Решение по дело №2331/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 571
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20214110102331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Велико Търново, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102331 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните съществува облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на
ответника услуги за доставяне на топлинна енергия за обект в *. Изтъква се, че последният е
ползвал предоставените услуги за горепосочения обект за периода от 30.04.2018г. до
28.02.2021г. като не е заплатил тяхната стойност в общ размер на 264,09 лв., включваща
суми за отопление от отоплително тяло щранг-лира и такси за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че в резултат от неизпълнението на ответника, за него е възникнало и
правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 34,20 лв. за периода от
30.04.2018г. до 14.05.2021г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно
изпълнение за горепосочените суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №1580/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
която ответника е подал възражение. Ищецът твърди, че претендираните суми за процесния
период са дължими и отговарят на действителното потребление на ответника, поради което
отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №655 от
02.06.2021г. по частно гражданско дело №1580/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове и отправя искане за отхвърлянето им.
Изтъква, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с предоставянето
1
на услуги за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и че в същия не е монтирано
отоплително тяло щранг-лира за отоплението му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По делото не се оспорва, че за процесния период ответникът е бил собственик на жилище,
намиращо се в *, през което преминава сградна инсталация за доставка на топлинна енергия.
За същия период ищецът начислил на потребителя цена за предоставени услуги за доставка
на топлинна енергия в общ размер на 264,09 лв., от които 194,46 лв. за отопление от
отоплително тяло щранг-лира и 69,63 лв. за такси за дялово разпределение. Поради липсата
на доброволно изпълнение, на 20.05.2021г. доставчикът на топлинна енергия подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно неизплатените
суми за главница от 264,09 лв. и за лихва за забава върху главницата от 34,20 лв. за периода
от 30.04.2018г. до 14.05.2021г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№1580/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на * като
на 02.06.2021г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение. От
заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че в жилищния
блок, където се намира имотът на ответника е изградена системата за отопление като към
нея е монтиран уред за търговско измерване както и че за процесния период ищецът е
доставил топлинна енергия за отопление и за гореща вода за битови нужди. Установено е, че
дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано ежемесечно съгласно
показанията на уреда за търговско измерване и на индивидуалните уреди за дялово
разпределение като в края на всеки отоплителен сезон е изготвяна изравнителна сметка от
търговско дружество, предоставящо услуги за дялово разпределение. Констатирано е, че в
банята на процесното жилището се намира вертикален щранг, представляващ две гладки
тръби с диаметър 31,8 мм, който е част отоплителната система на жилищния блок, върху
които не е монтиран уред за отчитане дяловото разпределение на топлинна енергия. При
извършения оглед на място е установено, че системата за отопление на сградата
функционира и че количеството топлинна енергия отдадено от всички щранг-лири в
сградата се определя на база показания на уред за отчитане на дяловото разпределение,
монтиран върху щранг-лира в един от индивидуалните обекти на собственост. Вещото лице
е констатирало, че изчисленията по приложената от ищеца счетоводна справка за
процесните периоди са съобразени с пълния отопляем обем на имота на ответника от 163
куб. м, че общото количество топлинна енергия отдадено от сградната инсталация и
подлежащо на дялово разпределение е определено съгласно с изискванията на Методиката
за дялово разпределение и че сумите за такси за дялово разпределение са правилно
изчислени. В заключението на експертизата е посочено, че ищецът не е предоставил данни
за отчета на показанията на общия водомер монтиран пред подгревателя за битово горещо
2
водоснабдяване като е констатирано, че необходимото количество топлинна енергия за
подгряване на 1 куб. м битово гореща вода е определяно съгласно показанията на
индивидуалните водомери в противоречие с изискванията на действащите за процесните
периоди Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването, което е довело до неправилно определяне на общото
количество топлинна енергия за битово гореща вода и на общото количество топлинна
енергия за отопление подлежащи на дялово разпределение между потребителите, а оттам и
до невъзможност за изчисляване на действителните им стойности.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
През процесния период ответникът е бил абонат на ищеца тъй като имотът му се е намирал
в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция. Ответникът е
имал отоплително тяло в жилището си – щранг-лира по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на
Закона за енергетиката и §1, т. 18 от ДР на Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., с оглед
обстоятелството, че в банята на имота преминават две вертикални тръби, които са част от
отоплителната система на сградата и отдават топлинна енергия, която подлежи на
заплащане на основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Потребителите в сградата
са ползвали топлоенергия за отопление, която е разпределяна от ищеца в нарушение на
изискванията на действащата методика за дялово разпределение по чл. 68, ал. 1, т. 2 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. и чл. 68, ал. 1, т. 2 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.,
като поради липсата на обективни данни не може да се установи дали изчисленията са
довели до по-висока или до по-ниска стойност от претендираната като дължима цена от
194,46 лв. за топлинна енергия за отопление. С оглед на това за ответника не е възникнало
задължение да заплати неправилно определената от ищеца цена на услугата, поради което
претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД в тази част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От изложеното се достига до извода и за
неоснователност на акцесорната претенция на кредитора да търси обезщетение в размер на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането за цената за топлинна енергия за
отопление в размер на 25,18 лв. за периода от 30.04.2018г. до 14.05.2021г.
По отношение на потребеното количество топлинна енергия в абонатната станция са
предоставени услуги от ищеца свързани с дяловото й разпределяне, които съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. и чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. имат възмезден характер и следва да бъдат заплатени от потребителите. Таксите
за услугите в общ размер на 69,63 лв. правилно са изчислени и са дължими от ответника
като липсват доказателства за заплащането им в срока по чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ****, което е довело до изпадането му в
забава и до дължимост и на сумата от 9,02 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за периода от 30.04.2018г. до 14.05.2021г. С оглед изложеното претенциите
за главница и лихви в горепосочената част, за които е издадена заповедта за изпълнение по
частно гражданско дело №1580/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, са
основателни и следва да бъдат уважени.
3
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 72,50 лв. както и разноските за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 6,59 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№1580/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски
за възнаграждение за вещо лице в размер на 147,27 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на * с ЕГН: ********** от *, че дължи на *, сумите от
69,63 лв. /шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ - главница, представляваща
такса за разпределение на топлинна енергия за периода от 30.04.2018г. до 28.02.2021г., за
обект в *, 9,02 лв. /девет лева и две стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода
от 30.04.2018г. до 14.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.05.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №655 от 02.06.2021г. по частно гражданско дело №1580/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу * с ЕГН: ********** *, искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта относно установяване
съществуването на вземанията от 194,46 лв. /сто деветдесет и четири лева и четиридесет и
шест стотинки/ - главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за отопление
от отоплително тяло щранг-лира за периода от 30.04.2018г. до 28.02.2021г., за обект в *, и от
25,18 лв. /двадесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ - лихва за забава върху главницата за
периода от 30.04.2018г. до 14.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение №655 от
02.06.2021г. по частно гражданско дело №1580/2021г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 72,50 лв. /седемдесет и два лева и
петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 6,59
лв. /шест лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №1580/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на * с ЕГН: ********** *, сумата от 147,27 лв. /сто четиридесет и
седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

4
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1580/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5