Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.09.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2398 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 273096 от 20.11.2017 г., постановено
по гр.дело № 14084/2014 г. на СРС, І Г.О., 24 състав, са отхвърлени
предявените от И.С.В., с ЕГН **********, С.И.С., с ЕГН ********** и К.И.С., с
ЕГН **********, със съд.адрес: ***, оф.10, субективно съединени искове с правно
основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът З.И.Р., с
ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“ Стрелбище“, ул.“ ******, партер, не е
собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с пл.№ 46, нанесен в кадастрален
лист Г-20-11-Б от планоснимачен район: Язовир Искър, в.з.Буков дол/ VІІ-121/,
неурегулирана територия с графична площ от 842 кв.м., при съседи: от
североизток- имот пл.№ 47, от югоизток- имот без пл.номер, югозапад- имот без
пл.номер, и северозапад- имот без пл.номер, като неоснователен и недоказан. С
решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.С.В., с ЕГН **********,
С.И.С., с ЕГН ********** и К.И.С., с ЕГН **********, да заплатят на З.И.Р., с
ЕГН **********, сумата от 805,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
Срещу решението на СРС, 24 с-в е постъпила въззивна жалба от И.С.В., С.И.С. и К.И.С.,
подадена чрез пълномощника им адв.С.С.. В
жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. В тази връзка ищците молят
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Не претендират присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник З.И.Р., чрез пълномощника си
адв.Н.Л. оспорва жалбата, по съображения
подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - не е постановено в
нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията
- постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му.
Обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо, поради следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че с
разрешително № Ф-1 от 18.06.1965 год., издадено от Началник на Окръжно
управление на горите-София, съгласно т.т.9 и 11 от 21-то Постановление на
Министерския съвет от 31.01.1963 год. и на основание протоколно решение № 1 от
16.06.1965 г. на комисията по
разпределение на земите е било дадено разрешително на Ф.Н.С., в уверение на
това, че на същата се предавало безплатно за вечно ползуване 0,66 декара земя,
г.с.София от горския фонд в м.“Буков дол“, отд.128б, яз.“ Искър“-стената, община Д.Пасарел- І РНС,
парцел № 47. В разрешителното изрично е посочено, че правото на вечно ползуване
на тези земи се запазвало и от наследниците при положение, че те продължават да
ги обработват, както и че раздадените земи можело да се използват само за
земеделски цели и върху тях не могат да се строят жилищни сгради. От
удостоверение за наследници с изх.№ 001477/16.11.2004 год., издадено от СО-
район „ Красно село“ се установява, че Ф.Н.С.е починала на 03.11.2004 год. и е
оставила за свои наследници по закон ищците по делото- И.С.В.-
съпруг, С.И.С.- син и К.И.С.-син.
Съдът приема, че съгласно диспозитивното начало в гражданския
процес, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, което
определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие. От волята
на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от
правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се
преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл. 124, ал. 1 от ГПК за наличие на правен интерес от
предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Разликата между
двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск
силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в
лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а
при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника
право, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава
по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск. Предметът на
доказване и при двата иска обаче е един и същ - ищецът следва да докаже
притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си
интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата
правна сфера, отричайки правата на ответника, и само ако установи наличието на
тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли
ответникът претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след
което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез
признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника. Следователно
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост
ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника
със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и
упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при
възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее
имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен
обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на
правния спор. Обстоятелството, че едно лице, поддържайки наличие на собствено
субективно право, е предявило отрицателен установителен иск с цел отричане
правата на ответника, не обръща доказателствената тежест. И при предявен
отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже наличието на собственото
си субективно право, което поддържа, че е нарушено или застрашено от
извънсъдебното поведение на ответника.
Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права/ на оригинерно
основание или по реституция/, ако отрече правата на ответника.
В
настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по
недопустим отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, с който се търси защита на едно несъществуващо право на
ползване на ищците върху процесния недвижим имот, поради отсъствие на правен
интерес от търсената съдебна защита. В процесния случай, ищците не установяват
по несъмнен начин наличие на свое съществуващо и защитимо право на ползване
върху процесния недвижим имот, което се оспорва, което да обосновава правния им
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу
ответника по делото. Съдът намира, че ищците нямат интерес от търсената в
процесния случай съдебна защита, тъй като самите те се позовават в
обстоятелствената част на исковата молба не на свое право на ползване, а на
предоставено на тяхната наследодателка Ф.Н.С. и запазено в тяхна полза право на
ползване върху процесния недвижим имот, по силата на разрешително № Ф-1 от
18.06.1965 год., издадено от Началник на Окръжно управление на горите-София, с
което е предаден бъзвъзмездно за вечно ползване на тяхната наследодателка Ф.Н.С., процесния недвижим имот, на основание
т.9 и т.11 от 21 ПМС от 31.01.1963 г. Съгласно разпоредбата
на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на
ползване върху предоставената за ползване земеделска земя по 21 ПМС се прекратява, освен ако ищците са реализирали процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл няма нито твърдения от страна на ищците, нито доказателства
по делото. Неоснователен
е довода на ищците, че правата им на ползватели върху процесния недвижим имот
са се запазили, т.е., че в случая имат защитим от закона интерес, който да
обуславя правото им да се намесят в правната сфера на ответника, като предявят
срещу него отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ, правото на ползване на трети лица върху
земеделски земи, учредено с актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратява с влизане в сила на
закона. По изключение, в разпоредбата на § 4а и на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ е предвидена възможността ползвателите
да изкупят предоставената им земя при определени условия, размери и срокове.
Само ако е упражнил правото си на изкупуване, ползвателят има противопоставимо
на бившия собственик право върху конкретния имот, което може да брани в един
исков процес, а неговата защита следва да се ограничи само в рамките на
противопоставимите му права /така задължителното за приложение от съдилищата
Тълкувателно решение № 9/07.11.2012г. по тълк.дело № 9/2012 г., ОСГК на ВКС/.
Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай ищците, респективно тяхната
наследодателка не са упражнили правото си на изкупуване на процесния недвижим
имот по реда на § 4а и на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ,
за който твърдят, че имат запазено право на ползване, по силата на посоченото
по-горе разрешително от 18.06.1965 год. В случая не се установява, ищците/
респективно тяхната наследодателка/, като заварени ползватели на процесния
недвижим имот, попадащ в земи по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, да са трансформирали правото
на ползване в право на собственост върху него. Правата на заварените
ползватели, които са получили имотите по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратяват
с влизане в сила на закона- § 4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Изключението е, че земята може
да остане в ползвателите, ако осъществявят условията на § 4а и на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. В случая ищците,
като заварени ползватели на процесния недвижим имот, не се позовават на права
по § 4а или на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради което за същите липсва правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника по
делото. От друга страна ищците/ респективно тяхната наследодателка/, които и
към настоящия момент се легитимират само и единствено с право на ползване върху
процесния недвижим имот, по отношение на които учреденото по 21 ПМС право е
прекратено по силата на ЗСПЗЗ, не могат да търсят защита на твърдяното от тях
право на ползване върху процесния недвижим имот, поради което за същите липсва
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
срещу ответника по делото. Наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на
иск и обуславя допустимостта на производството по предявения установителен иск
/чл.124, ал.1 от ГПК/. Съдът следи служебно за
наличието й по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен
интерес предявеният иск е недопустим.
В
настоящия случай, поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато е
наличието на правен интерес, образуваното исково производство е недопустимо. От
същия порок страда и постановеното по това производство съдебно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.1 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като
прекратява делото.
Поради изложените съображения за недопустимост на
обжалвания съдебен акт и на основание чл.270,
ал.3, изр.1 от ГПК решението на Софийския районен съд следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, а производството по делото - прекратено.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и
дължими разноски за въззивното производство в размер на сумата от 350 лв.- уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за
правна защита и съдействие от 27.11.2018 год. На въззивниците- ищци по делото,
разноски за въззивното производство не се дължат.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 273096 от 20.11.2017 г., постановено по гр.дело № 14084/2014 г. на СРС, І Г.О., 24 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от И.С.В., с ЕГН **********, С.И.С., с ЕГН ********** и К.И.С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес: ***, оф.10, субективно съединени искове с
правно основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът З.И.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“ Стрелбище“, ул.“ ******, партер, не е
собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с пл.№ 46, нанесен в кадастрален
лист Г-20-11-Б от планоснимачен район: Язовир Искър, в.з.Буков дол/ VІІ-121/,
неурегулирана територия с графична площ от 842 кв.м., при съседи: от
североизток- имот пл.№ 47, от югоизток- имот без пл.номер, югозапад- имот без
пл.номер, и северозапад- имот без пл.номер, като неоснователен и недоказан, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА
И.С.В., с ЕГН **********, С.И.С., с ЕГН ********** и К.И.С., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 10, да
заплатят на З.И.Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“ Стрелбище“, ул.“
******, партер, на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 350 лв./ триста и петдесет лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски/адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.