М О Т И В И
към Присъда № 260033 от 09.07.2021 г. по НЧХД № 139 по описа за 2021
г. на Районен съд - Велинград.
Производството е образувано по тъжба на Н.Л.Л., ЕГН **********, срещу Р.Д.Х., ЕГН **********, за извършено престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 26.03.2021
г. в сградата на РУ – Велинград, в гр. Велинград, е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Н.Л.Л. в негово присъствие
– „измамник“, като отправената обида е нанесена публично.
В тъжбата частният
тъжител Н.Л. сочи, че е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 367 ЗМ 136/2020г. по описа на РУ – Велинград, пр. преписка №
1440/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград. По
същото досъдебно производство подсъдимият Р.Д.Х. имал качеството на свидетел.
На 26.03.2021 г. в сградата на РУ-Велинград, в гр. Велинград, била проведена очна ставка по досъдебно
производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по описа на РУ – Велинград между частния
тъжител Н.Л. и подс. Р.Х., към края на която подс. Р.Х. се обърнал към частния тъжител Н.Л. с думите:
„Измамник, поне да ми беше върнал касетките“. Обидният израз бил отправен в
присъствието на защитника на Н.Л. – адв. С.М.,
пълномощника на Р.Х. – адв. И. Денев и разследващ
полицай Д.Б., които ясно чули заявеното от подсъдимия. Казаното от Р.Х. било
записано в протокола за проведената очна ставка, отразяващ извършеното
процесуално-следствено действие. Това уронило авторитета на частния тъжител,
който бил управител на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, коректен в търговските си
взаимоотношения и се ползвал с добро име сред хората. Частният тъжител бил
неприятно изненадан от поведението на Р.Х.. Обидната квалификация предизвикала
силни негативни емоции у частния тъжител, който се почувствал засегнат,
злепоставен и с накърнени лична и професионална чест и достойнство. Същият
възприел израза „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“ като унизителен за
честта и достойнството му и накърняващ доброто му име и репутация в личен и професонален план. Частният тъжител твърди, че с поведението
си подс. Р.Х. виновно е осъществил състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146,
ал. 1 от НК, тъй като в негово присъствие подсъдимият е казал нещо унизително
за честта и достойнството му – „измамник“, като отправената към него обида била нанесена публично.
Преди даване ход на съдебното
следствие съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от частния тъжител Н.Л.Л.
против подсъдимия Р.Д.Х. граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 вр.
чл. 146, ал.1 от НК, за което е предаден на съд подсъдимия, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието – 26.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Съдът конституира частния тъжител като граждански ищец.
В съдебно
заседание частният тъжител и граждански ищец Н.Л.,
чрез повереника адв. И.В., поддържа обвинението, излага аргументи защо подсъдимият е осъществил престъплението, за което е предаден на съд и иска от съда подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като му бъде
наложено предвиденото в закона наказание. Моли за уважаване в цялост на предявения граждански иск и присъждане на направените
по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.
Денев моли съда да оправдае подзащитния му по
повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал.1, т.1 вр.
чл. 146, ал.1 от НК и да отхвърли
предявения граждански иск. В пледоарията си прави анализ на доказателствата по
делото, като развива доводи за недоказаност на обвинението. Моли за присъждане
на сторените от подзащитния му разноски по делото.
Подсъдимият Р.Д.Х. се явява лично в съдебно
заседание, не се признава за виновен,
отрича
да се е обръщал към частния тъжител с
думите, за които е предаден на съд. Моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Д.Х. е роден на *** *** баня, обл. Стара Загора, ул. *****№ 4, понастоящем живущ ***, български гражданин, неженен, земеделски производител - ЗП „Р.Х.“***, осъждан,
с висше образование, ЕГН **********.
На 26.03.2021 г. в
сградата на РУ-Велинград, в гр. Велинград, била проведена очна ставка по
досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по описа на РУ – Велинград, пр.
преписка № 1440/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград, между частния тъжител Н.Л.,
имащ качеството на обвиняем по посоченото досъдебно производство и подсъдимия Р.Х.
– пострадал по същото досъдебно производство. Очната ставка била проведена от
водещия разследването разследващ полицай – свид. Д.
Илиев Б. и обективирана в протокол за очна ставка от
26.03.2021 г. При извършването на очната ставка присъствали процесуалния
представител на Н.Л. - адв. С.М. и пълномощника на Р.Х.
- адв. И. Денев. В хода на очната ставка водещият
разследването разследващ полицай – свид. Д.Б.
поставял въпроси на Н.Л. и Р.Х. за изясняване на фактическата обстановка и разкрИ.е на обективната истина по досъдебното производство,
като се наложило да направи забележка и на двете страни, тъй като си
позволявали коментари, които са извън предмета на делото, за което се водела
очната ставка. Подсъдимият Р.Х. имал претенции не само към частния тъжител,
имащ качеството на обвиняем по досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по
описа на РУ – Велинград, но и към други лица, разпитани в хода на визираното
досъдебно производство. Докато протоколирал очната ставка свид.
Д.Б. чул подс. Р.Х. да изрича думите: „Измамници, мотаете ме вече толкова време“. Изричайки тези
думи подсъдимият не се обърнал конкретно, персонално към частния тъжител или
към друго лице от присъстващите в помещението при провеждането на очната
ставка. Чувайки изреченото от подс. Р.Х., адв. С.М. поискал да събеседва с частния тъжител Н.Л..
Свидетелят Д.Б. позволил на адв. С.М. и Н.Л. да
излязат от стаята, в която се провежда очната ставка. Двамата излезли за кратко
в коридора на РУ – Велинград. След като се върнали очната ставка продължила по
обичайния си начин. Към края на очната ставка адв. И.
Денев направил искане за отвод на разследващия полицай Д.Б. по досъдебното
производство, както и за отвод на всички разследващи органи на територията на
съдебния район на Районна прокуратура – Пазарджик, тъй като му било известно,
че съпругата на адв. С.М. – защитник на Н.Л. работи
като прокурор в Районна прокуратура – Пазарджик, ТО-Велинград, и това
предполагало служебна зависимост и близки познанства с разследващите органи от
РУ – Велинград. Непосредствено след това изявление на адв.
И. Денев, адв. С.М. заявил: „Преди да приключим, моля
да допълните протокола с изказването на Х., който се обърна към Л. с думите
„Измамник, поне да ми беше върнал касетките““. Водещият разследването
разследващ полицай – свид. Д.Б. дословно записал в
протокола за очна ставка от 26.03.2021 г. изявлението на адв.
С.М.: „Преди да приключим, моля да допълните протокола с изказването на Х.,
който се обърна към Л. с думите „Измамник поне да ми беше върнал касетките““.
При провеждането на очната ставка подс. Р.Х. не е
изричал и не се е обръщал персонално към частния тъжител с думите: „Измамник,
поне да ми беше върнал касетките“. В протокола за очна ставка свид. Д.Б. просто отразил изявлението на адв. С.М. без то да съвпада с думи изречени от подс. Р.Х. конкретно към частния тъжител Н.Л..
Така изяснената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните по делото
доказателствени материали – показанията
на свид. Д.Б., показанията
на свид. С.М. (частично), обясненията на подсъдимия Р.Х., дадени в хода на съдебното
следствие, проведената в хода на съдебното
следствие очна ставка между свид.
Д.Б. и свид. С.М., както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за проведена
очна ставка от 26.03.2021 г. по досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по описа на РУ – Велинград, пр. преписка № 1440/2019 г. по
описа на Районна прокуратура –
Пазарджик, ТО – Велинград, справка за съдимост.
От събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин, изключващ всяко съмнение,
повдигнатото обвинение, че подсъдимият на 26.03.2021
г. в сградата на РУ – Велинград, в гр. Велинград, публично е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Н.Л.Л. в
негово присъствие, като го е нарекъл „измамник“. По отношение на главния факт, предмет на доказване в настоящото
производство, а именно: казал ли е подсъдимият на 26.03.2021
г. в сградата на РУ – Велинград, в гр. Велинград, че частния
тъжител е „измамник“ в доказателствения материал се наблюдават
противоречия.
От съвкупния анализ на показанията
на свидетелите Д.Б. и С.М. и приобщения по делото протокол за проведена очна ставка от 26.03.2021 г. по
досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по описа на
РУ – Велинград безспорно се установява, че на 26.03.2021 г. в сградата на РУ –
Велинград, в гр. Велинград, в била проведена от свид.
Д.Б. очна ставка между подсъдимия и частния тъжител, по време на която са
присъствали свид. С.М., имащ качеството на защитник
на частния тъжител – обвиняем по посоченото досъдебно производство и адв. И. Денев – повереник на Р.Д.
(пострадал
по същото досъдебно производство).
От проведения в хода
на съдебното следствие обаче
разпит на свид. Д.Б. се установява,
че по време на очната ставка подс. Р.Х. не се е
обръщал персонално към частния тъжител с думите: „Измамник, поне да ми беше
върнал касетките“. Свидетелят Д.Б. категорично заявява, че тези думи
подсъдимият не е изричал при провеждането на очната ставка. Сочи, че в хода на
очната ставка няколко пъти направил забележка на подсъдимия и частния тъжител,
тъй като си позволявали да обсъждат въпроси, извън предмета на доказване по
въпросното досъдебно производство, както и че докато протоколирал очната ставка
чул подсъдимият да казва: „Измамници, мотаете ме вече
толкова време“, но твърди, че при изричането на тези думи подсъдимият не е
сочил конкретно, персонално частния тъжител. Свидетелят Д.Б. разказва, че
чувайки тези думи, свид. С.М. поискал да събеседва с
частния тъжител Н.Л., при което той им разрешил. Свидетелят С.М. и частният
тъжител излезли за кратко от стаята в коритора на РУ -
Велинград, като след като се върнали очната ставка продължила по обичайния си
начин. Едва след като адв. И. Денев поискал отвод на свид. Д.Б., визирайки като основание съпружеските отношения
между адв. С.М. и прокурор Малинова - бивш районен
прокурор на РП-Велинград, свид. С.М. направил
изявление в протокола за очна ставка да бъде записано, че Х. се е обърнал към Л.
с думите: „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“. От показанията на свид. Д.Б. се установява, че той е записал в протокола
дословно думите, които е казал свид. С.М., а именно,
че Х. се е обърнал към Л. с израза: „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“.
Свидетелят Д.Б. обаче заявява, че това са думи на адв.
С.М., както и че тези думи не са били изричани и отправяни от Р.Х. към Н.Л.. Същият
съобщава, че в рамките на досъдебното производство, по което се е провеждала
очната ставка, подсъдимият е имал претенции и към други лица, поради което
предполага, че изразът: „Измамници, мотаете ме вече
толкова време“ може да е насочен към тези други лица. Категоричен е обаче свид. Д.Б., че отразеното в протокола за очна ставка
изявление на адв. С.М. не съвпада с думи изречени от подс. Румен Х. конкретно към частния тъжител Н.Л..
Разпитан в хода на
съдебното следствие свид. С.М. твърди, че по време на
проведената на 26.03.2021 г. в сградата на РУ – Велинград, в гр. Велинград,
очна ставка е чул подсъдимият Р.Х. да се обръща към Н.Л. с израза: „Измамник,
поне да ми беше върнал касетките“ и поискал от водещия разследването да направи
корекция на протокола за очна ставка като впише това изявление на подсъдимия
към частния тъжител. Заявява, че изявлението на Р.Х. към Н.Л. - „Измамник, поне
да ми беше върнал касетките“ е надлежно протоколирано от разследващ полицай в
протокола за очна ставка, подписан от обвиняемия Н.Л., от неговия защитник – адв. С.М., от Р.Х. и повереника му – адв.
И. Денев, както и от разследващия полицай Д.Б.. Едновременно с това в края на
проведения му разпит сочи, че не е сигурен дали разследващият полицай е вписал
само неговото искане за корекция на протокола или е коригирал същия с добавяне
изявлението на Р.Х. към Н.Л. - „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“.
При проведената в
хода на съдебното следствие очна ставка между свид. Д.Б.
и свид. С.М. не се преодоляха противоречията в
показанията на двамата свидетели относно това дали подсъдимият се е обърнал
конкретно съм частния тъжител с думата „измамник“. При поставянето им в очна ставка свид. С.М. твърди, че Р.Х. е отправил към Н.Л. само израза
„Измамник, поне да ми беше върнал касетките“, както и че не е чул Р.Х. да
изрича към Н.Л. друга реплика с квалификация „измамник“. От своя страна свид. Д.Б. без колебания заявява, че е чул от Р.Х. само
репликата „Измамници, мотаете ме вече толкова време“,
но същата не била насочена конкретно към частния тъжител Н.Л. или към друго
лице, както и че не е чул Р.Х. да се обръща към Н.Л. с думите „Измамник, поне
да ми беше върнал касетките“, които вписал по искане на свид.
С.М. в протокола за очна ставка като изявление на последния.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свид. Д.Б., тъй като намира
същите за логични, обективни,
последователни и кореспондиращи
с приобщените по делото писмени доказателства – протокол
за проведената очна ставка от
26.03.2021 г. (в
последния е отразено само изявлението на адв. С.М. за вписване на твърдяното
от него изявление на Х. към Л. - „Измамник, поне да ми беше върнал
касетките“, но протоколът не е изрично допълнен в смисъл, че подсъдимият се е
обърнал персонално към частния тъжител с думите „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“,
каквото искане е направил адв. С.М.).
При обсъждането на показанията на
свид. С.Й.М. съдът използва същия подход, както при
анализирането на всички останали доказателства - съвкупна съпоставка с другите
доказателствени материали и проверка на вътрешното им съдържание. Съдът отчита обстоятелството, че свид. С.М. е
бил защитник на частния тъжител
Н.Л., имащ качеството на
обвиняем по досъдебното производство, по което е проведена очната ставка,
но не счита, че с оглед на посоченото обстоятелство те са дискредитирани до степен, в
която следва да бъдат напълно игнорирани. Напротив, съдът кредитира показанията на свид. С.М. в частта относно
времето и мястото на провеждането на очната ставка между подсъдимия и частния
тъжител по досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по описа на РУ –
Велинград, както и лицата, в присъствието на които е проведена очната ставка, в
хода на която се твърди да е извършено инкриминираното деяние. Съдът обаче не дава вяра
на показанията на свид. С.М. в частта, в
която твърди, че Р.Х. е отправил към Н.Л. израза „Измамник, поне да ми беше
върнал касетките“, като с този израз е бил допълнен протокола за очна ставка от
26.03.2021 г., тъй като същите остават изолирани и неподкрепени от останалите
доказателствени източници по делото. Първо, видно от съдържанието на протокола,
обективиращ проведеното процесуално-следствено
действие – очна ставка на 26.03.2021 г. по досъдебно производство № 367 ЗМ
136/2020 г. по описа на РУ – Велинград същият не е допълнен от разследващия
полицай в смисъл, че Р.Х. е отправил към Н.Л. думите „Измамник, поне да ми беше
върнал касетките“. В протокола за очна ставка единствено е отразено изявлението
на адв. С.М.: „Преди да приключим, моля да допълните
протокола с изказването на Х., който се обърна към Л. с думите „Измамник поне
да ми беше върнал касетките““. Освен вписване на изявлението на адв. С.М. допълване на протокола за очна ставка с изявление
от Р.Х. към Н.Л. в смисъл: „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“
разследващият полицай не е направил, което обстоятелство намира опора в
показанията на свид. Д.Б.. Следва да се отбележи, че
няма фактическа
основа за разумно обяснение на това защо частният тъжител Н.Л. не е поискал да
бъде отразен в протокола за очна ставка израза, който в тъжбата твърди, че Р.Х.
е отправил към него – „Измамник, поне да ми беше
върнал касетките“ непосредствено след изричането му от подсъдимия, при
положение, че твърди, че е възприел същия като унизителен за честта и
достойнството си, накърняващ доброто му име и репутация в личен и професионален
план. Прави впечатление и това, че адв. С.М. е направил изявление за допълване
на протокола с изказване на Х. към Л. с думите „Измамник, поне да ми беше
върнал касетките“ не след изричането на тези думи и проведената беседа с Н.Л.,
което е най-логичния развой на събитията, а едва в края на проведената очна
ставка и то след като адв. Иван Денев е поискал отвод
на разследващия полицай и всички
разследващи органи на територията на съдебния район на Районна прокуратура –
Пазарджик с мотива за служебна зависимост и близки познанства със съпругата на
защитника на обвиняемия по досъдебното производство – Н.Л. – адв. С.М., която е прокурор в Районна прокуратура –
Пазарджик, ТО-Велинград. Не остава незабелязано от съда и обстоятелството, че е
налице една колебливост в показанията на свид. С.М..
В началото на проведения му разпит свид. С.М.
категорично заявява, че твърдяното от него изявление на Р.Х. към Н.Л. е било
надлежно протоколирано в протокола за очна ставка от разследващия полицай Д.Б.,
докато в края на разпита сочи, че не си спомня дали разследващия полицай Д.Б. е
написал само неговото изявление като искане за допълване на протокола или е
направил корекция в протокола за очна ставка. Изложеното дава основание на съда
да подложи под съмнение показанията на свид. С.М. в
частта, в която твърди, че Р.Х. е обидил Н.Л. с израза „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“ и
да не ги кредитира в тази им част.
От своя страна подс. Р.Х. категорично отрича да
е извършил деянието, предмет
на настоящото производство. По
отношение на обясненията на подсъдимия
следва да се има предвид, че същият не е длъжен да говори истината, а обясненията му имат двояка природа – средство за защита и доказателствено
средство. За да се прецени дали в дадена
част обясненията са носител на доказателствена информация или са проявление на правото на
защита, същите следва да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. В конкретния случай съдът счита, че следва да кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, тъй като твърдението му, че не е казал, това което твърди тъжителя
се подкрепя от показанията
на свид. Д.Б. и протокола за очна
ставка от 26.03.2021 г.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор в теорията и съдебната практика, че обидата е съзнателно,
целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия, чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията
за благоприличие и на добрите нрави.
Пострадал от престъплението може
да бъде само конкретно физическо
лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.
Върховният съд приема, че за да е извършено престъплението обида е
необходимо разпространените обидни
изрази да бъдат доказани (установени) конкретно по време, по място и по лице, а не
да бъдат разпространени в
абстрактна форма, т.е. да не се сочат определено инкриминираните
лица (в този смисъл Решение № 87 от 24.02.1971 г. по н.д. № 798/1970 г. на ВС, II н.о.).
Инкриминираният израз
– „измамник“ действително
има унизителен характер и е от естество да накърни чувството за лично достойнство и чест на едно лице,
като тази преценка е въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. За да е съставомерно
деянието от обективна
страна обаче е необходимо да бъде
установено по категоричен начин, че негов адресат е конкретно физическо
лице - в случая частният тъжител.
В процесния
случай събраните по делото доказателства не са в състояние да формират единствения възможен и
непротиворечив извод, че подс. Р.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато частното обвинение.
В хода на проведеното съдебно
следствие не се установи, че на 26.03.2021 г. в сградата на РУ – Велинград, в
гр. Велинград, подсъдимият е обидил конкретно частния тъжител, наричайки го „измамник”.
Доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, установяват, че при проведената на 26.03.2021 г.
очна ставка в сградата на РУ – Велинград, в гр. Велинград, подс.
Р.Х. е казал: „Измамници, мотаете ме вече толкова
време“, но не се установява, тези думи да са имали за конкретен адресат частния
тъжител Н.Л.. Не се установява от събраните гласни и писмени доказателства, подс. Р.Х., изричайки думите: „Измамници,
мотаете ме вече толкова време“ да е назовавал поименно частния тъжител.
Напротив, свид. Д.Б. е категоричен в показанията си,
че казвайки тези думи подсъдимият не се е обърнал конкретно към частния тъжител
Н.Л. или към друго лице от присъстващите при провеждането на очната ставка по
досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по описа на РУ – Велинград. От
друга страна няма колебания в показанията на свид. Д.Б.,
че той не е чул подс. Р.Х. да изрича към частния
тъжител Н.Л. думите: „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“. Същият без
съмнения заявява, че изразът „Измамник, поне да ми беше върнал касетките“ не е
казан от подсъдимия при провеждането на очната ставка на 26.03.2021 г., както и
че в протокола за очна ставка е вписал само изявлението на адв.
С.М., съдържащо този израз, което твърдение на свид. Д.Б.
намира опора в приобщеното по делото писмено доказателство – протокол за
проведена очна ставка от 26.03.2021 г., видно от съдържанието на същия. Твърдението
на свид. Д.Б., че е вписал в протокола за очна ставка
думите на свид. С.М. се подкрепя и от показанията на свид. С.М., който в хода на съдебното следствие изрично
заявява, че е направил такова изявление при провеждането на очната ставка. Доказателствата
по делото сочат, че към края на очната ставка свид. С.М.
– защитник на обвиняемия по горепосоченото досъдебно производство е поискал да
бъде допълнен протокола с изказване на Х. към Л. с думите „Измамник, поне да ми
беше върнал касетките“, но не и че тогава подс. Р.Х.
се е обърнал към частния тъжител Н.Л. с тези думи, както се твърди в тъжбата. В
протокола за очна ставка липсва удостоверено конкретно изявление на подс. Р.Х. към частния тъжител Н.Л. в смисъл: „Измамник,
поне да ми беше върнал касетките“.
От анализа на събраните
доказателства, съдът прие, че не се установява по делото инкриминираният с тъжбата
израз „измамник“ да представлява точен цитат на казаното от подсъдимия
конкретно към частния тъжител. Съдът не споделя
доводите на повереника на частния тъжител,
че след като се установява, че по време на проведената
на 26.03.2021 г. очна ставка подсъдимият
е изрекъл думата „измамници“,
то същата несъмнено се отнася до всички лица, присъствали на очната ставка, в
т.ч. и частния тъжител. Както бе посочено по-горе, за да е осъществен състава
на престъплението обида е необходимо обидните изрази да са конкретизирани както по време, така и по място и лице, а не да са изложени абстрактно и да се
сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и
определено за кое лице се отнасят тези
обстоятелства, както е в настоящия случай. След като от събраните
по делото доказателства не
се установява по несъмнен
начин, че изречената от подсъдимия
дума „измамници“ се отнася конкретно до частния тъжител, то не
може да се аргументира извод за съставомерност на
деянието, за което е повдигнато частното обвинение, от обективна страна.
Предвид липсата на признаците от обективната страна на състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146,
ал. 1 от НК съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната страна на
инкриминираното деяние.
Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Следователно недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по категоричен начин. Само когато бъдат установени
безспорно и категорично всички признаци относно обективната и субективната
страна на състава на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато
обвинение, съдът може да постанови осъдителна присъда, което е гаранция за
реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК. Осъждането на дееца не може да почива на предположения,
на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно осъществяването на обективните и субективни признаци на състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Поради това съдът
прие, на основание на чл. 304 от НПК, че подсъдимият Р.Д.Х. е невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и го оправда.
Съдът намери приетия за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от частния тъжител неимуществени вреди от престъплението, което е
предмет на обвинението, изцяло за неоснователен. По делото не беше доказан деликт под формата на противоправно
и вредоносно поведение на подсъдимия спрямо частния тъжител, поради което няма
правно основание за ангажиране на отговорността на подсъдимия за непозволено
увреждане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските в производството по делото се
възлагат на частния тъжител. Затова съдът осъди частния тъжител Н.Л.Л. да заплати на подсъдимия Р.Д.Х. направените от него
разноски по делото в размер на 1000 лв. -
за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: