РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 15950
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД против Т.И.Т., с
която е предявен иск с правно основание с чл. 430 от Търговския закон във
връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ю.Б. АД
твърди, че между него и ответника Т.И.Т. бил сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 29808/28.11.2007 г. (обезпечен с ипотека върху
апартамент) с предмет предоставяне в заем на кредитен лимит в швейцарски
франкове с равностойност 20 000 евро сметнати по курса за двете валути към
датата на сключване на договора. Сумата е следвало да бъде върната в рамките на
240 месеца, считани от 14.12.2007 г. Дължимата годишна лихва се образува от
сбора от базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове и
договорна лихвена надбавка (4,5 %). При забава и предсрочна изискуемост се
дължи лихва с наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Уговорена е
еднократна такса управление в размер на 1,5 % върху размера на предоставения
кредит. Всяка година следвало да се плаща и такса от 0,3% върху непогасената
част от кредита. На 21.12.2007 г. банката е прехвърлила на Б.Р.С.АД вземания
към различни длъжници между които и това на ответника, за което той е редовно
уведомен чрез нотариална покана връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. На
11.12.2009 г. било сключено допълнително споразумение между цесионера и
длъжника съгласно което последният получил облекчен ред за погасяване в период
от 12 месеца на равни месечни вноски при годишна лихва от 6,23 %. След този
период дължимата годишна лихва върху остатъчната сума се образува от сбора от
базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна
лихвена надбавка – 4,21 %. На 23.02.2011 г. страните се споразумели, че към
тази дата дължимата сума е 33 741,55 швейцарски франка, а в следващите шест
месеца погасяването ще бъде при облекчени условия на равни месечни вноски с
годишна лихва в размер на 6,61 %. След този период дължимата годишна лихва
върху остатъчната сума се образува от сбора от базовия лихвен процент за
жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна лихвена надбавка – 4,63 %. На
31.10.2011 г. било сключено трето допълнително споразумение конкретизиращо, че
към посочената дата дължимата сума е в размер на 34 308,25 швейцарски франка, а
в настъпващите дванадесет месеца издължването ще бъде
на равни погасителни вноски с фиксирана годишна лихва в размер на 7,17 %. След
този период дължимата годишна лихва върху остатъчната сума се образува от сбора
от базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна
лихвена надбавка – 5,53 %. На 11.12.2012 г. е сключено четвърто споразумение,
сочещо, че неиздължената сума е в размер на 36 053 швейцарски франка, а за
следващите шест месеца длъжникът ползва облекчен ред за погасяване на равни
месечни вноски от по 170 швейцарски франка. След този период дължимата годишна
лихва върху остатъчната сума се образува от сбора от базовия лихвен процент за
жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна лихвена надбавка – 6,19 %. На
26.06.2014 г. тогавашния титуляр на вземането го е прехвърлил на първоначалния
– Ю.Б. АД, за което длъжникът е бил уведомен на 15.08.2017 г. с нотариална
покана по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради неиздължаване на остатъка от 26
446,77 швейцарски франка банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на
10.10.2017 г. с даден седмодневен срок за издължване,
през който не са предприети действия в тази насока. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 36 268,80 швейцарски франка – главница и 630,02 лв.
– нотариални такси (300 лв. – нотариални разноски за покана за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита и 300,02 лв. – за подновяване на ипотека),
ведно със законна лихва върху посочените суми от 07.12.2017 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът Т.И.Т.
чрез своя особен представител оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърденията, че е сключен договор за кредит, както и договорите за
прехвърляне на вземания, както и обстоятелството, че длъжникът е бил уведомен
за тези договори. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 28.11.2007 г.
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) и Т.И.Т. е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29808/2007 г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 20 000 евро по
курс „купува“ на швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита, както следва 9360 евро по курс „купува“ на швейцарския
франк към евро на „Ю.И Еф Джи“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на
следния недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда
IV част, бл. ******, застроен на площ от 59,36 кв.м., заедно с избено помещение
№ 3, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж; равностойността на швейцарски франкове на 10640 евро по курс купува за
швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви и в сроковете и при условията на договора.
В т. 3, ал. 1 от
договора страните са уговорили, че годишният лихвен процент е в размер на сбора
на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на надбавката от 4,65 пункта, като
към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4,5 %
В ал. 3 е уговорено, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят заплаща на банката и годишна такса за управление в размер на
1,5 % върху размера на непогасената част от главницата към същата дата, а в
началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита,
кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на
0,3 % върху размера на непогадената главница към
същата дата. В чл. 18, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополчателя
на което и да е задължение банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. В чл. 27 от договора страните са се съгласили, че банката
има право едностранно да прехвърли вземанията си.
С Договор за цесия
от 09.01.2008 г. „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) прехвърля на „Б.Р.С.“
АД всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити,
съобразно Приложение към договора, заедно с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности, включително солидарните длъжници по кредитите. Вземането
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28918/2007 г. е включено в Приложение № 2 към договора.
На 11.12.2009 г.,
23.02.2011 г., 31.10.2011 г. и 11.12.2012 г между „Б.Р.С.“ АД и Т.И.Т. е
сключено допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL29808/2007 г., по силата на което
страните са констатирали размера на задълженията по договора, както и
просрочените задължения. Уговаря се режим на облекчено погасяване на общия
дълг, като непогасената част от просочените вземания
се прибавя към дължимата главница.
На 30.07.2014 г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“
АД) е сключен договор за цесия, по силата на който вземането по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL29808/2007
г. е прехвърлено на банката.
С Нотариална покана акт № 87, т. IV, рег. №
8687/29.06.2017 г. кредитополучателят е уведомен от „Б.Р.С.“ АД, че вземането е
прехвърлено на „Ю.Б.“ АД.
С
Нотариална покана акт № 151, т. VII, рег. № 10983/25.08.2017 г. „Ю.Б.“ АД е
уведомило длъжника, че вземането по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL29808/2007 г. е обявено за
предсрочно изискуемо поради просрочие на задължение в размер на 26446,77
швейцарски франка. Поканата е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК,
видно от нотариалното удостоверяване на Нотариус В.М..
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Вещото
лице установява, че съгласно чл. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 29808/28.11.2007 г. банката е
предоставила кредит в швейцарски франкове в размер на стойността на 20000 евро
по курс купува на швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита. Сметката на Т.И.Т. в швейцарски франкове била заверена
(кредитирана) на 14.12.2007 г. със сумата от 34070 швейцарски франка, като в
извлечението от банковата сметка било записано наименование на операцията
„усвояване“. Установява се, че на същата дата – 14.12.2007 г. сметката в
швейцарски франкове е дебитирана със сумата от 34070
швейцарски франка, а със сумата от 20000,36 евро е заверена (кредитирана)
банковата сметка на Т.Т.. Въз основа на тези данни
вещото лице посочва, че банковият кредит е усвоен, като общият размер на
усвоената главница е 37625,05 швейцарски франка, от които 3247,20 франка –
капитализирани лихви такси и застраховки. Установява се, че последното плащане
по процесния кредит е извършено от банкова сметка ***а
Т.Т.на 30.12.2013 г. в размер на 123,34 швейцарски
фраска, с което са погасени лихви в размер на 112,71 франка и такса 10,63
франка – част от дължима вноска с падеж 10.04.2013 г. Установява се, че
дължимата главница е в размер на 36268,80 швейцарски франка, възнаградителна лихва 22570,91 франка, дължимите такси –
541,88 франка, дължими застраховки – 266,05 швейцарски франка и дължими
нотариални такси 630,02 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е сключен договор, по силата на
който на ответника Т.И.Т. е предоставен банков кредит, обезпечен с договорна
ипотека. С оглед твърденията на процесуалния представител на ответника
настоящият съдебен състав намира, че не е направено оспорване на истинността на
документа-договор за кредит, поради което не е открито и производство по реда
на чл. 193 от ГПК. Вземането по договора за кредит е било предмет на два
договора за цесия, като те са породили правно действие от връчване на
нотариални покани, с които прехвърлителите по тях са
уведомили длъжника.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на
ответника кредит в определен размер срещу задължението да го върне на равни
месечни вноски, както и да заплати уговорената договорна лихва, както и при
просрочие да заплати допълнителни суми, имащи характер на договорна неустойка,
както и такси за обслужване и разноски по събиране на просроченото вземане.
Следва да установи, че е настъпила и предсрочна изискуемост на вземането, която
е обявена на длъжника по съответния ред.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на ищеца е предоставена по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL29808/2007 г. и е усвоена сумата
от 20000 евро – тяхната равностойност в швейцарски франкове. Установява се, че
с допълнителни споразумения е променян размерът на главницата като към него е
прибавян размерът на просрочената непогасена договорна лихва и главница.
Недействителна, обаче, е
уговорката на страните, направена с допълнителни споразумения от 11.12.2009 г.,
23.02.2011 г., 31.10.2011 г. и 11.12.2012 г. за прибавяне на неплатени лихви
към главницата. „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,
ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. (В този смисъл
Решение № 66/29.07.2019 г. по гр.д. № 1504/2018 г. по описа на ВКС, II ТО).
Предвид на изложеното и въз
основа на установеното от събраните по делото писмени доказателства и приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на дължимата главница е 32994,60 швейцарски франка.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът е
преустановил плащанията си по договора за кредит считано от 30.12.2013 г. Разпоредбата
на чл. 432 от Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на
задължения по договора за банков кредит банката да може да поиска предсрочно връщане на
сумата, ако това е предвидено в договора. В чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции е предвидена възможност, когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален
кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Следователно, на
страните по договора за банков кредит е предоставена възможност да уговорят
условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем,
наред с посочените в закона основания. В чл. 18, ал. 1 от договора е
предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от кредитополчателя на което и да е
задължение банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Спорен е въпросът дали преди
предявяване на иска ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем. От събраните по делото доказателства се установява, че
банката е изпратила до ответника нотариална покана, която съдът в рамките на направеното
оспорване, следва да прецени дали е надлежно връчена при спазване на
предвидените в закона правила. Съгласно чл. 50 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.
37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от нотариалното удостоверяване
на нотариуса, което не е оспорено в неговата удостоверителна част, нотариалната
покана е връчена на ответника при прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК в редакцията й към релевантния момент. Следователно с оглед преустановяване
на плащанията и упражняване на правото на банката по чл. 18, ал. 1 от договора,
настоящият съдебен състав намира, че вземането по кредита е станало предсрочно
изискуемо.
От събраните по делото
доказателства се установява, че банката е направила разходи във връзка с подновяване
на ипотека, обезпечаваща задължението по договора за кредит. Не се установява
плащане на други нотариални такси. Представените по делото фактури не
удостоверяват извършено плащане. Следователно и на основание чл. 10, т. 3 от
Договор за кредит 29808/2007 г. ответникът следва да бъде осъден да възстанови
на ищеца сумата от 330,02 лева – разноски за подновяване на ипотека.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството в размер на 7564,63 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон Т.И.Т., ЕГН-**********,*** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 32994,60 швейцарски франка, представляваща
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29808/28.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 07.12.2017 г. до окончателното й плащане,
сумата от 330,02 лева – нотариални
такси, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 32994,60 швейцарски франка до предявения размер от 36268,80
швейцарски франка и за разликата над сумата от 330,02 лева до предявения размер
от 630,02 лева – нотариални такси като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Т.И.Т., ЕГН-**********,*** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 7564,63
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: