Р Е Ш Е Н И Е
№ 260954 07.07.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII
граждански състав
На двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Елена Христова
като
разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 7136 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Г.К.А., ЕГН **********,*** против „4финанс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ,,Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 за приемане за
установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 83,10 лева –
представлява сбор от 14.48лв-договорна лихва и 68.62лв.- такса за експресно
разглеждане, наредена без основание в полза на ответника от „Профи Кредит България“
ЕООД от името на ищцата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
75300/2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.11.2019 г., до окончателното изплащане. Твърди се, че
ищцата никога не е сключвала договор за кредит с ответника, не е получавала
суми по него, а дори и да е получила средства от ответника, то те представляват
връщане на недължимо платено от ответника. В последствие ищцата е депозирала
нова молба, в която посочва, че не оспорва полученото плащане по договора, но
клаузите на договора са изготвени предварително и не са договаряни
индивидуално, поради което са неравноправни и нищожни. Заявена е претенция за
разноски.
В с.з. ищцата не се явява и не
изпраща представител, но депозира писмено становище.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор, с който е оспорил исковата молба. Претендира разноски.
В с.з.
представител на ответника поддържа депозирания отговор.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2015г.
между „4финанс“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Г.К.А., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за кредит № …. (за краткост Договора), с
който дружеството предоставя кредит в размер на 350 лева със срок на
издължаване 30 дни. Годишният процент на разходите е 49,6%, а лихвеният процент
– 40,98%. А. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 54,71 лева,
чийто размер според общите условия към Договора (за краткост ОУ) се определя от сумата по кредита и от
периода на кредита. Общата дължима сума по Договора е 416,5 лева.
Процесният
договор е сключен изцяло онлайн чрез официалната интернет страница
www.vivus.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние, във формата на електронен документ и
правоотношенията се реализират съобразно Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за платежните услуги и платежните системи,
ЗЗД, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ).
Ответникът
кандидатства за кредит посредством интернет страница www.vivus.bg, на която
създава свой потребителски профил. В искането за потребителски кредит
ответникът предоставя пълни и верни данни за своите три имена, ЕГН, адрес,
номер на лична карта, мобилен телефонен номер, адрес на електронна поща. За да
завърши регистрацията на профила на кредитополучателя, той трябва да се
запознае и приеме ОУ.
След регистрация
проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на началната
страница. Кредитополучателят прочита Договора и ако го приема, го подписва
електронно, като натиска бутон „Подпиши“. За избягване на съмнение, с
натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че същият е
подписал всяка страница на Договора, включително и ОУ. С подписването на
Договора кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема ОУ и бланката на
стандартен европейски формуляр (за краткост СЕФ), че желае да сключи Договора и
се съгласява кредиторът да преведе сумата по описаната банкова сметка.
***а на датата
на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на
паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на
началната страница.
Сумата по
кредита (350 лева) е преведена на ответника по уговорения в договора начин (чрез
паричен превод към „Изипей“-стр.44).
На 13.10.2015 г.
са предоговорени условията по този договор чрез посредник на ответника-„Си Пей Бг“
ЕООД, при което в офис на дружеството ищцата лично подписва договор за сума в
размер на 450 лева (увеличение със 100лв.) със срок на издължаване 30 дни, като
се запазва първоначалния срок-06.11.2015г. Годишният процент на разходите е 49,71%,
а лихвеният процент – 40,91%. Променя се и размерът на таксата за експресно
разглеждане, която А. дължи -68.62 лева. Общата дължима сума по Договора е 533.10
лева.
На 29.10.2015г.
“Профи Кредит България“ ЕООД превежда
сумата от 533.10лв. на ответника. В тази сума се включва главница в размер на 450
лева, договорна лихва в размер на 14.48 лева и такса експресно разглеждане в
размер на 68.62 лева.
На 26.11.2019г. А.
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 10041/2019г. по описа на БРС,
което е изпратено по подсъдност на РС София На 21.02.2020 г. по ч.гр.д.№75300/2019г.
по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение за сумата от 533.10 лева платена без
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът възразява против издадената
заповед за изпълнение, А. предявява установителен иск за вземането си, по който
е образувано настоящото производство.
С молба от
23.11.2020г. ищцата е оттеглила иска си
за сумата от 450лв. –главница. Предвид това обстоятелство производството в тази
част следва да бъде прекратено, а заповедта –обезсилена (т.13 от Тълкувателно решение №4, постановено по
т.д. №4/2013 на ОСГТК на ВКС).
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Според
разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗПФУР всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването
на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага ЗЕДЕУУ.
За да се сключи
процесният договор, следва да се направи искане за кредит, което обективира
желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на
кредитора (www.vivus.bg). Установи се, че А. отразява в искането толкова и
такива лични данни, от които може да се направи еднозначен и категоричен извод,
че именно тя желае да получи кредит. Както вече се посочи, с натискане на
бутона „подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници от договора за
потребителски кредит и ОУ към него и приложенията към него. Договорът е приет
като доказателство по делото на хартиен носител като заверен препис и има
доказателствена стойност.
Сумата по
кредита (350 лева) е преведена на ищцата по уговорения в договора начин. Ето
защо е налице действителен договор за кредит.
Клаузата, която
урежда годишен лихвен процент от 40,98%, не е нищожна нито поради противоречие
с добрите нрави, нито като водеща до неоснователно обогатяване на кредитора –
аргумент от определение № 339/17.05.2021 г. по ч. гр. дело № 653/2021 г. по
описа на БОС. Същата е в размер на 14.48лв лева, тъй като главницата следва да
бъде върната в рамките на един месец от подписването на Договора, и се дължи от
А..
Преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни – чл.16 от ЗПК, т.е.
това не е „услуга“, а задължение на кредитора. Таксата се дължи за услуга,
която се изразява в това, че кредиторът ще разгледа молбата за кредит с
приоритет пред други, т.е. касае се за преддоговорно действие. След като
услугата се изразява в бързина, то цената й не следва да зависи от размера на
кредита и от периода на договора за кредит, т.е. проверката, която ще извърши
служител на кредитора, на документите на бъдещия длъжник е една и съща както,
когато кредитът се отпуска веднага, така и когато това става след определен
период в дни.
Като обвързва
размера на таксата с размера на кредита и периода на договора за кредит,
кредиторът по същество си осигурява „скрито допълнително“ възнаграждение, което
е в противоречие с изискването за добросъвестност. Липсва еквивалентност на
престациите – срещу „бързината“ кредитополучателят дължи сума, която е близо 6
пъти дължимата договорна лихва. Ето защо клаузата от Договора и ОУ, уреждаща
дължимост на такса за експресно разглеждане на документи, е неравноправна и тъй
като не е индивидуално уговорена и ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието й, тя е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Следователно ищцата не дължи такава такса в размер на 68.62 лева.
Предвид
изложеното, ответникът е получил от А. сума в размер на 68.62 лева без
основание и същата подлежи на връщане.
По разноските:
С оглед изхода
на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е
направила разноски в заповедното производство в размер на 325 лева – 25 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение и същите по размер разноски
в исковото.
Предвид изхода
от спора ищцата има право на разноски в заповедното производство в размер на 41.83
лева и в исковото производство в същия размер.
Ответникът също
има право на разноски, които се изразяват в дължимо юрисконсултско
възнаграждение, като съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК определя за
справедлив негов размер за заповедното производство в размер на 50 лева, а за
исковото производство – в размер на 100 лева. С оглед отхвърлената и
прекратената част от иска ответникът има право на разноски в заповедното
производство в размер на 43.56 лева, а в исковото – в размер на 87.13 лева.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7136/2020г.
по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която
се иска да се приеме за
установено, че „4финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54 дължи на Г.К.А., ЕГН **********,*** сумата 450лв.-главница.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2020 г., постановена по ч.гр.д.№75300/19г.
по описа на СРС за сумата от 450лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че
„4финанс“ ЕООД, ЕИК – *********, дължи на Г.К.А., ЕГН ********** сумата от 68.62лева, получена без основание, за
която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 75300/2019г. по описа на СРС, ведно със законната лихва
от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
признатото вземане до пълния претендиран размер от 83,10 лева.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК – *********, да
заплати Г.К.А., ЕГН ********** сумата от 41.83лв.,
представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата от 41.83лв, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г.К.А., ЕГН **********, да заплати на
„4финанс“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 43.56 лева, представляваща разноски заповедното
производство, както и сумата от 87.13 лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия:/п./
Вярно с
оригинала: ЕХ