в допълнителни писмени обяснения посочва, че не е имало
свидетели, а П. ги е принудил да дадат неверни обяснения. Жалбата е приета за
неоснователна, като е посочено, че от И. това е поредната жалба против
служители от затвора/по-специално медицински лица в Затвор Бургас/, които се
опитват да го набедят в извършването на нарушения. От извършените проверки е констатирано,
че не са извършени нарушения от страна на служителите, а твърденията му не се
установяват.
До Началника на Затвора –Бургас
с рег. № 4165 от 14.08.2019г. е постъпило предложение от инспектор В.К.–ИСДВР в
ЗО „Д.” към Затвора Бургас, в което излага целта на жалбоподателя да бъде
трудово устроен на заплатена длъжност по домакинския щат, с повече работни
часове, за постигането на която отправял устни заплахи и закани за подаване на
жалби. Непрекъснато изразявал крайно негативното си отношение към служителите
на Затвора Бургас и впоследствие на служителите от ЗО „Д.”. В хода на проведени разговори изразявал
негодувание спрямо Н. Д.-инспектор „Психолог” в ЗО„Д.” и началника на сектор ЗО „Д.” главен инспектор
Я. Ж., както и след като приключи със служителите в корпуса на затвора, ще
продължи със служители от ЗО „Д.”. Мотивира се с конкретен случай на
17.07.2019г., при който е възникнал конфликт с отправяне на обиди и заплахи от
жалбоподателя към медицинския фелдшер С. П.. За случая П. изготвил докладна
записка и след извършена проверка се е констатирало виновно поведение на
жалбоподателя. На 13.08.2019г. отново в разговор, след като инспектор К.
уведомила жалбоподателя, че поводът на проверката е арогантното му отношение
спрямо длъжностното лице, жалбоподателят видимо се афектирал и попитал как щял
да ходи до медицинския център като изпитвал желание за физическа саморазправа с
медицинското лице, след което отправил реплика към инспекторката, която според
нея била в личен план. В заключение е посочила, че И. за периода от месец
септември 2018г. е депозирал множество жалби срещу служители от Затвора Бургас,
което е израз на негативните му нагласи, желанието му за реваншизъм спрямо
администрацията на затвора, отделно от това всячески се стремял да предизвика
конфликтни ситуации.
На 14.08.2019г. с рег. № 4129 е
постъпила докладна записка до началника на Затвора Бургас от инспектор Н. Д.
–психолог в ЗО „Д.” относно състоянието на инспектор К.. Д. е посочила, че на
13.08.2019г. в кабинета на гл.инспектор Я. Ж. е влязла инспектор К. разстроена
и афектирана след разговор с жалбоподателя, който заявил, че приоритет в
затвора е сексуалния тормоз. На същата дата по време на изслушването за работа
в домакинския щат И. се държал крайно арогантно и агресивно спрямо гл.инспектор
Ж., като след предложел на жалбоподателя да бъде преместен в друга група,
поради явния му конфликт с инспектор К., той категорично отказал и заявил към Ж.
„сега ще ти гръмне главата, каквото искаш прави ще видиш какво ще стане”, по
време на целия разговор отправял закани и заплахи и декларирал, че битката
продължава и самоволно и демонстративно напуснал кабинета. Открито заявявал
крайно негативното си отношение спрямо служителите, като декларирал, че
притежава документи, с които може да докаже твърденията си относно
нерегламентирани действия от страна на служителите. Заявявал, че след като
приключи със служителите от корпуса, започва със ЗО „Д.”. Д. е направила
заключение, че И. е склонен да изопачава действителността за собствена изгода,
умело използва лична информация за служители, не изразява самокритичност, счита
се за жертва на обстоятелствата, непрекъснато се държи провокативно към
служителите, като открито влиза в конфликти, след което пише жалби до различни
институции и е взела становище, че е целесъобразно да бъде изготвено
предложение до ГД „ИН”, на основание чл.62, ал.2, т.4 от ЗИНЗС.
На 19.08.2019г. е изготвен текущ
доклад по отношение на Т.И., от който се установява, че рискът от рецидив е
нисък и през 2018г. се отчита понижаване в зоните: отношение към
правонарушението и трудова заетост.
За периода от 2014г. до 2018г.
жалбоподателят е получил 14 награди и две наказания от 02.01.218г. и
30.01.2019г.
По делото е представено
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 29.03.2019г. по
повод постъпила молба от И., в която били изложени твърдения за неправилното му
отстраняване от работа в Медицинския център на Затвора Бургас на длъжност
„хигиенист”, поради липса на данни за осъществен състав на нарушение. Представено
е и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
10.09.2018г. по повод постъпила информация, в резултат на ежемесечно изслушване
на лишени от свобода, за това че лишен от свобода не е имал документ или е бил
неистински за приема му в лечебно заведение и за неправомерни действия по
отношение на разпореждането и отчитането на лекарства в медицинския център.
Установено е, че не са налице данни за престъпление от общ характер и е предложено
да се вземат мерки от дисциплинарен характер във връзка с направените в
постановлението констатации.
Приложена е длъжностна
характеристика на помощен персонал-санитар в Медицинските центрове, от която е
видно, че достъп до аптечния склад, раздаване на медикаменти и достъп до
медицинската документация не е разрешен.
С рег. № 632112 от 12.11.2019г. началника на Затвора-Бургас е
изпратил предложение до главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с което на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС предлага
жалбоподателят незабавно да бъде преведен в друг затвор.
Последвала е заповед № Л-5129
от 22.11.2019г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”-предмет на оспорване в настоящото дело, в която е направено заключение
за възникнала психологическа несъвместимост, прояви на агресия, продължаващите
конфликти и нагласи за агресивно поведение и саморазправи, недоверие към
методите на пенитенциарната администрация, изчерпаемост на мерките по отношение на вариантите за въздействие
и наличие на важни съображения, свързани с ресоциализацията,
с безопасността на лицето и сигурността в Затвора,
на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е наредно
жалбоподателят да бъде преместен от Затвор Бургас в Затвор Варна.
По делото в качеството на
свидетел е разпитана Л.Х., която в периода 2014г.- 2017г. е работила в Затвора
Бургас на граждански договор като общо практикуващ лекар. В показанията си
свидетелката посочва, че И. е изпълнявал много функции извън посочените в
длъжностната му характеристика-разпределял с медицинската фелдшерка
П. психотропни лекарства, правил инжекции, подреждал лекарства в аптечния
склад, стерилизирал инструменти в стоматологичния кабинет. Не е имала конфликти
с жалбоподателя, конфликтите му били с мед.фелдшер П.. По случая с дадения
медикамент на лишения от свобода от жалбоподателя посочва, че медикаментът е
даден по разпореждане на надзирателя и същият съответства на предписания на
лишения от свобода.Според нея конфликтът е започнал, когато И. е казал на
зам.окръжния прокурор, че в стационара е настанен лишения от свобода Г.С.Д,
който е с психично заболяване и е опасен за околните. По отношение на случая с
лишения от свобода С. К., който също бил настанен в стационара И. му дал
таблетка бусколизин през нощта и бил упрекнат от
мед.фелдшер П., че така може да замъгли клиничната картина.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице
имащо правен интерес от оспорване – адресат на обжалвания отказ за преместване
в друг затвор, в законово установения срок – заповедта е връчена на И. на 27.11.2019
г. (видно от отбелязването върху самата заповед), а жалбата е подадена на 10.12.2019
г. против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС, поради което е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Оспорената заповед за
преместване от един затвор в друг е издадена от материално компетентен орган –
директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, каквото правомощие му
е дадено с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.
Процесната заповед е издадена и в предвидената от закона
форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването ѝ. Съдът
намира, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на ГДИН в изрично посочени в 5 точки хипотези, а
именно: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност,
за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията,
с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (във
връзка с необходимата жилищна площ), като в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода.
Съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС директорът на ГД „ИН” може по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.
Настоящото производство е
започнало по предложение на началника на Затвора- гр. Бургас жалбоподателят да
бъде преместен в Затвора- гр.Варна, с което административният орган е бил
надлежно сезиран да се произнесе за наличието на предпоставките за преместване
визирани в чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Директорът на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е разгледал изложените в справката фактически
обстоятелства и въз основа на тях да преценил, че следва да разпореди исканото
преместване.
Посочените
в административния акт фактически основания се субсумират
във фактическия състав на релевантната правна норма. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че жалбоподателят е депозирал не
еднократно жалби срещу служители на затвора, които са приети за неоснователни и
това влошило отношенията му със затворническата администрация. Поведението на
жалбоподателя се променило, след като поради допуснати нарушения в работата на
Медицинския център е бил отстранен от трудовия процес. В мотивите на заповедта,
подкрепени от подробно описаните по-горе писмени и гласни доказателства се
установява, че на 17.07.2019г. жалбоподателят е предизвикал конфликт с
медицинския фелдшер П., в който е отправял обидни думи и заплахи с нови жалби,
при среща с инспектор К. на следващия ден по повод на конфликта с П. е казал,
че изпитва желание за физическа саморазправа с медицинското лице и
демонстрирал, че знае лични неща за инспектора, в същия ден по време на
изслушването му по молба за работа в присъствието на инспектор Н.Д., инспектор
С. Д., инспектор В. М., инспектор А.Д. по повод предложение за преместването му
в друга група направено от главен инспектор Ж.държал се арогантно и агресивно,
отправил закани и заплахи и декларирал, че битката продължава. В резултат на поведението на жалбоподателя е
направен извод, че у него се натрупват реваншистки нагласи спрямо
администрацията на затвора, които провокират желанието му да предизвиква
конфликтни ситуации. По изложените съображения правилно административният орган
е преценил, че е насложено напрежение между служители от затворническата
администрация и жалбоподателя, което има предистория и е трайно във времето. В
този смисъл се налага извод за нарастващата психологическа несъвместимост, конфликти
и застрашаване безопасността в затвора Бургас.
По
доводите на жалбоподателя, че административния орган не се е съобразил с обстоятелството,
че преместването ще го отдалечи от постоянния му адрес и ограничи социалните му
контакти, следва да се отбележи, че нормата на чл. 58 от ЗИНЗС, която определя териториалния принцип, въз основа на който се
разпределят осъдените за изтърпяване на наложеното наказание – лишаване от
свобода касае първоначалното разпределение и настаняване на лишените от свобода
в пенитенциарните заведения. Нормата на чл. 62 от
ЗИНЗ предвижда изключения, свързани с преместване на лишени от свобода от един
затвор в друг, при пет отделни изчерпателно посочени хипотези. В случая лишения
от свобода е бил настанен в затвор, като е взет предвид постоянния му адрес, но
след като са установени предпоставките на чл. 62, ал.
1, т. 4 от ЗИНЗС, то нормата на чл. 58 от ЗИНЗС не постановява забрана да бъде преместен.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че оспорената заповед, като постановена от
компетентен административен орган, при спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон, както и с целта на
закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Т.Н.И.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Бургас, против Заповед №Л-5129/22.11.2019
г., издадена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– гр. С., с която е наредено жалбоподателят да бъде преведен в Затвора-гр.Варна
за доизтърпяване на наказанието.
На
основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС решението е окончателно.
СЪДИЯ: