РЕШЕНИЕ
№ 1368
гр. Бургас, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120101545 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. против Г. М. П.,
ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че за
ищеца съществува вземане към нея в размер на 32.03 лева, произтичащо от сключен между
ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
13.12.2018г., вземанията по който са били цедирани на ищеца, като вземането представлява
цена за потребена далекосъобщителна услуга. Ищецът твърди, че между ответницата и
„***“ ЕАД е бил сключен горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода
08.02.2019г. – 08.04.2019г. са били издадени общо 2 фактури, към всяка от които е
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера.
Твърди също така, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно
индивидуалните договори. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от
16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с
договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“
ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към
исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В хода на делото ищецът е сменил наименованието си на “Угренова Естейт“ ЕООД.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, не се представлява в
1
производството пред съда и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с
разпореждане на съда от 17.03.2022г. на ответника по делото са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и
исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените
от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответницата е сключила с
*** ЕАД горепосочения договор, като за потребените услуги през периода 08.02.2019г. –
08.04.2019г. са били издадени ф-ри № **********/08.03.2019г. и № **********/09.04.2019г.,
към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползваните номера. Ответницата не е изпълнила задължението си да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно
индивидуалните договори. Установява се също, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“
ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответницата на „***“ ООД, а с договор за цесия от
01.10.2019г. и анекс от 10.03.2020г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на
„ЮБЦ“ ООД. Така към сегашния момент титуляр на вземането е ищецът. Ответницата
дължи сумата, която е отдавна падежирала. Ето защо, съдът намира предявените искове за
вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 205 лева за исковото
производство и 162.29 лева за заповедното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. П., ЕГН ********** от ***, че
дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД /с предишно наименование “ЮБЦ“/, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. А. У. сумата от 32.03 лева
/тридесет и два лева и три стотинки/, представляваща стойността на доставена
далекосъобщителна услуга за периода от 08.02.2019г. до 08.04.2019г. по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 13.12.2018г., сключен с *** ЕАД, по който
вземането е прехвърлено с договор за цесия, което вземане е присъдено със заповед за
2
изпълнение № ***г. по ч. гр. дело № ***г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН ********** от *** да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ”
ЕООД /с предишно наименование “ЮБЦ“/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от М. А. У. сумата от 205 лева /двеста и пет лева/ разноски в исковото
производство и сумата от 162.29 лева /сто шестдесет и два лева и двадесет и девет
стотинки/ разноски по заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3