Решение по дело №767/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 960
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110200767
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2019 година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на  осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

            при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 767 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на Н.К.И. ЕГН **********,***-0433-000002 / 30.01.2019г. на Началника на Първо РУ -ОД на МВР- Варна, с което  на въззивника е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.183 ал.5т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 119ал.1  от ЗДвП,  като в същото НП е посочено, че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима,е приета от съда за разглеждане.

           С жалбата се  оспорва приетата от АНО фактическа обстановка, като се твърди, че в момента, в който автомобила, управляван от жалбоподателя е преминал през пешеходната пътека, на пешеходната пътека не е имало стъпили пешеходци, които да бъдат пропуснати, твърди, че служебният автомобил, в който са се намирали полицейските служители се е намирал на далечно разстояние от пешеходната пътека и полицаите не са имали видимост за да преценят, дали автомобилът е намалил скоростта си на движение и в този смисъл се приема, че не е бил осъществен състав на нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП, визират се като нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като се сочи, че в АУАН са отразени грешни адрес и месторабота, твърди се, че в НП липсва изложена фактическа обстановка, а единствено е пресъздаден текстът на нормата, приета за нарушена, отново се излагат аргументи, че не е имало пешеходци на пешеходната пътека, които да бъдат пропуснати, твърди се неправилно приложение на материалния закон, липса на доказателства за виновно поведение и се иска отмяна на НП.

           В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество  твърди, че има противоречие в свидетелските показания за посоката на пресичане на пешеходците, отново твърди, че полицейските служители не са имали видимост към пешеходната пътека и че в момента на преминаването на автомобила през пешеходната пътека там не е имало пешеходци, като предвид горното и въз основа на депозираната жалба моли за отмяна на НП.

          Представител на органа издал НП,при редовност на призоваването, не се явява в с.з.

          След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

         На 12.01.2019г., въз.И., управлявайки л.а. „Шкода Фабия” с рег.№ В 9115КМ, в който пътувала и съпругата му- св.И.,  се движил по ул.” Доктор Пискюлиев” в гр.Варна в посока бул.”Христо Ботев”. Около 12:25ч.  същият приближил кръстовището с ул.”Никола Кънев”, в близост до което имало надлежно обозначена хоризонтално пътна маркировка „пешеходна пътека”. В близост до това кръстовище, на около 20-30м., срещу посоката на движение, посочена по-горе бил позициониран и екип на Първо РУ-ОД на МВР-Варна в състав- свидетелите Г. и И..Същите възприели ясно пешеходци, който преминавали по пешеходната пътека в близост до горепосоченото кръстовище, от дясно на ляво по посока на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и от ляво на дясно по посока на позициониране на служебния полицейски автомобил, като автомобилът, управляван от жалбоподателя, не пропуснал пешеходците, като не намалил скоростта на автомобила и не спрял, а просто ги заобиколил на пешеходната пътека, преминавайки частично в лентата за насрещно движение.Горното обстоятелство било причина автомобилът, управляван от въз.И. да бъде спрян от горепосочените полицейски служители и на место да бъде съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който било описано приетото за установено нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП.

             АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му го подписал  и в съответната графа вписал, че пешеходците са били на повече от два метра от пътното платно.

             В законоустановения срок било депозирано възражение срещу съставения АУАН, аналогично с изложеното в жалбата срещу НП за липса на пешеходци на пешеходната пътека, които да бъдат пропуснати.Във връзка с възражението била изготвена докладна записка, върху възражението била поставена резолюция ,че същото не е уважено и въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

             В с.з. бе разпитана пътничката в автомобила, управляван от въззивника, съгласно показанията на която пешеходци при преминаването на автомобила през пешеходната пътека не са пресичали.

             Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Г. и И., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.В тази връзка са неоснователни твърденията, че има противоречие в показанията им по отношение на посоката на пресичане на пешеходците, тъй като и двамата свидетели заявяват едно и също- пресичат от дясно на ляво по посока на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя и от ляво на дясно по посока на позиционирането на служебния автомобил.

            Съдът не кредитира показанията на св.И. в частта, в която същата сочи, че при преминаването на автомобила, управляван от съпруга й на пешеходната пътека не са се намирали пешеходци, тъй като в тази им част показанията на свидетелката коренно противоречат на показанията на свидетелите Г. и И. , а и безспорно св.И., като съпруга на жалбоподателят е заинтересована пряко от изхода на делото.Други доказателства от незаинтересовани лица, освен твърденията на И., че пешеходци на пешеходната пътека не е имало, не са ангажирани.Не са ангажирани и безпристрастни доказателства, че въззивникът е намалил скоростта при приближаването на пешеходната пътека, а и този факт е ирелевантен, предвид обстоятелството, че има доказателства, че е заобиколил пешеходците, вместо да ги пропусне/ което би било възможно, ако бе спрял- вменено задължение от ЗДвП/.Съдът не кредитира показанията на св.И. и в частта, в която същата сочи, че автомобилът, управляван от съпруга й не е навлязъл в лентата за насрещно движение, тъй като в тази им част показанията й коренно противоречат на показанията на полицейските служители и не са подкрепени от никакви друго доказателства.В останалата им част, съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите не се оборват по категоричен и несъмнен начин.

            Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на свидетелите Г., И. и И., дадени в съдебно заседание  в кредитираните от съда части, НП, АУАН , заповед и от останалите приети по делото писмени доказателства.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

             По приложението на процесуалния закон:

             Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед , приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същите заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.Нарушението е  описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата при които е извършено, посочени са дата и място на извършване, поради което възраженията в тази насока не се споделят. Нарушителят се защитава срещу фактите, посочени в АУАН и НП, които са достатъчни за да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.В АУАН  са били вписани някакви възражения, допълнителни такива са били депозирани, от доказателствата по преписката се установява, че АНО е събрал доказателства и е преценил възраженията, след като е издал НП поради което съдът не намира, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като ЗАНН не вменява задължение за наказващият орган писмено да се произнесе по възраженията, а само да ги прецени.

             Неснователни са възраженията, че има съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, касаещо посочването на ЕГН и месторабота, тъй като нарушителят се индивидуализира основно чрез имена и ЕГН, които са вярно посочени и не възниква никакво съмнение относно неговата самоличност.

             По приложението на материалния закон.

             Правилно АНО е приел, че  въззивникът е извършил нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при управлението на горепосочения лек автомобил  не е пропуснал стъпили на пешеходната пътека пешеходци, преминаващи по същата, като не е намалил скоростта и не е спрял, а е заобиколил пешеходците.Неснователни са възраженията, че полицейските служители не са имали видимост към пешеходната пътека, тъй като по делото са събрани безспорни гласни доказателства- показанията на свидетелите Г. и И. за противното, още повече, че дори в показанията си св.И. заявява и по-близко разстояние на разположение на полицейския автомобил от това, което са заявили полицейските служители.

             Разпоредбата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП дава предимство на пешеходците, пред движещите се по пътя МПС, поради което съдът намира за безспорно доказано извършеното нарушение.Спор, че на процесното място е имало обозначена хоризонтално пешеходна пътека не е възниквал в нито един момент от хода на АНП, не е възникнал и в с.з.Безспорно полицейските служители са имали видимост към пешеходната пътека и са възприели лично извършването на нарушението.Въпросът имало ли е предходно преминаващи пешеходци или такива, намиращи се в близост до пешеходната пътека е ирелевантен.

             Предвид горното правилно АНО е наложил санкция на основание чл.183 ал.5т.2  от ЗДвП, като наложеното административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма и съдът  го намира за справедливо, като е лишен от възможност да го ревизира.

           С наказателното постановление се отнемат 8 контролни точки на водача , но съдът счита, че не следва да се извършва  ревизия, доколкото въззивната проверката  е относно законосъобразността на наложените наказания, а контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление.

              Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0433-000002 / 30.01.2019г. на Началника на Първо РУ -ОД на МВР- Варна, с което  на Н.К.И. ЕГН **********,*** е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.183 ал.5т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 119ал.1  от ЗДвП,  като в същото НП е посочено, че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

               Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна  в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

             След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

 

                                                          СЪДИЯ при ВРС: