Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София 16.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти с/в, в
публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При
участието на секретаря Юлшя Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16074 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД
Ищецата твърди в ИМ, че на 23.02.2017г. е
пътувалa като пътник на задната седалка в л.а БМВ с рег.№ *****
по АМ Тракия, когато е настъпило ПТП по вина на лице, застраховано по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, страна
по който е ответното дружество. В резултат на ПТП-то е получила подробно
описаните в ИМ увреждания, от които е претърпяла вреди: неимуществени,
изразяващи се в болки и страдания, и имуществени – направените разходи за
лечение в посочения размер. Твърди,че предявила молба за изплащане на застрахователно
обезщетение,но ответника й отказал.Претендира обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в посочените размери ведно със законната лихва върху сумите
от датата на искането до застрахователното дружество - 03.08.2018г. до окончателното
им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозирания
в срок писмен отговор, оспорва изцяло предявените искове, механизма на ПТП-то,
вината на шофьора на лекия автомобил, както и настъпването на вредите в резултат
на ПТП-то. Не оспорва, че е страна по договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност, сключен със собственика на л.а БМВ.Заявява, че
претендираният размер на обезщетението за неимуществените и имуществени вреди е
завишен. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в
пътуване без поставен обезопасителен колан, евентуално с неправилно поставен
такъв. Твърди, че здравословното състояние на ищцата е допринесло за болките и
страданията, които тя е търпяла.Относно имуществените вреди сочи, че не са
настъпили, не са във връзка с произшествието, евентуално, че същите не са били
необходими.Претендира разноски по делото.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.02.2017 г. около 15:30ч, на
автомагистрала „Тракия“, в посока гр.София е настъпило ПТП, при което л.а „БМВ
320Д“ с рег.№ *****, управляван от Л.А.А.самокатастрофира извън пътното платно
поради силно намаляло налягане в задната дясна гума довело до нейното
разхерметизиране. Водачът губи контрол над управлявания л.а, който напуснал
платното за движение, преобърнал се и се установил върху лявата си страна. На задната
седалка в дясно е пътувала ищцата, която пострадала в резултат на ПТП-то и била
транспортирана в УМБАЛ“Св. Георги“ в гр.Пловдив.
Не
се спори между страните, че към датата на ПТП-то автомобил „БМВ 320Д“ с ДК № ***** има
активна застраховка „Гражданска отговорност” сключена с ответното дружество.
В САТЕ в.л.Г., анализирайки писмените
доказателства е очертал механизма на злополуката: При движението на л.а. със
скорост не по ниска от 123 км/ч в лявата пътна лента при суха настилка и
неравности по пътя,в района на километър 142+950м, налягането в задната дясна
гума силно намалява поради разхерметизирането й. От гумата се отлепва и изпада
протекторът й, и задното дясно колело остава по джанта. Автомобилът се насочва
косо надясно, оставяйки следа от автомобилна гума по асфалта в продължение на
14 м до края на пътното платно, напускайки пътното платно, достига до оградната
мрежа с колове, преодолява ги и след движение около 61 м. се установява в
покой. При това придвижване автомобилът се е преобърнал и застанал на лявата си
страна, в крайпътната канавка. Причината за настъпване на ПТП-то според в.л. е
техническа неизправност, изразяваща се в използването на дясна задна гума,
произведена преди 19 години и 9 месеца, в резултат на което гумата е загубила
своите качества и е станала негодна. Неравностите на пътната настилка само е
провокирало настъпването на повредите по задната дясна гума, но не може да бъде
причина за настъпилото произшествие. Процесният л.а е фабрично оборудван за
всички места с обезопасителни триточкови бедрено-раменни колани инерционен тип.
По делото е представена медицинска
документация, справка за регистрираните прегледи на ищцата в НЗОК за периода
01.01.2007 до 31.12.2018 г. ЕР на ТЕЛК от 14.06.2019 г. с 50% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години.
От
заключението на KСМЕ се
установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила съчетана
черепно-мозъчна, гръбначна и гръдна травма със следните увреждания: счупване на
първи, четвърти и пети шийни прешлени; контузия на главата с хематом в дясната
теменна област; контузия на десния бял дроб; охлузвания на лицето и ръцете;
контузия на шийни нервни коренчета. Шийната гръбначна травма, придружена от
травматична увреда на шийни нервни коренчета, в случая е довела до трайно
затруднение на движението на врата за срок до 12 месеца. Контузията на белия
дроб е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Мекотъканните
травми на главата, лицето и крайниците са причинили болки и страдания за срок
до 14 дни. Било е проведено оперативно лечение - репозиция на 1-ви шиен
прешлен, декомпресия на шийни нервни коренчета, стабилизация и задна метална
титаниева остеосинтеза в УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив.В периода
20.02-01.03.2018г. е проведено повторно оперативно лечение - премахване на
окципиталната стабилизация, но плаката към тилната кост е запазена. Относно
прогнозите за в бъдеще в.л. сочат, че пълно възстановяване на увредените
двигателни и сетивни функции не може да се очаква. В тази връзка обосновават и
50 % намалената работоспособност съгласно ЕР на ТЕЛК. По отношение на описаните
през 2011 г.: увреждания на нервни
коренчета и плексуси, увреждания на междупрешлени дискове видно от
експертизата, това са статистични данни неуточнени със съответните изследвания
и с оглед извършения ЯМР на 03.07.2017 г., не са допринесли за вида и степента
на уврежданията от ПТП-то и/или за продължителността на лечебния и
възстановителния период. Вещите лица приемат,че направените разходи за
лечението и медикаменти са били необходими за възстановяването на ищцата.
Ищцата е съобщила
при прегледа на в.л. д-р М. и в.л.д-р Б. за постоянно изтръпване на първи до
трети пръсти на лявата ръка, болки в ръката от врата до плешката и пръстите.
Болките се усилват при промяна на времето и при продължителна принудителна
поза. Нощем се будила от схващане на врата и главоболие.Има постоянен
световъртеж и причерняване пред очите. Вещите лица в с.з.на 7.11.2019 г.сочат, че
съобщените оплаквания са във връзка с травмите и са протекли на фона на
съществуващи дегенеративни промени на гръбначния стълб, нормални за възрастта
на ищцата. Предвид регистрираните прегледи в НЗОК през 2011 г. и оплакванията на ищцата към онзи момент доколко
са във връзка с оплакванията й в настоящия момент в.л. д-р М. заявява, че не
може да ангажира становище поради липса прецизиран неврологичен статус тогава.
От показанията на свид. В.– съпруг на
ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че ищцата е претърпяла
болки и страдания по време на инцидента,
болничния престой, оперативните интервенции и по време на лечението продължило в домашни условия.
Първите 7-8 месеца са били най-тежки, пострадалата не е можела да се обслужва
самостоятелно и съпругът й и оказвал помощ. Преди катастрофата твърди, че
съпругата му е била много жизнерадостен и позитивен човек, след ПТП-то се е
чувствала неудобно, че не може да се обслужва и да се грижи за децата. Гледа
със страх на живота, често изпада в депресия. След изтичане на болничния, на предишната си месторабота и дължонст като
преподавател не могла да работи, тъй като при продължително стоене в една поза
се е изморявала. Била е преназначена на друга работа, опитала е да работи от
вкъщи, но не е успяла и е била съкратена. Вече не е в състояние да упражнява
предишната си дейност.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и
чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал.2 на същия текст при всеки случай на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденият спрямо когото застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно
–обезпечителната отговорност субект.
От събраните доказателства се установява фактическия състав
на деликта. В резултат на поведението на водача на л.а „ БМВ 320Д“, който е
изгубил контрол над управлявания от него автомобил, който е напуснал платното
за движение, достигнал е до оградната мрежа с колове, преодолява ги, преобръща
се на лявата си страна и се установява в крайпътната канавка.Причината за
ПТП-то е техническа неизправност-разхерметизация на задната дясна гума, която е
била произведена преди 19 години и 9 месеца. Субективният елемент от
състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира,
като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени. С оглед на
гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди,
поради което счита, че на основание чл. 429,ал.1,т.1 КЗ ответникът като
застраховател дължи плащане за застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач неимуществени и имуществени вреди, поради което исковете се
явяват основателни.
Направеното от
ответника възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата, се свежда до твърдението, че ищцата не е използвала предпазен колан и/или е била
с неправилно поставен предпазен колан. От приетата по делото и неоспорена от
страните САТЕ се установи, че ищцата би получила същите увреждания независимо
дали е поставен обезопасителен колан или не.На същото становище е и КСМЕ. Но
дори да се приеме, че ищцата е била без поставен обезопасителен колан, по
делото не е категорично установено,че такова нейно поведение е било в причинна
връзка с настъпилите вреди, доколкото биха настъпили и при правилно поставен
колан. И в този случай възражението на ответника за съпричиняване и при
неправилно поставен обезопасителен колан е неоснователно.Поради което съдът
приема че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан.
По отношение
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има предвид
следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Като взе предвид възрастта на ищцата, обема болки и страдания, броя и характера
на травмите, периода на лечение, извършените операции, периода на болничните (6
месеци),срока на ЕР на ТЕЛК и прогнозите за в бъдеще, вкл. невъзможността на
упражнява професията си като преподавател съдът намира, че справедливото обезщетение на
ищцата за причинените неимуществени вреди възлиза на 60 000
лева. В останалата част до 100 000 лева отхвърля иска като неоснователен.
Искът за
имуществените вреди в размер на 4 471.41
лева следва да бъде уважен, така както е предявен тъй като безспорно се установи
от КСМЕ, че извършените разходи са във връзка с лечението от травмите и в
причинна връзка с ПТП-то.
Отговорността на
застрахователя за плащане на законни
лихви върху дължимото обезщетение
при предявена пряко срещу него претенция по реда на чл. 380 ГПК е
установена в чл.497 ГПК. На 03.08.2017 г. ищцата е предявила искането за
плащане пред ответника с представени писмени доказателства от значение за
плащането. На 24.08.2017 г. е изтекъл срока от 15 работни дни за произнасяне,
затова лихвата следва да се присъди,
считано от 25.08.2017 год.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на
спора право на разноски има и двете страни.
Ищцата
е направила разноски:835,70 лева-ДТ; 200 лева – САТЕ; 300депозит КСМЕ (общо 1
335,70 лева). С оглед уважената част от иска на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да й се
присъдят 825 лева.
Адвокат В.Н. има
право на адв.възнаграждение в размер на 3 619,43 лева с оглед цената на
заведените искове и за осъщественото безплатно процесуално
представителство съгласно уважената част
от исковете на осн..чл.38,ал.2 ЗА му се следва сумата 2 234 лева.
Ответникът е
направил разноски общо 610 лева и съобразно отхвърлената част на иска на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК му се дължат – 234 лева.На
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на юриск.възнаграждение,които съдът
определя на 150 лева, или общо
сумата 384 лева.
Ответникът следва да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК - ДТ по сметка на СГС в размер на 2 579 лева.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.М.В. ЕГН **********,***, съд.адрес адв. В.Н. ***, на
основание чл. 432,ал.1 КЗ сумата от 64 471.41 лева - застрахователно
обезщетениe за неимуществени (60 000 лв.) и имуществени
(4 471.41лв.) вреди в резултат на ПТП настъпила на 23.02.2017год. ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.08.2017 год. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди в разликата му над 60 000 до 100 000 лева.
ОСЪЖДА З. „А.“АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адв. В.Н.,*** на осн. чл. 38 ал.2 ЗА адв. възнаграждение в размер на 2 234 лева
ОСЪЖДА
С.М.В. ЕГН **********,***, съд.адрес адв. В.Н. ***,на осн. чл. 78,ал.3 и 8 ГПК да заплати на З.А.“АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 384 лева, разноски по делото и юриск.възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „А.“АД,
ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл. 78 ал.6 ГПК сумата 2 579 лева разноски за ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: