Решение по дело №2518/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262033/23.6.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2518 по описа на Варненски районен съд за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от „Ю.” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, *срещу Д.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 118.85 лева, представляваща стойност за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за клиентски номер *, сключен между ответника и „Б. Т. К.“ ЕАД, начислени за периода 22.02.2018 г. – 21.07.2018 г., които вземания са прехвърлени от страна на „Б. Т. К.“ ЕАД в полза на „С. Г. Груп“ООД, с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от своя страна е прехвърлило вземането на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *, с Договор за цесия от 01.10.2019 г., за които суми по ч. гр. д. № 16550 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 262581/ 23.12.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.

         В исковата молба се твърди, че между „Б. Т. К.“ ЕАД и ответника е сключен Договор за договор * от дата 09.05.2017 г. с който са предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер * по избран тарифен план „*”, с месечна абонаментна такса 7.99 лева за срок от 24 месеца. Между страните е сключено и и допълнително споразумение за предоставяне на интернет услуги, при цена от 15.80 лв. на месец, и цифрова телевизия при такса от 22.99 лв. За периода 22.02.2018 г. – 21.07.2018 г. уговорените услуги са потребени от ответника, но са останали незаплатени. Поради неизпълнението договорът за далекосъобщителни услуги е развален. Твърди се още, че процесните вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор „Б. Т. К.“ ЕАД, в полза на „“С. Г. Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от своя страна е прехвърлило вземането на „Ю.“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.

Ответникът – Д.Ф.Й., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва валидността на извършените цесии. Възразява и срещу надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, а също и срещу надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Възразява срещу твърденията за възникнала облигационна връзка между ответника и „Б. Т. К.“ ЕАД, относно неизправността на длъжника по двата договора. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа

и правна страна:

 

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 16550/ 2020 г. на ВРС.

Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури, вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни услуги.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума; наличието на валидно облигационно правоотношение между „Б. Т. К.“ ЕАД и ответника, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни услуги и договор за лизинг, по който доставчика е изправна страна; доставката на далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лизинговата вещ, въз основа на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на търсените цена, лизингови вноски и неустойка; настъпване изискуемостта на задълженията.

         В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

На първо място,

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

            Исковете са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 17906/ 2019 год. на ВРС.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

         Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

В настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства, обстоятелството, че между „Б. Т. К.“ ЕАД, в качеството му на цесионер и „С. Г. Груп“ ООД в качеството му на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника в размер на 118.85 лева.

Същото вземане е прехвърлено от новия кредитор към ищцовото дружество, видно от приобщения на л. 17 договор за цесия от 01.10.2019 г.

Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника.

В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба. Независимо от последното, настоящия състав приема цесията за редовно съобщена на длъжника с получаването на преписа от исковата молба с приложеното към същата уведомление за цесия, а именно - на 25.02.2021 год. (съгласно съобщение на л. 47), което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС, Решение № 123/ 24.06.2009г., по т. д. №12/ 2009 г. на ВКС, II т.о., определение № 987/ 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/ 2011 г. на ВКС).

На следващо място, цедираното вземане, произтича от сключени между ответника и „Б. Т. К.“ ЕАД договори, както следва: допълнително споразумение към договор от 07.03.2017 год. за предоставяне на далекосъобщителни услуги – интернет и телевизионна услуга, сключено за срок от 24 месеца, при месечни абонаментни такси съответно в размер на 15.80 лв. с ДДС и 22.99 лв. с ДДС; договор от 09.05.2017 г. за предоставяне на мобилна услуга, по плана *, при месечна абонаментна цена от 7.99 лева, също за срок от 24 месеца. Падежът за заплащане на задълженията по всяко от съглашенията е 22- ро число на месеца.

С подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси и цени на други услуги, при описаните условия. До колкото предмет на спора е вземания единствено за абонаментни такси, ирелевантен в случая е начина на отчитане и фактуриране останалите предоставени услуги – разговори, кратки съобщения, уведомяване за просрочено задължение и др. На датата на сключване на договора за мобилни услуги, абоната е запознат и с общите условия на оператора, видно от приобщената на л. 25 декларация от 09.05.2017 г.

Следователно, за ответника е възникнало задължението за заплащане стойността на абонаментните такса и ползваните услуги, съгласно представените договори. А, сама по себе си, установената с експертно решение неработоспособност, не е в състояние да обоснове извод за неразбиране съдържанието на подписаните от ответника договори. 

С оглед, релевираното с отговора възражение за недължимост на част от вземанията, поради погасяването им по давност, следва да бъде отбелязано следното:

Заплащането на стойността на мобилни и цифрови услуги съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД (в този смисъл ТР № 3/ 18.05.2012 г. по т. д. № 3/ 2011 год. на ОСГК на ВКС), като вземането се погасява с тригодишна давност. В случая, искът се счита за предявен от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 год., поради което и всички вземания с настъпил падеж преди 22.12.2017 год. следва да се приемат за погасени по давност. В случая, всички задължения са с падеж след м. февруари 2018 г., поради което и следва да се приеме, че вземанията по процесните фактури не са погасени по давност.

Ответникът не ангажира доказателства, установяващи погасяване на задълженията си по процесните договори за мобилни и цифрови услуги.

Ето защо, следва да се приеме, че предявения установителен иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които възлизат на 205 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 205 лв. – разноски в настоящото производство.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сума в общ размер на 118.85 лв. (сто и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща стойност за потребени и незаплатени цифрови и мобилни услуги по договори от 07.03.2017 г. и 09.05.2017 г., за клиентски номер *, сключени между ответника и „Б. Т. К.“ ЕАД, начислени за периода 22.02.2018 г. – 21.07.2018 г., които вземания са прехвърлени от страна на „Б. Т. К.“ ЕАД в полза на „С. Г. Груп“ООД, с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от своя страна е прехвърлило вземането на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *, с Договор за цесия от 01.10.2019 г., за които суми по ч. гр. д. № 16550 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 262581/ 23.12.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Д.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ю.” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 205.00 (двеста и пет) лева, представляваща извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Д.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ю.” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 205.00 (двеста и пет) лева, представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Присъдените суми могат да се заплатят от ответника на ищеца, по следната банкова сметка ***: ***, банков код: *.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: