Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 02.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря Велислава Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 42 по описа за
2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение № 2360 от 26.11.2019 г. на
Районен съд – гр. П., постановено по гр.д. № 6167/2019 г., е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Х. А.Х. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминацията да се признае за установена пряка дискриминация в Затвора – П.
по отношение на Х.А.Х., а именно, че в периода 15.03.2013 г. – 15.10.2013 г. в
качеството му на изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ му е
нарушено правото на тайна кореспонденция чрез контролирането на същата, като е
предавана и приемана в отворен вид от служителите на надзорно охранителния
състав на Затвора – П., в сравнение с лишените от свобода, които не са родени в
гр. И., изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор без право на замяна“ при
същите условия и обстоятелства през същия период.
В жалбата са изложени оплаквания, че
решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като районният съд не е осигурил равенство и състезателност на
страните – ищецът по време на заседанието е бил с белезници, а представителят
на ответника не е бил с белезници. Жалбоподателят счита първоинстанционното
решение за неправилно и необосновано, тъй като решаващият съд не е обсъдил
доказателства по делото, а други е изопачил. Счита също така, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон, след скато районният съд е осъдил
ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответника, без последният да
е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Претендира отмяната на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ изразява становище за нейната неоснователност и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез пълномощника юрк. П.П..
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и наведените от страните доводи, настоящият
състав на П.ски окръжен съд намира жалбата за допустима и неоснователна,
предвид следните съображения:
Ищецът Х.А.Х. твърди, че ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е нарушил правото му на равно
третиране по признак „лично положение“,
като изтърпяващ наказание в Затвора – гр.П., изразяващо се се получаване на
разпечатана кореспонденция в периода 15.03.2013 г. до 15.10.2013 г., в
сравнение с начина на получаване на кореспонденцията от лишените от свобода в
Затвора – гр. Л., където същата не е била разпечатвана предварително, а това е
осъществявано пред тях. Претендира да бъде установена дискриминация спрямо него
по защитения признак „лично положение“.
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.
Ответникът оспорва
основателността на исковата претенция.
По делото е безспорно
установено, че ищецът-въззивник е осъден на доживотен затвор без право на
замяна, като през процесния период е пребивавал в Затвора – гр. П., където се
намира и понастоящем.
Не е било спорно също
така обстоятелството, че през този период, както ищецът, така и другите лишени
от свобода в Затвора – гр. П. са получавали и изпращали кореспонденция.
От събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства се установява, че в
рамките на процесния период кореспонденцията в Затвора – гр. П. е получавана и
предавана от лишените от свобода в отворен плик, като разпитаният свидетел е
заявил, че по време на престоя му в Затвора – гр. Л. и Затвора – гр.В. е
получавал кореспонденцията в затворени пликове и същата е била отваряна в
негово присъствие.
При така установеното от фактическа страна,
въззивната инстанция приема от правна страна следното:
За да се гарантира
установената в чл. 2 от ЗЗДискр. цел на закона – да се осигури на всяко лице
правото на равенство пред закона и равенство в третирането, чл. 4, ал. 1 от
същия закон забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
общесттвено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно легалната
дефиниця, дадена в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всякщо
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. От тази редакция на нормата се налага извод, че
други лица в сходна ситуация са третирани по-благоприятно от дискриминираното
лице именно поради отсъствието при тях на признака, въз основа на който това
лице е било дискриминирано.
В настоящия случай
ищецът сочи като признак, на който се основава претендираната от него
дискриминация от страна на ответника, личното си положение на лишен от свобода
в Затвора – гр. П.. Същевременно навежда твърдения в съдебно заседание пред
районния съд, че както самият той, така и другите лишени от свобода в същия
затвор, т.е. за за които е налице същият
признак, през процесния период са получавали и предавали кореспонденцията си
разпечатана, който факт е установен по делото от събраните гласни доказателства.
Следователно ищецът не сочи личен
признак, който да го отличава от останалите лица, лишени от свобода,
изтърпяващи наказание в Затвора – гр. П..
Настоящият съдебен състав счита, че
наведените от ищеца твърдения за това, че адресната му регистрация в гр.И. е
предпоставила изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора – гр.П., а не в
Затвора – гр. Л., където би получавал кореспонденцията си неразпечатана, не
обосновават извод за посочен от него друг признак, по който е бил
дискриминиран. Самият ищец е заявил, че с оглед личното му положение на лишен
от свобода, съпоставката следва да се направи между сочените два затвора, т.е. по-неблагоприятното третиране в случая да бъде
установено при сравняване начина на получаване на кореспонденцията от лишените
от свобода в Затвора – гр. П. и Затвора – гр. Л..
В тази връзка следва да бъде посочено,
че по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това, в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в чл.
4, ал.1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци. Следователно то не представлява
дискриминация по признак лично или обществено положение /Решение №
244/14.08.2012 г. на ВКС по гр.д. № 777/2011 г., IV г.о., ГК/.
Предвид гореизложените съображения, въззивната
инстанция приема, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне,
както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Въззиваемата страна е претендирала
разноски за юрисконсултско възнаграждение и с оглед изхода на спора следва да й
бъдат присъдени такива, които съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК, П.ският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2360 от 26.11.2019
г. на П.ски районен съд, постановено по гр.д. № 6167/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.А.Х.,
с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
С. сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: