Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №8919 по
описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът Я.Т.Д.
твърди, че на 15.07.2016 г. е бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1 вр.
чл.201 вр. чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, както
и че на същата дата му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 5000,00 лв. Сочи, че на 28.12.2016 г. по случая бил внесен
обвинителен акт, били проведени няколко съдебни заседания, като производството
по НОХД №9/2017 г. по описа на СРС, 13 състав, приключило на 25.05.2017 г. с оправдателна присъда. По протест на
наблюдаващия прокурор е образувано ВНОХД №956/2017 г. по описа на САС, 6 състав,
по което е постановено на 21.02.2018 г. решение, с което е потвърдена
първоинстанционната оправдателна присъда, влязло в сила на 17.04.2018 г.
Ищецът
поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при ответника в
рамките на описаното наказателно производство е бил незаконосъобразно обвинен в
извършване на тежко умишлено престъпление – за нанесени на управляваното от
него търговско дружество вреди в размер на 1 263 319,49 лв. Заявява,
че в резултат на повдиганите му обвинения и наказателното преследване от
разследващите органи и тези на П.е претърпял и продължава да търпи болки и
страдания. Наказателното производство против него продължило 1 г., 10 мес. и 2
дни, като е оставило траен негативен отпечатък върху физическото и психическото
му здраве, авторитетът и доброто име, с които се ползвал в обществото и сред
бизнес партньорите му, бил сринат. Поддържа, че множеството медийни публикации,
свързани с наказателното производство срещу него, му създали емоционални,
психически и психологически терзания – неудобство, безпокойство, срам от
колеги, бизнесмени, познати и семейство. В резултат на обвинението поведението
му се променило – от бодър и витален, станал затворен и вглъбен в себе си
човек, започнал да избягва публични изяви, отношението на познатите му се
променило, настъпило отчуждение и разрив в отношенията му с жената, с която
живеел, започнал да изпитва притеснение и за дейността си, част от
международните му партньори преустановили контактите му с него, стигнало се и
до разстройство на здравето му. Счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от 60 000,00
лв., поради което претендира тази сума. Ищецът твърди още, че е претърпял и
имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него наказателно производство и незаконосъобразно
повдигнатото му обвинение, представляващи заплатена адвокатска защита, в общ размер
на сумата от 5000,00 лв., поради което претендира и тази сума, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът
П.на Република България в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на сочената от ищеца оправдателна присъда, както и
наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените
от ищеца вреди, както и наличието на влязла в сила оправдателна присъда.
Оспорва и претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира и
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в наказателното производство.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявените
искове са с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав намира, че не са
предявени искове по чл.2б ал.1 ЗОДОВ. Изложените в исковата молба фактически
обстоятелства не водят до този извод, а цялостният прочит сочи, че са
предявени само искове по чл.2 ал.1
т.3 пр.1 ЗОДОВ,
основани на твърденията за
незаконно обвинение, по което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда. Част от основанието на този иск е и
продължителността на наказателното производство и продължителността на
извършените с участието на ищеца
процесуални действия, които обстоятелства са част от преценяваните от съда
критерии при определяне на дължимостта и размера на обезщетението за
неимуществени вреди /в този смисъл е и
практиката на ВКС – решение №358/16.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г. на ІV ГО на ВКС, решение №57/09.02.2016 г. по гр.д. №4641/2015 г. на ІV ГО на ВКС, решение №16/17.05.2017 г. по гр.д. №2686/2016 г. на ІІІ ГО на
ВКС и
др./. Продължителността на
наказателното производство е и част от основанието на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ. Не може да се приеме
обаче, че това дава право на две самостоятелни обезщетения за вреди за
увреденото лице - такива по чл.2 ал.1 т.3 и такива по чл.2б ал.1. Противното би означавало,
че вредите от един и същи увреждащ факт /продължителността на наказателното
преследване/ биха се обезщетили двукратно. Следователно, основанието на иска за
вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
поглъща основанието на иска по
чл.2б ал.1 ЗОДОВ,
така както поглъща и основанието на иска по чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ - така т.13 от ТР №3/22.04.2004 г. на ОСГК на. Ето защо следва да се заключи, че претенцията за обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ поглъща тази по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, поради което не се касае
до два предявени иска, а само до един такъв – по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
При
предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да
ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за
имуществените вреди следва да докаже, че имуществото му е намаляло с определена
сума чрез действителното извършване на разхода.
По делото
не се спори, че ищецът е привлечен като обвиняем на 15.07.2016 г. за престъпление
по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, както и че на същата дата му е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000,00 лв. Не е спорно, че с
прокурорски постановление от 13.09.2016 г. и 21.11.2016 г. разследването е
предявено на ищеца.
Не се
спори между страните, че на 30.12.2016 г. Софийска градска П.е внесла
обвинителен акт в Софийски градски съд, въз основа на който е образувано НОХД №9/2017
г., НО, 13 състав. С разпореждане от 23.01.2017 г. съдията-докладчик е насрочил
делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени общо 5 съдебни заседания -
съответно на датите 16.02.2017 г., 13.03.2017 г., 03.04.2017 г., 15.05.2017 г. и
25.05.2017 г., на които ищецът се е явявал лично.
С присъда
от 25.05.2017 г. по НОХД №9/2017 г. по
описа на СРС, НО, 13 състав, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му
от СРП обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл.203 ал.1
вр. чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 НК. Присъдата е протестирана от прокурор при Софийска градска
прокуратура, въз основа на който е образувано ВНОХД №956/2017 г. по описа на
САС, 13 състав. С постановеното по въззивното дело решение от 21.02.2018 г.
въззивният съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд, което решение
не е обжалвано или протестирано, т.е. описаната по-горе присъда е влязла в
законна сила.
Съгласно
чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, причинени от обвинение
в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно
разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №5/2013
г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за
вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само
в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради
липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка,
когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези
на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези
искове е П.на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните
органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са
причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на
вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение
на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал
риска, в конкретния случай - П.на РБ.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен
наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая
безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително
настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д.
№3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
По иска за неимуществени вреди:
Размерът
на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за
справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,
обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с
конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост.
Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното производство,
тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които
е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските
права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на
ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението
на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата,
честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От
правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на
обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума
на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС;
Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са
нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото производство, че
ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно производство е
понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни преживявания,
като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното си
бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да създаде силни
негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната възможност да понесе
предвидената в закона наказателна репресия, а и относно възможността това да
повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите роднини, приятели и
въобще с всички, с които има социалния
контакти.
От показанията
на свид. Л.С.се установява, че след 2009 г. ищецът е бил търсен от различни
служби на МВР, в офисите на едно от дружествата е бил извършен обиск и са били
иззети документи, започнали са финансови ревизии на всичките му дружества,
загубил е много бизнес партньори, като същата година е получил инсулт и
здравословното му състояние се е влошило. Свидетелят сочи още, че всичко това е
било причина за влошаване на отношенията между двамата, развели са се и е
приключил съвместния им бизнес, а процесното наказателно производство е съсипало
здравето на ищеца. По медиите постоянно се е писало за процесното наказателно
дело, преживял е всичко много тежко.
От
показанията на свид. М.М.се установява, че след края на 2009 г. ищецът е имал
здравословни проблеми, бил е в болница, бил е притеснен, тъй като са иззели
компютри от офиса му, след което постепенно е прехвърлил бизнеса на синовете
си. Свидетелят сочи още, че през 2010 г. – 2011 г. отношенията със съпругата му
са се влошили и са се разделили, а към настоящия момент не се е възстановил
здравословно – затворен е в себе си.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги цени при
условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото,
като има предвид възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на
делото. Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни,
изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са
житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент.
Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на
воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира
показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им за нарушаване на
здравословното състояние на ищеца, тъй като същите не са годни доказателствени
средства да установят причинно–следствената връзка между влошеното здраве и
повдигнатото и поддържано обвинение, а и същите свидетелстват за влошаване на
здравословното състояние на ищеца отпреди привличането му като обвиняем, т.е.
извън процесния период. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели и в частта за сочения разрив в отношенията с жената, с която е живял,
доколкото и двамата свидетели сочат отново период, извън процесния.
Представени
са още извадки от статии във вестници, годишни данъчни декларации, справки за
образувани и водени наказателни производства срещу ищеца, справка от Софийска
градска прокуратура, от която се установява, че през периода 01.12.2016 г. –
01.12.2017 г. П.на Република България не
е разпространявала информация за внесен срещу ищеца обвинителен акт, както и
справки от ТР при АВп.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно наличието на
оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и в сила същият
е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Наказателното
производство срещу него в двете му фази е продължило в период от 15.07.2016 г.
- 17.04.2018 г. или 1 г., 10 мес. и 2 дни. Следователно категорично може да се
приеме, че този период не надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на
ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл не е нарушено правото на ищеца за справедливо и
публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е
бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление против собствеността
по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за което е предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ от десет до двадесет години.
Наложено му е била мярка за неотклонение „парична гаранция“.
При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните по делото
писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато
обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото
чувство за справедливост, чест и достойнство, предвид името му обществото на
специалист и бизнесмен, обидата от приетите във връзка с наказателното производство
действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“, обстоятелството, че е изпитвал стрес
и срам във връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал
необщителен и се е отдръпнал от своите приятели и познати, но и че по делото не
се установи при условията на пълно и главно доказване повдигнатото обвинение да
се е отразило на професионалната му дейност.
Обстоятелството дали досъдебното
производство е било съпроводено от подробно медийно отразяване, което е
представило ищеца в негативна светлина и е създало усещане в обществото за
неговата виновност, също следва да бъде взето предвид от съда при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. От
представените по делото доказателства обаче не се установява процесното
наказателно производство да е било обект на подробно медийно отразяване,
тъй като представените извадки от вестници, описващи съпричастност на търговски
дружества, в които ищецът участва, към
т.нар. дело „Октопод“ касаят период отпреди привличането на ищеца като обвиняем, т.е.
извън процесния.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 10 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
По иска за имуществени
вреди:
Вземането
на ищеца за имуществени вреди не се поглъща от това за неимуществени вреди, а
се определя на основание на реално претърпените вреди, тоест на доказаното
намаляване на актива на имущественото на ищеца, като такива вреди могат да
бъдат направени разноски по наказателно дело, по което е постановена
оправдателната присъда. На обезщетение подлежат само действително претърпените
вреди т.е. действително разходените суми. В обобщение, разноските, извършени в
наказателното производство, подлежат на репариране, тъй като са пряка и
непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинението.
В
конкретния случай по делото е приет договор за правна защита и съдействие №653228
от 26.07.20016 г. по ДП №21/2014 г. за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 5000,00 лв.
Досежно
заплатените суми за защита по процесното НОХД в общ размер на сумата от 5000,00
лв. е релевирано възражение за прекомерност. Съгласно ТР №1/2017 г. на СОГК на
ВКС, когато
ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение
за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на
обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия
и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В
случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния
и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест
на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с
неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. С оглед на минималните размери,
определени с разпоредбите на чл.13 ал.1 т.4 и чл.14 Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, и с оглед фактическата
и правна сложност на делото следва да бъде намалено до размера на сумата от
3000,00 лв..
Поради изложеното,
съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на
сумата от 3000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на сумата от 2,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 416,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ищеца и адв. Павел Б., и адв. Б., според което ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата 3000,00 лв. Съгласно ТР
№6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата
и правна сложност на делото следва да бъде намалено до минималния размер или
сумата от 416,00 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на Я.Т.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 10
000,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение
в извършване на престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр.
чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с
влязла в сила на 17.04.2018 г. присъда по НОХД №9/2017 г. по описа на СГС, НО,
13 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 60 000,00 лв., сумата от 3000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2018
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №653228 от 26.07.20016 г. за защита в наказателното
производство по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1
вр. чл.201 вр. чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с
влязла в сила на 17.04.2018 г. присъда по НОХД №9/2017 г. по описа на СГС, НО,
13 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 418,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: