Решение по дело №1116/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на РИОСВ Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. П., против Решение № 17/25.03.2024г., постановено по НАХД № 17/2024г. по опис на Районен съд гр. Царево.

С решението е отменено Наказателно постановление № 178/21.12.2023 г. на Директора на РИОСВ-Бургас, с което на П. Д. Д., с [ЕГН], за нарушение на чл. 24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, определена със Заповед №2109/20.12.1984 г. на КОПС при МС, е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.8 1 ал. 1 т. 1 от ЗЗТ.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Според него съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел за недоказано нарушението. Счита, че правилно с наказателното постановление е бил санкциониран собственика на превозното средство, тъй като същият е подписал АУАН без да възрази, че той е паркирал превозното средство, както и не е представил доказателства за обратното. Според него свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като са силно противоречиви помежду си, а освен това свидетелите с в близки взаимоотношения.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът П. Д. Д. не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 09.08.2023 г., С. Г. Г. – старши експерт в РИОСВ-Бургас заедно с колегата си Е. П. П. – главен експерт, извършили планова проверка в границите на защитена територия - природна забележителност (ПЗ) „Пясъчни дюни в района на младежки международен център“ (ММЦ) в землище на [населено място], при която установили, че били паркирани общо 15 моторни превозни средства, като измежду които и лек автомобил [Марка], модел „Сандеро“ с рег. №[рег. номер], паркирани върху имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], попадащ в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни в района на ММЦ“, представляваща защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. По време на проверката не е присъствал собственика или водача на автомобила. Установено било, че информационната табела, изработена и монтирана от РИОСВ-Бургас в [имот номер] по КККР на [населено място] била съборена на земята с увредена конструкция, а останалите табели, монтирани от РИОСВ-Бургас били в добро състояние. Констатациите на проверяващите са обективирани в Констативен протокол №024113ПД-15-48/09.08.2023г. /л.24-25/. Впоследствие проверяващите предприели търсене на собственика на автомобила с рег. № [рег. номер], за което изискали справка от Областна дирекция на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“. Въз основа на предоставена справка с Peг. № 892000-5935/29.09.2023 г. на Областна дирекция на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ (вх. № БРЗТЗЗ- 618(11)/03.10.2023 г. на РИОСВ - Бургас) проверяващите установили, че собственика на процесния автомобил е жалбоподателя П. Д. Д., с [ЕГН]. Въз основа на така установеното, на 30.11.2023 г. св. Паспалева съставила против П. Д. Д. акт за установяване на административно нарушение №178/30.11.2023 г., като приела, че същият на 09.08.2023 г. в границите на природна забележителност (ПР) „Пясъчни дюни в района на международен младежки център“, представляваща защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, като е навлязъл и паркирал превозно средство — лек автомобил, [Марка], модел "Сандеро" с регистрационен номер № [рег. номер] в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], въпреки поставените информационни и забранителни знаци и табели. По границите на ПЗ "Пясъчни дюни в района на ММЦ" са поставени знаци и/или табели, указващи забрана за навлизане на моторни превозни средства (МПС) на следните места: - На подход от път [населено място] - [населено място], след моста на р. Дяволска към поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - пътен знак, указващ забрана за престой и паркиране и информационна табела, означаваща ПЗ "Пясъчни дюни в района на ММЦ с информация за границите на защитената територия, нанесени върху извадка от картен материал и с информация за режима на дейности, определен със заповедта за обявяването й; На подход от път [населено място]-[населено място] към поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - 2 бр. пътни знаци, указващ забрана за престой и паркиране; На път - поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - пътен знак, забраняващ навлизане на пътни превозни средства; На подход от път [населено място]-[населено място] към поземлени имоти с идентификатори 58356.71.19 и 58356.71.9 по КККР на [населено място] – пътен знак, указващ забрана за престой и паркиране; На подход от път [населено място]-[населено място] по южната граница на /Природната забележителност - пътен знак, забраняващ навлизане на пътни превозни средства, с което е нарушил чл.24 от ЗЗТ и т. “г“ от забранителния режим на защитената територия, определен със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС.

Препис от АУАН е бил връчен лично на жалбоподателя на 11.12.2023 г. със съдействието на органите на МВР, като в определения му 7- дневен срок същият е подал възражение до Директора на РИОСВ – [населено място], в което изложил твърдения за липса на поставени табели, че местността е защитена зона. Както и че не е паркирал върху дюните.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, определен със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.81 ал.3 вр.чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии.“.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Преценил е обаче, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е доказано, че санкционираното лице е управлявало процесния автомобил на посочените в наказателното постановление, дата и място с оглед показанията, дадени от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Г. Н. и К. Д..

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

По фактите спор няма.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.81, ал. във вр. с ал.1,т.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта, като за маловажни случаи глобата е от 5 до 100лева.

Разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територии сочи, че в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС Пясъчните дюни между [населено място] и м.“Перла“ на км.50 +000 на път Бургас – Мичурин /днес с наименование Царево/, в землището на [населено място], с площ 24 ха са обявени за природни забележителности.

С буква „г“ на заповедта е забранено влизане, лагеруване, преминаване или паркиране на моторни превозни средства.

При тази законодателна регламентация следва да се приеме, че субект на нарушението в конкретния случай следва да бъде физическото лице, извършило маневрата паркиране в защитена територия, въпреки въведената забрана за това, т.е. водачът на моторното превозно средство.

С оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, П. Д. Д. е санкциониран като водач на превозното средство само въз основа на доказателства, че той собственик на същото, като факта на управлението е презумиран.

Тук следва да се посочи, че ЗЗТ не въвежда подобна презумпция. Управлението на превозното средство следва да бъде доказано.

В хода на съдебното производство двама свидетели са заявили, че Д. е управлявал автомобила само от [населено място] до [населено място] и обратно.

Свидетелите твърдят, че по време на почивката те двамата са управлявали автомобила на Д., защото той е искал да си почива и да може да употребява алкохол.

Фактът, че двамата свидетели са били близки помежду си и с Д. не предпоставя автоматичен извод за тяхната недобросъвестност при даване на показанията.

Дори да бъде отчетен този факт, свидетелските показания най- малко разколебават приетото от наказващия орган, че Д. е паркирал превозното средство в защитената територия. Т. колебание би било налице и без свидетелските показания, само въз основа на отрицание на факта на управление от санкционираното лице, както е сторено с подаване на жалбата против наказателното постановление.

Обратно на заявеното с жалбата, следва да се посочи, че не санкционираното лице дължи да докаже отрицателния факт, че не управлявало автомобила.

В тежест на наказващия орган е да докаже осъществяването на всички факти, въз основа на които да е възможно да се приеме, че деянието е съставомерно.

Т. доказване в хода на съдебното производство не е проведено.

По време на проверката е било установено само, че лекия автомобил е бил паркиран в защитена територия, но не и лицето, което е управлявало и паркирало същия.

Затова като е приел за недоказано нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 17/25.03.2024г., постановено по НАХД № 17/2024г. по опис на Районен съд гр. Царево.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.