Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 20. 01. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
януари през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4379 по
описа за 2015 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата М.С.Н. *** за сумата от 1 223, 72 лв., от които 1 046, 72 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2012
год. до 28. 02. 2015 год.
и сумата 177, 00
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 03. 2012 год. до 24. 03. 2015
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с определение, постановено по ч. гр. д. № 1660/ 2015 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че в срока по чл. 414
от ГПК същата е депозирала
възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за
установяването на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена
топлинна енергия срещу ответницата за неин
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в ***, ап. 4, с аб. № 13007. Твърди се, че основанията, обстоятелствата
и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./.
Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за
ответницата важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответницата/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението
на ответницата за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала
в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата
е ползвала
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 01. 2012
год. до 28.02.2015
год., видно от ч. гр. д. № 1660/ 2015 год.
по описа на Плевенския районен съд и не е погасила
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответницата е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата вземането
за сумата 1 223, 72
лв., от които 1 046, 72
лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2012 год. до 28. 02. 2015 год.
и сумата 177, 00
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2012
год. до 24. 03. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 12.
01. 2016 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на
предявените от „Топлофикация- Плевен” ЕАД искове както следва: размерът на иска
за установяване вземането на дружеството за доставена и незаплатена топлинна
енергия е намален на сумата от 836, 46 лв., а размерът на иска за установяване
вземането на дружеството за лихва за забава е намален на 113, 52 лв.
Ответницата
М.С.Н. *** ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Третото
лице „Техем сървисис” ЕООД гр. София не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1660/ 2015 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество, исковата
молба е основателна.
Видно
от приложената справка, издадена от Служба по вписванията гр. Плевен, че след
извършена публична продан и постановление за възлагане на 16. 01. 2012 год. ответницата
М.С.Н. е придобила недвижим имот, находящ се в ***, вследствие което е станала абонат
на „Топлофикация- Плевен” ЕАД с абонатен № 13007. Възражението на ответницата,
че между страните не съществувало облигационно правоотношение поради липсата на
индивидуален договор, не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите /така опр. № 1200- 2013-
ІІІ г. о/. В случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен са публикувани
в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и
същите обвързват ответницата като приобретател на процесния топлоснабден имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия
член/. За установяване на задълженията на ответницата към ищцовото дружество по
делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и справка за разпределение на топлинна енергия за процесния
период, издадени от „Техем сървисис” ЕООД гр. София. Изготвено е заключение и
от съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно. От същото е видно, че ответницата дължи
на „Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен сумата от 1 046, 72 лв. за
консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2012 год. до 28. 02. 2015
год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на 177, 00 лв. При
определянето на размера на задължението на ответницата М.С.Н. обаче следва да
се съобрази направеното от същата възражение за изтекла погасителна давност.
Това възражение съответствува на основните положения, дадени в тълкувателно
решение № 3 от 18. 05. 2012 год. по т. д. № 3/ 2011 год., ОСГТК, според което
вземанията на топлофикационните дружества представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111 б. „в” от ЗЗД и за тях важи кратката тригодишна давност.
Оттук следва изводът, че за периода преди 15. 04. 2012 год. вземанията на
ищцовото дружество към ответницата за главница и мораторна лихва са били
погасени по давност и същите не могат да бъдат присъждани. Остават да се дължат
сумите за ползвана топлинна енергия и лихви за забава за периода три години
назад преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК /15. 04.
2015 год./. Общият размер на задължението за този период е 949, 98 лв., от
които 836, 46 лв. главница и 113, 52 лв. лихва за забава.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 949, 98 лв.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 112, 56 лв. съобразно уважената
част от вземането, както и направените в настоящия процес деловодни разноски в
размер на 195 лв. Съдът счита, че на ищеца не следва да
се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.,
доколкото няма надлежни писмени доказателства за превеждането на дължимата се
по договора за правна помощ и съдействие сума по банков път.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.С.Н. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
Източна индустриална зона № 128, представлявано от ***
В.В., сумата
от 949, 98 лв., от които 836, 46 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна
енергия за
периода от 15. 04. 2012
год. до 28.
02. 2015 год. и 113,
52 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 02. 06.
2012 год. до 24. 03. 2015
год., ведно със законната лихва върху главницата от 836, 46 лв., считано от 15. 04.
2015 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.С.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
Източна индустриална зона № 128, представлявано от *** В.В., сумата от 112, 56 лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство съобразно уважената
част от вземането, както и сумата от 195,
00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: