РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100102032 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.„Московска“ № 19,
представлявано от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов
Стефов, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Сияна Димитрова против Д. В. Д., ЕГН
**********, с адрес; *** да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми, за които са издадени заповед № 165/20.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 287 от
25.01.2022г. по чгр.д. № 307/2022г., произтичащи от споразумение за обединяване на
кредити от 25.05.2018г. и допълнително споразумение за преструктуриране от 11.11.2019г.,
и включващи: 28 656 лева- неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 19.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 3 781.98 лева- договорни възнаградителна лихва за периода от 18.12.2019г. до
14.01.2021г., 172.13 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
19.11.2019г. до 14.01.2022г., 39.80 лева- обезщетение за забава за периода от 15.01.2022г. до
18.01.2022г. и 120 лева - разходи при изискуем кредит.
Ищецът твърди, че на 25.05.2018г. между него и ответницата, представлявана по
пълномощие от Б. М. Б., ЕГН **********, упълномощен с нотариално заверено пълномощно
е сключено споразумение за обединяване на кредити, съгласно което страните уточнили, че
остатъкът от задължението на кредитополучателя към банката възлиза на сумата от 30 368
лева, която следва да се издължи за 120 месеца, а крайната падежна дата е фиксирана на
25.05.2028г. Договорен бил шестмесечен гратисен период за издължаване на главницата по
кредита, след което същата се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 6,219 %
годишно или 0,017 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163%, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6,056%, предоставена с оглед сключения между страните договор за
ползване на пакет Частно банкиране на „Банка ДСК“ Е АД. Сочат се и клаузи на
споразумението, относно лихвения процент при прекратяване на договора за ползване на
1
пакета, като в този случай, максималният размер, до който може да достигне лихвеният
процент е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, формиран от 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,287%. Преференцията губела своето действие и при неизпълнение
на задължението по т.8 от споразумението, като приложимия лихвен процент се увеличавал
чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%. Преференцията се
възстановявала при изпълнението на задължението по т.8 от споразумението. Неразделна
част от споразумението се явявали Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, като кредитополучателят се съгласил да заплаща включително и такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилагала по
извършвани услуги на клиента.
С допълнително споразумение за преструктуриране от 11.11.2019г., страните
предоговорили част от условията по първото споразумение като крайната падежна дата за
окончателно издължаване била изменена на 11.11.2029г. и отново договорен гратисен
период за издължаване на главницата по кредита от 12 месеца. Кредитът се олихвявал с
променлив лихвен процент в размер на 6,169% годишно или 0,017% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в дева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
0,170%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5.999%, предоставена с оглед сключения между
страните договор за ползване на пакет Частно банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД. Страните
уточнили условията за прекратяване и възстановяване на преференциите по договора за
ползване на пакет и се съгласили с обстоятелството, че неразделна част от това
допълнително споразумение са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление.
Поради преустановяване на плащанията по споразумението за обединяване на
кредити и допълнителното споразумение за преструктуриране и конкретно неплащане на
вноски с падежни дати за периода от 18.12.2019 г. до 18.12.2021г., кредиторът обявил
кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана с рег.№ 9862, том 4, акт 643 от
21.10.2021г. на нотариус Феодора Иванова, връчена по реда на чл.47 ГПК.
Въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД за
сметка № 25317930/19.01.2022г. на Д. В. Д., ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. След образуване
на ч.гр.д. № 20222120100307 по описа на Районен съд Бургас са издадени заповед №
165/20.01.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК и изпълнителен лист № 287 от 25.01.2022 г. за посочените по-горе и претендирани от
ищеца суми. С определение № 5661/13.10.2022г., заповедният съд указал на ищеца
възможността, в едномесечен срок от връчване на същото, да предяви иск по чл.415 ГПК
срещу ответницата Д. В. Д..
Особеният представител на ответницата адвокат Констан Тончев оспорва наличието
на облигационно правоотношение между страните. Сочи, че основанието на процесните
споразумения е погасяването на задължения на ответницата по други два предхождащи
кредита, но нито в исковата молба, нито в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК има твърдения за стари задължения.
Оспорва съществуването на посочените в споразумението договори- договор за кредит за
текущо потребление от 02.03.2016г. и договор за издаване и обслужване на кредитна карта
от 05.12.2011г. и евентуално валидното им сключване в предписаната от закона форма и
съдържание. В тази връзка се противопоставя на казаното, че ответницата е имала
съществуващи задължения към банката- ищец по посочените два договора. В условията на
евентуалност е оспорен размера на исковата претенция. Счита се, че при погасяване на
2
главницата не са взети предвид всички, направени от ответницата плащания, а
претендираните суми са неправилно изчислени от ищеца.
Навеждат се и доводи, че търсеното обезщетение за забава за периода 19.11.2019г.-
14.01.2022г. не е съобразено с изискванията на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, според който
лихви за забава не се начисляват за периода на действие на извънредното положение от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
За нищожна е счетена уговорката по т. 1 от допълнителното споразумение за
преструктуриране от 11.11.2019г., с която била извършена капитализация на лихви към
главницата и повторното им олихвяване. Сочи се, че тази уговорка е в противоречие със
забраната по чл. 10 ал. 3 ЗЗД.
Оспорва се и претенцията за сумата от 120 лева- „разходи при изискуем кредит“, като
противоречаща на чл. 10а, ал. 2. ЗПК. Заявява се, че в случая размерът на разходите при
предсрочна изискуемост е фиксиран в Приложение №3 „Такси по кредитите за текущо
потребление" към споразумението от 11.11.2019г., поради което става въпрос именно за
такса, а не за реално извършен разход за събиране на сумите по кредита, поради което и
претенцията в тази и част е счетена за неоснователна.
Недействителни били и клаузите на т. 3 от споразумението за обединяване на кредити
от 25.05.2018г. и т. 4 от допълнителното споразумение за преструктуриране от 11.11.2019г.,
определящи променлива възнаградителна лихва и начинът на нейното формиране, поради
едностранното й променяне от страна на банката.
Оспорва се и редовността на воденото счетоводството от ищеца, като се счита, че
данните „Извлечение от счетоводните книги на банката за сметка № 25317930 от
19.01.2022г. не отразяват действителния размер на вземанията на ищеца.
Особеният представител адвокат Палазова оспорва предявеният иск по основание и
размер. Твърди, че липсвали категорични доказателства за това ответницата да е
кредитополучател по предходен договор за банков кредит с ищеца, което води до
недължимост на претендираните вземания.
След съвкупна преценка на доказателствата и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че страните са сключили споразумение за обединяване на
кредити от 25.05.2018г. и допълнително споразумение за преструктуриране от 11.11.2019г.
Не са налице различни позиции относно направените в същите документи констатации и
отразени договорености между ищеца и ответника: за общия размер на задължението към
датите на тяхното подписване, крайният падеж за плащане на сумата по кредита,
съгласуваният гратисен период, както и начина на формиране на лихвения процент. Не
съществуват различни мнения и досежно факта на спиране на плащанията, довел като
последица до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, посредством нотариална
покана рег.№ 9862, том 4, акт 643 от 21.10.2021г. на нотариус Феодора Иванова, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ГПК.
Безспорно е също така издаването на заповед за изпълнение № 165/20.01.2022г. и
изпълнителен лист № 287 от 25.01.2022г. по ч.гр.д.№ 307/2022г. по описа на БРС, с който
ответницата е осъдена да заплати сумата от 28 656,00 лева- неизплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 19.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 781,98 лева- договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 18.12.2019г. до 14.01.2022г.; сумата от 172,13 лева -
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 19.11.2019г. до
14.01.2022г.; сумата от 39,80 лв.- обезщетение за забава за периода от 15.01.2022 г. до
18.01.2022 г.; сумата от 120 лв. -разходи при изискуем кредит.
3
По делото е допусната и приета съдебно- икономическа експертиза, която е
установила факта на усвояване на кредита, постъпилите суми за погасяване на същия,
спирането на плащанията и дължимият размер на непогасените задължения на ответника
към кредитната институция. В допълнително заключение вещото лице е отговорило
положително на въпроса налице ли е капитализиране на възнаградителната лихва в
главницата при извършване на направените преструктурирания на дълга, съгласно
сключените между страните споразумения. Размерите на дълга след приспадане на
капитализираните суми са дадени в два варианта при олихвяване на кредита с първоначално
договорения лихвен процент и при олихвяване на същия с прилагания от банката лихвен
процент, който е намалявал през процесния период. В съдебно заседание вещото лице
заявява позиция, че по-благоприятен за ответника се явява втория вариант на изчисления и
уточнява стойностите на възнаградителната лихва за времето 18.12.2019г.-14.01.2022г. и
обезщетението за забава за периода 19.11.2019г. до 14.01.2022г. в размер съответно на 3
613.86 лева- за възнаградителната лихва и 199.88 лева за обезщетението за забава.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като формира позиция, че в
случая следва да бъдат възприети стойностите, посочени във вариант втори на
заключението, поради което и коректните размери на изискуемите задължения към банката
са следните: главница- 28 355.29 лева, възнаградителни лихви за времето 18.12.2019г.-
14.01.2022г.- 3 613.86 лева, обезщетение за забава за периода 19.11.2019г. до 14.01.2022г.-
199.88 лева, обезщетение за забава за времето 15.01.2022г.-18.01.2022г.-31.51 лева.
Във връзка с направените възражения от процесуалните представители на
ответницата, че не са ангажирани доказателства, свидетелстващи за наличието на предходни
договорни отношения между страните следва да се посочи, че на първо място по делото е
представен договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016г., като съществуването
на такава облигационна обвързаност между ищеца и ответника се установява от всички
останали, приобщени по делото писмени доказателства, включително подписаните и
неоспорени като документи от името на ответницата споразумения, договор за ползване на
пакет “частно банкиране“ и най-вече нотариално заверено пълномощно от 21.05.2018г.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи служебно.
Преценката на неравноправния характер на дадена клауза трябва да се направи към момента
на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които страните са могли
да знаят към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
изпълнение на съглашението, тъй като договорната клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на самото изпълнение. В
случая кредиторът не се е възползвал от правото си едностранно да увЕ.чи лихвения
процент поради изменение на променливия лихвен индекс SOFIBOR съгласно предвидената
възможност на чл.3.3 и чл.4.3 от споразуменията, съответно чл.7 т.1 от общите условия. Не
се установява размерът на възнаградителната лихва да е увЕ.чаван от банката, като видно от
текста на споразуменията стойностите са посочени в проценти и същите само са намалявани
през процесния период. Нещо повече договорени са гратисни периоди- шестмесечен/по
първото/ и дванадесетмесечен/ по второто споразумение/ за издължаване на главницата по
кредита, като по време на тези периоди, съвпадащи включително с обявеното извънредно
положение лихви за забава не са начислявани. При това положение липсва основание
посочените разпоредби да се считат за неотговарящи на изискването за добросъвестност и
водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, съобразно формулировката на чл.143 от ЗЗП.
Съдът приема, че е налице анатоцизъм в сключените между страните споразумение за
обединяване на кредити от 25.05.2018г. и допълнително споразумение от 11.11.2019г.,
изразяващ се в добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената част от
4
главницата и последващото олихвяване на същите, видно от заключението на съдебно-
икономическата експертиза. Такава уговорка би била допустима между търговци, какъвто не
е настоящия случай.
В конкретния казус вземането за изтекли и неплатени лихви е било променено на
главница, върху която се начисляват лихви, водещо като последица до нищожност на
споразуменията в тази им част. При това положение искът за главница е основателен до
размера от 28 355.29 лева, посочен във вариант втори от заключението на вещото лице, като
за горницата над посочения размер до претендирания такъв от 28 656 лева следва да бъде
отхвърлен. Искът за възнаградителна лихва за времето 18.12.2019г.-14.01.2022г. е доказан до
сумата от 3 613.86 лева, като за разликата до претендирания размер от 3781.98 лева следва
да се отхвърли, дължимото обезщетение за забава за периода 19.11.2019г. до 14.01.2022г.
възлиза на сумата от 172.13 лева, независимо от установения от експертизата размер от
199.88 лева и при липса на заявено увЕ.чаване на претенцията, обезщетението за забава за
времето 15.01.2022г.-18.01.2022г. е 31.51 лева, до която сума претенцията е доказана, а за
разликата до претендирана такава от 39.80 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.10а ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По делото от ищеца
не са ангажирани доказателства за реално извършен разходи във връзка с обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. На клиента не е предоставена допълнителна
насрещна услуга, нито е направен разход, извън действията по управлението на дълга.
Предвид това неоснователен е искът за сумата от 120 лева такса разходи по изискуем
кредит, който следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 3241.03 лева по исковото производство и 741.63
лева по заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Ето защо на основание чл.422 вр. чл.124 ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес ***
съществуването на вземане на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул.„Московска“ № 19, представлявано от
изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов, за което има
издадени заповед № 165/20.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист № 287 от 25.01.2022г. по ч.гр.д. № 307/2022г., произтичащи от
споразумение за обединяване на кредити от 25.05.2018г. и допълнително споразумение за
преструктуриране от 11.11.2019г. за сумите: 28 355.29/двадесет и осем хиляди триста
петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ лева- неизплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 19.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 3 613.86/три хиляди шестстотин и тринадесет лева
и осемдесет и шест стотинки/ лева- договорна възнаградителна лихва за периода от
18.12.2019г. до 14.01.2021г., 172.13/сто седемдесет и два лева и тринадесет стотинки/ лева-
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 19.11.2019г. до
14.01.2022г. и 31.51/тридесет и един лева и петдесет и една стотинки/ лева- обезщетение за
забава за периода от 15.01.2022г. до 18.01.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.„Московска“ № 19 против Д. В. Д.,
5
ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че в полза на ищеца съществуват
вземания по издадени заповед № 165/20.01.2022г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 287 от 25.01.2022г. по ч.гр.д. №
307/2022г. за разликата над 28 355.29/двадесет и осем хиляди триста петдесет и пет лева и
двадесет и девет стотинки/ лева до първоначално предявената претенция за главница от
28 656/двадесет и осем хиляди шестстотин петдесет и шест/ лева, за разликата над
3 613.86/три хиляди шестстотин и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева-
договорна възнаградителна лихва за периода от 18.12.2019г. до 14.01.2021г. до сумата от
3781.98/три хиляди седемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ лева,
за разликата над 31.51/тридесет и един лева и петдесет и една стотинки/ лева- обезщетение
за забава за периода от 15.01.2022г. до 18.01.2022г. до първоначално заявения размер от
39.80/тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ лева, както и за сумата от 120/сто и
двадесет/ лева-разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19 направените в настоящото производство разноски в размер на
3241.03/три хиляди двеста четиридесет и един лева и три стотинки/ лева и разноските
направени в заповедното производство в размер на 741.63/седемстотин четиридесет и един
лева и шестдесет и три стотинки/ лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6