Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н.Г., като разгледа гр.д.
№ 1010 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК
във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано е по постъпила молба от Т.М.П. и Г.Т.П. за допускане на развод по взаимно съгласие.
Молителите желаят прекратяване на
сключения между тях на 22.03.2003 г. граждански брак. Към молбата са приложили
споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на брака.
В съдебно заседание молителите поддържат
искането за развод по взаимно съгласие и молят постигнатото между
тях споразумение да бъде утвърдено, като сочат, че са първоначално посочената
от тях издръжка за детето М.Т. от 150,00 лв. е под минимално установения в
страната размер, поради което молят съдът да счита, че споразумението е
постигнато за сумата от 152,50 лв.
Съдът, след като обсъди направените доводи
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за сключен граждански
брак, издадено от Община В. въз основа на акт за граждански брак №
39/22.03.2003 г. се установява, че на
22.03.2003 г. Г.Т.П. и Т.М. Т. са сключили
граждански брак в гр. В., като съпругата е приела да носи фамилното име П..
От брака си молителите имат две
ненавършили пълнолетие деца – Т.Г.Т., родена на *** г., и М.Г.Т., родена на ***
г., което се установява от приетите по делото заверени преписи от удостоверения
за раждане, издадени съответно въз основа на акт за раждане № 625/27.10.2003 г.
и акт за раждане № 474/14.08.2008 г., съставени в гр. Враца.
С оглед на така възприетото от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за развод по
взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като
същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях
в молбата и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което
съдът не следва да ги издирва.
По делото е представено споразумение по
чл. 51 СК, с което съпрузите уреждат личните и имуществени си отношения след
прекратяване на брака, както и упражняването на родителските права спрямо
непълнолетните деца, местоживеенето и издръжката им. След като извърши проверка
на представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
охранява интересите на непълнолетните деца, поради което следва да бъде
утвърдено с решението.
От изложеното по-горе може да се направи
извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно
съгласие и прекратяване на брака между Т.М.П. и Г.Т.П..
Съпрузите са постигнали споразумение
разноските, направени в процеса, да останат в тежест и на двамата, като
дължимата се държавна такса върху издражката – да се поеме от съпруга Г.Т.П..
При образуване на делото страните са представили доказателство за внесена
държавна такса в размер на 40,00 лв., като 25,00 лв. от нея е дължимата сума за
образуване на производството. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода, като
всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Враца сумата от 12,50 лв., като се отчита
надвнесената сума от 15,00 лв. при образуване на делото.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Т.П. следва да бъде осъден да заплати сумата от 177,80 лева,
представляваща държавна такса в размер на 2% върху тригодишните платежи за
издръжката на непълнолетното дете М.Г.Т. и до навършване на пълнолетие на
детето Т.Г.Т..
Така мотивиран и на основание чл.
330 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Т.М.П. с
ЕГН ********** и Г.Т.П. с ЕГН **********, сключили
граждански брак на 22.03.2003 г. в гр. В., за което е съставен акт за
граждански брак № 39/22.03.2003 г. в гр. В..
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между Т.М.П. с ЕГН
********** и Г.Т.П. с ЕГН ********** споразумение по
чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
2.
Местоживеенето на родените от брака деца Т.Г.Т. с ЕГН **********
и М.Г.Т. с ЕГН: ********** ще бъде при майката Т.М.П. с ЕГН **********.
3. На бащата Г.Т.П. с ЕГН ********** се
определя следният режим на лични отношения с децата - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с
преспиване в дома на бащата, както и всякога, когато страните се разберат и
децата поискат, както и един месец през лятото (юли или август), който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
4. Бащата Г.Т.П. с ЕГН ********** ще заплаща на
детето Т.Г.Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/ и на детето М.Г.Т. с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 152,50
/сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/ чрез тяхната майка и законен
представител Т.М.П. с ЕГН **********,
считано от 21.05.2020 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
5. Семейното жилище, находящо се в гр.В., ж.к……
се предоставя за ползване на съпруга Г.Т.П. с ЕГН **********.
6. Двамата съпрузи са трудоспособни, могат да
се издържат от доходите си и след прекратяване на брака няма да си дължат
издръжка един на друг.
7. След прекратяване на брака съпругата Т.М.П.
ще носи предбрачното си фамилно име Т..
ОСЪЖДА Г.Т.П. с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Р.гр. В. сумите, както
следва:
- съгласно чл. 6, т. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в
размер на 12,50 лв., представляваща
окончателна държавна такса при допускане на развода;
- съгласно чл. 7, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер
на 177,80 лв., представляваща държавна такса в размер на 2% върху
тригодишните платежи за издръжката на непълнолетното дете М.Г.Т. и до
навършване на пълнолетие на детето Т.Г.Т..
ОСЪЖДА на осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК Т.М.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Р. с. гр. В. сумата в размер на 12,50 лв., представляваща окончателна държавна такса при допускане
на развода.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: