О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260116
гр.Пловдив, 09. 09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 1085 /2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.129
ал.3, чл.68, чл.69 и чл.71 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. К. Д., ЕГН- **********, В.Д.Д., ЕГН- **********, Г.Д.Д., ЕГН- **********, Т.А.Д., ЕГН- **********, М.А.Д., ЕГН- **********, и А.А.Д., ЕГН- **********, против Разпореждане №
272/11.03.2020г. на Районен съд –Първомай, II гр.с., постановено по
гр.д.№ 720/2019г., с което е оставена
без разглеждане и е върната искова
молба вх. № 8187/23.12.2019
г., подадена
от тях, чрез от адв. С.П.К.,***, против „Счетоводен център“ ООД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., район „Ю.”, ул. „К. ш.“ № 30, представлявано от Д.Г.М., в качеството на управител, и е прекратено
производството по делото.
Молят разпореждането да бъде отменено разпореждането и вместо това да се
постанови друго, с което съдът да върне делото за продължаване на процесуалните
действия.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд –
Първомай от И. К. Д., В.Д.Д., Г.Д.Д., Т.А.Д.,
М.А.Д. и А.А.Д., чрез адв. С.П.К., против „Счетоводен
център“ ООД, са били заведени активно
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 28, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.
С Разпореждане №
1263/23.12.2019 г., съобщено на ищците чрез процесуалния им представител на
09.01.2020 г., на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, Районният
съд им е указал необходимостта в двуседмичен срок от получаване на
съобщението, продължен с Разпореждания от 23.01.2020 г., 12.02.2020 г. и
04.03.2020 г. с общо шест седмици, считано до 10.03.2020 г., да отстранят
констатираните нередовности на исковата молба.
С постъпили Молби вх. № № 754/10.02.2020 г. и 1271/02.03.2020 г. ищицте са изпълнили
указанията, с изключение на тези за посочване цената на
предявените оценяеми искове и представяне на доказателство за довнесена държавна такса за тяхното разглеждане, които оспорват с доводи за съвместната си активна
процесуална легитимация.
Районният съд, след като е
констатирал, че в така предоставения им срок ищците, надлежно уведомени за
законоустановените последици при евентуален процесуален пропуск, не са
коригирали изчерпателно недостатъците на общата си искова молба, е наложил извод,
че на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК следва да се постанови връщането й и да се прекрати производството. Също
така, е отбелязъл за пълнота, че не споделя застъпената в Молба вх. № 754/10.02.2020 г.
теза за дължимост на една държавна такса поради отправяне на претенциите в
условията на необходимо задължително другарство, тъй като в случая такава
хипотеза не е налице. Аргументира, че всеки от ищците претендира съдебна защита
на самостоятелното си право на разваляне на договора за аренда и респективно е
приложима разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК.
Но дори и да се приеме
противното обаче, инициаторите на процеса не са спазили задължението си по чл.
70, ал. 1, изр. 1 от ГПК да уточнят паричната оценка на предмета на спора,
която в случая, съобразно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, се равнява на левовата
равностойност на уговореното в тяхна полза арендно плащане за една година. /Позовава
се на Определение № 880 от 08.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 762/2011
г., II т. о., Определение № 1019
от 22.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 962/2011 г., II т. о., Определение № 56 от 25.02.2013 г. на ВКС по
т. д. № 331/2012 г., II т. о./.
С частната жалба И.
К. Д., В.Д.Д., Г.Д.Д., Т.А.Д.,
М.А.Д. и
А.А.Д.
правят основни възражения, че Районният съд неоснователно е дал указания, че се
дължи държавна такса за всеки един от ищците. Поддържа, че в конкретния случай
спорното право е неделимо, тъй като с исковата молба се иска прекратяване на
договор за аренда чрез неговото разваляне по съдебен ред. Задава примерни въпроси
по нереални хипотези – евентуално дали е възможно съдебното решение да има друг
различен резултат по отношение на един или няколко наследници на арендодателя;
примерно по отношение на един от тях договорът да е прекратен, а поради друг от
тях договорът да не е прекратен. Позовава се на съдебна практика – Решение №
11/01.02.2018г. на ВКС, ГО, IV г.о. по гр.д.№ 1131/2017г.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., намира,
че частната жалба е неоснователна. Няма спор по делото, а и това се установява
и от въззивната инстанция, че ищците, респ. жалбоподатели, не са изпълнили,
въпреки указанията на Районния съд и предоставения им срок, да посочат с
исковата молба цената на иска /изискване по чл.127 ал.1 т.3 във вр. с чл. 70
във вр. с чл.69 ал.1 т.5 във вр. с чл.68 от ГПК/. Неотстраняване на тази
нередовност съставлява самостоятелно основание за връщане на исковата
молба и за прекратяване на производството по делото,
на осн. чл.129 ал.3 от ГПК.
На следващо място,
Окръжният съд намира за неоснователно
възражението за това, че следвало по делото да бъде определена една
държавна такса за всички шестима ищци, тъй като отправянето на претенциите било
в условията на необходимо задължително другарство. Това не е така, защото всеки
ищец дължи на самостоятелно процесуално основание заплащане на държавна такса
по заведения иск и това негово задължение /въведено на основание на горните
цитирани правни разпоредби - чл.127
ал.1 т.3 във вр. с чл. 70 във вр. с чл.69 ал.1 т.5 във вр. с чл.68 от ГПК/,
няма никакво отношение към правния резултат по делото. Относно повдигнатия
въпрос - дали съдът ще се произнесе с решение, което да е еднакво за всички
ищци или решението ще бъде различно за
всеки един от ищците, следва да се отговори, че подлежат на преценка фактите и
доказателствата по делото, примерно:
1/. за наследствените права на част от ищците, които
очевидно не са еднакви, според приложените удостоверения за наследници.
И. К. Д., В.Д. и Г.Д. са подписали лично Договора за аренда на
28.01.2005г.
Част от ищците са наследници на Г. Х. /поч. на
05.10.2009г./, а конкретно за И. К. Д. липсват такива писмени данни по делото.
Отделно, подлежи на съобразяване и фактът, че
синът А. В. Д. е поч. на 19.07.2009г., тоест преди своята майка Г. Х. /поч. на 05.10.2009г./ при разрешаване на
правния въпрос дали въобще преживялата съпруга Т.Д. се легитимира по
наследствено правоприемство с права, с оглед на съответните разпоредбите по
Закона за наследството, и тъй като не е и подписала лично договора, на какво
основание и в какво качество всъщност упражнява право на прекратяване на процесния
договор поради неизпълнение /раздел VII, т.1.1.2/.
2/. дали е налице плащане от страна на ответника
/понеже хипотетично жалбоподателите питат, затова и въззивната инстанция
хипотетично отговаря, че решението няма как да е еднакво по отношение на всички
ищци, ако се установи и докаже по делото, че ответникът вече е заплатил изцяло наемната
цена на първия ищец още преди завеждане на исковата молба, на друг ищец пък е вече
заплатил отчасти пренебрежимо малка сума от дължимата парична претенция по
договора, а на трети ищец, обратното, е
заплатил по- голямата част от описаните
в исковата молба да са дължими суми за 4 стопански години и е останала явно
незначителна част за заплащане, и в този случай ще подлежи на обсъждане спорния
въпрос по исковата молба дали са налице твърдяните предпоставките по претендираното
прекратяване на договор поради неизпълнение, а на следващ ищец е заплатил например
изцяло всичко, но едва в хода на делото.
За пълнота на изложението се посочва, че
цитираната с частната жалба съдебна практика - Решение № 11/01.02.2018г. на ВКС, ГО, IV г.о. по гр.д.№
1131/2017г., е неотносима към настоящия казус, тъй като се разрешава въпрос
свързан с обстоятелството, че е била оспорена упълномощителна сделка поради
липса на пълномощно, бил е прогласен за нищожен договора за аренда поради липса
на съгласие, но не всички страни по този договор са участвали по делото, поради
което и ВКС обезсилва въззивното решение и връща делото на първостепенния съд
за ново разглеждане от друг състав.
Този казус е съвсем
различен от настоящия случай, при който ищците, тъкмо обратното, твърдят, че е
налице валидно сключен договор, но претендират прекратяване на договора поради
неизпълнение от страна на ответника на задълженията по него към ищците, по
–конкретно не бил заплатил дължимите суми за 4 поредни стопански години по
отношение на арендувания имот съобразно
договореното по раздел III арендно плащане.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно
и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждане
№ 272/11.03.2020г. на Районен съд –Първомай, II гр.с., постановено по
гр.д.№ 720/2019г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател :
Членове :