НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 654 / 23.3.2020г.
гр. Перник, 23.03.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 06565 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н “Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет. 6, представлявано от Лилия Димитрова
– Изпълнителен директор, чрез юрк. Т.К., срещу М.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес:
*** и постоянен и настоящ адрес:***, по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 450,62 лв. /четиристотин и петдесет лева и шестдесет и
две стотинки/ - представляваща
непогасена главница по
договор за потребителски
кредит № ********* от 03.04.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата от 135,07 лв.
/сто тридесет и пет лева и седем стотинки/ - представляваща лихва за забава за
периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 2927/25.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 04369/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, І състав.
Твърди се в исковата молба, че на 03.04.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България” ООД и М.С.Ж. е сключен Договор за потребителски кредит № *********,
въз основа на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в
размер на 500,00 лв., която последният се е задължил да върне ведно с добавка
на 60 седмични вноски. Излага се, че падежът на първата неплатена вноска е
настъпил на 28.06.2015 г., след изтичането на който кредитополучателят е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Твърди се, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 27.05.2016
г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от главницата. На
28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България” ООД и ищеца е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
по силата на който последният се легитимира като титуляр на вземанията, предмет
на предявените искове. В качествтото на пълномощник на цедента, ищецът изпратил
с препоръчана пратка чрез „Български пощи” уведомление за цесия до ответника,
но поради неоткриване на получателя, пратката била върната като „непотърсена”.
С оглед изложеното, се сочи, че ответникът следва да се счита уведомен с
връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление за
извършената цесия.
За събиране на вземането си ищецът подал
заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед №
2927/25.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 04369/2019 г. на Районен съд – Перник, за
установяване на вземанията по която са предявени настоящите искове. Моли се за уважаването им и присъждане на
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 28.02.2020 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените
писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната
основателност на предявените искови претенции – Договор за потребителски кредит №
*********/03.04.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и М.С.Ж.,
Удостоверение от „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България” ООД/, че вземнията по Договор за потребителски кредит №
*********/03.04.2015 г. са прехвърлени с Договор за цесия от 28.07.2016 г. на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, Пълномощно от 19.06.2019 г., с което Файненшъл
България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/
упълномощава „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да уведомява длъжниците за сключения
договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., Уведомление от „Файненшъл
България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/
чрез пълномощника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД за извършено прехвърляне на
вземания до М.С.Ж., известие за доставяне и извлечние от онлайн калкулатор на
НАП за изчисляване на законна лихва.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
Горното,
налага предявените
искове за главница и лихва да се уважат, като
на основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това. Предвид основателността на иска за главница, като
правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.07.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски. В настоящото исково
производство ищцовото дружество претендира следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, и 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид цената на предявените
искове и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение за исковото производство следва да бъде
определено в минимален размер от 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25 от Закона за заплащането на правната помощ.
В заповедното
производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна
такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 175,00 лв. – разноски за настоящото исково производство и сумата
75,00 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 04369/2019 г. на
РС-Перник.
По изложените съображения и на
осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес: ***, с постоянен и настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, р-н “Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет. 6 и
7, сумата 450,62 лв. /четиристотин и
петдесет лева и шестдесет и две стотинки/
- представляваща непогасена
главница по Договор за
потребителски кредит № *********
от 03.04.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата 135,07 лв. /сто тридесет и пет лева и седем стотинки/ -
представляваща лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 04369/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, І състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С.Ж., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
“Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет. 6 и 7, сумата 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ – разноски за
настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет
лева/ – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 04369/2019 г. на
РС-Перник, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 04369 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: