Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./28.05.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Снежана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
13876 по описа за
2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.Д.Г. срещу „З.Л.И.“
АД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева –
предявена като частичен иск от общо 5608,13 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка „***, а именно щети по врата предна лява, стъкло предна врата лява, лайсна
хром на врата, лайсна предна лява врата PVC, лайсна водобранна на предна лява врата,
панел управление предна лява седалка, дръжка на врата лява, повдигач
стъкло лява врата, всичките причинени вследствие ПТП – на 08.07.2020 г., при
което застрахования при ответното дружество с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил марка „***, в гр.
Варна излизайки на заден ход от междублоковото пространство към ул. „***” не е пропуснал движещия се напред по същата улица в посока бул. „***” лек автомобил марка *** и го блъснал, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Твърди се, че за процесното ПТП е съставен
протокол от органите на КАТ, в който е установено, че произшествието е по вина
на водача на лек автомобил марка „***. Твърди се,
че на 10.07.2020 г. ищецът е уведомил дружеството ответник за щетата, при което
е извършен оглед и е съставен опис-заключение за вреди на МПС по щета №
0003-5000-20-450537/10.07.2020 г. Поддържа се, че до подаване на исковата молба
в съда, не заплатено застрахователно обезщетение, а при проверка от ищеца в
автомобилни сервизи е установено, че ремонтът необходим за възстановяване на
щетите по автомобила ще струва 5608,13 лева.
Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище
за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се причинната връзка между
твърдения в исковата молба механизъм на ПТП и причинените вреди, както и размера
на претенцията.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ищецът подържа иска. Допуснато е изменение на иска, чрез неговото увеличаване
на 6201,26 лева.
В съдебното заседание е докладвано постъпило на 22.04.2021
г. становище от ответника, в което същия
е заявил, че поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че водачът
на лек автомобил марка „**** е застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на застрахователно
покритие, включващ настъпилото на 08.07.2020 г. застрахователно събитие.*
По делото не е спорно, а
и от представеното по делото свидетелство за регистрация - част 1 е видно, че
като собственик на лек автомобил марка „***” модел „200 ЦЕ“ *** е вписан ищецът.
От представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 835/08.07.2020 г.,
съставен на място и подписан от полицейски орган на МВР се установява, че на
същата дата в в гр. Варна излизайки на заден ход от
междублоковото пространство към ул. „***” не е пропуснал движещия се напред по същата улица в
посока бул. „***л” лек автомобил марка „*** и го блъснал, с което му причинява деформация на
предната лява част.
На 10.07.2020 г. и
15.07.2020 г. от ответника е извършен опис на щетите.
Страните не спорят, че
по заведената щета, в полза на ищеца не е изплатено застрахователно
обезщетение.
От депозираното и
неоспорено от страните заключение по възложена съдебно - автотехническа
експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и кореспондиращо с
останалите събрани по делото доказателствени
материали се установява, че механизмът на ПТП е резултат от пряк контакт между
две превозни средства , прерпендикулярно или косо
разположени едно спрямо друго, при което едното превозно средство извършва
маневра на заден ход и удря движещото се перпендикулярно на него превозно
средство. Причинените по автомобил марка „*** щети са - врата предна лява, стъкло предна врата лява,
лайсна хром на врата, лайсна предна лява врата PVC, лайсна водобранна
на предна лява врата, панел управление предна лява седалка, дръжка на врата
лява, повдигач стъкло лява врата. Според заключението, щетите по процесния
автомобил се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
Установява се, че общата стойност на процесните щети
поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, като
при определянето и е използвана цената предлагана в сервизи отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно притежаващи сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и
сервизи, които не притежават такъв сертификат е в размер от 6201,29 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
В тежест на ищеца е да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия
причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането,
както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
/причинено от водача на лек автомобил марка „*** ПТП/ при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от
което като непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в
правната сфера на ищеца в заявените размери. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
Страните по делото не
спорят, а и се установи, че водачът на лек автомобил марка „*** е имал действаща при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на застрахователно покритие, включващ датата на
настъпилото застрахователно събитие.
От съвкупната оценка на
представения по делото констативен протокол за ПТП и заключението по съдебно - автотехническата експертиза се установи, че на 08.07.2020
г., в гр. Варна, лек автомобил марка „***, излизайки на заден ход от междублоковото пространство
към ул. „***” не е пропуснал
движещия се напред по същата улица в посока бул. „***” лек автомобил марка „*** и го блъснал, с което му причинил щети.
Въз основа на
представения опис на щетите, протокол за ПТП и заключението по съдебно - автотехническата експертиза се установи, че вследствие ПТП,
на лек автомобил марка *** са причинени увреждания
на врата предна лява, стъкло предна врата лява, лайсна хром на врата, лайсна
предна лява врата PVC, лайсна водобранна на предна
лява врата, панел управление предна лява седалка, дръжка на врата лява, повдигач стъкло лява врата.
От представения протокол
за ПТП и заключението по съдебно - автотехническата
експертиза се установи, че посочените щети се намират в причинно - следствена
връзка с реализираното ПТП.
При установено наличие
на всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, съдът приема, че предявената искова претенция е установена по
основание.
При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 от КЗ.
Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 год.,
ІІ т. о., Решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о.,
Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. №
293/2010г., I т. о. и др/.
От депозираното по
делото заключение по съдебно - автотехническата
експертиза се установи, че общата стойност на щетите по лек автомобил марка „***” модел „*** към датата на ПТП
възлиза на 6201,29 лева.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният пряк иск за
изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен
в претендирания размер от 6201,26 лева.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски. С молба от 22.04.2021 г. ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесулания
представител на ищеца, в случай, че то надвишава минималните размери установени
в Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като съобрази, че претендираното
адвокатско възнаграждение е в размер близък до минималния размер по чл. 7 ал. 2
т. 3 от Наредбата, съдът приема, че възражението е неоснователно, поради което
възнаграждението следва да бъде присъдено в пълен размер. С подаването на
исковата молба, ищецът е заплатил държавна такса в размер от 50 лева, а
впоследствие е доплатил държавна такса в размер 198,05 лева за извършеното
увеличение на иска и депозит за вещо лице в размер от 200 лева. Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в
полза на ищеца се полагат съдебно - деловодни разноски в размер от 1218,05
лева, от които сумата от 248,05 лева – държавна такса, сумата от 200 лева –
депозит за вещо лице и сумата от 770 лева /с вкл. ДДС/ – възнаграждение за един
адвокат.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** * да заплати на Д.Д.Г., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 6201,26 лева /шест
хиляди двеста и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка ***, а именно щети по врата предна лява, стъкло предна врата
лява, лайсна хром на врата, лайсна предна лява врата PVC, лайсна водобранна на предна лява врата, панел управление предна
лява седалка, дръжка на врата лява, повдигач стъкло
лява врата, всичките причинени вследствие ПТП – на 08.07.2020 г., при което
застрахования при ответното дружество с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил марка „***, в гр. Варна излизайки на заден ход от междублоковото
пространство към ул. „*** не е пропуснал движещия
се напред по същата улица в посока бул. „***” лек автомобил марка „*** и го блъснал, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, *** да заплати на Д.Д.Г., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1218,05 лева /хиляда
двеста и осемнадесет лева и пет стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :