№ 51
гр. Костинброд, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от Р.И., е подал жалба срещу
наказателно постановление № 37/01.04.2024 г., в която се сочат съображения
на незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да
отмени същото изцяло.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание пред
настоящата инстанция, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа страна следното:
Община Г. е титуляр на разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води / РЗОВ / №
1
13140320/28.08.2020 г. и Решение ПВ2 - 00207/08.09.2020 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка на директора на Басейнова дирекция „Дунавски
район“, в което са определени индивидуални емисионни ограничение / ИЕО /
по показатели.
На 07.09.23 г. служители на РИОСВ – С. са провели емисионен
контрол по компонент „Води“ на обект: „Канализационна система на гр. Г.“,
стопанисван от „ВиК“ ЕООД – С., отразен в Протокол за проверка №
36/07.09.23 г.
При проверката е взета контролна водна проба за физико – химичен
анализ от Заустване № 1 / Поток № 1 – смесен поток от битови и промишлени
отпадъчни води и дъждовни води, заустени в река Н., постъпващи от
канализационната мрежа на гр. Г..
След преглед на резултатите от физико – химичния анализ в
представените протоколи от изпитване, в Протокол от изпитване № 01 – 2237
от 29.09.23г. и 01-2238/18.09.23 г. са установени превишения, по следните
показатели:
-Общоекстрахируеми вещества- отчетен резултат 39±4 mg/ dm3, при
норма- 3 mg/ dm3;
- Неразтворени вещества – отчетен резултат 84 ± 9 mg/ dm3, при
норма - 35 mg/ dm3;
- ХПК- отчетен резултат 892± 40 mg/ dm3, при норма - 125mg/ dm3;
-БПК5 - отчетен резултат 275± 28 mg/ dm3, при норма - 25 mg/ dm3.
Въз основа на тези резултати, на 06.11.23 г. Г.И.Ш.- А.- старши
експерт в отдел ККФОС, Дирекция КПД при РИОСВ – С., е съставила АУАН
№ 113/23 г. на жалбоподателя, за това, че на 07.09.23 г., е проведен емисионен
контрол по компонент „Води“ на обект: Канализационна система на гр. Г.,
стопанисван от „ВиК“ ЕООД – С., отразен в Протокол за проверка №
29/08.06.22 г./погрешно посочен, вместо протокол №36/07.09.23г./.
При проверката е взета контролна водна проба за физико – химичен
анализ, като са установени показатели, които са значително над приетите
норми/посочени по-горе/.
Актосъставителят е счел, че с описаното, дружеството е нарушило чл.
48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.
2
Въз основа на акта е било издадено обжалваното наказателно
постановление.
При така установените фактически положения, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона четиринадесет срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла
на чл. 201, ал. 1 и 2 от ЗВ, съгласно Заповед № РД – 366/17.05.23 г. на
Министъра на Околната среда и водите, Заповед № РД – 8/10.01.2011 г. на
Министъра на Околната среда и водите и Заповед № РД – 154/28.02.2019г. и
Заповед №РД-839/2019г. на Министъра на Околната среда и водите.
При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Посочена е датата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на
установяването му, поради естеството на деянието и са описани
обстоятелствата при които е било извършено нарушението.
Настоящият състав, счита че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение и квалифицирано като несъобразено с
изискванията на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите / ЗВ /, във вр.с чл. 200, ал. 1,
т. 6 от ЗВ е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган,
съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание
чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
3
Словесно, нарушението е описано като нарушаване условията на
издаденото Разрешително за заустване, част от които са посочените ИЕО,
което води до влошаване качеството на водите на повърхностния воден обект
р. Н..
От своя страна, нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изрично регламентира
задължението, че водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни /
какъвто е жалбоподателя /, а са оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и
заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с
издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води за съответната канализационна система.
Съгласно приложената от АНО норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, за
нарушение е обявено изхвърлянето на отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания.
Доколкото на дружеството е вменено нарушаване условията на издаденото
Разрешително за заустване, част от които са посочените ИЕО, което води до
влошаване качеството на водите на повърхностния воден обект, р. Н., то
приложение в случая намира регулацията, дадена с Наредба № 2 от 8.06.2011
г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 от
Закона за водите, в частност разпоредбата на чл. 38.
С него, по реда на чл. 7, ал. 2 ЗНА, са диференцирани случаите, в
които намират приложение санкционните норми на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 6 от
ЗВ. В обобщение на изложението, настоящият състав намира, че не е налице
противоречие между наказателното постановление и АИАН, тъй като
словесното описание кореспондира с правното дефиниране на деятелността.
Безспорно установено е качеството на санкционираното
лицеводоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е ВиК оператор по
смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на чл.
48, ал. 4 от ЗВ жалбоподателят е бил длъжен да пречиства и зауства
отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за
4
съответната канализационна система.
По несъмнен начин е доказано превишението на индивидуалните
емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
водни обекти по показатели относно четири вида вещества.
От събраните по делото писмени доказателства се установяват по
категоричен начин признаците от състава на административното нарушение
по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, като определянето на размера на имуществената
санкция е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
Наложеното наказание на жалбоподателя е в рамките на
предвиденото за конкретното нарушение в чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. При
определяне размера на „Имуществената санкция“ административно -
наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което е наложил наказание към
максимално предвидения размер, а именно за сумата от 4000 лева.
Доводите на жалбоподателя, че е следвало да бъдат предупредени за
проверката и че следва да са запознати с резултатите от извършената
проверка са несъстоятелни. Наред с това съдът намира, че не е СПН това, че
не е било изписано правилно имената на управителя в НП на
представляващия санкционираното дружество.
Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37/01.04.24 г. на
5
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С., с което
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., представлявано от Р.И. - управител за нарушение по чл.
48, ал. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба
№ 2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения за точкови източници на замърсяване, е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 4000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6