О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 742 02.06.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 02.06.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.ч.гр.д.№ 751 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 577, ал. 1 във вр. с чл. 278, ал. ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.Й.Г. – Държавен съдебен изпълнител в СИС при Районен съд Пловдив против Определение от 27.02.2020 г. на съдията по вписванията при РС-Пловдив, с което се отказва действие по искане на ДСИ по
заличаване на възбрана в СВ – Пловдив, вписана под Акт № 118, т.1/2016 г. по
описа на СВ –Пловдив по искане на ДСИ, с изх.№ 9747 от 25.02.2020 г., по описа на Служба по вписванията – Пловдив. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна
на обжалвания отказ на съдията по вписванията от 27.02.2020 г. и задължаване съдията по вписвания при РС – Пловдив да извърши исканото от ДСИ заличаване на вписана
възбрана.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Частната жалба изхожда от
легитимирано съобразно т. 8 от Тълкувателно решение № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС
лице, в срока по чл. 275, ал. ГПК, условието за редовност за която във връзка с
дължимата за настоящото обжалване държавна такса не се намира да е налице с
оглед качеството на жалбоподателя като държавен орган в държавно учреждение
съобразно хипотезата на чл. 84, т. 1 ГПК. С оглед на това частната жалба се приема за
процесуално допустима.
Видно от образуваната преписка с
вх. № 4697/ 27.02.2020
г. е депозирано искане от ДСИ при СИС в Районен съд Пловдив от същата дата , с което е поискано вдигане на
вписаната възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп. дело № 20145330406053- Т.Р.А., която била вписана
в полза на взискателя "ВиК" ЕООД-Пловдив и която се вдига служебно от
ДСИ на основание чл. 433, ал. 3 ГПК.
Обжалваният отказ на съдията по
вписванията при РС-Пловдив е постановен с обосноваване нередовност на
депозираното искане на ДСИ поради необходимост от представяне на доказателства
за внесена на основание чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 5 от ТДТСАВ в размер на 7, 50 лв по сметка на АВ – ИР. Изложени са
съображения за липса на условия за освобождаване от дължима държавна такса за
заличаване на възбраните, която се дължи от взискателя и се събира авансово от ДСИ / чл.73, ал.3 ГПК/, респ. следва да се събере от длъжника съгласно чл.79, ал.2 ГПК, когато той
отговаря за нея.
С депозираната частна жалба на ДСИ
оплакванията, обосноваващи искането за отмяна на обжалвания отказ, се основават
на доводите, че Законът чрез разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител служебно да вдигне
наложените запори и възбрани, след като постановлението за прекратяване или
разпореждането за приключване влезе в сила, какъвто е настоящия случай и поради
което няма как страните в изпълнителното производство да бъдат задължени да
заплащат държавна такса. Също се излагат доводи относно предпоставките за
освобождаване от държавна такса по чл. 84, ал. 1 ГПК.
Въззивният състав на съда не
споделя изложените от съдията по вписванията съображения, въз основа на които
се обосновават предимно предпоставките за освобождаване от държавна такса в
охранителното производство в Гл. 49 ГПК.
Искането на държавния изпълнител
касае вдигане на вписана при образуване на изпълнително дело № 20145330406053 по описа на СИС при ПРС наложена обезпечителна възбрана в полза на
взискателя върху недвижим имот, собственост на длъжника, основано на
разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК. Разпоредбата предвижда задължение за съдебният
изпълнител във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 на чл. 433 ГПК вдигане служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или
разпореждането за приключване влезе в сила. Въззивният състав на окръжния съд
намира, че се касае за упражняване на служебни правомощия, в рамките на които
се включва правото и задължението на съдебния изпълнител да нареди вдигане на
наложените възбрани при осъществяване на предпоставките съобразно посочената
разпоредба и в рамките на което правомощие , действайки
в качеството на държавен орган от структурата на държавното учреждение – СИС
при Районен съд, не дължи заплащане на държавна такса за изпълнение на
вмененото му законово задължение. В този смисъл относимата правна норма от
гледна точка на реализиране на процесуалните действия в охранителното
производство е разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията, съобразно която вписването на възбраните
се заличава по писмено нареждане на държавното учреждение или длъжностното
лице, което е наложило възбраната, като разпоредбата не съдържа други
изисквания от гледна точка на необходими приложения към молбата на ДСИ, съставляваща
нареждане за заличаване по смисъла на цитираната разпоредба на ПВп. В този
смисъл се приема, че не е налице вкл. и изискване за представяне на
доказателства за внесена държавна такса за заличаване на вписаната възбрана при
упражняване служебните правомощия на ДСИ за иницииране, при това незабавно,
съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК вдигането на наложената възбрана, подлежаща на
заличаване от съдията по вписванията.
Разрешението, дадено в
цитираното от съдията по вписванията Определение по ч.гр.д.№ 4694/2019 г. на
ВКС, в случая е неприложимо, тъй като не се отнася за държавен орган от структурата на държавното учреждение.
По така изложените съображения
частната жалба се намери за основателна, а обжалваният отказ на съдията по
вписванията следва да се отмени като незаконосъобразен.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 61/ 27.02.2020 г. на съдията
по вписванията при РС-Пловдив, с което се отказва
действие по искане на ДСИ М.Г. при СИС – Районен съд
– гр. Пловдив за заличаване на възбрана, вписана в СВ- Пловдив под Акт № 118, том 1/2016 г., вх.рег.№ 1047/20.01.2016 г., дв.вх.№
1021/2016 г.
ВРЪЩА преписката на СВ/ АВ – гр. Пловдив за извършване на поисканото нотариално удостоверяване
по искането с вх. № 4697/27.02.2020 г. на ДСИ М.Г. *** по входящия регистър на Служба
по вписванията – гр. Пловдив за заличаване на възбрана,
вписана в СВ- Пловдив под Акт № 118, том 1/2016 г., вх.рег.№ 1047/20.01.2016 г., дв.вх.№
1021/2016 г.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.