№ 459
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Т.
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200724 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №5719966, издаден от ОД МВР – Перник,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП на Л. Д. Д., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Л. Д. Д., чрез
пълномощника му – адв. К. Т., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение. Моли
за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован, както и за присъждане на направените разноски в
производството съгласно приложения договор за правна защита и съдействие
и списък на разноските.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му. Делото е разгледано в тяхно отсъствие при
изрично съгласие за това. Преди съдебното заседание пълномощникът е
подал писмено изложение за допълване доводите, посочени в жалбата.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 25.03.2022 г., 10.58 часа, в гр. Перник по път II-63 Перник-Брезник
1
се движело МПС - л.а. “Мерцедес С500“, с рег. №****. В района на км. 2+500
на посочения път /до склад за дърва/, с мобилно автоматизирано техническо
средство ТFR1 – М, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№****,
се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане в двете посоки, обхващайки
приближаващите към СПУКС МПС и тези, които се отдалечават от него.
Разрешената скорост на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП. В 10.58 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-2756/30.03.2022г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в
10.58 часа през обсега на АТСС е преминало превозно средство,
идентифицирано като - - л.а. “Мерцедес С500“, с рег. №****, чиято скорост
на движение при навлизане в контролираната зона била измерена на 86 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - Л. Д. Д.. Установено
било, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ серия К № 4529494, издаден срещу същото лице.
Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу
собственика на МПС бил издаден електронен фиш серия К, №5719966 на ОД
МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182,
ал.4 от ЗДвП му била наложена глоба 800 лв. за извършено в условията на
повторност нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 05.05.2022 г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632,
протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-2756/30.03.2022г. с приложена
към него снимка, протокол №1-29-22/19.01.2022г. от последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор „УС“ -
Полицейска техника при ГД „НП“, протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ
за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М,
№632/2013г., заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник,
справка за нарушител /водач, писмо, изх. № 11-00-170/08.06.2022г. на
Директор ОПУ – Перник.
2
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй, като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 –
М”, №632, с каквото съгласно чл.189, ал.4, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Приетите по делото протокол №17-
ФМИ/28.01.2013г., издаден от БИМ, както и протокол №1-29-22/19.01.2022 г.
на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери в сектор „УС“ - Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно
доказват, че средство за измерване – мобилна система за измерване на
скорост, тип TFR-1М, с идент. №632 е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, притежава удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а при извършените първоначална и
последваща проверка е установено съответствие с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално
допустимите. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно
3
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен
режим, режим на измерване, посока на задействане, начален и краен час на
работа с АТСС, номерата на първото и последното заснети изображения,
както и общия брой установени нарушения. Записите в съдържанието му,
съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на
еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение.
Означените място на използване на техническото средство – град Перник, кв.
Бела вода, път II-63, км. 2+500, до склад за дърва, времето на работа с него,
установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните
превозни средства и посока на задействане на АТСС, дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час
чрез техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50
км/ч., валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния
участък, попадащ в рамките на населено място, не е било въведено различно
ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената
информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо,
изх. №11-00-170/08.06.2022г. от ОПУ – Перник, Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложения снимков материал с обяснителна записка
към него, снет от записания клип №24929, като в извлечените кадри се
наблюдава ясно автомобила визиран в електронния фиш, заснет при
приближаването му, в близост до него няма други автомобили, видно от
полето “Т=0s”, отразяващо времето на сработването на мобилното средство за
видеоконтрол /на самото измерване/, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона
за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Извлечените от записа снимкови кадри са относими именно към
нарушението, описано в електронния фиш. На снимковите кадри са
възпроизведени данни за дата, час, място на заснемане, съдържа се
информация за техническото средство, извършило заснемането, номера на
клипа, от който са снети кадрите, измерената наказуема скорост, каквито са
техническите възможности на конкретното средство за измерване на скорост.
Обстоятелствата, закрепени в протокола по чл.10, ал.1 от № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /номера на първия и последния видеозапис, между които
4
попада и номера на клипа, означен в снимковия материал, двупосочния
контрол и времето на работа/, мотивират несъмнен извод, че приобщените
снимкови кадри са релевантни към удостовереното с официалния документ
заснемане, както и че клипът е заснет при осъществяван контрол на скоростта
чрез използване на същото АТСС при обстоятелствата, отразени в протокола .
Обстоятелството, че в ЕФ не е посочена посоката на движение на
автомобила не води до незаконосъобразност, тъй като не се касае за
задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата му не съставлява и пречка за определяне
точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена с
АТСС, както и за решаване на останалите релевантни за казуса обстоятелства,
свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от
обективната страна на административнонаказателната норма.. В съставения
протокол за използване на АТСС е удостоверено, че контрол на скоростта на
движение на МПС е осъществяван в двете посоки. Техническите
характеристики на АТСС дават такава възможност, т.е., за измерване на
скоростта и на приближаващите, и на отдалечаващите се МПС, като за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола /“в двете посоки“/“Д“/. В
случая именно този запис е отбелязан с подчертаване и със съответното му
символно означаване /“Д“/, което удостоверява, че контрол е осъществяван в
двете посоки. Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане на
автомобила при приближаването му, съпоставени със записа в ЕФ, че СПУКС
е насочено към кв. Проучване, Перник, води до единствено възможно
заключение, че посоката на движение на жалбоподателката е била
противоположна - към град Брезник.
Протоколът е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно
лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Същият е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. от полицейски служител с доказана компетентност да
осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение
по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред длъжностните лица,
определени за това със заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР
– Перник. Протоколът е приет е и е проверен от полицейски органи,
удостоверено с полагане на подпис и посочване имената на съответните
длъжностни лица, посочени са номерата и броя на свалените от системата
статични изображения/видеозаписи, както и че същите са съхранени на
компютърна конфигурация/сървър в съответната структура на МВР – С „ПП“
– ОД МВР – Перник. Затова съдът цени същия като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за
изготвения и приложен снимков материал от записа на нарушението, както и
за това, че АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства.
5
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено
място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушениет и предвид неупражняването на
възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Л.Д. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна
система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №632, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
Съдът констатира, че АНО незаконосъобразно е приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, но при
6
конкретните обстоятелства нарушението не може да има за последица отмяна
на издадения електронен фиш на това основание.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС е превишил разрешената за населено място скорост на движнеие от
50 км/ч. и се е движил с 83 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка при
измерването/. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите
са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на
скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението
/ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и системно такова /ал.5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на с.р., а именно глоба в двоен размер спрямо
предвидения за съответното нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6
и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. Приложената
администартивнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 ЗДвП не е
обвързана със съответната хипотеза по ал.1-3, но описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в
съдържанието на електронния фиш /превишаване на скоростта в населено
място и стойността на конкретното превишение, изчислено коректно на база
измерената скорост /86 км/ч/, намалена с допустимата грешка при
измерването/, ясно сочат, че Д. е наказан за повторно извършено нарушение
по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказуемо с глоба, чийто двоен размер
съответства на наложения с ЕФ.
В електронния фиш е обективирано твърдение за този съставомерен
признак от обективна страна, тъй като при описание на нарушението е
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност. Съгласно
§5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. Следователно,
законосъобразното подвеждане на установените факти под нормата на чл.182,
ал.4, вр ал.1, т.4 от ЗДвП е изисквало отразяване на налично по-ранно
наказване на Д. за същото по вид нарушение, ясно означаване на акта, от
който то произтича и датата на влизането му в сила. Тези данни, релевантни
относно преценката за повторност, не са изложени в пълнота в обжалвания
електронен фиш, тъй като е посочено само, че вмененото нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4529494. Липсва
7
констатация за вида на нарушението, за което е наказан с него /законът
допуска издаване на ЕФ и за установени с АТСС нарушения по чл.638, ал.4 от
Кодекса за застраховането/, както и за датата, на която този
административнонаказателен акт е влязъл в сила.
Изложеното мотивира извод, че административнонаказващият орган е
приложил санкцията на правната норма без да изложи в пълнота фактите,
изпълващи всички елементи от хипотезата й. Констатираните недостатъци
при очертаване обективната страна на нарушението и цифровото му
квалифициране нарушават процесуалните правила и ограничават правото на
защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение да се защитава
срещу неясно административнонаказателно обвинение и без да са му известни
всички факти, които АНО е съобразявал при решаване на въпроса за
отговорността му. Описанието на нарушението и посочването на всички
факти, релевантни км съставомерността му следва да се съдържат в
обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не
да се установяват и извеждат от други материали по преписката /например от
справката за нарушител/водач, съдържаща данни за електронния фиш,
обосноваващ повторността/, тъй като чрез тях не може да се запълва с
конкретно съдържание вменения състав на нарушение, още повече, че в този
документ не е отразена датата на влизането в сила на по-рано издадения ЕФ.
Предположения за нея не могат да се правят само въз основа на означената в
справката дата на връчване на последния, доколкото е възможно същият да е
оспорен в съда и да е влязъл в сила след датата на извършване на процесното
нарушение, в която хипотеза повторност няма. Поради това, констатираният
пропуск в очертаването състава на нарушението не може да се санира в
настоящото въззивно производство въз основа на събраните доказателства.
Независимо от този извод, допуснатото нарушение на материалния закон
при квалификацията на деянието не мотивира отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен, а предпоставя упражняване на
правомощието съдът да измени административнонаказателния акт като
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние и приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при отсъствие на
каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в съответствие
с намиращата субсидиарно приложение разпоредба на чл.337, ал.1, т.2 НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН. В същия смисъл са задължителните указания в т.1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело №1/2020 г. на ВАС,
ОСС от I и II колегия.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.182, ал.1, т.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано,
поради което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този
смисъл, изцяло в правомощията на съда като въззивна инстанция е да измени
електронния фиш, като в съответствие с материалния закон наложи наказание
по горепосочения по-лек състав. Правото за защита на жалбоподателя не се
8
нарушава, тъй като се е защитавал срещу идентични факти и положението му
се смекчава с налагане на глоба в по-нисък размер.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 33 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 31 до 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба от 400
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН. По съображенията, които се изложиха именно такова наказание
следва да понесе жалбоподателя.
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение
и следващата от това редукция на наказанието от 800 лв. на 400 лв.
обосновава присъждане и на разноски в негова полза, тъй като своевременно
е направил искане за това. Доколкото разпоредбата на чл.143, ал. 1 от АПК
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалвания акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава
основание за уважаване претенцията на страната по съразмерност,
пропорционално съобразно изменения размер на административното
наказание.
Жалбоподателят Л.Д. е доказал направени разноски за възнаграждение на
адвокат в производството в размер 300 лева и е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022г., сключен
между него и адв. К.Т., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото а.н.дело в
посочения размер, като е отразено заплащането му в брой при подписване на
договора. Същото е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което съгласно чл.63д, ал.2
от ЗАНН няма възможност за намаляването му. Предвид изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат следва да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност,
намалено с пропорцията, с която е намален и размера на наложеното
наказание, а именно 150 лв.
9
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К, №5719966, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП на Л. Д. Д.
с ЕГН **********, с адрес гр. ****, е наложена глоба 800 /осемстотин/ лева
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност,
като за същото нарушение в основния състав - по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП налага глоба в размер 400 /четиристотин/
лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на Л. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща направени от него разноски в производството
за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10