№ 899
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100900757 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
17.06.2021 г. сключил с ответника договор, по силата на който се задължил да извърши
първоначална проверка, анализ, възстановяване на работоспособността и преконфигуриране
на интелигентна транспортна система на магистрала „Струма“, както и доставка, монтаж и
гаранционна поддръжка на оборудване на софтуер на системата за срок от 60 месеца, срещу
възнаграждение в общ размер 3 217 732 лв. с ДДС, платимо на 21 вноски, първата, в размер
372 000 лв., платима в срок до 30 дни от представяне на отчет за изпълнените дейности,
посочени в т.1 от Приложение № 1 към договора, а останалите 20 вноски, всяка от които в
размер 142 286.64 лв. с ДДС, платими за всяко тримесечие, в което са предоставени
услугите по т.2 от Приложение № 1 в 30 - дневен срок от представяне на отчет от
изпълнителя и данъчна фактура за дължимите суми. Твърди, че за тримесечието 01.10.2022
г. – 31.12.2022 г. е изпълнил качествено и в срок дейностите по техническа поддръжка, за
което на 03.01.2023 г. е подписан протокол за приемане на работата и е издадена данъчна
фактура. Ответникът не изпълнил задължението за плащане на сумата 142 286.64 лв. за
посоченото тримесечие, поради което изпаднал в забава и дължи, уговорената в чл.9.3 от
договора неустойка, в размер 23 714.44 лв., за периода 03.02.2023 г. – 04.04.2023 г. При тези
твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, на 19.04.2023 г., до окончателното плащане
и направените по делото разноски.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответникът признава факта на сключен с
ищеца договор, със съдържанието, посочено в исковата молба и дължимост на
претендираното възнаграждение и мораторна неустойка, които вземания твърди, че е
заплатил в хода на процеса. При тези твърдения иска съдът да отхвърли исковете. Счита
искането на ищеца за присъждане на разноски за неоснователно, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Установен като безспорен по делото е фактът на сключен между страните договор
със съдържанието, посочено в исковата молба, както и факта на извършване на уговорените
дейности по техническа поддръжка за тримесечието 01.10.2022 г. – 31.12.2022 г., която
работа е отчетена и приета с протокол, подписан от страните на 03.01.2023 г. и е издадена
данъчна фактура, поради което е възникнало задължение за плащане на уговореното
възнаграждение за тримесечието, в размер 142 286.64 лв., и мораторна неустойка по чл.9.3
от договора, в размер 23 714.44 лв., за периода 03.02.2023 г. – 04.04.2023 г.
С извършеното в хода на процеса плащане на възнаграждението, в размер 142 286.64
лв., установено с платежно нареждане от 10.05.2023 г. и на претендираната неустойка, в
размер 23 714.44 лв., което се установява от платежно нареждане от 27.06.2023 г., са
погасени съдебно предявените вземания, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез плащане.
Предвид настъпване на падежите на вземанията преди датата на подаване на
исковата молба ответникът следва да бъде осъден да заплати законна лихва, върху
главницата от 142 286.64 лв., от датата на подаване на исковата молба на 19.04.2023 г., до
датата, на която е извършено плащането на 09.05.2023 г., в размер на 947,87 лв., а върху
вземането за неустойка, в размер 23 714.44 лв., от датата на подаване на исковата молба на
19.04.2023 г. до датата на плащането на 26.06.2023 г. в размер 519.07 лв., изчислени с
компютърна програма.
По разноските:
Ответникът е дал повода за завеждане на делото, тъй като не е заплатил вземания с
настъпил падеж преди подаване на исковата молба, поради което неоснователно е
поддържал правен спор, разрешаването на който е поискано със съдебно предявените
претенции, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на ищеца,
направените за производството разноски в общ размер 20 260 лв. за държавни такси и
адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е в установения от чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ
минимален размер с ДДС, поради което възражението за намаляването му е неоснователно.
При тези мотиви съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. “*******“ № 1 да заплати на „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. ******* ******* на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 947,87
лв. - представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер 142 286.64 лв. за
периода от 19.04.2023 г. ( датата на подаване на исковата молба ) до 09.05.2023 г. ( до датата
на плащането ) и сумата 519.07 лв. – представляваща законна лихва за забава върху
вземането за неустойка в размер 23 714.44 лв. за периода от 19.04.2023 г. ( датата на
подаване на исковата молба ) до 26.06.2023 г. ( до датата на плащането ).
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. ******* ******* срещу „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“*******“ № 1 искове с правно основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 142 286.64 лв.,
представляваща възнаграждение за периода 01.10.2022 г. – 31.12.2022 г. по договор за
проверка, анализ, възстановяване на работоспособността и преконфигуриране на
интелигентна транспортна система на магистрала „Струма“, доставка, монтаж и
гаранционна поддръжка на оборудване на софтуер на системата, сключен на 17.06.2021 г. и
с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
23 714.44 лв. – представляваща мораторна неустойка по чл.9.3 от договора за периода
03.02.2023 г. – 04.04.2023 г. като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. “*******“ № 1 да заплати на „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. ******* ******* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 20 260
лв. – разноски за производството за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3