Р Е Ш Е Н И Е
№109
07.04.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Диана Каравасилева
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №813/2019г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
вх. № 6564/19.08.2019 г. на В.В.Д., гражданин на
Руската Федерация, роден на *** г., чрез адвокат П.Ч. от БАК, със съдебен
адрес: ***, офис 1 против Етажна
собственост на в.с.„С.С.*“, построено в ПИ с ид. № ******по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
******, с която се иска от съда, на основание чл.40 от ЗУЕС, да отмени
решенията, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 23.07.2017г. Излагат се
оплаквания, че не е спазена процедурата по свикване на ОС, като ищецът, в
качеството на собственик, не бил уведомен с покана на предоставена от него
електронна поща. Твърди се, че обявения дневен ред на решенията е неясно
формулиран и въвежда в заблуда етажните собственици. Оспорва се още посочения в
протокола кворум на ОС, като се твърди, че същият не може да се установи,
поради липсващ списък на присъстващите, както и поради осъществено
представителство на собственици без пълномощие. Посочва се, че протокол от ОС
не бил предоставен на ищеца, не бил поставен на видно място в ЕС и не бил
представен в Община Несебър. Твърди се нищожност на решенията, като взети при
отсъствие на кворум. Отделно от изложеното се релевират
конкретни оплаквания по взетите решения, а именно: по т.1 – не бил представен
отчет за дейността на управителя на УС преди гласуването му от етажните
собственици; по т.2 – не били конкретизирани юридическите услуги, подлежащи на
заплащане; по т.3 – не бил представен отчет на контролния съвет преди
гласуването му; по т.4 – приетият бюджет не бил предварително представен и
обсъден от етажните собственици, не били представени и отчети за изпълнение на
бюджета, а определената такса поддръжка не била съобразена с чл.51, ал.1 от ЗУЕС; по т. 6 – неразбираемост на решението до степен на нищожност; по т.7 –
противоконституционност на решението за отдаване под наем на имоти на собственици
със задължения към ЕС; по т.8 и т.9 –
липса на конкретика при оправомощаването на управителя на УС. При тези
съображения и с твърдения за незаконосъобразност на всички решения, поради
нарушения в процедурата по взимането им от ОС, се иска тяхната отмяна.
Претендират се съдебни разноски. Към исковата молба са представени писмени
доказателства, направено е доказателствено искане за допускане до разпит на
двама свидетели в режим на довеждане, както и за задължаване на ответната
страна да представи пълната документация относно процесното ОС.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба вх.№ 39187/27.09.2018г. от страна на ответника
- Етажна собственост на в.с.„С.С.*“, представлявана
от управителя В.Н.Л., чрез адвокат Н.Х.Ч. от БАК, със съдебен адрес:***, с
който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се
подробни насрещни твърдения за спазване реда за свикване и провеждане на
процесното ОС от 23.07.2019г., като се сочи несъстоятелност на оплакванията на
ищеца в този смисъл. Дава се становище за неприложимост на института на
нищожността по ЗЗД с оглед специалните правила за вземане и отмяна на решенията
на ЕС. Излагат се съображения за неоснователност на оплакванията на ищеца по
всяко от взетите решения, като се посочва, че същият не е присъствал лично на
ОС и не знае какви обсъждания са провеждани и какви документи са представяни. В
този ред на мисли се посочва, че Д. не е оспорил в срок съдържанието на
протокола и достоверността на отразените в него обстоятелства, предвид което
същият е стабилизиран и се ползва с доказателствена сила, подобна на
официалните свидетелстващи документи. Отделно се твърди, че отсъствието на
конкретика в определени решения не води до тяхната незаконосъобразност, а на ОС
не е взимано соченото решение за определяне на такси поддръжка. Заявява се
несъответствие между действително взетото и твърдяно от ищеца решение по т.7.
При изложените доводи се иска отхвърляне на предявения иск и оставяне в сила на
обжалваните решения на ОС на ЕС. Претендират се разноски. В приложение се
представят изисканите от ищеца документи във връзка със свикването и
провеждането на ОС. Иска се допускане до разпит в режим на довеждане на двама
свидетели, които да установят изложени в отговора обстоятелства.
В съдебно заседание, ищецът Д. се явява лично и с
процесуалния си представител. Поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответната Етажна
собственост на в.с. С.С.*“ в съдебно заседание оспорва исковата молба и
поддържа подадения писмен отговор на същата. Също представя писмени и ангажират
гласни доказателства и моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск, предмет на разглеждане на настоящото
дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗУЕС, според която всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание и има за предмет установяване
законосъобразността или незаконосъобразността на проведено Общо събрание на
етажна собственост. Претенцията е заявена в преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС
и е предявена от надлежна страна - собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост.
При предявен
конститутивен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена
само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи
самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание.
Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи
произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в процесната сграда - Етажна собственост,
както и че атакуваните решения са взети на проведеното на 23.07.2019г. Общо събрание на ЕС на в.с.
„С.С.*“ – КК Слънчев бряг. В тежест на ответната
страна е да докаже, че при вземане на решенията са спазени правилата за
свикване и провеждане на общото събрание, и за вземане на решения от същото,
регламентирани в ЗУЕС. С Определение № 1129 от 18.10.2019г., съдът е указал
тежестта на доказване на страните по делото.
От представените от процесуалният представител на
ищеца писмени доказателства - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том ІІ, рег.№ ****, дело № 274 от 27.04.2012г. /л.5-6 вкл./ се
установява, че същият е съсобственик на два броя самостоятелни обекта в сграда с
идентификатор 51500.507.575.2.46, с административен адрес: гр.Несебър, КК
Слънчев бряг, ваканционно селище „С.С.*“ /л.5-6
вкл./. Изводът, който се налага е, че иска почл.40 от ЗУЕС, е предявен от легитимирано лице.
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 23.07.2019г.,
в 09.30 часа, е било проведено Общо събрание на собствениците на Етажната
собственост в процесното ваканционно селище „С.С.*“ в
КК Слънчев бряг. За събранието е била изготвена Покана, поставена на вратите на входовете на ЕС в сграда с
идентификатор № ********по КККР на КК Слънчев бряг на 12.07.2019г. в 09.30 часа
/л.27 и л.26/. Видно от поканата, общото събрание е било свикано на основание
чл.12, ал.1 от ЗУЕС от управителя на Етажната собственост при подробно посочен
в нея дневен ред.
Първият от доводите за незаконосъобразност за
решенията на събранието е свързан с процедурата по неговото свикване и по-специално
неуведомяването на ищеца с покана на предоставената от него електронна поща. В
подкрепа на твърдението си, че електронната поща на ищеца е известна управителя
на процесната ЕС, в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
представя влязло в сила Определение № 729 от 14.06.2019г. на Районен
съд-гр.Несебър, постановено по гр.д. № 887/2018г. по описа на съда /л.107-108
вкл./.
Действително съгласно чл.13, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си
обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или
председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в
страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание,
както и телефонен номер. Безспорно установено по делото е, че електронната поща
на ищеца е известна на управителя на ЕС. За да бъде уведомяван за предстоящи ОС
на ЕС обаче, ищецът следва да уведоми писмено управителя на ЕС, че желае да му
бъдат изпращани покани за събранията по електронната поща, доказателства за
което не се представиха по делото. От данните по делото безспорно се установи,
че за проведеното на 23.07.2019г. ОС на ЕС е била поставена покана в
законоустановения срок по чл.13, ал.1 от ЗУЕС /л.27/. За поставянето на
поканата е бил изготвен протокол от 12.07.2019г. /л.26/. Както поканата така и
протокол за поставянето й съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл.13,
ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът счита, че не са били допуснати нарушения при
свикването на процесното общо събрание. Съдът намира за неоснователни твърденията
на ищеца за неясно формулиран дневен ред, въвеждащ в заблуждение етажните
собственици, тъй като не се конкретизира в какво точно се изразява тази
неяснота.
На следващо място ищецът
излага възражения относно неспазване реда за провеждане на процесното общо
събрание, като твърди, че липсва съставен протокол за проведеното общо събрание
на ЕС, както и списък на лицата, присъствали при провеждането му с посочване на
притежаваните от тях проценти от общите части на ЕС, което препятствало
определянето на изискуемия по закон кворум за провеждане на общото събрание,
както и мнозинството, необходимо за вземане на решенията, регламентирано в
чл.17 от ЗУЕС.
Представените по делото
съобщение за изготвяне на протокола от проведеното на 22/23.07.2019г. ОС на ЕС
и протокол от 29.07.2019г. за поставяне на същото на входните врати на
входовете на процесната сграда /л.38-39 вкл./ налагат извода, че е съставен протокол
от процесното ОС на ЕС на в.с.“С.С.*“, както и че
същият е на разположение на всички собственици, ползватели или обитатели да се
запознаят с него. В подкрепа на това са показанията на свид.Е.П.,
която заявява пред съда, че единият от подписите в протокола за поставяне на
поканата за провеждане на ОС на ЕС, както и върху протокола за поставяне на
съобщението за изготвения протокол от ОС са нейни. Неизпращането на копие от
протокола на ищеца Д. на електронната му поща не следва да се приравнява на
липсата на протокол. Както бе посочено по-горе, такова задължение за управителя
на ЕС не съществува с оглед липсата на депозирана от ищеца нарочна писмена
молба до ЕС за това. По делото са представени и протоколи за регистрация на
лицата, присъствали при провеждането на ОС на ЕС на 22 и 23.07.2019г., съдържащи
техните подписи, както и съответните проценти на притежаваните от тях, респ. на
лицата, които представляват, идеални части общи части на ЕС /л.40-49 вкл./, въз
основа на които е бил определен кворума за провеждане на общото събрание
съответно процента на мнозинството при взимане на решенията на същото. Видно от
протокола от ОС на ЕС /л.28-37 вкл./, проведеното на 22.07.2019г. ОС на ЕС е
било отложено за 23.07.2019г. поради липсата на изискуемия по закон кворум,
въпреки отлагането му с един час, като на 23.07.2019г. събранието е било
проведено при условията на т.нар.“спадащ кворум“ по смисъла на чл.15, ал.3,
изр.3 от ЗУЕС, съгласно който „ако липсва необходимият кворум по ал.1,
събранието се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за
законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са
представени“. Гореизложеното налага извода, че провеждането на ОС на ЕС на
23.07.2019г. е било съобразено изцяло с изискванията на чл.16 от ЗУЕС.
Съдът намира за
неоснователни и наведените от ищеца възражения за непредставяне при провеждане
на ОС на отчета за дейността на Председателя на УС на ЕС, на финансовия отчет
на Контролния съвет, както и на годишния бюджет за управлението, поддържането и
ползването на общите части на етажната собственост. Видно от съдържанието на
протокола от проведеното ОС на ЕС, както отчета за дейността на Председателя на
УС на ЕС, така и финансовия отчет на КС са били прочетени на глас пред всички
присъстващи, обстоятелство, което се потвърждава и от показанията на водените
от страните свидетели Е.П. и В.П.. Свид.П. допълва,
че всички документи са били на разположение на присъстващите на събранието
преди започването му. Независимо от това,
съдът счита, че така наведеното възражение също има характер на оспорване
съдържанието на протокола по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, срока за което обаче
е изтекъл.
По отношение приетите
на ОС решения по т.2, т.7, т.8 и т.9 от дневния ред съдът счита, че същите не подлежат на съдебен контрол, тъй като са изцяло в
прерогативите на ОС на ЕС.
Наред с горното, ищецът
Д. оспорва и определянето на такса поддръжка, като твърди, че същата не била
съобразено с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. На отмяна подлежат положителните
решения на ОС на ЕС, т.е. тези с които се приема предложение, защото съдът не
може да вземе решение вместо общото събрание /в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013
г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/. От
представения по делото протокол от процесното ОС на ЕС не се установява да е
било вземано решение за определяне размера на такса за поддръжка, поради което
възражението следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
На последно място, но не по важност, съдът намира за нужно да отбележи,
че е
недопустимо след изтичане на преклузивният срок по чл.40 от ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на оспорените
решения, взети от ОС на ЕС, вкл. и чрез поясняване и допълване на исковата
молба по реда на чл.143, ал.2 ГПК. По този ред, след разрешаване на
предварителните въпроси – арг. чл. 143, ал. 1 ГПК, ищецът може да допълни
исковата си молба чрез релевиране на фактически
твърдения, но само в пределите на заявеното основание /В този смисъл Решение 55/27.04.2015г. по
гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І ГО/. В тази връзка съдът не дължи
произнасяне по наведените от процесуалния представител на ищеца възражения,
изложени в писмено становище, представено в открито съдебно заседание на
28.11.2019г., относно легитимността на В.Л., като управител и представляващ
ответната Етажна собственост, както и твърденията за антидатиране
на протокола от проведеното ОС на ЕС, съобщението за изготвения протокол и
протокола, с който е удостоверено поставянето на съобщението на 29.07.2019г., поради
настъпила преклузия за същите.
Изводът, който се налага е, че
процесното ОС на ЕС на в.с.С.С.*“ в КК Слънчев бряг е
било свикано и проведено при спазване на всички изискуеми по закон реквизити,
поради което и взетите на него решения се явява законосъобразни. С оглед на
това, съдът приема, че искът е неоснователен,
поради което следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл.**, ал.1 от
ГПК, на ответната етажна собственост следва да се присъдят направените по
делото разноски общо в размер на 330 лева (триста и тридесет лева), включващи
сумата от 300 лева – заплатен адвокатски хонорар и 30 лева - възнаграждение на
преводач.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искова молба на В.В.Д., гражданин на Руската
Федерация, роден на *** г., със съдебен адрес: ***, офис 1 /чрез адвокат
П.Ч. ***/ против Етажна собственост
на ваканционно селище „С.С.*“, построено в ПИ с ид. № ******по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
******, представлявано от управителя В.Л., с правно основание чл.40 от ЗУЕС, за отмяна на всички решения взети на
проведеното на 23.07.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на ваканционно
селище „С.С.*“.
ОСЪЖДА В.В.Д., гражданин на
Руската Федерация, роден на *** г., със съдебен адрес: ***, офис 1 /чрез
адвокат П.Ч. ***/ да заплати на
Етажна собственост на ваканционно селище „С.С.*“,
построено в ПИ с ид. № ******по КККР на гр.Несебър, с
административен адрес: ******, представлявано от управителя В.Л., сумата общо в размер на 330
лева /триста и тридесет лева/, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд - Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: