Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№260000/9.2.2023г.                                                             09.02.2023г.                                гр.Ямбол

                                                               В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 02.02.2023 година,

в следния състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Ц.Г

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.д. №365 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на В.К.А., В.И.Ж. и Т.И.Ж.,***, с която против "Застрахователна компания ***"АД гр.София са предявени три субективно съединени иска по чл.432 КЗ - за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Й.Ж., живял на съпружески начала с ищцата В.А. и баща на другите двама ищци, която смърт е причинена при ПТП от застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил.

Ищците излагат в исковата молба, че на 11.03.2019г. водачът А.Х.А., при управление на л.а. марка "Мерцедес", модел ",Е 270 ЦДИ" с рег. № У ****АС, по пътя, свързващ с.Кукорево и гр.Ямбол, около 23:07ч., е нарушил правилата за движение по пътищата, като със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство и с конкретните условия на видимост, която скорост е била и превишена, е причинил ПТП, като е блъснал пешеходеца И. Й.Ж., който е  починал на място.

Ищците твърдят, че като най-близки на загиналия, са им причинени неимуществени вреди - болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Ищцата  В.А. живеела на съпружески начала със загиналия при ПТП И., двамата заедно създaсемейство, в което отглеждaи възпитавaдецата си - синовете В. и Т.. И. бил стожерът на семейството, любящ съпруг и баща, ищците разчитaизключително на неговата материална и най-вече на моралната му подкрепа. Вследствие на нелепата и неочаквана смърт на И., В.А. изживяла емоционална криза и душевно разстройство, загубата на партньора й в живота предизвикала силен шок и стрес, след трагичния инцидент станала апатична и асоциална, изгубила вяра в живота, тъй като загубила най-близкия си човек, любовта на живота си и най-голямата опора, не можела да спи, плачела постоянно.

Душевни болки и страдания търпели и синовете на И.. Макар и вече пълнолетен, синът В.Ж. разчитал на своя баща, който му оказвал както финансова, така и морална опора. Не по-леко изживявал загубата на баща си и синът Т.Ж., който загубил не само грижовния си баща, но и своя пример за поведение в живота. След погребението на И. ищците се затворили в себе си, станaемоционално неустойчиви, с непълноценен сън и кошмари, изживявaстрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустоше-ност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като цяло. Това довело до развитие на остро душевно разстройство, ищците не можели да приемат случилото се и да преодолеят нелепата загуба. Техните негативни, стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалявал, а състоянието се задълбочавало, изпитвaи щели да изпитват тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота им.

Ищците твърдят, че автомобилът, чийто водач е причинил смъртта на най-близкия им човек, е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗК "***"АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените им от ПТП неимуществени вреди. Ищците предявили на 02.05.2019г. извънсъдебно претенциите си към застрахователя, но същият в законосустановените срокове не предложил плащане. Поради това молят ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на И. Ж. в размер на исковите суми от по 200 000лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от датата 11.03.2019г. 

Ответникът е оспорил исковете като процесуално недопустими с твърдения, че не е отказал плащане на застрахователни обезщетения, а ищците са тези, които не са представили изискани им писмени документи. Ответникът не е оспорил, че е застраховател по застраховката "Гражданска отговорност" на л.а. марка "Мерцедес", модел ,,Е 270 ЦДИ" с рег.№ У ****АС, но е спорил  исковете по основание и размер. Застрахователят е оспорил сочения от ищците механизъм на ПТП с твърдения, че ПТП е резултат от неправомерното поведение на загиналия - пешеходеца И. Ж., който се е намирал на платното за движение в лентата на движение на автомобила, при нощни условия, като загиналият И. Ж. е бил в тежка степен на алкохолно опИ.е с концентрация на алкохол в кръвта от 2,98%, като е попаднал в опасната зона за спиране на водача на автомобила, който не е имал възможност да спре. Дори при доказано виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е нарушил редица разпоредби от ЗДвП - на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, забраняващ на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост, на чл. 113 от ЗДвП, според който при пресичането на платното за движение, пешеходците трябва да преминават по пешеходните пътеки, на разпоредбата от закона, установяваща, че пешеходецът е длъжен да се движи по банкета, а при невъзможност движението по платното за движение да се осъществява в това, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близко до лявата му граница. Възражението за съпричиняване е обосновано и с фактът, че пострадалият Ж. е бил в тежка степен на алкохолно опИ.е с концентрация на алкохол, сочеща на остро алкохолно отравяне, което допълнително е замъглило разсъдака му и същият е предприел необмислени и опасни действия.

Ответникът е оспорил материалноправната легитимация на ищцата и твърденията й, че е живяла на съпружески начала със загиналия при ПТП, оспорил е и твърдяните от ищците болки и страдания, обосновани с отношенията на общност, привързаност, грижовност и разбирателство между ищците и техния наследодател, като е оспорил и причинно-следствената връзка между неимуществените вреди и настъпилата смърт от ПТП. Застрахователят е възразил, че търсените обезщетения не съответстват на степента и характера на понесените от ищците вреди и че размерите на исковете са прекомерно завишени, несъобразени с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразил е срещу присъждането на  законна лихва до датата на подаване на исковата молба.

В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищците -  адв.Т., която внася уточнение в обстоятелствената част на исковата молба, че виновният водач на застрахования при ответника лек автомобил не е А.А., а AА.. По същество пълномощникът на ищците пледира за уважаване на претенциите и за присъждане в полза на адвоката на адв.възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. Заявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Процесуалният представител на ответника адв.П. моли за отхвърляне на ищцовите претенции изцяло, евентуално за присъждане на обезщетения при отчитане преобладаващия принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, с присъждане на разноските по приложен списък на разноските.

В дадения му срок пълномощникът на ищците представя и подробна писмена защита.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадалия лица от 19.04.2019г. на РУ на МВР-Ямбол, по делото е установено,  че на 11.03.2019г., около 23:07 часа, в гр.Ямбол, на ул."Граф Игнатиев", до Гробищния парк, е настъпило ПТП, предизвикано от водача на л.а. Мерцедес Е 270 ЦДИ с ДКН У ****АС, в резултат на което е настъпила смъртта на пешеходеца И. Й.Ж.. За собственик и водач на причинилия ПТП автомобил, в протокола за ПТП е посочен А.Х.А..   

За  обстоятелствата и причините за ПТП от 11.03.2019г. е било образувано ДП №164/2019г. по описа на РУ на МВР-Ямбол, което е прието по делото като част от приложеното НОХД №310/2020г. по описа на ЯОС. От НОХД е установено, че същото е приключило с влязлата в сила на 12.09.2022г. Присъда №124/27.10.2020г. на ЯОС, изменена частично с решение на БАС, което решение е потвърдено от ВКС, с която присъда подсъдимият по делото AХ.А. *** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, буква "в", вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК за това, че на 11.03.2019г. около 23.00ч., в гр. Ямбол, на ул. "Граф Игнатиев", пред портала на фирма "Гарис", в близост до отбивката за "Гробищен парк", при управляване на лекия автомобил марка "Мерцедес Е 270 ЦДИ" с рег. № У****АС, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата чл.21, ал.1 от ЗДвП - като управлявайки автомобила с превишена скорост, над определената в закона, по непредпазливост е причинил смъртта на И. Й.Ж. ***, поради което на подсъдимия е наложено наказание "лишаване от свобода", изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66 НК.

От представеното по делото удостоверение за наследници №ГС/02-002186 от 15.03.2019г. на Община Ямбол е установено, че ищците В.Ж. и Т.Ж. са синове на починалия при ПТП И. Й.Ж..

От заключението на вещото лице инж.М.М., извършило назначената  съдебно-техническа експертиза въз основа на данните по приложеното ДП 164/2019г. на РУ на МВР-Ямбол, по делото е установен механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на И. Ж.. Изяснено е, че ПТП е настъпило на 11.03.2019г., около 23:00ч., в условията на нощна тъмнина, като лекият автомобил Мерцедес с peг. № У ****АС се е движил в гр.Ямбол, по ул."Граф Игнатиев", в посока с. Кукорево. Водач на автомобила е бил AА.. В процеса на движение автомобилът е застигнал пешеходеца И. Ж., който се е движил в същата посока по платното за движение, в близост до десния му край, настъпил е сблъсък между автомобила и пешеходеца, съсредоточен в крайните десни фронтални състави на автомобила. В резултат от удара тялото на пострадалия е било "повдигнато" нагоре, носено и отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране, но предвид наличната скорост и отстояние от позицията на пешеходеца, ударът е бил непредотвратим. Вещото лице е категорично, че произшествието е настъпило в гр.Ямбол, на ул."Граф Игнатиев", която улица е част от инфраструктурата на града. Според експертното заключение, произшествието е настъпило на платното за движение на ул."Граф Игнатиев", в дясната пътна лента, по посоката на движение на л.а. Мерцедес - изхода на града, към с.Кукорево. Пострадалият  пешеходец също се е движил в дясната лента на платното за движение, в същата посока - към с.Кукорево, като е бил позициониран на около 1,0м. - 1,10м. в ляво от десния край на пътното платно, т.е на платното за движение, като и автомобилът се е движил също в дясната пътна лента и десните му състави са отстояли на около 0,8метра в ляво от края на платното за движение. Сблъсъкът между автомобила и пешеходеца е настъпил на около 2 метра преди МЛ, като липсват обективни данни в досъдебното производство, даващи основание да се приеме, че пешеходецът се е движил по банкетната ивица и в определен момент е осъществил "навлизане" на пътното платно. Установено е от вещото лице, че и от двете страни на платното за движение е имало затревени банкети с променяща се широчина - от 2м. до 6м., като банкетната ивица е била равнинна, с възможност за ползване от пешеходци.

Вещото лице инж.М. е установило скоростта на движение на МПС преди ПТП, която е била около и над 76 км/ч. и е посочило, че ако автомобилът се е движил на къси светлини, дори и водачът да е предприел адекватни и навременни мерки за аварийно спиране, ударът е бил неизбежен. Ако движението се е осъществявало на дълги светлини, ударът е могъл да бъде избегнат със заобикаляне на пешеходеца и/или плавно намаляване режима на скоростта, тъй като от достатъчно голяма дистанция водачът е могъл да възприеме пешеходеца. С оглед на това, според даденото заключение, техническите причини за настъпване на ПТП са движението на пешеходеца в късните часове на денонощието, по неосветен пътен участък, в очертанията на платното за движение, предназначено за пътни превозни средства, както и действията на водача на лекия автомобил Мерцедес, който не е следил неотклонно пътната обстановка и е не е реагирал достатъчно адекватно с органите за управление - кормилна и спирачна уредби. От инженерно-техническа гледна точка експертът е заключил, че пострадалият пешеходец е следвало да се движи по дясната банкетна площ, която е позволявала това и да не навлиза на платното за движение, още повече в условията на нощна тъмнина, а водачът на процесния автомобил е имал задължението да следи неотклонно пътната обстановка и да реагира адекватно на появилата се опасност на платното, по което се движи.

 Със заключението на вещото лице съдебен лекар д-р Ч., извършило назначената съдебно-медицинска експертиза също по данните от ДП№ 164/2019г. на РУ на МВР - Ямбол (медицинската документация, външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалия), е установено, че пострадалият при процесното ПТП И. Ж. е получил тежка черепномозъчна травма и е починал на мястото на пътно-транспортното произшествие, непосредствено след него. Според вещото лице, касае се за автомобилна травма - вследствие блъскане от движещ се лек автомобил на пешеходец, който се е придвижвал пеш, вървял е в дясната част на дясната лента на пътното платно. Получената тежка черепномозъчна травма е била несъвместима с живота, със счупване на основата на черепа в областта на дясната половина на задната черепномозъчна ямка, като фрактурната ивица е обхванала и дясната тилнослепоочна област на главата и при обдукцията на мозъка са били установени субарахноидални кръвоизливи, обхващащи дифузно цялата повърхност на двете мозъчни хемисфери, изразени в десните тилнослепоочни области на главата, с изразени контузионни огнища, обхващащи предимно коровите слоеве на двете големи мозъчни хемисфери. От съдебномедицинско гледище, според вещото лице тежката черепномозъчна травма с масивните субарахноидални кръвоизливи, контузионните увреждания на коровия слой на мозъка и настъпилият тежък оток на меките мозъчни обвивки, с вклиняване на малкомозъчните тонзили в мозъчния ствол, е довело до силно затормозяване на центровете на дишането и сърдечно-съдовият център, разположени в областта на мозъчния ствол, и е причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Настъпилата смърт на пострадалия И. Ж. според експерта е пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие.

Вещото лице -съдебен лекар също е дало заключение, че видът и характерът на уврежданията и тяхната локализация сочат, че ударът, при първоначалното съприкосновение на тялото на пострадалия и катастрофиралият лек автомобил, който се е движил по посоката на движението на пострадалия, е бил с десните предни части на автомобила в областта на левия долен крайник на пострадалия, като ударът е бил камшичен, леко тангенциален и поради бързото повдигане на тялото във въздуха не са се получили съществени травматични увреждания в първата фаза на произшествието. Във втората фаза пострадалият се е ударил по предния капак на автомобила, превъртял се е във въздуха и със значителна сила, приземявайки се на повърхността на терена на местопроизшествието, се е ударил в тилнослепоочните области на дясната половина на главата на повърхността на терена на местопроизшествието, което е довело до тежката черепномозъчна травма със счупването на черепа в дясно и установените травматични увреждания на мозъчните обвивки и мозъчните структури.

С даденото от вещото лице д-р Ч. заключение е установено по делото, че при извършеното газхроматографско изследване на взетата кръвна проба от трупа на пострадалия по време на аутопсията му, е констатирано наличие на етилов алкохол в нея с концентрация 2, 98 промили. Тази концентрация според експертното заключение съставлява тежка степен на остро алкохолно отравяне, при което е характерно тежко подтискане на централната нервна система. Вещото лице е изяснило, че в повечето случаи лица с подобно алкохолно отравяне са в сопорозно състояние - състояние преди коматозното състояние, възможно е изпадането им и в коматозно състояние, същите лица са с пълно обезчувствяване към болкови дразнители, с тежки смущения в дишането и сърдечната дейност, с понижение на телесната температура, възможно е и изпадането им в състояние на алкохолна кома, но в случая пострадалият не е бил в такова коматозно състояние.

От показанията на разпитаните двама свидетели - З.Ж. и Д.Й., без родство със страните, по делото е установено, че тримата ищци са изпаднaв шок, разбирайки за внезапната смърт на И. Ж.. Според свидетелите, ищцата В.А. живеела с починалия И. Ж. на съпружески начала повече от двадесет години, от съжителството им били родени двамата ищци - синовете В. и Т.. Дадените показания са, че семейството на И. е било задружно и сплотено, всички живеели в условия на разбирателство, любов и подпомагане, като след смъртта и понастоящем ищците продължавaда скърбят за своя мъж и баща, и не били преодолели загубата му.

По делото е изслушано и заключението на вещото лице-психолог Д.Й., което вземайки предвид значимата и важна роля на бащата за развитието и възпитанието на своите деца - синове, имайки предвид в случая ищеца Т.Ж., който към момента на настъпване на смъртта на баща му И. Ж. е бил шестнадесет годишен, е дало отговор на поставените му въпроси за рисковете и последиците при израстването на дете без баща. Заключението е, че когато ищецът Т.Ж. е загубил баща си, е бил на 16-годишна възраст, в която би следвало вече да се е формирал като личност при правилно родителство от страна на баща му и под влиянието на модела на по-големия си брат. Тогава, според вещото лице, ролята на бащата е била повече подкрепяща и подсигуряваща независимост, в т.ч. финансова и в културната и социална среда, в която живее ищецът, възрастта му - на 16 години, вече е на сравнително еманципиран от родителите индивид.

 Не се спори по делото, че между ответното дружество ЗК"***" АД и собственика на лекия автомобил „Мерцедес" модел „Е 270 ЦДИ" с peг. № У ****АС, чийто водач е причинил смъртта на И. Ж., е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица, която е имала действие към датата застрахователното събитие - ПТП от 11.03.2019г. Този факт е установен и с представената справка от информационния масив на Гаранционен фонд.

Не е спорно и е установено, че на 02.05.2019г. тримата ищци са заявили пред ответника претенциите си за заплащане на застрахователни обезщетения за смъртта на Ив.Ж. в размер на 200 000лв. за всеки ищец. С писмо от 09.05.2019т. застрахователят е изискал от ищците представяне на допълнителни писмени доказателства (заключително постановление по ДП, влязла в сила присъда, експертизи по следственото дело и доказателства, че ищцата и починалият са живели на съпружески начала), но признава, че по образуваната пред него преписка не е изплатил застрахователни обезщетения.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове се квалифицират по чл.432, ал.1 КЗ - искове на увредените лица срещу застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинени от него на трети лица неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

В случая ищците са предявили извънсъдебно претенциите си към застрахователя - ответника, като застрахователят в срока по чл. 496, ал.1 КЗ не е заплатил обезщетения. При тези установени факти, предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.

Съдът намира, че и тримата ищци са материалноправно легитимирани да получат обезщетения за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък, тъй като са в кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Безспорно ищците В.Ж. и Т.Ж. са синове на починалия И. Ж., а ищцата В.А. е жената, с която починалият е живял трайно на съпружески начала в период по-дълъг от 20 години и именно от това съжителство са родени синовете В. и Т.- факт, установен със свидетелските показания по делото, които съдът кредитира.

Осъществени са и всички посочени законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - застраховател:

По делото е установен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. С влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №310/2020г. по описа на ЯОС е установено противоправното деяние на водача на застрахования автомобил AА., който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 ЗДвП и движейки се с превишена скорост е причинил ПТП и смъртта на И. Ж. - баща на ищците В.Ж. и Т.Ж., съжителствал на съпружески начала с ищцата В.А.. На основание чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дaе извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за осъществяването на деянието - ПТП от 11.03.2019г., авторството и виновното поведение на водача AА., както и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на И. Ж., настоящият състав е обвързан от присъдата.

Безспорен по делото факт е, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - ПТП от 11.03.2019г., между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "Мерцедес" модел "Е 270 ЦДИ" с peг. № У ****АС, е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". Безспорно от смъртта на починалия при ПТП И. Ж.  са причинени неимуществени вреди на ищците като най-близки на починалия, като по силата на застрахователния договор застрахователят има задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди.

Определяйки по реда на чл.52 ЗЗД размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение ЯОС съобрази, че с ППВС № 4/1968г. Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т.II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Съобразно посочените критерии ЯОС счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищците В.А., В.Ж. и Т.Ж. неимуществени вреди от смъртта на И. Ж., е сумата от по 140 000лв. за всеки от ищците. За да определи този размер на обезщетенията, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на мъж, респ.баща, с който ищците са били силно емоционално свързани, заедно са били едно сплотено семейство, че между ищците и починалия е имало изградени отношения на обич, привързаност и взаимопомощ. Внезапната смърт на И. Ж. е поставила ищците в състояние на шок, лишила ги е от обич, от морална и материална подкрепа и им е причинила болки и страдания. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието починалият И. Ж. е бил в активна възраст, на 46 години, че и тримата ищци са разчитaна неговата помощ и подкрепа в семейството, което е било много задружно. Ищцата В.А., която е била жената на починалия, тежко е преживяла смъртта му, той е бил нейният партньор и морална опора в живота. За синовете В. и Т. загубата на баща ги е лишила от помощ, любов и материална подкрепа, при отчитане, че синът Т. е бил непълнолетен, на 16 години и макар на тази възраст да е била формирана личността му, е бил лишен от важната подкрепяща роля на бащата.

При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюнктура в страната, както и лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съдът намира този размер от по 140 0000лв. за всеки от ищците за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта.

Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:

Съгласно сочената разпоредба на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Или съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В трайната практика на ВКС е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, от значение е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. Съдът трябва да отчита поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с относимите правни норми. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.

В случая наведеното от ответника възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД е установено от събраните по делото доказателства - заключенията на двете съдебни експертизи на вещите лица инж.М. и д-р Ч., които съдът кредитира изцяло с доверие. От същите е установено, че поведението на пострадалия И. Ж. е в нарушение на правилата за движение по пътищата - на чл.108, ал.1 от ЗдвП, съгласно която норма е следвало да се движи по банкета на пътното платно, който е бил наличен и проходим. Пострадалият е нарушил посочената разпоредба, тъй като при наличен затревен банкет, се е движел през нощта на самото пътно платно, на неосветен пътен участък, което пътно платно е предназначено за пътните превозни средства. Движението на пострадалия по пътното платно е било след употребата на значително количество алкохол до степен на тежко алкохолно отравяне, което е попречило на пешеходеца да направи правилна преценка на поведението си на пътя и неосъзнавайки да постави в опасност собствения си живот. От заключението на автотехническата експертиза е безспорно установено, че ако пострадалият пешеходец се е движил по банкета, ПТП не би настъпило. При съпоставяне на поведението и действията на водача на лекия автомобил и на пострадалия, при отчитане броя и тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че е значителен приносът на пострадалия за настъпване на процесното ПТП, който е 70% за пострадалия и 30% за водача на лекия автомобил. В същия смисъл - за значителния принос на пострадалия, макар и незадължителни, са изводите и на съдебните състави по делото, по което е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач.

При тези установени по делото факти са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на определените обезщетения, като при съпричиняването от 70 % от страна на пострадалия, обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на ищците следва да бъдат редуцирани до размера на 42 000лв. за всеки от ищците.

Ищците имат право да им бъде присъдена и законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди. Настоящият съд възприема практиката на ВКС (Решение №128/ 04.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о., ТК), според която в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай датата на предявяване на претенциите на ищците пред застрахователя е 02.05.2019г., при което законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди от тази дата, а не от датата на деликта, от който момент неправилно ищците претендират законната лихва.

По разноските:

Ищците са освободени от заплащане на ДТ и разноски по производството, не са направили разноски и такива не им се присъждат. Процесуалният представител на ищците адв.Т. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като е предоставила безплатна правна помощ на всеки от ищците като материално затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2 ЗА), за което е постигнато съгласие в сключените между ищците и адв.Т. договори за правна защита и съдействие от 07.12.2023г. С оглед частичното уважаване на ищцовите претенции, адвокат Т. има право на възнаграждение, определено с оглед цената на всеки от исковете по реда на действащата редакция на чл.7, ал.2, т.5, вр. с чл.2, ал.6 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС (200 000лв.) и уважения им размер (от по 42 000), при което размерът на възнаграждението, което съдът следва да присъди на адвоката възлиза на 2 656,50лв. за всеки от уважените искове, или общо 7 969,50лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на сумата 687,30лв., които разноски съдът изчислява с оглед сумата от 870лв. на направените от ответника разноски по делото за вещи лица. В сумата на разноските не се включва адвокатско възнаграждение на адв.П., тъй като по делото липсва представен договор за правна помощ, сключен от ответника-застраховател с адв.П.. С отговора на исковата молба, на л.50 от делото, е представено само пълномощно за представителната власт на адв.П. по делото. С оглед на това, данните за изплатено от ответника на адв.П. възнаграждение от 3 000лв. не могат да се отнесат към договор за правна и защита и съдействие по настоящото дело, тъй като такъв договор не е представен до приключване на устните състезания пред тази инстанция.      

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в размер на общо 5040лв., както и 853лв. - разноски за вещи лица по съдебните експертизи.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                     Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "Застрахователна компания ***"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Симеоновско шосе "№67А, ЕИК **********, представлявано от М. М. С.- Г. и П. В. Д. да заплати на В.К.А. ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат: адв.С.С.Ч.,***, на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 42 000лв. (четиридесет и две хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на  И. Й.Ж., починал на ******. при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при "ЗК ***"АД МПС "Мерцедес", модел "Е 270 ЦДИ" с peг. № У ****АС по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.05.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 42 000лв., до предявения размер от 200 000лв. и за присъждане на законната лихва за времето от 11.03.2019г. до 01.05.2019г.  ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА "Застрахователна компания ***"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Симеоновско шосе "№67А, ЕИК **********, представлявано от М. М. С.- Г. и П. В. Д. да заплати на В.И.Ж. ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат: адв.С.С.Ч.,***, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 42 000лв. (четиридесет и две хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на на И. Й.Ж., починал на ******. при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при "ЗК *** "АД МПС "Мерцедес ", модел "Е 270 ЦДИ" с peг. № У ****АС по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.05.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 42 000лв., до предявения размер от 200 000лв. и за присъждане на законната лихва за времето от 11.03.2019г. до 01.05.2019г.  ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА "Застрахователна компания ***"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Симеоновско шосе "№67А, ЕИК **********, представлявано от М. М. С.- Г. и П. В. Д. да заплати на Т.И.Ж. ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат: адв.С.С.Ч.,***, на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 42 000лв. (четиридесет и две хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на на И. Й.Ж., починал на ******. при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при "ЗК *** "АД МПС "Мерцедес ", модел "Е 270 ЦДИ" с peг. № У ****АС по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 02.05.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 42 000лв., до предявения размер от 200 000лв. и за присъждане на законната лихва за времето от 11.03.2019г. до 01.05.2019г.  ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА "Застрахователна компания ***"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Симеоновско шосе "№67А, ЕИК **********, представлявано от М.М. С.- Г. и П. В. Д. да заплати на адвокат К. И. Т. от САК с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на общо 7 969,50лв.

ОСЪЖДА В.К.А., В.И.Ж. и Т.И.Ж.,***, с посочени по-горе данни, да заплатят на "Застрахователна компания ***"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Симеоновско шосе "№67А, ЕИК **********, представлявано от М. М. С.- Г. и П. В. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 687,30лв.

ОСЪЖДА "Застрахователна компания ***"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Симеоновско шосе "№67А, ЕИК **********, представлявано от М. М. С.- Г. и П. В. Д., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 5 040лв. и 853лв. - разноски за вещи лица по съдебните експертизи, както и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: