№ 131
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508645 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8645/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. В. ЦВ. ЕГН
********** от с.Мировяне-СО срещу решение №20079577 от 28.03.2021г на СРС , 126
състав по гр.дело №45022/2018 г на СРС , в частта , с която на основание чл.34 ЗС е
допусната делба на следния недвижим имот – дворно място представляващо имот с
идентификатор №48393.4988.1102 с площ от 651 кв.м. при съседи поземлени имоти
№48393.4988.478, №48393.4988.1044 , №48393.4988.1042 , №48393.4988.1101 ; при дялове ½
за въззивника и ½ за Д. В. Н. ЕГН ********** от с.Мировяне-СО ; в частта , в която искът за
делба между същите страни е отхвърлен по отношение на втори етаж от сграда с
идентификатор №48393.4988.1102.2 , намиращите се на първи етаж от тази сграда гараж с
площ от 32,90 кв.м с вход откъм ул.Ивайло , кухня , баня с тоалетна , антре и стълбище и по
отношение на сграда с идентификатор №48393.4988.1102.3 с площ от 45 кв.м.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Дворното място не трябва да се допуска до делба , защото е неподеляемо , застроено е със
сгради и има статут на обща част по чл.38 ал.1 ЗС , а чл.183 ЗУТ е неотносим . Сградата с
идентификатор №48393.4988.1102.2 /т.нар.двуетажна сграда/ е наследствена и съсобствена
на страните при равни квоти. Твърденията на ответницата за владение на тази сграда са
противоречиви , като сградата е била построена от наследодателите още през 1995 г . Няма
споразумение за предаване на владението на сградата , нито е извършена приживна делба .
1
По делото не е доказано от ответницата трайно и несмущавано владение върху двуетажната
сграда само за себе си и отричане на правата на другия съсобственик . Евентуален ремонт и
поддръжка са търпими действия .дори да е имало владение върху реална част от сградата ,
то не е налице придобиване по давност , защото не е налице одобрен инвестиционен проект
за визираните части /етаж , част от друг етаж/. СРС не е изложил никакви относими мотиви ,
защо отхвърля иска за делба на сградата с идентификатор №48393.4988.1102.3 . По делото
няма данни тази сграда да не представлява самостоятелен обект , а само подобрение . Дори
да е незаконен строеж сградата подлежи на делба , а и след като дворното място не подлежи
на делба , то тази сграда няма как да се дели заедно с него .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Двуетажната къща й е отредена от родителите й , като тя я е достроила и преустроила . До
2017 г страните по делото са в много добри отношения и ищцата не е имала претенции към
двуетажната къща и е искала сестра й да дойде да живее при нея . Разривът в отношенията
настъпил след като ответницата престанала да плаща разходите на ищцата /както обичайно
било/ поради липса на парични средства .Преди това страните опитали да си разделят
дворното място с геодезическа фирма . Страните обмисляли спогодба , но не се стигнало до
такава . В случая дворното място не е загубило самостоятелния си характер и не е с
обслужващо предназначение . По делото е безспорно доказано , че ответницата е придобила
по давност двуетажната сграда. Тази сграда била завършена в груб стоеж от наследодателя и
не е упражнявано владение само върху реална част от къщата . Сградата с идентификатор
№48393.4988.1102.3 е била незаконно изградена и се е ползвала за отглеждане на прасета и
кокошки , като в момента не се ползва и се руши.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.04.2021 г
и е обжалвано в срок на 16.04.2021 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да уважи частично и частично да отхвърли иска за делба / в обжалваната част/ СРС е
приел , че съделителите по делото са наследници на съпрузите В.З.Ц. /починал 2001 г/ и
К.В.Т. /починала 2009 г/ . Сградата с идентификатор №48393.4988.1102.2 /т.нар.двуетажна
сграда/ е построена и окончателно узаконена с акт за узаконяване от 01.06.1999 г . Към
датата на откриване на наследството на В.Ц. съсобственици на двуетажната сграда са били
сегашните съделители и майка им К.Т.. През 2016 г ответницата Д.Н. се снабдила с
констативен нотариален акт за двуетажната къща и твърди , че е придобила същата по
давност за периода 2004 г – 2018 г . Преди това до 2004 г двуетажната сграда не се ползвала
от никого .
Според СРС по делото е доказано , че през месец април 2004 г Д.Н. започнала ремонт , а с
това и трайно и несмущавано владение на двуетажната сграда . Впоследствие Н. предала на
ищцата владението на един от гаражите на сградата /този с вход откъм двора / , поради което
той не е бил придобит по давност .
2
Според СРС страните са си разпределили наследствените имоти , като двуетажната къща
/без един от гаражите/ е била отредена за ответницата , защото е по-голяма , но в
незавършен вид. Отсъствието на одобрен архитектурен проект не е пречка за придобиване
по давност на реална част от жилище т.е. в случая няма пречка ответницата да придобие
реална част от двуетажната къща без един от гаражите /гараж №2/ . Първоинстанционният
съд не е кредитирал заключението на СТЕ , в частта , в която вещото лице посочва , че гараж
№2 не е обособен и не може да се обособи от двуетажната сграда .
Според СРС безспорно в процесното дворно място са налични две жилищни сгради и една
сграда на допълващото застрояване . Двуетажната сграда е в режим на етажна собственост ,
като гараж №2 от 29,57 кв.м на първи етаж е съсобствен между Р.Ц. и Д.Н. . Недопустима е
делбата на дворното място на основание т.1 б.Д от ППВС №2/82 г .
Според СРС сградата с идентификатор №48393.4988.1102.3 е обикновено подобрение на
имота и трябва да се дели заедно с дворното място , поради което искът за делбата му трябва
да се отхвърли .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
Според настоящия съд решението на СРС не съответства на наличните доказателства и води
до несправедлив краен резултат по отношение на въззивника Р.Ц. . Една от жилищните
сгради се приема от СРС за съсобствена , а другата за почти пълна собственост на
ответницата , при все че СРС посочва в мотивите си , че страните са си разпределили
неформално двата жилищни имота .
Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че по делото е доказано
безспорно , трайно и несмущавано владение от страна на Д. Н. върху двуетажната сграда
/освен един от гаражите/. Вярно е , че Н. основно е ремонтирала тази сграда , която още към
1999 г е била завършена поне в груб строеж и узаконена от наследодателите. От това и от
факта , че Н. е живяла в имота продължително време не следва извод , че са налице
предпоставките на чл.79 ал.1 ЗС и по специално , че е налице субективния елемент на
владението – намерение за своене и то външно изразено преди другия съсобственик . Според
решение №291 от 09.08.2010 г по гр.д.№859/2009г. на ІІ ГО и решение №12 от 19.02.2014 г
по гр.д.№1840/13 г на ВКС I ГО / , за да промени държането във владение държателят
вкл.съсобственикът трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio
possessionis/ за своене на имота , която открито да демонстрира спрямо
собственика/съсобственика си . Също в решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.
№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху
3
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. За да
се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. В
такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи,
че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В решение
№145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І ГО на ВКС е прието , че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност поради неведение да се защити.
В случая е безспорно , че поне до 2017 г ищците-две сестри са били в много добри
отношения и не са имали спорове за процесните имоти . Ищцата е ползвала /първо с
наследодателите , а после сама/ едноетажната къща , а ответницата е ремонтирала и
подобрила двуетажната къща . Във въззивната жалба се твърди и че страните са имали
договорка ответницата да плаща сметките на ищцата , а впоследствие са наели геодезическа
фирма , за да се поделят . Отделно в т.нар.къща на ответницата имало гараж , но той бил
отстъпен на ищцата , за да го ползва сина й .
Това са безспорните факти , които настоящият съд приема за доказани и с оглед на тях
преценява останалите доказателства . Извън тях са твърденията на ответниците , че им е
„отредена“ двуетажната къща и че са нейни „владелци“ и безспорни собственици . От
показанията на св.Т. Н. , че ищцата се радвала , че ответницата ще дойде да живее в
с.Мировяне не следва , че ищцата е приела сестра си за безспорен собственик на
двуетажната къща , особено в хипотеза имотът , в който живее самата ищца да остане общ .
Не могат да се кредитират явно пристрастните изявления на св.Н. и св.С. как ищцата
остъпвала двуетажната къща на сестра си без никакви претенции и уговорки . И да е имало
такива устни „обещания“ те са били под условие да се постигне споразумение за по-старата
едноетажна къща и за дворното място т.е. истинското споразумение е било за ползването на
имота , а не за неговата собственост . Очевидната цел на свидетелите Н. и С. е да обслужат
придобиването по давност от страна на ответницата , като последната заявява , че знае , че
„Р. е знаела , че родителите им остъпват новата къща на Д. и е била съгласна“. По-нататък в
показанията става ясно , че тези факти се знаят от самата Д. , а още по-вероятно е
показанията да са били предварително заучени да се кажат пред съда .
В подобен стил са и показанията на св.В. /но „с обратен знак“/ и на св.М. . В. съобщава за
някаква среща с отдавна починалата майка К. , която била казала , че двете сестри трябвало
сами да се оправят как да поделят имотите. Св.М. пък чула от също починалия баща на
страните , че разпределя имотите според вижданията на ответницата .
4
Според настоящия съд показанията на посочените свидетеля – в частта за владение на
ответницата – не следва да се кредитират . Показанията са недостоверни , заучени за процеса
и в тях се цитират противоположни изявления на починали лица , които няма как „да се
защитят“. Обективните данни сочат за разпределяне само на ползването на имотите между
съделителите , с необходимост от последващо договаряне за изравняване на „дяловете“ ,
зачитане на извършените от ответницата подобрения и пр. Аргумент в тази насока е
последващото отстъпване на един от гаражите от ответницата на ищцата . Според настоящия
съд „остъпването“ е станало , защото страните са си разпределили само фактическото
ползване на имотите , а не е имало владение и споразумение по отношение на собствеността
.
Следователно решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която искът за делба е
отхвърлен за част от сграда с идентификатор №48393.4988.1102.2 и да се допусне делба и на
тази част от сградата /т.е. като краен резултат и съобразяване решението на СРС - на цялата
сграда/. Подобренията си ответницата има възможност да докаже и получи във втората фаза
на делбата .
С оглед посоченото като краен резултат СРС правилно е допуснал делба на дворното място -
имот с идентификатор №48393.4988.1102 с площ от 651 кв.м. Не са налице предпоставките
на т.1 б.Д от ППВС №2/82 г – налице е съсобствено дворно място и всички застроени в него
сгради са съсобствени на страните .
По отношение на сграда с идентификатор №48393.4988.1102.3 с площ от 45 кв.м.
настоящият съд счита , че същата е със спомагателно значение – подобрение върху дворното
място . Според приетата пред настоящия съд допълнителна СТЕ сградата е паянтова / с
дървена конструкция / - бивши складове , помещения за отглеждане на животни и външна
тоалетна , в много лошо състояние . Сградата трябва да се допусне до делба /решение №1081
от 21.10.2008 г по гр.д. № 4658/2007 г, ГК , ІІ ГО на ВКС и решение №172 от 12.10.2015 г по
гр.д.№1167/15 г на ВКС , I ГО
/ , а не да се отвърля иска за делба , още повече , че същата има отделен идентификатор в
кадастъра .
Поради частично уважаване на въззивната жалба страните не си дължат разноски пред СГС
.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20079577 от 28.03.2021г на СРС , 126 състав по гр.дело №45022/2018
г на СРС , в частта , в която искът за делба е отхвърлен по отношение на втори етаж от
сграда с идентификатор №48393.4988.1102.2 , на намиращите се на първи етаж от тази
сграда гараж с площ от 32,90 кв.м с вход откъм ул.Ивайло , кухня , баня с тоалетна , антре и
стълбище и по отношение на сграда с идентификатор №48393.4988.1102.3 с площ от 45
5
кв.м. ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА ;
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на втори етаж от сграда с идентификатор
№48393.4988.1102.2 , на намиращите се на първи етаж от тази сграда гараж с площ от 32,90
кв.м с вход откъм ул.Ивайло , кухня , баня с тоалетна , антре и стълбище и на стопанска
постройка-сграда с идентификатор №48393.4988.1102.3 с площ от 45 кв.м. ; при дялове ½ за
Р. В. ЦВ. ЕГН ********** от с.Мировяне-СО и ½ за Д. В. Н. ЕГН ********** от
с.Мировяне-СО .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е допусната съдебна делба
на имот с идентификатор №48393.4988.1102 с площ от 651 кв.м. при съседи поземлени
имоти №48393.4988.478, №48393.4988.1044 , №48393.4988.1042 , №48393.4988.1101 ; при
дялове ½ за Р. В. ЦВ. ЕГН ********** от с.Мировяне-СО и ½ за Д. В. Н. ЕГН ********** от
с.Мировяне-СО .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6