Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
24.04. 2018
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание при
закрити врати, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Станчо Савов
ЧЛЕНОВЕ:Красимир
Гайдаров
Румяна
Петрова
при участието на прокурора Ж. Енева
и секретаря Нели Йовчева
като разгледа докладваното от съдия Савов ВЧНД №408 по
описа на ВОС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство по делото е по реда на чл.24 б от
Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните и e образувано по въззивна жалба на Невена Борисова Тодорова,
като майка и законен представител на малолетния
К.Р.М. ЕГН:********** чрез адв. С.И. *** против решение
№462 от 21.03.2018г. по ЧНД
№1176/2018г. на Варненски районен съд
двадесет и трети състав.
С атакувания съдебен К.М. е бил настанен във възпитателно училище
интернат на основание чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН.
Във въззивната жалба по същество се навеждат доводи за
неправилност на решението. Твърди се, че наложената на малолетния възпитателна мярка е несъразмерно тежка с
оглед личността му. Иска се отмяна на
решението, като на малолетния бъде дадена още една възможност и същия да не
бъде изолиран от познатата му социална среда. Моли се за постановяване на по
лека възпитателна мярка .
В съдебно заседание адв.И. отново моли
малолетния да не бъде настанявана във възпитателно училище интернат.
Излага, че с по лека мярка отново ще бъдат постигнати целите предвидени в
закона относно превъзпитаването на малолетния. Твърди, че настаняването във ВУИ
няма да се отрази благоприятно на малолетния.
Участващите във въззивното
производство представители на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Варна-
Баговеста Бинева и Десисислава Тончева
излагат, че решението на районния съд е правилно и че следва да бъде
потвърдено, предвид извършеното от малолетния. Твърдят, че са нямали сигнали,
че малолетният не учи, поради което и не са работили с него.
Представител на ВОП – прокурор Енева изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на решението.
Малолетният
моли да не бъде настаняван в интернат, като изразява желание да учи и след това
да започне работа.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, намира за установено следното:
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие
с всички релевантни по делото доказателства е приел за установено по безспорен
начин следното:
Малолетния К.М. е роден на *** ***,
като живее с родителите си - св.Р.А. и св.Н.А. , които имат и други деца от предходни връзки. Жилището в
което живеят е общинска собственост. Малолетния
М. през периода 2014г.-2016г. е учил в ОУ „Св.Патриарх Ефтимий“. На
07.09.2016г. му било издадено удостоверение за преместване в СУ „Васил
Левски“-гр.Долни Чифлик, но същия не е бил записан да учи там, като към момента
е отпаднал от системата на образованието.
К.М. не е бил воден на отчет в ДПС и спрямо него не са били налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН.
На 16.01.2018г. около 14.00ч. в жк.“Вл.Варненчик“ в гр.Варна, пред пункт за
вторични суровини, между малолетния К.М.,
непълнолетния Денис Живков и Красимир Куртев - на 53г., който бил бездомен,
възникнал конфликт, като помежду им били
разменени обидни реплики.
На следващият ден - 17.01.2018г., двете момчета отново видели Куртев до контейнери намиращи се в близост до детска
градина „Маргаритка“. Тогава К.М. и
Денис Живков започнали да му нанасят удари, като Живков бил по-активен. В
последствие следите от осъществените удари по ръцете им били възприети от
Пламен Парушев- собственик на магазин за хранителни стоки в квартала.
На 20.01.2018г. около 18.00ч. К.М. и
непълнолетния Денис Живков отново се срещнали в центъра на ромската махала,
като към тях се присъединили и други
деца, а именно св.Атанас Илков и
св.Васил Митков, като всички отишли до пазара. Около 20.30ч. К.М. и останалите
решили да се прибират. Когато минали покрай бараки, намиращи се до бл.20, като малолетния
предложил да потърсят Куртев, тъй като знаел, че той спи в една от бараките със
счупени прозорци. Мъжът действително бил
в една от бараките и спял. Тогава М. и Живков се „ похвалили“ на другите две момчета които били с тях -
Илков и Митков, че това е мъжът, на когото са нанесли побой няколко дни преди
това. Малолетния М. и непълнолетния Живков влезли в бараката, махнали одеялото
на Куртев и му казали да става. Другите две момчета останали пред бараката,
като през счупения прозорец виждали всичко, което се случва вътре.Те видели как
М. и Живков започнали да нанасят удари на Куртев с ръце и крака.След известно
време започнали да наливат алкохол в лицето на мъжа, при което той започнал да
се дави. Двамата уринирали върху него. След това накарали Куртев да излезе пред бараката, където продължили
да му нанасят силни удари с юмруци в областта на лицето и с ритници в областта
на тялото. В следствие на това Куртев паднал на земята, а двете момчета се
засилвали и скачали върху тялото му. Той
ги молел да спрат, но те продължавали. Междувременно Живков накарал
св.Илков да снима с телефона си случващото се. Въпреки, че момчето не искало,
се съгласило и започнало да снима продължаващият върху Куртев побой.След един
от ударите мъжът паднал настрани и Илков спрял камерата. Живков изправил мъжа и
го подпрял на стената, като в това време
Куртев се задушавал и хриптял.Тогава Живков му дал да изпуши една цигара, която
според него щяла да му помогне.След като цигарата била изпушена, М. и Живков
продължили да бият Куртев.След известно време четиримата си тръгнали, но М. и Живков се върнали отново при Куртев.По
предложение на малолетния мъжът бил съблечен от него и от Живков гол, въпреки
молбите му и въпреки ниските температури навън. Побоят върху Куртев продължил
около час и половина, след което момчетата си тръгнали.
На 21.01.2018г. Куртев бил открит починал в района на пазара.
По повод настъпилата смърт на Куртев
, било образувано ДП № 11/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Варна за престъпление
по чл.115 от НК.
В хода на разследването се установило, че извършители на деянието са Денис
Живков и К.М..
Била изготвена експертна справка по СМЕ № І-1782018г., в която били описани
установените по тялото на Куртев увреждания, а именно черепно-мозъчна и лицева
травма, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, двустранен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръвонасядания и ожулвания на лицето; гръдна травма,
изразяваща се в напречно счупване на гръдната кост и ребра в дясно от ІV до VІІ
с разместване на фрагменти и в ляво ІІІ и ІV по средната лопатъчна линия,
кръвоизлив в дясна гръдна половина 500мл. ; оток на мозъка и белите дробове,
обусловили остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, както и ожулвания
и кръвонасядания по ръцете и краката. Според вещите лица смъртта на Куртев се
дължи на травматичен кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка, който е довел до
остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност от централен произход, които са
и непосредствен механизъм за настъпване на смъртта.Всички тези увреждания са
били получени при нанасяне на удари с или върху твърди тъпи предмети.Според
вещото лице смъртта на Куртев е настъпила сравнително бавно.Оставянето му в
безпомощно състояние и без дрехи след нанесения побой при ниски температури
допълнително му е причинило страдание.Счупването на ребрата с разместване на
фрагменти е довело до силно болезнени и мъчителни усещания при всяко дихателно
движение.
С постановление на разследващ орган непълнолетния Живков бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр.
чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.1 от НК, а именно за това, че в периода
17.01.2018г.-20.01.2018г., в гр.Варна, като непълнолетен, но след като могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
съучастие с малолетния К.М., умишлено умъртвил Красимир Куртев, по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
С Постановление от 01.02.2018г. прокурор при ВОП е отказал да образува
досъдебно производство и да проведе разследване по отношение на К.М. поради
това, че същият е наказателно неотговорен по смисъла на чл.32 ал.1 от НК, и изпратил материалите на МКБППМН - район „ Вл.Варненчик”.
За извършената проява от страна на малолетния било образувано възпитателно
дело №6/2018год. по описа на МК БППМН при район ,,Вл.Варненчик,, Община Варна.
В хода на същото се установило, че К.М.
е извършил противообществена проява по смисъла на чл.49 „а“ ал.1 от ЗБППМН,
което от обективна страна е осъществило признаците на престъпление по чл.116
ал.1 т.6 и т.11 вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а именно умишлено
умъртвяване на Красимир Куртев по особено мъчителен начин и с особена
жестокост, по хулигански подбуди , в условията на съучастие с непълнолетния
Денис Живков като съизвършител. На
основание чл.21 ал.1 т.2 от ЗБППМН възпитателното дело приключило с решение от
09.03.2018 г. да бъде направено настоящото предложение до ВРС за настаняване
на К.М. във Възпитателно училище интернат.
След извършеното деяние М. е бил настанен в ДВМН, като в условията на
институцията не е показал признаци на вина за стореното от него.
В съответствие с установената фактическа
обстановка, първостепенният съд е направил и правните си изводи за извършена от
М. противообществена проява. Мотивите на съда, с които предложението е било
уважено, са в насока, че ефективността на контрола в домашни условия е силно
занижена, поради което и е стигнал до
заключението, че е наложително откъсване
от социалната и донякъде от семейната среда с цел поправянето на малолетния.
Възивният съд намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Районният съд е преценил, че адекватната
възпитателна мярка в конкретния случай се явява именно настаняването на
малолетния във възпитателно училище интернат на осн. чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН, като е преценил, че
другите по леки мерки предвидени в чл.13 от ЗБППМН няма да дадат нужната корекция на поведението му.
Пред въззивният съд фактическата обстановка не претърпя изменения, като в
крайна сметка изводите до които достигна настоящият съдебен състав са
еднакви с тези до които е стигнал първоинстанционния съд.
Малолетния М.
е извършил деяние обявено от закона за противоправно и наказуемо по
смисъла на НК, което е свързано с отнемане на човешки живот, по хулигански
подбуди, по особено жесток и мъчителен за жертвата начин, извършено в съучастие
с непълнолетния Денис Живков
Малолетния
е проявявал физическа агресия и преди извършване на деянието, докато е
учел в ОУ „Св.Патриарх Ефтимий“, което се установява от приложената по делото
психологическа характеристика.
Явно в настоящия случай от страна на
компетентните институции следва да се подходи много активно в работата с
малолетния, като следва да бъдат
осигурени засилени грижи от страна на лицата които ще заместват родителите му-
тъй като последните явно не се справят с родителските си задължения по неговото
отглеждане и възпитание.
Въззивния съд намира, че мярката по чл.13
ал.1 т.13 от ЗБППМН в конкретния случай е адекватна възпитателна мярка с оглед извършеното от
малолетния , а именно деяние
осъществяващо признаците на престъпление
по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Целта на производството по чл.24а
и чл.24б от ЗБППМН е превъзпитанието на
детето, като в конкретния случай съдът намира, че единствената адекватна
възпитателна мярка спрямо малолетния с
цел превъзпитаването му ще бъде наложената от РС - настаняването
във възпитателно училище интернат.
Взе се също така предвид и изразеното от малолетния формално съжаление за
постъпката си, като същия омаловажава личното си участие в деянието- което се потвърждава и от изготвеното психологическо изследване на малолетния.
Установява се също така и от това изследване , че малолетния е с със средно
ниво на интелектуални възможности, с нисък диапазон на активно внимание, със
слаба ориентация в проблемни ситуации, ниско ниво на езикова и писмена култура.
В емоционално-волевата сфера е импулсивен и неуравновесен, със слаби волеви
задръжки и внушаем.Установена е повишена степен на тревожност и вербална
агресия, както и че е формално критичен към проявите си.
Това изследване в същината си също води до
извод, че спрямо малолетния е наложително да бъдат предприети бързи и адекватни
мерки с цел неговото превъзпитание.
Следва да се спомене и слабата
активност до момента на разглеждане на делото пред РС Варна на Дирекция
“Социално подпомагане” Варна, които представители въпреки факта, че малолетния
е отпаднал от училище т.е. не посещава такова, проявената физическа агресия и
преди извършване на деянието, /докато е учел в ОУ „Св.Патриарх Ефтимий“/, не са
направили необходимото и нужното спрямо него - въпреки наличието на признаци за
противоправно поведение у него за да не се стига до прояви осъществяващи
признаците на престъпление. Срещите
между представител на ДСП и малолетния е следвало да бъдат системни и чести, с
цел коригиране на поведенческите му
прояви, което от своя страна е щяло да доведе до
положителна промяна и коригиране
на поведението му и недопускане от негова страна на извършването на такава
престъпна проява.
Настоящият съдебен състав напълно споделя становището на първоинстанционния
съд, че с оглед извършеното единствената адекватна мярка, която следва да бъде
наложена на малолетния М. е „настаняване във ВУИ“, като действително, това е
най-тежката предвидена в закона възпитателна мярка, но както и районния съд,
така и настоящият съдебен състав намира, че
само чрез нейното прилагане би
могло да се постигне необходимия възпитателен ефект по отношение на малолетния,
който да коригира поведението си до степен, че да претърпи положителна промяна
и корекция и да бъде в съответствие с
общоприетите правила и норми на поведение в обществото.
С оглед на гореизложеното настоящият състав счете, че решението на ВРС,
като правилно и законосъобразно с
наложената възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от
ЗБППМН
следва да се потвърди.
Предвид изложените по-горе
съображения и на основание чл.24б ал.5 т.1 от ЗБППНМ Варненският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №462 от
21.03.2018г. по ЧНД №1176/2018г. на
Варненски районен съд, двадесет и
трети състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.