№ 28280
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110139980 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. Д. против „**”
ЕООД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника,
като в указания срок същият е подал писмен отговор.
В отговора на исковата молба ответникът навежда възражение за недопустимост на
предявените искове, доколкото към исковата молба не били представени доказателства за
наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответното дружество.
Липсвали доказателства и за плащане от страна на ищеца на ответника на суми в твърдения
размер. Не било достатъчно излагането на твърдения, неподкрепени с никакви
доказателства с цел ответникът да бъде принуден да доказва ищцовата претенция
посредством правилата на чл. 190 и чл. 195 ГПК.
Възражението по чл. 130 ГПК на ответника е неоснователно. Наведените твърдения
за недопустимост на исковете по своята същност представляват възражение за недоказаност
на претенциите на ищеца, които обаче следва да бъдат ценени от съда при произнасяне с
решение по същество на делото.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.
Основателно е и искането ищеца за допускане изслушването на заключението на съдебно-
икономическа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба. Основателно е
искането за издаване на съдебно удостоверение. Искането на ищеца на основание чл. 190
ГПК ответникът да бъде задължен да представи цялата преписка по договора за
потребителски кредит, доколкото ответникът твърди, че такъв договор не се намира у него.
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
исковете.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл.140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 19.12.2020 г. сключил договор за паричен заем №*/* с
ответното дружество „**“ ЕООД, с който се уговорили размерът на отпуснатия заем да бъде
сумата от 300 лева и със срок на погасяване 18.01.2021 г. В договора за кредит било
посочено, че ГПР по кредита е в размер на 49,6%, а размерът на възнаградителната лихва –
40,96%. Било уговорено, че кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на
кредита в размер на 7,96 лева. Поддържа, че между страните били сключени общо 16 анекса
към договора за кредит, с които се уговаряло предоставянето на допълнителни парични
средства в различни размери, изрично посочени в исковата молба. Твърди се, че с тези
анекси се увеличавала и таксата за експресно разглеждане на заявката за кредит, като с
шестнадесетия анекс същата нараснала до 260,87 лева. На 19.01.2021 г. между страните бил
подписан договор за удължаване срока за погасяване, като новият договорен срок бил до
25.01.2021 г. Поддържа, че бил погасил дължимата сума по кредита 2 дни след падежната
дата, като заплатил всички дължими суми, включително таксата за експресно разглеждане на
кредита, като общо платената сума била в размер на 1705,91 лева. Счита, че към процесния
договор за кредит приложими са правилата на Закона за потребителския кредит. Поддържа
се, че договорът бил недействителен и поради липсата на съществен елемент от неговото
съдържание, а именно – в договора ГПР с грешно посочен размер, доколкото
действителният размер многократно надхвърлял посочения в договора, доколкото при
изчисляване размер на ГПР по кредита не била включената сумата, дължима за таксата за
експресно разглеждане на заявката. На следващо място, твърди, че посочването в договора
на размер на ГПР, който не е реално прилагания, било „заблуждаваща търговска практика“
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Ищецът
поддържа, че клаузата от договора, уреждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане на кредита, била нищожна, доколкото не било налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. ЗПК не давал право на заемодателя да събира такси, свързани
с отпускането, усвояването и обслужването на кредита, каквато била процесната клауза.
Счита, че с включването на подобна клауза в договора за кредит, ответникът целял да
получи скрито възнаграждение по договора за кредит. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесната клауза за експресно
разглеждане на кредита на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и да осъди ответника на
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД да му заплати сумата в размер на 260,87 лева –
недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира заплащането на
2
разноски.
Ответникът „**“ ЕООД намира предявените искове за недопустими и
неоснователни. Поддържа, че след справка в информационната система на дружество, не
било открито кредитно правоотношение, което да отговаря на цитираните от ищеца
параметри, нито пък имало информация за погасени суми по такова правоотношение.
Противопоставя се срещу исканията за назначаване на съдебно-икономическа експертиза,
представянето на документи по реда на чл. 190 ГПК, както и издаването на съдебно
удостоверение. Навежда твърдение за злоупотреба с процесуални права от страна на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит и че са налице твърдените надплащания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК
ответникът да бъде задължен да представи преписка по процесния договор.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази
становище по тях в срок до съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза по задачи на ищцата,
при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в десетдневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Стоянова Стоянова, която да се призове след
представянето на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение след представянето на
доказателства за заплащането на държавна такса в размер на 5 лева.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 07.10.2024 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3