Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр.С., 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 43 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.П.Д. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-1099-000959/21.12.2018г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което жалбоподателят е санкциониран за нарушения по чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата е посочено, че на процесната дата жалбоподателят не е управлявал личния си автомобил, а друго лице – негов познат с имена И.Н.И., който имал проблеми с полицията и затова като видял патрула спрял бързо колата, излязъл от нея и влязъл в намиращия се наблизо магазин. Визира се, че жалбоподателят Д., който също бил в л.а., също излязъл от него, но бил спрян от полицейските служители, които заявили, че следва да го тестват за употреба на наркотици. Поради това и поради неизвършването от друга страна на проверка дали е употребил алкохол, счита, че към личността му е било проявено тенденциозно отношение. Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Пред съда жалбата се поддържа чрез пълномощник, като в първото и второ по ред съдебни заседания жалбоподателят е представляван от адв.Р.Н., който изразява позицията, застъпена в жалбата, а именно, че не жалбоподателят е управлявал колата и затова не следва и да му се ангажира отговорността за отказа да даде проба за наркотици пред контролните органи. В последното съдебно заседание жалбоподателят Д. е представляван от адв.М. М., който по категоричен начин заявява позиция да не се разпитва лицето И.И. в качеството на свидетел, поискан от адв.Н.. Посочва, че фактите по делото визират, че жалбоподателят е отказал да даде пробата, с което е очертан състава на вмененото нарушение. Възраженията му за изначална незаконосъбразност на НП са в насока за допуснати от полицейските служители нарушения по извършване на проверката на Д. като водач на МПС, рефлектирали негативно върху АУАН. Подчертава, че е следвало да предупредят лицето за това да не управлява л.а., след като са имали данни, че е употребил наркотици, като форма на пресичане на противоправна проява.
Административно-наказващият орган – ст.инспектор Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и за пълно спазване изискванията на процесуалния закон и на ЗДВП. Посочва, че макар и след датата на нарушението по делото, жалбоподателят е бил спрян на 10.04.2019г. отново с автомобил и с други две лица, като са намерени амфетамини и други наркотици. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.12.2018г. в РУ МВР-С. била получена информация, че жалбоподателят Т.Д. ***, след като е употребил наркотични вещества, е пристъпил към управление на лек автомобил. Поради това св.Л. ***, и св.В. – мл.автоконтрольор в същата дирекция, извършили обход със служебен автомобил в района на града, където жалбоподателят живеел. Установили, че собственият на лицето л.а. „Рено Меган“ с рег.№ В2144РК бил паркиран пред блока по ул.“...-ви П.“ и спрели там. След известно време жалбоподателят излязъл сам, качил се в колата на шофьорското място и потеглил в посока ул.“Б. в.“. Служителите го последвали като подали светлинен и звуков сигнал на жалбоподателя да спре, който сторил това пред хранителния магазин „С.“, намиращ се на посочената улица. В момента на спирането му всеки от двамата свидетели отново възприел, че Д. е сам в колата и няма друго лице с него. Спрели почти веднага след неговия автомобил, в което време жалбоподателят понечил да се насочи да влиза в магазина. Св.Л. извикал жалбоподателя да отиде до служебния автомобил, проверил му документите, установил, че не носи КТ към СУМПС, и му казал, че следва да бъде изпробван за наркотични вещества. Жалбоподателят заявил, че иска да се консултира с адвокат, тъй като не искал да рискува да бъде изпробван, защото учел „право“ и това щяло да му навреди. Срещата между полицаите и жалбоподателя и това, че разговарят, било възприето от св.Р.Г., която работела като продавачка в посочения магазин и в него момент отивала на работа. Същата обаче не чула същността на разговора, а единствено възприела, че Д. – когото познавала като клиент, е сам.
След като не могъл да осъществи връзка с адвоката си по телефона, жалбоподателят заявил, че има спешна работа - да занесен документи на майка си, която работела като адвокат. Тогава двамата служители му предложили да отиде с тях до РУ, където се намирал апарата за тестване, за да се осъществи по-бързо процедурата и да спести време. Жалбоподателят отишъл в Районното управление с полицейските служители, където на място отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0024169/12.12.2018г., в който бил вписан отказа на Д. да бъде тестван с техническо средство „Drug Test 5000“ ARJF-0010, и му била предоставена възможност в рамките на 45 минути да даде кръвна проба за изследване в ЦСМП-С..
Поради посочения отказ, на място, на жалбоподателя бил съставен АУАН № 1042/12.12.2018г., бл.№ 753315, от св.В. за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 ЗДВП и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДВП - поради неносенето на КТ. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който вписал, че няма възражения по такава отразените констатации.
Преди решаване на въпроса за издаване на НП, по служебен път била направена проверка в МБАЛ-С. дали жалбоподателят е предоставил кръв за извършване на изследване досежно употреба на наркотични вещества. Установило се, че Т.Д. не е дал такава проба. Последвало издаване на процесното НП на дата 21.12.2018г., в което са отразени съдържащите се в АУАН факти и дадената им правна квалификация, редом с констатацията за отказа да бъде извършено медицинско изследване. Наложени са предвидените в санкционната част на чл.174, ал.3 ЗДВП кумулативни наказания глоба в размер 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години – за нарушение то по чл.174, ал.3 и наказанието глоба в размер 10 лева, предвидено в чл.183, ал.1, т.1 пр.2 ЗДВП – за простъпката по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
При така изяснените факти по случая, на база събрания по делото доказателствен материал и проследяване спазване изискванията на закона, съдът констатира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила откъм образуване на административно наказателното производство, неговото протичане и зачитане правото на защита на наказаното лице. Началото на производството е поставено със съставянето на АУАН, което е станало в присъствието на жалбоподателя и същият е бил наясно за какви нарушения се ангажира отговорността му. Видно от положения от него подпис на акта се е запознал своевременно с насоките на повдигнатото му административно обвинение и отразил собственоръчно, че няма възражения досежно вписаните констатации.
Позицията
на защитата за допуснати нарушения в действията на служителите до момента на
спирането на жалбоподателя за проверка, е израз на лично мнение по въпроса относно
начина на действие по организацията на тяхната работа. Позоваването на
регламентираните положения от закона за общите правомощия на полицейските
служители по осъществяване на
общата и индивидуалната превенция на правонарушенията като цяло и становището, че такава
превенция в случая не е била осъществена въпреки данните за употребени
наркотични вещества от жалбоподателя, е неоснователно. Както бе посочено,
началото на това производство се поставя със съставянето на АУАН, като до този
момент полицейските служители са били в правомощието си да извършат проверка на
лице, възприето като водач на МПС, именно съобразно законовите изисквания,
регламентирани в чл.165, ал. 1 и ал.2 ЗДВП. Тези им конкретни правомощия
са именно в съответствие с изрично вменената им превантивна дейност при изпълнение на функциите им за
ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях. А обстоятелството,
че са имали данни, че този водач е употребил наркотици и това е било и повод да
го спрат, също може да се разглежда в светлината на вменената им превенция досежно предотвратяване на нарушения.
Предвид
установеното,че жалбоподателят е бил поканен да бъде тестван за наркотици, било
му е разяснено къде следва да се осъществи тази проверка и му е била дадена
възможност да вземе решение дали желае такава, сочи ясно и точно, че на лицето
е зачетено правото му на избор дали да даде или не проба – още повече, че му е
бил издаден и талон за медицинско изследване, и правото му да защити интересите
си по този начин.
Спорът по настоящия случай опира до това дали жалбоподателят Д. е управлявал процесния л.а., за да му бъде търсена отговорност за отказа му да бъде тестван за наркотици. Макар в последното съдебно заседание защитникът адв.М. да визира, че не оспорва извършването на нарушенията и респ. отказа за проба, в жалбата, с която съдът е сезиран е застъпена посочената по-горе позиция. Съдът приема, че отразените в акта и наказателното постановление констатации съответстват на действителната фактическа обстановка, безспорно изяснена при преценката на свидетелските показания, обсъдени с описаните в жалбата обстоятелства, както и с писмените доказателства по делото. Събраните по делото доказателства – основно от показанията на тримата свидетели, съпоставени и проследени като логика и хронология, по недвусмислен начин очертават, че именно жалбоподателят Д. е управлявал колата и е бил сам от момента на поемане на управлението до спирането му от полицейските служители. Изнесеното в жалбата като фактическо положение – че лицето И.И. е бил водачът, се явява защитна версия, тъй като се опровергава от цялостния доказателствен материал, както и от липсата на нормативна и житейска логика служителите да проверяват лице за употреба на наркотици или алкохол, което не е водач на МПС, трамвай или самоходна машина. Преценката дали водачът да бъде проверяван за употреба на алкохол или за наркотици е предоставена в правомощията на контролните органи по ЗДВП, като в конкретния случай тя е била свързана именно с данните им за употребени наркотици от водача, което пък отново се явява във връзка със специалните им функции да „не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка … с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“.
По делото е изяснено, че лицето не е отишло да предостави кръвна проба за провеждане на лабораторно изследване, резултатът от което впоследствие да бъде съобразен от АНО при обсъждане на визираните в правомощията му въпроси във връзка с издаване на наказателното постановление досежно обвинението по чл.174, ал.3 ЗДВП. Жалбоподателят е имал своевременно предоставена възможност да опровергае вписаната в акта констатация и съставомерността на посоченото нарушение чрез отрицателен резултат за наличие на наркотици в дадена за изследване кръвна проба.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на
процесуалния и материалния закон и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Т.Д. се явява законосъобразно ангажирана, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-1099-000959/21.12.2018г., издадено от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което на Т.П.Д. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания – глоба в размер 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, на основание чл.174, ал.3 ЗДВП, и глоба в размер на 10 (десет) лева, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 ЗДВП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: